Р Е Ш Е Н И Е
№ 260100/ 03.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и трети март, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Детелина Витанова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
Гр.дело № 793
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Съдът е сезиран с обективно съединени
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Постъпила е искова молба вх.№ 261411/ 09.12.2020г. от С.Д.С.
*** чрез адвокат С.Г.Б. *** против Акционерно дружество „Хан Аспарух” град
Исперих, ЕИК *********, с която молят съда да постанови решение с което : да
прогласи за недействителна клаузата „срок за изпитване” по чл.70 КТ в № 5/
06.03.2020г.; Да признае прекратяването на трудовото му правоотношение
инкорпорирано в писмена заповед № 104 от 16.10.2020г. за незаконосъобразно и да
го отмени; Да го възстанови на преди заеманата от него длъжност при ответника;
Да осъди ответника да му заплати обезщетение на осн. чл.225 от КТ за времето
през което е останал без работа вследствие на уволнението в размер на
11460.00лв., като шесткратен размер на последно взето от него трудово
възнаграждение – 1910.00лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се
и сторените в производството разноски. В исковата
молба ищецът разказва, че трудовият му договор е бил сключен на 06.03.2020г.
като договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. В договора била
уговорена клауза в полза на работодателя за шест месечен срок за изпитване.
Ищецът счита, че работодателят неправомерно е прекратил трудовият договор
позовавайки се на тази клауза, тъй като към момента, в който волеизявлението за
прекратяване е достигнало до работника 6 месечният срок вече е бил изтекъл и
тази клауза е била навалидна. Твърди се нищожност на същата. Наред с изложеното
ищецът сочи, че такъв тип договор с клауза за изпитване може по закон да се
сключи само веднъж, а в случая договорът, който е бил прекратен не бил първият
с клауза за изпитване по отношение на този работник. С оглед незаконността на
уволнението С.С. претендира обезщетение за времето през което е останал без
работа, за срок от 6 месеца при база последното му трудово възнаграждение в
размер на 1910.00лв. или сума в общ размер от 11460.00лв. По доказателствата
ищецът моли ответникът да бъде задължен да представи трудовото му досие, както
и справка относно брутния размер на трудовото му възнаграждение. Сочи, че
съобразно писменият отговор на насрещната страна ще сочи и други доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещното дружество „Хан Аспарух” АД град Исперих
представлявано от Изпълнителният директор Никола Джомбини чрез юрисконсулт
Драгомир Г.. Счита предявеният иск за неоснователен почиващ на необосновани,
неправилни и недоказани аргументи. По същество сочи следното : Първият трудов
договор на ищеца с дружеството бил сключен на 21.10.2019г., като в същият
присъствала клауза за изпитване за срок от 6 месеца. Договорът бил прекратен по
желание на работника на 27.12.2019г. Периодът на действие на договорът бил
изключително кратък и през него работодателят е нямал възможност да се запознае
с реалните качества на работника и способността му да изпълнява възложената
функция. На 06.03.2020г. е сключен вторият трудов договор в който отново
присъствала клаузата 6 месечен срок на изпитване. Ответното дружество счита, че
следва 6 месечният срок да включва само реално отработените от работника дни, а
твърдят че в този период С. е бил в отпуск и е ползвал болнични, при които не е
престирал реално труд. Сумирайки реално отработените дни „Хан Аспарух” АД
твърдят, че договорът е прекратен в рамките на 6 месечен срок съставен от
реално отработени дни. Оспорват твърдението на ищеца, че клаузата за изпитване
е недействителна. Считат, че при първият сключен договор не са имали реална
възможност да преценят може ли ищецът да изпълнява възложените функции, тъй
като договорът е бил прекратен от него два месеца след сключването му. Твърдят,
че ако в трудов договор номер две не е присъствала клаузата срок на изпитване
това би увредило правата и интересите на работодателя, което би засегнало
принципа на свобода на договарянето и би довело до злоупотреба нарушаваща
правата на работодателя реално да прецени качествата на работника и дали същият
е адекватен за заеманата длъжност. Възразяват уговорената клауза 6 месечен срок
на изпитване да бъде прогласявана за нищожна. Дружеството счита, че заповедта
за уволнение е законосъобразна и не подлежи на отмяна по изложените
съображения. Оспорват и претенцията за заплащане на обезщетение за времето през
което работникът е останал без работа. Ако такова бъде присъдено, то молят да е
в редуциран размер за времето през което работникът реално е останал без
работа. По доказателствата – представят писмени такива, които молят да бъдат
приети вкл. трудовото досие на работника. Молят да им бъде дадена възможност да
сочат гласни доказателства. Молят в случай че ищецът оспори представените
болнични листове да се изиска от медицинските заведения заверени копия на
издадените болнични листове представени от работодателя по делото. Молят да им
бъде дадена възможност да сочат и гласни доказателства относно факта колко
реално отработени дни в дружеството има ищеца в 6 месечният срок на изпитване
по договора.
В
съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени по същество.
В съдебно заседание ответникът чрез
своя процесуален представител поддържа депозираният писмен отговор. Моли
исковите претенциии да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се запозна с
представените гласни и писмени доказателства намира за установена следната
фактическа обстановка : Страните по делото са се намирали в трудови
правоотношения на два пъти. По силата на Трудов договор № 228/ 21.10.2019г.
ищецът С.С. е бил назначен на длъжност „Ръководител Логистичен център“ в
ответното предприятие, като в договорът е уговорен срок на изпитване Шест
месеца – до дата 22.04.2020г. в полза на работодателя. По силата на Заповед №
183/ 27.12.2019г. този трудов договор е прекратен по молба на служителя с
предизвестие.
На 06.03.2020г. страните са сключили
нов трудов договор № 35 от същата дата, с която ищецът С. е бил назначен отново
на длъжност „Ръководител Логистичен център“ в ответното дружество, като и във
вторият договор е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя до
6.09.2020г. т.е. отново Шест месечен срок. Вторият договор е прекратен от
ответното дружество на 16.10.2020г. по силата на Заповед № 104 от същата дата
по инициатива на работодателя.
Видно от представеното копие и
оригинал за сравнение в съдебно заседание на трудовата книжка на работника,
след прекратяване на трудовото му правоотношение с против Акционерно дружество „Хан Аспарух” град Исперих
лицето не е постъпвало на друга работа.
В
съдебно заседание по искане на работодателят е разпитан свидетелят Мариан
Живков Николов. В своите показания същият разказва, че е мениджър Логистика в
„КАИ ГРУП“ и отговаря за складовата логистика на дружествата в град Исперих и
град Шумен съответно – „Хан Аспарух“ и „Хан Омуртаг“. Бил е пряк ръководител на
ищеца. Свидетеля участвал в комисията назначила С. първия път в предприятието.
Бил с добри впечатления от ищеца. Малко след назначаването си, С. споделил че
има семеен проблем във връзка с работата си в град Исперих и по тази причина
подал предизвестие за напускане на работа. По време на цялото предизвестие бил
в болничен. Впоследствие ищецът и свидетеля поддържали връзка по телефона. През
януари 2020г. С. споделил на Николов, че ще започва работа в логистична фирма в
град Бургас. Впоследствие му се обадил и му казал, че напуснал тъй като
условията не го удовлетворявали. Към края на месец февруари 2020г. двамата се
срещнали отново и С. заявил, че иска да бъде назначен отново в ответното
дружество. Ръководителите на предприятието се съгласили и така бил сключен
вторият трудов договор на ищеца с ответника, който бил отново със срок за
изпитване, като мотивите за този срок били, че при първият договор
работодателят реално не е имал възможност да провери трудовият ресурс на
работника, тъй като той не е работил през целия договорен шест месечен срок, а
е напуснал преждевременно след много кратък срок. По време на изпитателният
срок ищецът започнал да се изказва негативно и грубо за своите подчинени и
хората, с които работи в екип. С. искал различни членове на екипа да бъдат
уволнени тъй като искал да изгради нов екип. Свидетелят Николов сочи, че ищецът
показал незаинтересованост и ангажираност спрямо пряката дейност – пращани му
са таблици, номенклатури, които той следвало да доразработи и по този начин да
изгради собствена база с информация, но С. бил напълно незаинтересован от тези
документи изпратени от мениджъра, което наложило извод за Николов, че ищеца е
неангажиран към процесите, които трябва да управлява в предприятието.
Констатирано било, че прехвърля свои отговорности по логистичната дейност на
свои подчинени – магазинари, които се оплакали за това на Мариан Николов. В
началото на месец юни 2020г. С. показал на свидетеля предложение за работа от
бургаска фирма. Споделил за това и пред своя екип, но по некоректен начин, с
което по мнение на свидетеля демонстрирал неуважение към хората, с които
работел в екип и ги демотивирал за работа с изказванията си. Около средата на
месец юни 2020г. директор „Човешки
ресурси“ споделил на Николов, че ищецът бил отчаян и искал да напуска.
Свидетеля останал изненадан. В средата на месец юли 2020г. свидетелят въвел
специфична процедура за транзакции – премествания на готова продукция виртуално
в системата и натоварил с тази дейност ищеца. Първите два дни той извършвал
действията, но впоследствие прехвърлил тази дейност на магазинерите без да
съгласува това с мениджъра, въпреки че Николов изрично му указал, че С. трябва
да извършва транзакциите. На 31.07.2020г. свидетелят разказва за конфликт между
отдела на ищеца и друг отдел по повод на който конфликт, С. пак заявил че ще
напуска. Николов успял да потуши конфликта и С. останал. Впоследствие през месец
август и септември 2020г. ищецът бил в продължителен отпуск по болест. В
началото на октомври след пореден инструктаж от ищеца той заявил на свидетеля,
че ще напуска тъй като някои от охранителите му правели реплики. В началото на
октомври фирмата работила над пикингов проект, който бил споделен от свидетеля
с ищеца. От последния се очаквало изпълнение и активна дейност, но той отказал,
посочил че проекта е неизпълнил, че складът в град Исперих не бил за пикинг, че
не иска да прави нищо и някой друг да свърши работата. Така свидетелят стигнал
до извод, че С.С. няма мотивация да работи във фирмата, че вреди на екипа който
ръководи въпреки многократно указваната подкрепа и проявено разбиране, и по
тази причина предложил на ръководството договорът на ищеца да бъде прекратен.
С оглед
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени. Нормата на чл.70, ал.5 от Кодекса на труда е императивна и сочи
категорично, че за една и
съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов
договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. В нарушение на
това императивно изискване Акционерно дружество „Хан Аспарух” град Исперих
е сключило на 06.03.2020г. втори трудов договор с ищеца, в който отново е
присъствала клаузата 6 месечен срок на изпитване, след като такава клауза е
била вписана и в първият трудов договор между страните – този от 21.10.2019г.
За законът са ирелевантни причините поради които първият договор със срок за
изпитване е бил прекратен, каква е била неговата продължителност, както и дали
през тази продължителност работодателят е имал възможност пълноценно да разбере
дали работника притежава необходимите качества за да заема дадената позиция.
Между страните е имало сключен договор по чл.70, ал.1 от Кодекса на
труда – този от 21.10.2019г., което автоматично е задействало забраната по
закон да се сключва втори такъв договор. Факт е, че между страните по делото са
били изпълнени всички елементи от фактическият състав на чл.70, ал.5 от Кодекса
на труда и ответното дружество не е имало право да вписва в ново сключеният на 06.03.2020г.
договор, клауза за изпитване в течение на 6 месечен срок. Въпросната клауза се
явява нищожна по смисъла на закона. Работодателят не е имал право да прекратява
вторият трудов договор на ищеца по реда на чл.71, ал.1 от Кодекса на труда.
Като е направил това, е действал неправомерно и в разрез с императивни
забранителни разпоредби на закона, поради което уволнението подлежи на отмяна,
а ищецът следва да бъде възстановен на преди заеманата длъжност в ответното
дружество „Хан Аспарух” град Исперих.
Основателен се
явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 в.в. чл.225, ал.1
от КТ за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за времето през което е
останал без работа. Трудовото възнаграждение на С.С. по вторият сключен с него
трудов договор е било в размер на 1910.00лв. Представени са доказателства –
копие сравнено с оригинал на трудовата книжка на С., че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответното дружество лицето не е постъпвало на работа
другаде т.е. считано от 16.10.2020г. Съдът е констатирал в съдебно заседание на
29.01.2021г., че в трудовата книжка на ищеца няма отбелязвания за последващо
постъпване на работа т.е. ищецът доказва, че е останал без работа за срок от
три месеца в периода от 16.10.2020 до 29.01.2021г. В този смисъл искът по
чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде приет за основателен и доказан до размер от
5730.00лв., а в останалата част до предявената сума от 11460.00лв. да бъде
отхвърлен като недоказан.
С
оглед изхода на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се следват и
сторените по делото разноски в размер на 610.00лв. за заплатен адвокатски
хонорар.
Воден
от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата „Срок аз изпитване до 06.09.2020г. уговорена в полза
на работодателя“ в сключеният между „Хан Аспарух“ АД град Исперих и С.Д.С., ЕГН
– ********** Трудов договор № 35/ 06.03.2020г.
ОТМЕНЯ
Заповед № 104/ 16.10.2020г. за прекратяване на трудов договор № 35/
06.03.2020г. на Изпълнителният директор на „Хан Аспарух“ АД Никола Джомбини
чрез пълномощник Деяна Василева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И ВЪЗСТАНОВЯВА С.Д.С., ЕГН – ********** на преди заеманата длъжност „Ръководител
Логистичен център“ в Дирекция „Логистика“ на „Хан Аспарух“ АД.
ОСЪЖДА
на осн. чл.225, ал.1 от КТ „Хан Аспарух“
АД представлявано от Изпълнителният директор Никола Джомбини ДА ЗАПЛАТЯТ на
ищеца С.Д.С., ЕГН – ********** обезщетение за времето, през което е останал без
работа сума в размер на 5730.00 /пет хиляди седемстотин и тридесет лева/ КАТО ОТХВЪРЛЯ искът на С.Д.С. против „Хан Аспарух“ АД представлявано
от Изпълнителният директор Никола Джомбини за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за горницата над тази сума до предявеният размер от 11460.00
/единадесет хиляди четиристотин и шестдесет лева/ КАТО НЕДОКАЗАН пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Хан Аспарух“ АД представлявано от Изпълнителният
директор Никола Джомбини ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Д.С., ЕГН – ********** за разноски
по делото сумата 610.00 /шестстотин и десет лева/ представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред въззивна инстанция Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: