№ 11
гр. гр. Добрич, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500837 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.
№15600/22.11.2021г., подадена от ХР. ИВ. Р. и Ц.И. Р.а-В., чрез адв.Д.С., взискатели по
изп.д.№20218100400916 на ЧИС Н.Н. с рег.№810, срещу постановление от 04.11.2021г.в
частта, в която по възражение на длъжника е намалено платеното от тях адвокатско
възнаграждение от общо 900лева на общо 600лева.
Адвокатско възнаграждение в пълния му размер считат да се дължи поради факта, че е
платено за адвокатска защита по изпълнителното дело на двама взискатели, по 450лева за
всеки, уговорено е както за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително
дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване
на вземанията им, не надхвърля размерите по чл.10, ал.1 и ал.2 от ГПК, вземането по
изпълнителния лист все още не е платено и на този етап не може да се прогнозира какви още
действия ще бъдат извършени от адвоката.
Ответникът по жалбата, длъжникът Р. М. М. изразява становище за недопустимост на
жалбата, тъй като намаляването на адвокатското възнаграждение не е сред номенклатурата
от подлежащи на обжалване от взискателя действия на ЧСИ, евентуално за неоснователност
по причина, свеждаща се до прекомерност на платеното адвокатско възнажграждение, тъй
катое не съответства на извършената от адвоката работа – в молбата за образуване на
изпълнително производство не бил посочен способ за изпълнение, не било нужно
извършване на изпълнителни действия поради плащане на дълга без да е реализиран
конкретен изпълнителен способ за принудително събиране.
1
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за
недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното действие по намаляване на адвокатското
възнаграждение не е сред подлежащите на обжалване от взискателя съгласно чл.435, ал.1 от
ГПК, евентуално за неоснователност предвид, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
несъответно на действителната правна и фактическа сложност и при преценка на
материалния интерес е редуцирано до минимума по чл.10, ал.1 и ал.2 от във вр. с чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №20218100400916 на ЧИС Н.Н. с рег.№810, е образувано по молба вх.
№13268/07.10.2021г. на ХР. ИВ. Р. и Ц.И. Р.а-В., чрез адв.Д.С., и въз основа на
изпълнителен лист №260121 от 24.09.2021г., издаден на основание чл.404, ал.1 и чл.405,
ал.1 от ГПК въз основа на решение по гр.д.№147/2017г.на ОС-Добрич, срещу Р. М. М., за
събиране на нелихвоносно парично вземане в общ размер от 6 4000.81лева- съдебно-
деловодни разноски, а именно: по гр.д.147/2017г.на ДОС в размер на 5 000лева адвокатско
възнаграждение; по в.ч.гр.д.№336/2017г.на ВАпС в размер на 600лева адвокатско
възнаграждение, 555.81лева възнаграждения за вещи лица и 15лева държавна такса; по
ч.гр.д.№85/2018г.на ВКС в размер на 200лева адвокатско възнаграждение и 30лева
държавна такса. Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2021г., удостоверяващ договарянето и плащането в брой при
подписване на договора от двамата взискатели ХР. ИВ. Р. и Ц.И. Р.а-В. и адв. Д.С. на
адвокатско възнаграждение от общо 900лева. Упражнено е от името на двамата взискателя
правото им по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ -оправомощаване частния съдебен изпълнител сам да
избере способ за изпълнение, като едновременно с това е поискано налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, налагане на възбрана върху недвижим имот. Предприети са
действия съобразно възлагането за проучване на имотното състояние. Наложена е възбрана
върху посочения в молбата имот, запор върху лек автомобил, върху трудово
възнаграждение, върху дружествени дялове.
С молба вх.№14129/22.10.2021г. взискателят ХР. ИВ. Р., действащ чрез упълномощения
адв.Д.С., е представил и поискал присъединяването му към образуваното вече дело втори
изпълнителен лист №260122 от 24.09.2021г., издаден въз основа на решение по гр.д.
№147/2017г.на ОС-Добрич, срещу Р. М. М., за събиране на друго нелихвоносно парично
вземане за съдебни разноски от общо 6 000лева - 3 000лева, представляваща направени по
в.гр.д.№318/2020г.на ВАпС разноски за адвокатско възнаграждение, и за сумата от 3
000лева, представляваща направени по гр.д.№922/2021г.на ВКС разноски за адвокатско
възнаграждение. Към тази молбата са представени пълномощно и договор за правна защита
и съдействие от 20.10.2021г., удостоверяващ договарянето и плащането в брой при
подписване на договора от взискателя ХР. ИВ. Р. и адв. Д.С. на адвокатско възнаграждение
от 450лева.
На 20.10.2021г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение на дълга по
2
първия изпълнителен лист, извод за което дава съдържанието на поканата- посочени са
двамата взискателя и размера на дълга като сбор от вземанията по първия изпълнителен
лист.
На 22.10.2021г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение на дълга по
втория изпълнителен лист, извод за което дава посочения размер на дълга като сбор от
вземанията по втория изпълнителен лист, който легитимира като взискател единствено Х.Р..
Двете покани за доброволно изпълнение са с характер и на актове за приемане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
На 25.10.2021г. длъжникът е подал две възражения за прекомерност на адвокатските
възнагражения – платеното общо от двамата взискатели адвокатско възнаграждение от
900лева за адвокатска защита и съдействие за събиране вземанията им по първия
изпълнителен лист, и на платеното само от взискателя Р. адвокатско възнаграждение от
450лева за събиране на вземането му по втория изпълнителен лист.
Възраженията на длъжника са връчени на взискателите, които са изразили писмено
становище чрез упълномощения от тях адвокат.
ЧСИ се е произнесъл по възраженията на длъжника за прекомерност на адвокатските
възнаграждения с постановление от 04.11.2021г., като е намалил платеното от двамата
взискателя възнаграждение за събиране на вземанията на двамата по първия изпълнителен
лист от 900лева на 600лева и постановил отказ да намали платеното от взискателя Р.
адвокатско възнаграждение от 450лева за събиране на неговото вземане по втория
изпълнителен лист.
Актът на ЧСИ е съобщен на взискателите по електронен път на 08.11.2021г. Жалбата е
депозирана на 22.11.2021г., т.е. в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел
ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на
общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на настоящото
производство е акт на съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК, с който се определя
вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по изпълнението
се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на
съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такива, без да е
необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на СИ представлява пряко
изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното
производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК
да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното
производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред
който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител
налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да
обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т.е.когато
искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на съдебния
3
изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по своята правна
същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т.е.прекратяване
на изпълнението за сумата, с която е намалено адвокатското възнаграждение, при което
проверката му намира основанието си и в нормата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК. Подадената
от взискателите жалба е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл.
за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Когато се
касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият
дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от
ГПК. В случая подходът на ЧСИ при преценката му за прекомерност и намаляване на
адвокатското възнаграждение от 900лева на 600лева, настоящата инстанция намира за
неправилен, тъй като не е съобразен с факта, че се касае за заплатен адвокатски хонорар от
двама взискатели, както и с материалния интерес на всеки от тях. При липса на указание в
договора кой каква сума е платил следва да се приеме, че възнаграждението от 900лева е
формирано от платеното от всеки от двамата възнаграждение от по 450лева за правна
защита и съдействие за събиране на вземането на всеки един от тях, равняващо се на
половината от общо присъденото вземане за съдебни разноски по изпълнителен лист
№260121 от 24.09.2021г. от 6 400.81лева, т.е. вземането на всеки от двамата по този
изпълнителен лист възлиза на сумата от 3 200.40лева.
От съдържанието на договора за правна защита и съдействие се установява, че
адвокатската защита, за която се плаща от двамата взискатели сумата от 900лева е както за
образуване на делото, така и за цялостното събиране на дължимата сума, т.е.. адвокатското
възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за
отделно действие. Възнаграждението е договорено и платено преди образуване на
изпълнителното производство. В началния етап на изпълнителното производство е трудно
да се определи отнапред какви ще бъдат процесуалните действия, извършвани от адвоката в
защита интересите на взискателя и дали договореното и платено адвокатско възнаграждение
е адекватно на извършената правна услуга. Такава преценка може да се направи едва при
приключване на изпълнителното дело. Факт е, че в случая правната услуга не е ограничена
до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, адвокатът е извършвал
действията, които дължи като процесуален представител, вкл. подаване на становище по
възраженията на длъжника /процесуално представителство на страните по изпълнително
дело не се състои само в извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания/, при което подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се
определи съгл.чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет.
Фактът, че след предприемане на действия по принудително изпълнение /възбрана върху
имот, запор върху лек автомобил, върху трудово възнаграждение, върху дружествени
дялове/, длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сума в размер на 6396.81лева с посочено в
платежния документ основание „по изп.лист 260121“ не дава основание да се присъди
адвокатски хонорар само за образуване на делото, доколкото данните по делото сочат за
4
дълг, вкл.такси и разноски по делото, в по-голям размер, т.е. няма основание да се счете, че
изпълнителни действия занапред няма да бъдат извършвани.
За образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на
Висшия адвокатски съвет се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. В чл.
10, т.2 на Наредба №1/ 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за водене на изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, минималния размер за защита по
изпълнителното дело е ½ от възнагражденията по чл. 7, ал.2 от същата наредба. Размерът
на паричното вземане на всеки от двамата взискателя е сумата 3 200.40лева. При този
материален интерес минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал.2, т.2 от ГПК е 454.03лева. Половината от този размер е сумата 227.02лева.
Следователно минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.1 и ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за събиране вземането на всеки един
от взискателите възлиза на сумата от 427.02лева. Уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение от всеки един от двамата взискатели е в размер на по 450лева, т.е. в размер
малко над минималния или почти в рамките на минимално установеното за този вид
адвокатска защита, ангажирана както за образуване на изпълнителното дело, така и за
осъществяване на процесуално представителство във връзка с всички изпълнителни
действия, възложени с договора за правна помощ, поради което не подлежи на намаляване.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не изисква разноските за адвокатско възнаграждение да
са равни на минималните, а единствено да не са по-малки от тях. След като не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от всеки от двамата взискателя,
следва да се заплати от длъжника в пълния му размер.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно
изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по
спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.
В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни
и за разноските в настоящото производство.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 04.11.2021г. по изп.д.№20218100400916 на ЧИС Н.Н. с рег.
№810, в частта, в която е уважено искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на длъжника Р. М. М. и е
намален поради прекомерност платеният от взискателите ХР. ИВ. Р. и Ц.И. Р.а-В. на
пълномощника им адв.Д.С. адвокатски хонорар от 900лева на 600лева като неправилно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6