РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500325 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Ю. Т., ЕГН ********** от гр. *****,
подадена чрез пълномощника й адвокат А. К., против Решение № 4389 от
08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 15680/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VI гр.с., с което е оставена без уважение молба с вх. №
104870/15.10.2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от В. Ю. Т.
чрез адвокат А. К., за допълване на Решение № 3823 от 27.09.2024 г. по гр.д.
№ 15680/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се,
че решението, с което е възстановена запазената част на Р. А. П. в размер на
2/9 идеални части, без произнасяне каква е паричната равностойност на тези
идеални част, е правно нищо, тъй като за да бъде изпълнено, трябва да се води
дело за делба. Изтъква се, че правото на възстановяване на запазена част има
имуществен характер и запазената част се изчислява като се остойностят
всички парично оценими активи на наследодателя. В подкрепа на това се сочи,
че искът е оценяем и въпреки, че паричната стойност на претенцията
фигурира в исковата молба и върху нея е определена държавната такса,
същата не е отразена в диспозитива на съдебното решение. Цитират се
правилата на чл. 32-35 от ЗН за начина на възстановяване на запазена част,
1
като се акцентира, че заветникът или надареният може да задържи целия имот
и да възмезди наследника с пари, за което е необходимо в диспозитива на
решението да бъде посочено с каква сума се намалява всяко от извършените
безвъзмездни разпореждания – завети и/или дарения. Твърдят се и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като ответникът не може да
изпълни постановеното по делото решение реално. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде допълнено по
реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК постановеното по делото Решение № 3823 от
27.09.2024 г. със стойността на присъдената запазена част на Р. А. П. в пари.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Р. А. П. чрез пълномощника й адвокат М. С., според
който жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита
се, че не са налице предпоставките за допълване на постановеното решение,
тъй като нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото ответницата
е направила искане за определяне на размер на наследствената маса,
остойностяване на всички активи и пасиви на наследодателя и определяне на
стойността на запазената част в пари, нито пък искане за овъзмездяване на
наследника с пари. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по цялото спорно
материално правоотношение и няма неразрешена част от спорния предмет.
Исканията на ответницата се намират за противоречащи на закона и съдебната
практика, тъй като се касае за универсално завещание, а не дарение, съответно
не се образува маса по реда на чл. 31 от ЗН. Сочи се съдебна практика в този
смисъл. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските във въззивното производство.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р.
А. П. против В. Ю. Т. за намаляване на завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя на страните В. В. Т. в полза на ответницата, с 2/9
идеални части, необходими за възстановяване на запазената част на ищцата от
наследството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата В. Ю. Т. е оспорила иска
като неоснователен с доводи, че ищцата е дъщеря от първия брак на
наследодателката, а наследството е придобито по време на втория й брак, и не
е ясно дали претендира възстановяване на запазена част от наследството или
намаляване на завещание.
Между страните не е спорно, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че В. В. Т. е починала на *****.2023 г. и е оставила за свои
наследници по закон дъщерите си Р. А. П. и В. Ю. Т. и сина си В. А. П..
2
Със саморъчно завещание от *****.2018 г., обявено с протокол рег. №
927/22.02.2023 г. на нотариус *****, рег. № ***** на Нотариалната камара, с
район на действие Районен съд – Пловдив, вписано в Службата по
вписванията с вх.рег. № *****/*****.2023 г., акт № *****, том 2, дело №
*****/2023 г., наследодателката В. В. Т. е завещала цялото си недвижимо
имущество на В. Ю. Т..
Към датата на смъртта на В. В. Т. в наследството на същата се включват
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.
С Решение № 3823 от 27.09.2024 г. предявеният иск е уважен изцяло,
като на основание чл. 30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя В. В. Т. в полза на В. Ю. Т. със саморъчно завещание от
*****.2018 г., е намалено с 2/9 идеални части и е възстановена запазената част
на Р. А. П. от наследството на В. В. Т. в размер на 2/9 идеални части.
С молба от 15.10.2024 г. ответницата е направила искане за
постановяване на допълнително решение, с което да бъде посочена стойността
на присъдената запазена част на ищцата в пари.
С Решение № 4389 от 08.11.2024 г. съдът е оставил искането без
уважение. Против това решение е постъпила настоящата въззивна жалба.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1
от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на
универсално завещателно разпореждане.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.
Наследниците със запазена част съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН са
низходящите, родителите и съпруга. Запазената част за низходящите, когато
наследодателят не е оставил съпруг, е 2/3 при две и повече деца или
низходящи от тях – чл. 29, ал. 1 от ЗН, а разполагаемата част на наследодателя
е частта от наследството извън запазената част – чл. 28, ал. 2 от ЗН.
Между страните по делото няма спор, че са наследници от първи ред на
завещателката В. В. Т., че последната е завещала цялото си имущество в полза
на ответницата, както и че запазената част на ищцата е 2/9 идеални части.
Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът
за начина, по който се извършва намаляването на завещателното
разпореждане, и по-конкретно за посочване на паричната равностойност на
запазената част.
Последователна е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 580 от
3
02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г., I г.о., Решение № 25 от 12.02.2016 г. по
гр.д. № 4119/2015 г., I г.о. и други, че при универсално завещание не се
образува наследствена маса от всички имоти, които наследодателят е
притежавал към момента на смъртта си. В тези случаи намаляването се свежда
до дроб, която е равна на запазената част от наследството, независимо от
конкретното имущество, което се включва в наследството.
Паричната равностойност на запазената част се изчислява единствено в
хипотези на накърняване на запазената част в резултат от дарение или завет
(когато е завещана конкретно определена вещ или вземане). В тези случаи
образуването на наследствена маса е необходимо, за да може да се определи
чистият актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се
облагодетелстват заветниците. В случай на универсално завещание няма
свободно имущество, което би могло да покрие запазената част на лицата по
чл. 28, ал. 1 от ЗН, поради което наследствена маса не се формира, а
намалението се извършва с посочване на дробна част, съответстваща на
накърнената запазена част съгласно чл. 29 от ЗН. В този случай в резултат от
конститутивното действие на решението, с което искът се уважава, между
страните възниква съсобственост по отношение на наследствените имоти, а
стойността на същите ще бъде определена едва при извършване на делбата.
В случая се касае за универсално завещателно разпореждане, тъй като
волята на завещателката е да се разпореди с цялото имущество, което ще
притежава към момента на смъртта си. Когато завещанието има за предмет
цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, тогава се приема
че завещанието е общо – чл. 16, ал. 1 от ЗН, докато заветът представлява
разпореждане с отделен предмет от това имущество – чл. 16, ал. 2 от ЗН. От
съдържанието на завещанието, оставено от В. В. Т., не се установява волята на
завещателката да е била да се разпореди само с отделен имот или имоти, а
напротив с цялото си имущество, с оглед на което същото не може да се
приеме за частно. Освен това по делото не се твърди, нито се установява към
датата на откриване на наследството завещателката да е притежавала друго
имущество, освен недвижимо, т.е. предметът на завещанието изчерпва цялото
имущество, останало след смъртта на наследодателката, което също придава
на завещанието универсален характер – в този смисъл Решение № 184 от
31.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1438/2013 г., II г.о.
По изложените съображения искането на жалбоподателя за определяне
на размера на наследствената маса и посочване на парична равностойност на
запазената част е неоснователно, а обжалваното решение – съобразено с
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено, като разноските
за въззивното производство се възложат в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4389 от 08.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 15680/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.
ОСЪЖДА В. Ю. Т., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на Р. А. П.,
ЕГН ********** от гр. ***** разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1 500 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5