Р Е Ш Е Н И Е
№ 2086/18.11.2019г.
гр.в., 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя анд № 3348 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Д.Т.“ЕООД чрез адв. А. от ВАК против НП № 23-0000318/17.06.2019 г. на Началника на Областен отдел „АА”, с което
на основание чл.
105 ал.1 от ЗАвП
на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009 г. на МТ.
В жалбата се навеждат доводи за
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
не е спазен тримесечният срок, предвиден в чл. 34 ал.1 от ЗАНН, считано от
датата на откриване на нарушението до съставяне на АУАН. Твърди се, че липсват
доказателства и относно датата на която административното нарушение е
установено. Сочи се, че неправилно е посочена датата на извършеното нарушение,
доколкото 24.09.2019 г. е официален неработен ден. Твърди се, че в случая са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на случая като
маловажен такъв. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно
уведомен се представлява от адв. А. при ВАК, който
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с оглед изложените в
жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена изпраща представител, експерт г., който в съдебно заседание оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 15.04.2019 г. при извършена комплексна провера
на дружеството-жалбоподател , притежаващо лиценз за извършване на международен
превоз на товари, св. К. , на длъжност инспектор при ОО“АА“, гр.в.,
констатирал, че юридическото лице не е изпълнило задължението си по чл. 38 ал.1
т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ да извлече /архивира/ информацията
записана в паметта на дигиталния тахограф, марка „Siemens
AG“, тип 1381.101200, № *********, монтиран във влекач,
марка „В.“, кат *, с рег.№ **, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006 г., поради изтичане на 90
дневния законоустановен срок. При извършването на
комплексната проверка е установено, че първото движение на цитираното МПС,
регистрирано от тахографа, е осъществено на
25.06.2018 г., с оглед на което извличане от данните на посочения тахограф е следвало да бъде извършено съгласно посочената
по-горе разпоредба от Наредбата най-късно до 23.09.2018 г. Установено е, че
такова извличане е извършено на 12.02.2019 г. след получаване на покана на
06.02.2019 г. за извършване на комплексна проверка. При така установените
факти, св. К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение
на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредбата, въз основа на което е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАВПр е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетели актосъставителят. Приобщени към делото материалите по
АНП. Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
делото и непротиворечиви.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното
постановление № 23-0000318/17.06.2019
г е
издадено от компетентен орган, видно от приобщеното по делото копие на заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като неоснователни бяха оценени
доводите на въззивника за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Видно от съдържанието на НП и АУАН, в
същите са посочени, както времето на извършване на нарушението, така и мястото
на осъществяването му. Посочена е и датата на съставяне на АУАН и подписване на
същия при предявяването му.
Не се споделят доводите на въззивника, че административно-наказателното производство е
образувано след изтичане на тримесечния срок, считано от датата на извършване
на нарушението. Видно от показанията на св. К. нарушението е установено в хода
на инициирана комплексна проверка на дружеството-жалбоподател. От приложения
към АНП приемо-предавателен протокол с рег.№
14-00-10-228/1 е видно, че данните от тахографа са
представени за проверка на 13.02.2019 г., от която дата до датата на издаване
на АУАН не е изтекъл тримесечния преклузивен срок,
предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Като разгледа делото по
същество, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, от събраните гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя и свидетеля на акта, безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател
е притежава лиценз на Общността за превоз на товари № 12164/24.06.2014 г. , с
оглед на което същият е адресат на нормата на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните
от паметта на дигиталния тахограф и картата на
водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на
90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф;
2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл. 2, т. 2, б.
„н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 год. и означава копиране, заедно с
електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в
електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12
месеца, съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва
да бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от
същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се установява,
че информацията от процесния
тахограф не е
била извлечена ов законоустановения
срок, а именно до 90 дни след извършване на превоз с превозното сресдство. Доколкото движение на превозното средство е
отчетено с тахографа на 25.06.2018 г., 90 дневния
срок се явява изтекъл на 23.09.2018.
Съдът намира обаче за основателно
възражението на въззивника, че 24.09.2018 г.
се явява неприсъствен ден, с оглед на което нарушението се явява извършено на
25.09.2018 г. Това е така, доколкото нормата на чл. 183 ал.1 от НПК, към която
препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предвижда, че когато последният ден на
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Поради
изложеното, доводите на процесуалния представител на АНО относно липсата на
зависимост на изпълнение на задължението от присъствената форма на конкретния
ден е ирелевантно, след като правната норма не
предвижда изключение от хипотезата, която урежда.
Същевременно съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон, като
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател въз основа общата разпоредба на чл. 105 ал.1 от ЗАвПр при наличието на специална такава, а именно
разпоредбата на чл. 93г ал.2 от ЗАвПр. Посочената
норма предвижда налагане на административна санкция напревозвач или на
лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена cметка,
които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа
или от картата на водача, която е по-висока по размер от наложената такава с
обжалваното НП, поради което извън правомощията на съда е да измени НП досежно правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност.
Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на въззивника за наличие на
предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за формално нарушение, което в случая е засегнало обществените отношения, които
нарушената норма е призвана да гарантира, а именно ефективното осъществяване
правомощията на контролните органи. Не се установяват и обстоятелства, които да
сочат явно незначителна или липсваща обществена опасност и по този начин
съществено да открояват конкретното нарушение от другите такива от съответния
вид с оглед обществената опасност на същото. Същевременно, обстоятелството че
законодателят изрично е предвидил конкретна санкция за извършване на деяние от
съответния вид за първи път, сочи значимостта на съответните обществени
отношения, които се охраняват и от санкционната норма, свързани с гарантиране
наличието на изискуемите от нормативните актове документи при извършване на
обществен превоз.
Поради изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно
като издадено в противоречие с материалния закон и необосновано досежно датата на извършване на нарушението и като такова
следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
23-0000318/17.06.2019 г. на Началника на Областен отдел „АА”, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвП на „Д.Т.“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: