Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2038 /
30.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2446/2021г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Агенция „Митници“ е оспорил решение № 309/12.07.2021г.
постановено по АНД № 2165/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 3681/03.02.2021г., издадено от с.д. началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ към Централното митническо управление на
Агенция „Митници“. С наказателното постановление за нарушение и на основание
чл.18, ал.3 от Валутния закон, във връзка с чл.11, ал.2 от същия закон на В.К.П.
е наложено наказание глоба в размер на 47 673,36 лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено и настоящият съд да постанови ново по съществото на спора или да
постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане пред друг състав
на РС-Бургас.
В съдебно заседание касаторът, чрез юрисконсулт В.Я. поддържа
касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото
на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по касация В.К.П., чрез представител по пълномощие адв.А.,
счита жалбата за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор К., счита,
че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
В.К.П. е наказан за това, че на 20.08.2020г. е оформил и
предал за износ с въздушен транспорт, в гранично митническо учреждение за
пренасяне през границата на страната – МП „Летище София Товари“, пратка по
смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с необявена
стойност, предназначена за износ за Латвия, съдържаща укрити в нея необявени по
товарителница № ********** – 97 500 евро. Административнонаказващият орган
е приел, че е осъществен състава на чл.18, ал.3 от Валутния закон, във връзка с
чл.11, ал.2 от същия закон.
Съгласно чл.18, ал.3 от Валутния закон когато предметът на
нарушение по ал.2 е укрит, наказанието е глоба за физически лица или
имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер на
¼ от стойността на недекларираните парични средства или благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Същото наказание се налага и на този, който извърши или
допусне извършване на нарушение на чл.11, ал.2 и 3 и чл.14, ал.2 и 3.
Съгласно чл.11, ал.2 от Валутния закон пренасянето на парични
средства чрез пощенски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена
стойност.
Районният съд е приел, че обжалваното наказателно
постановление страда от недостатъци – не е посочено мястото на нарушението, не
е описано изпълнителното деяние, а от там не е доказано по безспорен начин и
авторството на това деяние. Съдът е приел, че неправилно е избрана като
нарушена нормата на чл.11, ал.2 от Валутния закон и
административнонаказателната норма на чл.18, ал.3 от Валутния закон. Счел е, че
не е доказано кой точно е предал пратката на куриера, поради което неправилно е
ангажирана отговорността на В.К.П. и е отменил наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно допустимо и правилно като правен резултат.
Настоящият
съдебен състав не споделя мотивите, изложени в решението, въз основа на които
съдът е достигнал до извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и го е отменил.
По
делото са налице безспорни доказателства кой точно е предал пратката физически
и от чие име е извършено това действие на изпращач. От представената
товарителница несъмнено се установява, че изпращачът е „Едилок груп“ ЕООД.
Вярно е, че фактически пратката е опакована и приготвена за изпращане, както и
предадена на пощенския оператор „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД от В. П.,
който е управител на търговското дружество и едноличен собственик на капитала.
Всяко юридическо лице, в това число и търговските дружества - юридически лица,
осъществява фактически и правни действия от свое име посредством физически
лица, които са негови собственици и/или управители. Такъв е и процесният
случай. Без съмнение обаче, пратката е изпратена от името на търговското
дружество, а не от името на физическото лице В. П., затова субект на
нарушението в случая е „Едилок груп“ ЕООД и именно то е следвало да бъде
привлечено към административно-наказателна отговорност, каквато възможност е
предвидена в приложената санкционна норма на чл. 18, ал. 3 от Валутния закон,
която регламентира определянето на наказанието по отношение на физически лица и
юридически лица по един и същ механизъм, т.е. в процесния случай размерът на
имуществената санкция би бил идентичен с размера на наложената глоба. След като
субектът на нарушението не е определен правилно, то издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, както като краен извод е приел районният
съд.
Останалите
мотиви на районния съд за липса на място на нарушението в наказателното
постановление, за неправилно посочена нарушена норма и за тълкуването на чл.
11, ал. 2 от Валутния закон, в смисъл, че колетната пратка трябва да е пресякла
държавната граница, за да е осъществен съставът, не могат да бъдат споделени от
настоящия съдебен състав.
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
касационната жалба. Такива са претендирани своевременно и се дължат от касатора
в размер на 1960,20 лева, представляващи част от общо платеното възнаграждение
за един адвокат в размер на 2800 лв. Възражението за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението на адвоката се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според
чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са - при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. са 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
процесният случай наказанието е глоба в размер на 47 673,36 лв., т.е.
налице са основанията за приложение на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определено по този механизъм възнаграждението следва да е 1960,20 лв. По
изложените мотиви размерът на претендираните разноски следва да бъде редуциран
до 1960,20 лв.
По
изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 309 от 12.07.2021г. постановено по АНД № 2165/2021г. на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на В.К.П. ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1960,20 (хиляда деветстотин и
шестдесет и 0.20) лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: