Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ И.
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №20 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.308 във вр. с чл.258 от ГПК.
С решение
№236 от 08.11.2014 г. по гр.д.№1021/2013 г. РС Ботевград е признал за
установено по отношение на С.В.А., Ц.Ц.М., Й.В.Г., А.И.М.
и Н.Г.В., по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от Ц.В.М.,
че към момента на образуване на ТКЗС гр. П. В. М. /М./ Г., бивш жител ***,
починал на 18.05.1980 г., е бил собственик на недвижим имот: Част от Нива, цялата от около
0.600 дка /а съгласно заснемане в реални граници- с площ от 832 кв.м./, находяща се в землището на гр. П. , м. “Колибище”,
при съседи: път, дере, н-ци на С. Ц. и н-ци на Н. М., която част представлява част от имот №016059
по картата на землището на гр. П., и която част е с площ от 162.60 кв.м. и е
заключена между точки 6-7-8-Ж-(съвпадаща с О)-Р-З-6 на комбинираната скица -
Приложение № 2 към заключението на вещото лице Р.Тричкова, която скица приподписана от
съдебния състав представлява неразделна част от решението, както и че наследниците
на В. М. /М./ Г. имат право на възстановяване на собствеността върху
гореописания имот.
Решението е
обжалвано от С.В.А., Ц.Ц.М., Й.В.Г., А.И.М. и Н.Г.В.,
чрез пълн.адв.Н..
С решение
№135 от 07.04.2015 г. по гр.д.№94/2015 г. Софийски окръжен съд е отменил
решението на първоинстанционния съд и е постановил друго по същество, с което е
отхвърлил предявения иск.
С решение
№159 от 11.01.2016 г. по гр.д.№4532/2015 г. ВКС на РБ, второ г.о. е отменил влязлото в сила решение №135 от
07.04.2015 г. по гр.д.№94/2015 г. на СОС и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на този съд.
При новото
разглеждане въззивницте С.В.А., Ц.Ц.М.,
Й.В.Г., А.И.М. и Н.Г.В., чрез пълн.адв.Н., поддържат въззивната
жалба. По същество молят същата да бъде уважена.
Въззиваемият Ц.В.М., чрез пълн.адв.Д., оспорва въззивната жалба.
По същество и в писмена защита моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
От заключението на вещото лице инж.И., прието в
производството пред въззивната инстанция при
повторното разглеждане на делото се установява, че процесните
недвижими имоти на страните са заснети на аерофотоснимките от ВГС Т. Установява се и наличието на синор,
като не може да се направи сигурно заключение за точното му разположение.
От заключението на вещото лице инж.Г. се установява,
че заключената площ между определената по КВС граница между двата имота и съществуващата на място ограда, опиращия в
нея от югозападната й страна слог и
ползвана от собствениците на имот №16002
изчислена по аналитичен метод от представените и новоизчислени
координати е 160.16 кв.м., както и че площите на двата имота, изчислени
аналитично по координати по границата материализирана на място с градинска
мрежа, по съществуващия на място синор са съответно за №16002 -687.50 кв.м. и
за №160059-463.50 св.м.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в
предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно.
Предявеният иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, основателен
и доказан.
Трайната съдебна
практика приема, че предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е обусловено
от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по
чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при
окончателно решение за възстановяване на земеделските земи в реални граници или
за обезщетяването им при условията на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
процесуално недопустим. Окончателен отказ е налице само ако по всички преписки,
по които е заявена една и съща земеделска земя, е постановено и влязло в сила
решение, с което в производството по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ е отказано
възстановяване на собствеността. Ако по част от преписките земята е
възстановена, а по други има постановен отказ, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
процесуално допустим, тъй като чрез него ще се разреши спорът кой е бил
собственик на възстановената земя към момента на образуването на ТКЗС. Искът по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, когато имотът изобщо не е бил заявен пред ПК,
или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване и
възстановяване, включително и за правото на правото на обезщетение за него./Решение
№314 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№34/2012 г., Іг.о.,
ГК/.
С установителния иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ се решава спор за
материално право върху земеделски земи, като се преценява положението на
имотите към момента на внасянето им в ТКЗС. При този иск ищецът следва да
проведе пълно, главно доказване на правото на собственост на наследодателя си
върху процесния имот към момента на внасянето му в
ТКЗС.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че от събраните по
делото писмени доказателства, от приетите експертизи и от показанията на
свидетелите Ц. и Г., безспорно се установява, че наследателят
на ищеца – В. М. /М./
Г.
е бил собственик на процесния имот към момента на
образуване на ТКЗС.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че РС Ботевград
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил превратно
тълкуване на събраните гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е направил
задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз
основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението
релевантни факти и обстоятелства.
Районният съд е
обсъдил и показанията на всички свидетели
и е кредитирал тези от тях, които кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Неоснователно се
твърди, че слогът е възникнал вследствие на изградената ограда, тъй като същият
е бил наличен към 1946 г., от когато е приложеното копие от аерофотоснимка
кадър 161 от филм 1 от летене 1946г.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което е обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №236 от 08.11.2014 г. постановено по гр.д.№1021/ 2013 г. по описа на РС Ботевград.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.