Р Е
Ш Е Н
И Е 979
Гр. П., 10.09.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
състав в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Б.А., като
разгледа гр. д. № 01358/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
предявена от М.С.А., ЕГН ********** *** против “Топлофикация - П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Иван Николов Спасов.
Ищецът твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от
ответника, е било образувано ЧГД № 6846/2009 г. по описа на ПРС. Исканата
заповед за изпълнение е била издадена, а въз основа на нея е издаден и
изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
2455.54 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.09.2000 г. – 30.04.2009 г. в топлоснабден имот, с административен
адрес: гр. П., ул. ****, ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на
1013.06 лв., считано за периода 30.10.2000 г. – 23.11.2009 г., както и разноски
в размер на 174.06 лв.
Твърди, че по така издадения
изпълнителен лист на 21.06.2012 г. било образувано изп. д. № 1558/2012 г. по
описа на ЧСИ А.В. с район на действие ОС – П.. По изпълнителното дело било
изготвено уведомление до него, в качеството му на длъжник, от 15.08.2012 г.,
което му било изпратено с обратна разписка. Върнало се е с отбелязване, че не е
потърсено. Било извършено залепване на 22.10.2012 г. Сочи, че на 10.07.2012 г.
съдебният изпълнител отправил запитване до НАП за налични данъчни производство
срещу него, както и за декларирани МПС и недвижими имоти. На 14.08.2012 г. бил
получен отговор, че ищецът има регистрирани земи, сгради и МПС. От този момент
до 06.08.2014 г. не са предприемани други действия по изпълнителното дело. Едва
на посочената дата взискателят е подал молба за проучване имущественото
състояние на длъжника, но не е заплатил
дължимите такси за това. Други изпълнителни действия не са извършвани. Твърди,
че на 15.03.2016 г. му било връчено уведомление за образуваното изпълнително
дело. Сочи, че към този момент вземането на ответника, за което е издаден
изпълнителен лист е било погасено по давност и е недължимо.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
2455.54 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.09.2000 г. – 30.04.2009 г. в топлоснабден имот, с административен
адрес: гр. П., ул. ****, ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на
1013.06 лв., считано за периода 30.10.2000 г. – 23.11.2009 г., за които е
издаден изпълнителен лист по ЧГД № 6846/2009 г. по описа на ПРС, поради
погасяването му по давност. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Предявеният иск е оспорен. Ответникът сочи, че погасителната давност за
вземането предмет на делото не е изтекла. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния му представител адв. В. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
редовно призован не е изпратил представител.
Съдът като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото като
доказателство ИД № 1558/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие ОС – П..
От него е видно, че за процесното вземане в полза на ответника срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист на 02.04.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
6846/2009 г. по описа на ПРС. За събирането му по принудителен ред е образувано
на 21.06.2012 г. е образувано изпълнително дело.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването на иска по чл.
439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаването на
изпълнителният лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него,
са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоисключващи
факти.
По аргумент от чл. 439, ал. 2
от ГПК недопустими за разглеждане в настоящото исково производство са
обстоятелствата, настъпили преди издаване на изпълнителния лист. Затова не
следва да бъде обсъждана основателността на твърдението на ищеца, че не е било
налице облигационно отношение между страните по делото, което да представлява
основание за възникване на процесното вземане. Това оплакване той е следвало да
противопостави на ответника в производството по издаване на изпълнителния лист
чрез депозиране на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Допустимо за разглеждане в
настоящото производство е наведеното в исковата молба твърдение, че от издаване
на изпълнителния лист до настоящия момент е изтекъл предвидения в чл. 111, б. В
от ЗЗД три – годишен срок, поради което процесното вземане е погасено по
давност.
Видно от приетите като
доказателства ЧГД № 6846/2009 г. по описа на ПРС и ИД № 1558/2012 г. по описа
на ЧСИ А.В., с район на действие ОС – П., въз основа на издадена в
производството по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от
02.12.2009 г. в полза на ответника срещу ищеца, на 02.04.2012 е издаден
изпълнителен лист за сумата от 2455.54 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода 01.09.2000 г. – 30.04.2009 г. в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ул. ****, ведно с
обезщетение за забава върху нея в размер на 1013.06 лв., считано за периода
30.10.2000 г. – 23.11.2009 г., както и разноски в размер на 174.06 лв.
Вземането, обективирано в
изпълнителния лист е периодично по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като е за
заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на топлинна
енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от
време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д.
№ 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова за погасяването им по давност е приложим
тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Съгласно чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД давностният срок може да бъде спиран и прекъсван при наличие на изчерпателно
посочени в закона основания, като съответно след отпадането им продължава или
започва да тече нов срок. В настоящото производство са наведени твърдения и
ангажирани доказателства за прекъсване на започналия да тече след датата на
издаване на изпълнителния лист – 02.04.2012 г,. давностен срок.
Съгласно чл. 116, б. В от ЗЗД
давността прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно
от приложеното ИД № 1558/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., ответникът е предприел
такива на 21.06.2012 г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело
за принудително събиране на вземането, в която са посочени и желаните
изпълнителни способи. С нея давността е прекъсната на основание чл. 116, б. В
от ЗЗД, след което съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова
давност, считано от същата дата – 21.06.2012 г.
Въз основа на молбата, ЧСИ е
образувал изпълнително дело, извършил е проучване имуществото на длъжника и му
е изпратил покана за доброволно изпълнение. Посочените действия не представляват
такива за принудително изпълнение на вземането и не прекъсват давността. /в
този смисъл т. 10 от ТР от 25.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС/. Видно от
изпълнителното дело до 21.06.2014 г. по него не са извършвани изпълнителни
действия и не са постъпвали молби от взискателя в този смисъл, затова на
22.06.2014 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Депозираните молби от взискателя на 06.08.2014 г. и на
05.07.2016 г. са без правно значение, тъй като предвид настъпилото ex
lege
прекратяване на
делото, не могат да обусловят последиците, предвидени в чл. 116, б. В от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема,
че считано от датата на последно извършеното изпълнително действие – 21.06.2012
г. е започнал да тече нов три годишен давностен срок, който не е спиран и
прекъсван. Изтекъл е на 21.06.2015 г., когато процесното вземане се е погасило
по давност.
Предвид горното, съдът намира
предявеният иск за основателен и следва да го уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
размер на 641.95 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че М.С.А., ЕГН ********** *** не дължи на
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано Иван Николов Спасов, поради
погасяването и по давност, сумата от 2455.54 лв./две хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия през периода 01.09.2000 г. – 30.04.2009 г. в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ул. ****, ведно с
обезщетение за забава върху нея в размер на 1013.06 лв./хиляда и тринадесет
лева и шест стотинки/, считано за периода 30.10.2000 г. – 23.11.2009 г., за
които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 6846/2009 г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 1558/2012 г. по описа на ЧСИ А.В.
с район на действие ОС – П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Иван Николов
Спасов да заплати на М.С.А., ЕГН ********** *** сумата от 641.95 лв.
/шестстотин четиридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.