Р Е Ш Е Н И
Е
№484 11.12.2019 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №472 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
Производството е
образувано по жалба на И.Х.С. *** против изричен отказ №824500-9542 от
12.06.2019 год. на Началника на Второ районно управление Стара Загора при ОД на
МВР – Стара Загора, да впише придобитите от него основни компоненти – два броя
затвори, придобити с РПООБ №20180429914/2018 год. в разрешение за носене и съхранение
на огнестрелно оръжия и боеприпаси. В жалбата са изтъкнати съображения, че
постановеният отказ е постановен в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Въз основа на това е направено искане за отмяна на постановеният изричен
отказ.
Ответникът по жалбата –
Началник на Второ районно управление Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител юриск. А. и изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въз основа на приложените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заявление вх.№1599-к/21.12.2018
год., подадена до Началника на Второ РУ Стара Загора, жалбоподателят е посочил,
че двата затворни блока в калибър 5.56/223 ще бъдат монтирани на съответните
цеви WOA 5.56 ED 131 и предишно закупена от него цев DPMS 5.56 M-12,
към карабина JP-MRR15 с №JPH0001392, а блок в калибър 6.5 Grendel на
цев Faxon FA 6.5 Grendel FF3222 към карабина PROARMS PasrkMk3 с
№SA10785. Заявлението е приложение №10. Такова приложение обаче
не е предвидено в закона.
С писмо изх.№824500-1074
от 22.01.2019 год., Началника на Второ Районно управление Стара Загора е уведомил
жалбоподателят че във връзка с заявлението е направено запитване, поради което
и не може да спазен едномесечния срок за произнасяне от органа. На същата дата
писмото е връчено на лицето срещу подпис. Не е ясно до кого е направено
запитването, за какви обстоятелства, за да се прецени, дали същото е
преюдициално за исканото вписване. На 15.05.2019 год. е представено становище
без номер от юрисконсулт /лист 21/, а на 12.06.2019 год. е постановен
оспореният в настоящето производство изричен отказ с УРИ 824500-9542 –
12.06.2019 год. на Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР Стара
Загора /лист 22 от делото/. Писмото е връчено на 26.06.2019 год. лично на
адресата. Жалбата е депозирана в деловодството на Второ Районно управление
Стара Загора на 28.06.2019 год.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановеният срок по
чл.149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
След получаването
на разрешението за придобиването на оръжието, съответното физическо лице може
да съхранява, носи и/или употребява на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
след получаване на разрешение за съответните дейности /чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ/.
В конкретния случай подадено заявление, за вписване на придобитите затвори в
издаденото разрешение за носене и съхранение на оръжия, издадено на името на
жалбоподателя. По делото са налице доказателства за развило се производство
съгласно правилата на чл.83 от ЗОБВВПИ – заявителят е уведомен, че поради
направено запитване, няма да може да бъде спазен едномесечния срок. Аналогична
е и разпоредбата на чл.57, ал.8 от АПК, в изпълнение на която е връчено и
писмото от 22.01.2019 год. Действително не е посочен срок, в рамките на който
органът ще се произнесе, но е налице уведомяване, че законоустановеният
едномесечен срок няма да бъде спазен. В контекста на гореизложеното, съдът
намира, че е недопустимо административният орган да не извършва каквото и да е
било процесуално действие в продължение на повече от пет месеца, при положение,
че в закона е предвидено едномесечен срок за произнасяне. Съгласно чл.83, ал.5
от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице,
съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
От този текст е видно, че законодателят е предвидил изрично произнасяне на
административният орган, независимо от това дали се касае за издаване на
съответното разрешение или отказ за неговото издаване. В конкретния случай,
произнасянето е оспореното в настоящето производство писмо, обективиращо
изричен отказ за вписване на придобитите затвори за огнестрелните оръжия.
Не
е спорно между страните, че затвора е основен компонент, поради което и за придобиването му е необходимо
издаването на съответното разрешително, съгласно разпоредбата на чл.97 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят е получил такова разрешение, въз основа на което е
придобил процесните затвори. Нормата се намира в Раздел III - Придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на
Глава четвърта - Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни
вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия на закона.
