№ 949
гр. Русе, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101575 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 286 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. Г. П. срещу „Промо Линкс“ ООД, в
която се твърди, че между страните имало сключени няколко граждански
договора за поръчка, с които ищецът приел да извършва „Промотиране на
продукти и услуги в търговски обекти и/или на обществени места на
територията на страната“ срещу уговорено възнаграждение, платимо в брой
както следва: ГД №***/22.01.2020г., уговорено възнаграждение бруто
429,62лв., чиста сума за получаване 397,40лв.; ГД № ***/01.02.2020г.,
уговорено възнаграждение бруто 429,62лв., чиста сума за получаване
397,40лв.; ГД № ***/06.07.2020г., уговорено възнаграждение бруто 610,00лв.,
чиста сума за получаване 564,25лв.; ГД № ***/01.08.2020г., уговорено
възнаграждение бруто 810,00лв., чиста сума за получаване 749,25лв.; ГД №
***/01.09.2020г., уговорено възнаграждение бруто 810,00лв., чиста сума за
получаване 749,25лв.; ГД № ***/01.10.2020г., уговорено възнаграждение
бруто 810,00лв., чиста сума за получаване 749,25лв.; ГД № ***/03.11.2020г.,
уговорено възнаграждение бруто 810,00лв., чиста сума за получаване
749,25лв.; ГД № ***/21.12.2020г., уговорено възнаграждение бруто 810,00лв.,
чиста сума за получаване 749,25 лв.; ГД № ***/24.02.2021г., уговорено
1
възнаграждение бруто 810,00лв., чиста сума за получаване 749,25 лв.
Уговорената сума за възнаграждение по договорите била в общ размер на
6329,24лв., а чистата сума за изплащане 5854,55лв.
В отговор на запитване до ответното дружество била получена
информация за сключените договори през 2020г. и дължимите по тях суми.
От отговора ставало ясно, че ответното дружество признава работата по
договорите за свършена.
Твърди се, че от чистата сума за получаване по договорите, ищецът
получил само от порядъка на 60,00 – 90,00 лв. на месец. Сумите получавал
чрез г-жа Р.И. в качеството на представител на „Промо Линкс“ ООД в гр.
Плевен. Други суми освен сочените не бил получавал от нея, нито от друго
лице, представляващо фирмата, както и не се е подписвал върху документи,
удостоверяващи получаването на сумите. Копие от всички документи се
съхранявали от г-жа Р.И.. Той я търсил многократно по телефона, за да му
предаде изцяло дължимите суми, но тя престанала да му отговаря.
Въпросната г-жа И. попълнила и годишната му декларация за 2020г. по чл. 50
ЗДДФЛ, която лично подписал и предал в НАП. Авансово внесеният данък от
ответната фирма в размер на 413,94лв. му бил върнат по банковата му сметка,
поради наличие на основание за приспадане върху общата данъчна основа, а
именно решение на ТЕЛК.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответното
дружество на основание чл. 286 ЗЗД да бъде осъдено да заплати на ищеца
5029,00лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
Претендира се ответното дружество на основание чл. 86 ЗЗД да бъде
осъдено да му заплати сумата от 800лв., представляваща сбора от дължимите
обезщетения за забава по всеки един от договорите от падежа му до
предявяване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество не оспорва възникването
между страните на твърдяните в исковата молба договорни отношения и
тяхното изпълнение от страна на ищеца, с изключение на последния посочен
от него договор, за който се твърди, че е анулиран и не се е стигнало до
неговото изпълнение. Твърди се, че на ищеца са изплатени всички дължими
възнаграждения по посочените от него договори, за което са оформени и
документи, които е подписал, включително и същият бил подал данъчна
декларация, в която е удостоверил, че е получил сумите, след което му е и
2
възстановен авансово внесен данък, което било допълнително доказателство
за изплащане на претендираните суми.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните са сключени няколко договора, по силата на
които ищецът се е задължил срещу заплащане на възнаграждение да извърши
промотиране на продукти и услуги в търговски обекти и/или на обществени
места на територията на страната. Страните нямат спор относно възникването
и изпълнението на задълженията на ищеца по посочените от него договори, с
изключение на последния – от ГД № ***/24.02.2021г., за който нямат спор, че
е анулиран и до неговото изпълнение не се е стигнало. Нямат спор и относно
уговореното като дължимо по договорите възнаграждение за свършената
работа.
Спорно е дали ответното дружество е изпълнило задължението си към
ищеца да му заплати дължимото възнаграждение по процесните договори.
По делото като писмени доказателства са приети сметки за изплатени
суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, съгласно които на ищеца са изплатени: по
договор от 22.01.2020г. – 397,40лв., по договор от 01.02.2020г. – 397,40лв., по
договор от 06.07.2020г. - 564,25лв., по договор от 01.08.2020г.- 749,25лв., по
договор от 01.09.2020г.-749,25лв., по договор от 01.10.2020г.- 749,25лв., по
договор от 01.11.2020г. – 749,25лв. и по договор от 21.12.2020г. - 749,25лв.
Всички посочени сметки са подписани от ищеца, което изрично е признато и
в проведеното съдебно заседание.
Съгласно приложената по делото служебна бележка от ответното
дружество, на ищеца е удържан данък по чл. 43 от ЗДДФЛ в размер на
413,94лв.
В декларацията на ищеца по чл. 50 ЗЗДФЛ за 2020г., същият е
декларирал сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер
на 4 139,43лв. и е определен като надвнесен данък в размер на 413лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Няма спор между страните относно сключените между тях няколко
договора за поръчка, уговореното по тях възнаграждение за ищеца, както и
3
изпълнението от негова страна на поетите задължения по договорите.
Съгласно чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да изплати
възнаграждение на довереника, ако е уговорено такова, какъвто безспорно е и
настоящия случай.
Спорно е дали уговорените като дължими възнаграждения са
изплатени.
В случая задължението на ответното дружество за заплащане на
възнаграждение за свършената от ищеца работа е възникнало по силата на
писмен договор. В този случай доказване на твърдяното плащане следва да се
установи също с писмени доказателства. За установяването на това
обстоятелство, ответникът се е позовал на приложените и неоспорени по
делото сметки по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, както и на подписаната от ищеца
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 45, ал.4 ЗДДФЛ, предприятие или самоосигуряващо се
лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по
чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.
43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето,
придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Следователно издател
на този документ по смисъла на закона се явява не лицето получило дохода, а
лицето, което го изплаща. Документът се издава за данъчни и осигурителни
цели по нормативно установен образец (№3а). Подписът, който следва да
положи в него физическото лице е във връзка с попълването на допълнителни
от него данни необходими за законосъобразното определяне на дължимите
данъци и осигуровки върху получено възнаграждение за положен труд (за
намалена работоспособност, за придобито право на пенсия и пр.). Естеството
на изготвената сметка, авторството на същата по отношение удостоверения с
него доход дава основание да се приеме, че същата не би могла да бъде
доказателство за реалното изплащане на посочения в нея доход. В нито една
своя част сметката няма характера на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД и не
би могло да се приеме, че подписът на ищеца върху нея удостоверява
получаването на сумите по сметките. Още повече, че в самата бланка на
сметката е посочено „сума за получаване“, т.е. логично е да се приеме, че
сметката може да бъде изготвена и преди реалното заплащане на дължимото
възнаграждение, тъй като чрез нея се определят необходимите суми които
следва платецът на дохода да удържи от дължимото брутно трудово
4
възнаграждение за внасяне като авансов данък и осигуровки по ДОО.
Данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ също е документ имащ
значение за определяне на данъчните задължения на физическо лице за
изминалата данъчна година и следва да бъде подадена в определен срок.
