Р Е Ш Е Н И Е
№ ................
гр. Кюстендил, 07.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 448 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република, чрез процесуален представител юрк. Е. М., против
С.Б.Г..
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2627/2019 г. по описа на КРС, като срещу издадената такава, в законоустановения
срок, било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от страна на ответника,
което обусловило интереса на ищеца от предявяването на иска и образуване на
настоящото производство.
Твърди
се, че между ищцовото дружество от една страна и ответницата като титуляр на
партида, от друга – била налице облигационна връзка относно продажбата и
покупката на топлинна енергия
Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Перник“ АД на клиенти за битови
нужди, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на
договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от последните и без необходимост от сключване на индивидуален договор
с всеки потребител.Така, съгласно действащите общи условия ответницата имала
задължението да заплаща месечно дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Предвид изложеното се поддържа искане да
бъде установено в отношенията между страните, че С.Б.Г. дължи на „Топлофикация
- Перник“ АД сума за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл. Г.“, бл. **, ап.**, в общ размер
на 1145,68 лева, от които: 919,61 лева – главница за периода 01.03.2016 г. до
31.07.2017 г. в т.ч. и изравнителна сметка за м. юли 2018 г.; 226,07 лв. –
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.05.2016 г. –
06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 919,61 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на претенцията както по основание, така и по
размер.
От
приложеното към исковата молба извлечение от сметка не ставало ясно как са
определени сумите за плащане за всеки визиран месец и как била изчислена
дължимата законна лихва. Извлечението, като частен документ, било издадено
едностранно от ищцовото дружество и не било годно да установи достоверността на
отразените в него суми доказателство. Не се сочели доказателства досежно
количеството на отчетената топлинна енергия, частта от нея, която е
изразходвана за съответното жилище и частта, която е пропорционално
разпределена от общите части на сградата, съобразено с кубатурата на жилището.
Част
от вземането, като периодично плащане, било погасено по давност на осн. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, а именно – погасени по давност били вземанията с падеж
преди 22.11.2016 г.
Не
били определени коректно и периодите, за които се дължали вземанията. Не се
уточнява датата на издаването на фактурата за всяко вземане, както и тази, на
която е трябвало да бъде заплатено вземането и началната дата, от която
започвала да тече претендираната законна лихва. Претендирали се само обща сума
за главница и обща сума за лихва, но същите били с неустановен произход.
Погасено
по давност било вземането за главница за периода от 01.03.2016г. до
22.11.2016г., а с оглед акцесорния си характер, погасено по давност било и
вземането за лихви за периода 10.05.2016г. до 22.11.2016 г.
Отделно,
задълженията до м.09.2016г. били погасени и поради изпълнение, за което
ответницата представяла доказателства – вносна бележка за сумата от 1091,16 лв.
Недължима
била и сметката за м. 07.2017г., доколкото фактурата за нея била издадена след
датата на промяна на собствеността на процесния имот. Нещо повече, владението
върху процесния имот било предоставено на купувача след сключване на
предварителния договор, предхождащ изповядването на сделката при нотариус, а
именно – на 29.04.2017 г.
Липсата
на нотариално заверен споразумителен протокол, какъвто Общите условия допускат
да бъде изготвен между предишния и новия собственик на топлоснабдения имот,
също обосновавала недължимост на претендираната сума от ответницата.
Предвид
изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В хода на съдебното
дирене
депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът
оспорва същата.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
2627/2019 г. на КРС по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът следва да заплати: сумите: 919,61 лева главница, представляващи главница за
използвана топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2017 г. и
месец 07.2018 г./вкл./ за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Благой Гебрев“ 58/18, лихва за забава на месечните плащания в размер на 226,07
лева за периода от 10.05.2016 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски
– 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Незаплатени суми за използвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2016 г. до 31.07.2017 г. и месец 07.2018 г./вкл./ за топлофициран имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Б. Г.“ **/**. Тя
била връчена на длъжника на 30.12.2019 г., като на 13.01.2020 г. той депозирал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а в едномесечния срок от съобщаването – на 26.02.2020 г.
(спр. пощенско клеймо) заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
По делото са представени и приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от
Видно от приобщения предварителен договор от
29.04.2017 г. владението досежно процесния имот е бил предадено на трети за
спора лица на 29.04.2017 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за
процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото
лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че задължението на
ответника е формирано при дялово разпределение на топлинна енергия, отчетена по
общия топломер, в съгласие с действащата законодателна уредба. „Топлофикация –
Перник“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в
изравнителните сметки. Системата за дялово разпределение била въведена в
сградата етажна собственост по силата на договор на 08.12.2000 г. Липсвали
данни за депозирани възражения от длъжника. От заключението се установява също,
че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки.
Останалите доказателства по делото не променят
крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането
по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.
По
допустимостта: С
оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Настоящите искове са допустими, т.к. са
депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
По основателността:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други).
В т.см. е и чл. 3, ал.
1 от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.
От изложеното се налага извод, че качеството лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В настоящия случай не се спори, а се
потвърждава и от изводите на приетата СТЕ, че процесната сграда е топлофицирана и топлоснабдителното предприятие доставя
енергия в абонатната станция, поради което самата собственост на ответницата
върху отделен обект от сградата вече я
определя като потребител. И след като липсват данни за отказ на етажните
собственици от ползване на топлинни услуги в сградата, при отчитане на елемента
на административно
регулиране на разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, то следва да се
приеме, че между страните по делото са налице презюмирани от закона
облигационни правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Не е било оспорено
поддържаното възражение от длъжника, че процесният имот е бил продаден на трето
лице на 10.08.2017 г., като е бил сключен и предварителен договор за това от
29.04.2017 г., когато и владението било предадено на трети за спора лица. Но не
могат да бъдат споделени твърденията на ответника, че след предаването на
владението по предварителния договор задълженията следвало да се възложат на
новия собственик. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, като
същото не е вещно право и не попада в
основанията за получаване на качеството потребител и/или купувач на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ и общите условия на ищцовото дружество.
Освен това, по силата на чл. 62, ал. 2 от ОУ преди промяна или
прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и
промяната или закриването на партидата от продавача, купувачът /титуляр по
партида/ заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия.
С горепосочените общи условия по чл. 64, ал. 1 е предвидено, че при
промяна на титуляра на партидата поради смяна на купувача в сграда-етажна
собственост, новият собственик се задължава с всички сметки за имота, издавани
след датата на промяна на собствеността.
Или новият собственик ще носи отговорност след 10.08.2017 г., когато
собствеността е била прехвърлена с договор за покупко-продажба.
Сумите, дължими от ответника за услугите
сградна инсталация, подгряване на топлоносител и горещо водоснабдяване,
изчислени съразмерно с притежаваните от него идеални части от етажната
собственост и съобразно приложимите за всеки подпериод цени на ДКЕВР, са
посочени в СТЕ, като сумарният им размер съвпада с изчисленията на приетата и
кредитирана ССчЕ.
Досежно изравнителната сметка в
месец 07.2018 г. вещото лице по допуснатата СТЕ сочи, че за процесния период
фирмата за дялово разпределение е резпределила прогнозна топлоенергия за БГВ
единствено за м. юли 2017 г., като начислените суми са начислени в съответствие
с действащото законодателство.
При тези данни исковата претенция за
установяване на дължимостта на сумата за използвана
топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2017 г. за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Б. Г.“ **/**, е основателна.
Не
може да се сподели твърдението, че задълженията до м.09.2016 г. били погасени
поради изпълнение, доколкото според извода на вещото лице М. В., който не
оборен други доказателства от делото, със сумите по вноска от 1091,16 лв. са
погасени стари задължения.
Задължението
за плащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за плащане на обезщетение за забава
също се явява доказан в размер на 226,07 лева, считано
от 10.05.2016 г. до 06.11.2019 г.
Главницата
се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По правопогасяващото възражение
по чл. 111,б.”в” от ЗЗД, надлежно релевирано от ответника с отговора на исковата
молба:
Задължението за заплащане на консумираната
топлоенергия e задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения (спр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС). Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл.34,ал.1
от ОУ „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и посочената правна регламентация
е относима към тях. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока
по чл. 415 от ГПК съобразно изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, се счита предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 22.11.2019 г.
При това положение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 22.11.2016 г. са погасени по давност, при
което съдът приема възражението за частично основателно, като изчислявайки по
реда на чл. 162 от ГПК приема, че исковете са основателни - до размера на
сумата от 131,64 лв. от общо дължимата главница в размер на 919,61 лв., както и
до сумата от 39,34 лв., от общо претендираната лихва в размер на 226,07 лв.
Искане за разноски в производството са направени и от
двете страни по делото, като съответните искания са заявени своевременно.
Ищецът претендира разноски за исковото производство
съгласно представен списък в размер на общо 535 лева – от които 25 лв. държавна
такса (макар и да е заплатил такива в размер на 75 лв.), 400 лв. депозит вещи
лица, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 10 лв. такса за съд.
удостоверение. Доказателства за извършването на такива са ангажирани, но
досежно заплатените депозити са приложени платежни документи за сумата от 276
лв., като не се установиха платени такси за издаване на съдебни удостоверения.
В тази връзка съобразно уважената част от исковите
претенции на топлопреносното дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 331,70 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокат и внесени
суми за вещи лица. Доказано е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. – спр. приложения договор за правна защита и съдействие на л.
24, както и заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и доплащане от 28
лв. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции на ответната детска
градина следва да бъдат присъдени разноски в размер на 91,24 лева.
Доколкото исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в
заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ищцовата страна се следват разноски в размер на 62,04 лв. Ответникът не
поддържа такава претенция.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради
липса на искане в т.см.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че С.Б.Г., с ЕГН**********, с адрес ***, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от Л. С. – изп. директор, сума
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. Перник, ул. „Бл. Г.“, бл. **, ап.**, в размер на 760,97 лв. – главница за периода 22.11.2016 г. до 31.07.2017 г., в
т.ч. и изравнителна сметка за м. юли 2018 г.; 186,73 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 22.11.2016 г. – 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 760,97 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата,
за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГРК по ч.гр.д.
№2627/2019 г. на КРС, КАТО за разликата до пълните предявени размери от
919,61 лева – главница за периода 01.03.2016 г. до 21.11.2016 г. вкл. и 226,07
лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.05.2016 г. – 21.11.2016
г. вкл., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исковата претенция като погасена по давност.
ОСЪЖДА С.Б.Г.,
с ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от Л. С. – изп. директор, сумата в размер на 331,00 лв. (триста тридесет и един лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и 62,04 (шестдесет и два лева и нула
четири стотинки) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2627/2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от Л. С. – изп. директор, да заплати на С.Б.Г., с ЕГН**********, с адрес ***, сумата в размер на 91,24 лв. (деветдесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 2627/ 2019 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи
по него и заверен препис от решението.
Съдия при Районен съд -
Кюстендил:___________