РЕШЕНИЕ
№ 1685
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20203110110255 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК (фаза по извършване на делбата)
С влязло в сила Решение № * г., постановено по настоящото дело, е допусната да
бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти: 1) самостоятелен обект на
собственост представляващ Апартамент № **с адм.адрес: гр. А., кв. „Н.", бл. ** - по
документ за собственост, а по Данъчна оценка от * г. на Община А. и Удостоверение № * г.
- ет. 3, находящ се в УПИ * в кв. 92 по Плана на гр. А., одобрен със Заповед № *г. на Кмета
на Община А. , състоящ се от три стаи, кухня, пералня, тоалет-баня, коридор, със застроена
площ от 78,35 кв.м. и избено помещение № * с полезна площ 7,79 кв.м. и 1,2181% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху, което е
построена сградата, цялото с площ от 86,23 кв.м., при граници на жилището: стълбищна
площадка, ап.22, ап. 24, тревна площ; на избеното помещение - коридор, изба на ап. 7, изба
на ап.9, тревна площ, ел. табло; 2) ПИ с идентификатор * по КККР на с.Б., община К., с
площ от 600 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване и 3) ПИ с идентификатор * по КККР на с.Б., община К., с
площ от 2600 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, между съделителите Т. Б. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. А., ж.к. „Н." 1, вх.2, ет. 3, ап. 23 и К. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.,
ж.к. „Н." *, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Т. Б. П. и 1/2 ид.ч. за К. М. К., на основание чл.
34, ал. 1 от ЗС.
В о.с.з. ищцата чрез процесуалният си представител моли съдът да постанови
допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан, както и за отхвърляне на
възлагателната претенция на ответника.
1
В първото заседание по извършване на делбата е приета за разглеждане
възлагателната претенция на ответника, който моли за поставяне в негов дял на допуснатия
до делба недвижим имот - Апартамент № * с адм.адрес: гр. А., кв. „Н.", бл. **. Излага, че
няма друго жилище, а ответницата си е закупила такова преди една-две години.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Видно от представената справка от Служба по вписванията – В. съделителят К.К. е
собственик на ½ ид.ч. от допуснатия до делба апартамент и на ½ ид.ч. от УПИ *, с площ по
долумент * кв.м., по плана на гр. А..
Виндо от Нотариален акт № * г. на нотариус Ст. Ч. на 06.10.2020 г. съделителката Т.
Б. П. е закупила апартамент в гр. А., ж.к. „Н.“, блок* с площ от 61,30 кв.м.
С Нотариален акт № * г. М. К. Ж. и И.В.Ж. са учредили пожизнено вещно право на
ползване на сина си В. М. К. върху собствените си недвижим имоти – жилищна сграда с
площ от * кв.м., жилищна сграда на един етаж с площ от *кв.м., навес, гараж и търговски
обект – кафе сладкарница с РЗП от *кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в
общински имот УПИ * с площ от 700,00 кв.м. по действащия план на гр. И. Със същия
нотариален акт е изповядана и продажба на същите имот на купувача Снежана Цветкова
К.а.
Като доказателство по делото е прието заключението на вещото лице М.А. по
допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано
като обективно и компетентно дадено в частта, в която се установява, че допуснатия до
делба апартамент е реално неподеляем, катко и че пазарната стойност на апартамента в гр.
А. е 79000,00 лв., на ПИ * в с. Б. 26600,00 лв., а на ПИ 07257.48.575 в с. Б. 6000,00 лв. Съдът
не кредитира заключнието в частта, че ПИ * по КККР на с. Българево е неподеляем,
доколкото видно от представената скица от СГКК, макар същият да е с трайно
предназначение на територията – земеделска, имотът е с начин на трайно ползване – за друг
вид застрояване, а последното обстоятелство сочи, че минимално допустимите лице и площ
на процесния имот се определят по реда на чл 19, ал.1, т.4 или т. 5 от ЗУТ и изключва
запрета на чл. 72 от ЗН, за недопустимост на разделяне на ниви на части по-малки от три
декара. Че големият ПИ подлежи на разделяне на по-малки ПИ, макар и да е с площ по-
малка от 3 дка, се установява по несъмнен начин и от безспорния факт установен в първата
фаза от делбата, че същият заедно с по-малкият ПИ са били част от един поземлен имот с
площ от 3,2 дка, преди страните да извършат успешно процедура в АГКК по изменение на
КККР след закупуване на имотите през 2007 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от
посочените способи: посредством теглене на жребий - чл. 352 от ГПК, чрез разпределение
на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК, или чрез
изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 от ГПК.
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи реален
дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на
допуснатите до делба имоти и правата на страните, като според понастоящем доминиращата
съдебна практика (в светлината на висящото тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на
ВКС) се отчита освен стойността и характера и вида на допуснатите до делба недвижими
имоти, както и дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая допуснатите до делба имоти са три, т.е. с един повече от броя на дяловете.
2
От друга страна само един от имотите е жилищен, а останалите два са незастроени
поземлени имоти находящи се в землището на с. Б., които пък се различават значително
помежду си по площ и пазарна стойност, т.е. не е налице възможност за формиране на два
дяла с еднородни имоти или с приблизително равна стойност, като квотите на съделителите.
В тази връзка е вярно, че основен принцип в делбата съгласно чл. 69, ал.2 от ЗН е
получаването на реален дял от всеки от съделителите. Същевременно съдът намира за
неуместно с решението по делбата тепърва да създава сложни облигационни
правоотношения между вече бившите съпрузи за заплащане на големи парични уравнения,
при все че същите са разведени по исков ред, което предполага че взаимоотношенията
между тях са влошени, респективно изключва интереса на същите да създадат занапред
помежду си отношения на кредитор и длъжник.
Поради така установената нееднородност на имотите и необходимостта от заплащане
на значително парично уравнение при всеки от вариантите за образуване на два
самостоятелни дяла от тях, преценена в съвкупност с оглед липсата на изрично съгласие на
съделителите за обособяване на различните по вид, предназначение и стойност имоти в
самостоятелни дялове, съдът намира, че при спазването на посочените по-горе водещи
критерии за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността, делбата на процесните
имоти не може да се извърши целесъобразно нито чрез жребий по чл. 352 от ГПК, нито чрез
разпределение по чл. 353 от ГПК, доколкото квотите на страните са равни.
В случая съдът намира за неудачен и комбинирания способ за подялба на имотите –
изнасяне на публична продан на неподеляемото жилище и теглене на жребий за два дяла, в
които да бъдат поставени поземлените имоти след разделяне на големия с площ от 2600
кв.м. на два по-малки с площ 1600 кв.м. съответно 1000 кв.м. и придаване на последния към
втория съседен допуснат до делба имот с площ от 600 кв.м.
Действително така биха се обособили два напълно реални дяла, във всеки от които ще
бъде поставен по един поземлен имот с площ от 1600 кв.м. От друга страна обаче е ноторно
известно обстоятелството, че разделянето на УПИ и последващото обединяване на други два
в един е процедура свързана с изменение на КККР изискваща немалък паричен и времеви
ресурс, а нито една от страните не е заявила готовност в процеса за подобен вариант на
подялба на имотите в землището на с. Българево нито изрично, нито с конклудентни
действия.
На следващо място по делото съдът намира за неприложим и способа за извършване
на делба чрез възлагане на неподеляемото жилище по реда на чл. 349 от ГПК, поради което
неоснователна се явява и възлагателната претенция на съделителя К.К..
В тази връзка по делото не е спорно, а и с решението по допускане на делбата е
прието, че съсобствеността на процесния апартамент в гр. А., досежно който е насочена
възлагателната претенция, е възникнала при прекратяване чрез развод на съществувалата
между страните бездялова съпружеска имуществена общност.
Не е спорно също, а и от представените писмени доказателства се установява, че
съделителят К.К. не притежава жилищен имот.
Т.е. по делото са налице две от визираните в чл. 349, ал.1 от ГПК предпоставки за
възлагане на процесния апартамент в дял на съделителя К., а именно съсобствеността да е
възникнала от прекратена СИО, и страната да няма друго жилище.
Същевременно по делото няма данни страните да имат ненавършили пълнолетие
общи деца, упражняването на родителските права, по отношение на които да е възложено на
К.К. с решението за развода. Респективно не е налице кумулативно необходим елемент за
завършване на фактическия състав, от който за ответника би възникнало правото на
изкупуване на жилището по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи,
че в практиката и теорията липсва спор, че предпоставките на чл. 349 от ГПК са
3
кумулативно дадени, което обстоятелство се извлича и от т. 5 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС съгласно която непълнолетието на родените от брака деца, като юридически факт и
материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал.1 от ГПК следва да е налице към
момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
В случая не е налице възможност за възлагане на жилището на ответника и в
хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като разпоредбата изключва от обхвата на този
способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е
възникнала в резултат от наследяване, а процесните имоти не са наследствени. В тази връзка
т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС изрично сочи, че е недопустимо възлагането по този
ред при съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт извън
наследяване.
В обобщение съдът намира, че единствено приложимият способ за прекратяване на
съсобствеността по отношение на делбените имоти е изнасянето им на публична продан по
реда на чл. 348 от ГПК и това следва да бъде постановено с решението по делото.
На основание чл. 355, изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно квотите им в съсобствеността и
стойността на делбения имот, съделителите дължат по равно държавна такса по сметка на
ВРС, в полза на бюджета на съдебната власт, в общ размер на 4464,00 лв. или по 2232,00 лв.
всеки.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл. 349 от ГПК на К. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. А., ж.к. „Н." * за възлагане на делбения недвижим имот,
представляващ Апартамент № * с адм. адрес: гр. А., кв. „Н.", бл. ** - по документ за
собственост, а по Данъчна оценка от * г. на Община А. и Удостоверение № * г. - ет. 3,
находящ се в УПИ * в кв. 92 по Плана на гр. А., одобрен със Заповед № * г. на Кмета на
Община А. , състоящ се от три стаи, кухня, пералня, тоалет-баня, коридор, със застроена
площ от 78,35 кв.м. и избено помещение № 23 с полезна площ 7,79 кв.м. и 1,2181% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху, което е
построена сградата, цялото с площ от 86,23 кв.м., при граници на жилището: стълбищна
площадка, ап.22, ап. 24, тревна площ; на избеното помещение - коридор, изба на ап. 7, изба
на ап.9, тревна площ, ел. табло, като неоснователна.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти: 1) самостоятелен
обект на собственост представляващ Апартамент № 23 с адм.адрес: гр. А., кв. „Н.“, бл.
** - по документ за собственост, а по Данъчна оценка от * г. на Община А. и Удостоверение
№ * г. - ет. 3, находящ се в УПИ * в кв. 92 по Плана на гр. А., одобрен със Заповед № * г. на
Кмета на Община А. , състоящ се от три стаи, кухня, пералня, тоалет-баня, коридор, със
застроена площ от 78,35 кв.м. и избено помещение № 23 с полезна площ 7,79 кв.м. и
1,2181% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото
върху, което е построена сградата, цялото с площ от 86,23 кв.м., при граници на жилището:
стълбищна площадка, ап.22, ап. 24, тревна площ; на избеното помещение - коридор, изба на
ап. 7, изба на ап.9, тревна площ, ел. табло; 2) ПИ с идентификатор * по КККР на с.Б.,
община К., с площ от 600 кв.метра, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и 3) ПИ с идентификатор * по КККР на
с.Б., община К., с площ от 2600 кв.метра, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с пазарна стойност общо
4
111600,00 лв. , при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
1/2 за Т. Б. П., ЕГН **********;
1/2 за К. М. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. Б. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. А., ж.к. „Н.“ *, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 2232,00 лв.,
представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо от ГПК
вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ж.к. „Н.“ *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата 2232,00 лв., представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355,
изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5