Доколкото видно от изготвените сметки по чл. 45, ал.4 ЗДДФЛ ответното
дружество е внасяло авансов данък върху дължимите на ищеца суми, който
подлежи на връщане поради основание за приспадане от общата данъчна
основа, напълно логично е да се приеме, че дори и при неизплатени реално
суми по процесните договори, ищецът е следвало да подаде декларация, с
което свое действие изпълнява едно свое законово задължение и реализира
правото си да получи авансово внесения данък, който не му е недължимо
възстановен и представлява част от изработеното възнаграждение по
договорите. Данъчната декларация по изложените по-горе съображения за
сметките по чл. 45, ал.4 ЗДДФЛ не удостоверява реалното плащане на
свършената работа от работодателя, а служи единствено за данъчни цели - за
определяне на дължимите от декларатора данъци. Дори и последният да е
допуснал нарушение при изготвянето и подаването на тази декларация пред
органите на НАП, то това нарушение не би могло да има значение за спора в
настоящото производство. Особеностите на отношенията между страните и
целите за които се подава данъчната декларация не дават основание да се
приеме, че с нея ищецът е признал и неизгоден за себе си факт – получаване
на процесните суми.
В процесните договори е уговорено изплащането на дължимото
възнаграждение в брой. Поради това изпълнение на това задължение би
могло да бъде установено с изходящ от ищеца (получилия плащането) частен
документ, от който ясно и недвусмислено да удостоверява получаването на
възнаграждението. Такъв документ би могла да бъде разписка или друг
документ имащ същото значение – подпис във ведомост, подпис върху
разходен касов ордер (РКО) и пр. В случая по делото не са налице такива
доказателства, тъй като първоначално представените от ответника с отговора
на исковата молба и своевременно оспорени от ищеца РКО не са представени
в оригинал.
Поради всичко изложено, следва да се приеме, че ответникът не е
доказал възражението си за заплащане на дължимото от него възнаграждение
на ищеца по процесните договори. Последното възлиза в общ размер на
5
5105,30лв. (без договора от 24.02.2021г., за който няма спор, че е анулиран.)
Ищецът с исковата молба е направил признание, че е получавал от
дължимите му месечно суми „само от порядъка на 60-90лв.“ С оглед на това
признание, за определяне на общо дължимата му от ответното дружество
сума, следва да се извъди средно по 75лв. месечно или за 8-те договора общо
600лв. Поради това предявеният иск за главница следва да бъде уважен за
сумата от 4505,30лв.
По отношение на претендираното обезщетение за забава: По
изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че неизплатеното
възнаграждение за всеки един от месеците е дължимото по договорите,
намалено с 75лв. (средно между 60-90 според признанието). В договорите е
уговорен падеж за изплащане на дължимите възнаграждения – 10-то число на
следващия месец. Изчислени с помощта на електронен калкулатор, законната
лихва върху отделните възнаграждения от падежа им до предявяване на
иска(23.03.2022г. са в размери: 85,21лв., 82,01лв., 92,47лв.,
116,35лв.,110,11лв., 103,65лв., 97,41лв., 90,96лв. или общо 778,17лв. до която
сума следва да се уважи претенцията по чл. 86 ЗЗД.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе
държавна такса по делото в размер на 180,21лв. по иска за главница и 50лв.
по иска за мораторна лихва или общо 230,12лв.
Ищецът не е направил разноски за настоящото производство, които да
следва да му се присъдят с решението.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Промо Линкс“ ООД, ЕИК205981463 , със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Боримечка“ №13, представлявано от
управителя Ивайло Георгиев Иванов да заплати на Т. Г. П. ЕГН**********
със съдебен адрес гр. Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, ет.4, офис 25 сумата от
4505,30лв., неизплатено възнаграждение в нетен размер по договори
№***/22.01.2020г., № 020/01.02.2020г., № 022/06.07.2020г., №
***/01.08.2020г., № ***/01.09.2020г., № ***/01.10.2020г., № ***/03.11.2020г.
и №***/21.12.2020г., ведно със законната лихва считано от 24.03.2022г. до
6
окончателното й изплащане, както и сумата от 778,17лв. представляваща
сбора от обезщетенията за забава по всеки от договорите за периода от
11.02.2020г. до 23.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. П. ЕГН********** срещу „Промо
Линкс“ ООД, ЕИК205981463 искове за главница над 4505,30лв. до пълния
предявен размер от 5029лв. и за обезщетение за забава за сумата над 778,17лв.
до пълния предявен размер от 800лв.
ОСЪЖДА „Промо Линкс“ ООД, ЕИК205981463, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Боримечка“ №13, представлявано от
управителя Ивайло Георгиев Иванов да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 230,12лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7