Законодателят е предвидил изискването на разрешение само за придобиването на такива резервни части, но не е предвидил
изискването на разрешение за тяхното носене и съхранение. Това е така, тъй като
такова вече е налице, а резервните части не променят по никакъв начин
предвидените условия за носенето и съхранението на оръжието, предмет на
издаденото вече разрешение. То си остава същото, не се променят по никакъв
начин неговите параметри, характеристики и предназначение. В този ход на мисли,
не може да се приеме, че по аналогия следва да се изисква такова разрешение в
случаите, когато се променят резервните части на оръжието. Законодателят не е
предвидил издаването на такова разрешение, поради което и не е следвало да се
подава въобще заявление за вписването на резервната част в разрешението за
носене и съхранение. Не се издава ново разрешение в тези случаи, а само
разрешението за придобиване се прикрепва към наличното разрешение за носене и
съхранение. Всъщност в оспореното писмо, е отказано вписването на затвори в
разрешението за носене и съхранение. Такова вписване, обаче не е предвидено
като процедура в закона. В този ход на мисли, проведена е процедура, която няма
законово основание и административният орган няма правомощия да вписва каквото
и да е било в разрешението. Същият следва да издаде или да откаже да издаде,
ако е сезиран с искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие. Както по-горе обаче бе посочено, такова разрешение за
носене на основен компонент на огнестрелно оръжие не се издава. Компонента е
част от огнестрелното оръжие, но не подлежи на самостоятелно носене или
съхраняване, т.е. отделно от оръжието. Самото то не може да възпроизведе
изстрел самостоятелно, за да попадне в приложното поле на ЗОБВВПИ.
Регулираните
обществени отношения предполагат, че административният орган действа в условията
на обвързана компетентност. В закон са изчерпателно изброени и описани
процедурите по придобиването, носенето и съхранението на огнестрелни оръжия.
Законодателят
е предвидил, че отказът следва да бъде надлежно мотивиран. В случая, като мотив
за постановеният изричен отказ е посоча разпоредбата на чл.26 от ЗОБВВПИ, която
гласи, че лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия,
нанасят уникална маркировка, която включва: името на производителя или марката,
държавата или адреса на производствения обект/производствените обекти, серийния
номер и годината на производство, ако тя не представлява част от серийния
номер, както и по възможност модела. Законът въвежда изисквания към
производителите на огнестрелни оръжия в Република България, която норма е в
тази си редакция е изменена с §14 от Закона за изменение и допълнение на
ЗОБВВПИ, който е обнародван в ДВ бр.37 от 07.05.2019 год. Тази изисквания обаче
не въвеждат условия за издаването на разрешение за носене и съхранение на
придобитото оръжие, респективно на негови резервни части, а само условия за
тяхното производство. Тази норма е неприложима в конкретния случай по няколко
причини:
Вносът
е осъществен на 25.07.2018 год., видно от приложените митнически документи
/лист 45-51/. Безспорно е също така, че разпоредбата е с аналогичен текст от
нейното приемане, като предвижда поставянето на съответната маркировка на
основен компонент от оръжието. Не е предвидено обаче поставянето на такава
маркировка на всеки един основен компонент, а на един от тях. Дали това ще е
цев, затворна рама, цевна кутия, супресор, барабан, болтов затвор или затворен
блок, законодателят не е уточнил. Достатъчно да е маркиран един от тях. На
второ място, производителят на процесните затвори, не е регистриран по българското
законодателство, нито самите затвори са произведени в България, поради което и
за него не важат изискванията на ЗОБВВПИ. Дали такива изисквания същият има
според местните закони /на САЩ – вносът е осъществен от там/ не е ясно. Но не
може да се приеме безрезервно, че същият следва да съобразява производството си
с българските закони. Нещо повече, в представеното в съдебно заседание заверено
ксерокопие на Разрешение №20160211351 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, издадено на името на жалбоподателят от Началника на Второ
Районно управление Стара Загора /ответник по делото/ е вписана цев за пистолет
/под №12 от разрешението/, която безспорно е основен компонент за огнестрелно
оръжие по смисъла на зокана, но тази цев е без номер, видно от отразеното в
разрешителното. С оспореният отказ в настоящето производство, Началника на
Второ Районно управление не е спазил принципите на предвидимост, предвиден в
АПК. Веднъж е отразил в издаденото разрешение основен компонент без номер -
цевта, а в другия случай отказва отразяването на друг основен компонент без
номер - затворите. Това създава объркване и е необяснимо различното тълкуване
на закона в различни случаи. Не на последно място, жалбоподателят не е
производител по смисъла на закона, за който разпоредбата на чл.26 от ЗОБВВПИ да
поражда задължение. Същият само е придобил затвора, но не го е придобил.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така
постановеният изричен на отказ на Началника на Второ Районно управление при ОД
на МВР Стара Загора е незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен.
По делото е направено искане и за присъждане на направените по делото разноски
от страна на жалбоподателят, което при този изход на делото е основателно. Представен
е договор за правна помощ и съдействие от 27.06.2019 год., от който е видно, че
е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Основателно е и искането за заплащане на държавна такса в размер на 10.00 лв.
Доколкото в случая административният орган в лицето на Началника на Второ
районно управление не е юридическо лице, то следва да бъде осъдено юридическото
лице, в чиято структура се намира управлението, а именно – Областна дирекция на
МВР Стара Загора.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на И.Х.С. ***-9542 от 12.06.2019 год.
на Началника на Второ районно управление Стара Загора при ОД на МВР – Стара
Загора, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов да
заплати на И.Х.С., ЕГН ********** *** сумата от 310,00/триста
и десет/лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: