№ 102
гр. Стара Загора , 10.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201606 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24-002953 от
03.06.2021 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „Б.Х.К”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в
качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда.
В жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния
представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съдът, същото да бъде отменено изцяло.
Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „Б.Х.К”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството
му на работодател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 24-002953 от 11.05.2021 година, за това, че при извършена
проверка на 14.04.2021 година в 13.30 часа в обект „ЦСМП“ – вътрешно
преустройство на част от съществуваща двуетажна сграда на УМБАЛ –
„Професор д-р Стоян Киркович“ АД, с навес за линейки, дизел генератор и
паркинг в УПИ I, квартал 524, представляващ ПИ с идентификатор по КККР
68850.502.497, град Стара Загора, стопанисван от жалбоподателя, и на
11.05.2021 година по представени документи в ДИТот Р.М.И –
упълномощено лице, се установило, че дружеството, в качеството си на
работодател е допуснал на работа в горепосочения обект на 14.04.2021
година, в 13.57 часа, като общ работник, лицето С.И.С ЕГН **********,
преди да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП, видно от Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от
14.04.2021 година подписана от самото лице С.И.С. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, но е подал
такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващия орган е приел
възражението за неоснователно и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя на основание чл.63, ал.2, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в минималния
размер – 1 500 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седмодневен срок от
2
неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция по
приходите. Вследствие на това по силата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал.1, а именно екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Следователно спрямо работодателя съществува забрана да
допуска до работа даден работник преди да изпълни задълженията си по
чл.63, ал.2 от КТ, тоест преди да му връчи екземпляр от сключения между
страните трудов договор, подписан от тях и съответното копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. При допускане на административно
нарушение в тази насока, за работодателя, по силата на разпоредбата на
чл.414, ал.3 от КТ /В редакцията и явяваща се по благоприятен закон/ е
предвидена административно-наказателна санкция – “имуществена санкция”
в размер от 1500 до 15 000 лева.
В разглеждания случай обжалваното наказателно постановление е
издадено на жалбоподателя за това, че е допуснал административно
нарушение, като не изпълнил задълженията си по чл.63, ал.2 от КТ, а именно
че е допуснал да работа работник преди да му е връчил съответното копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Съдът намира че така констатираното и
санкционирано административно нарушение от страна на административно-
наказващия орган, се доказа по несъмнен начин и пред настоящата въззивна
инстанция. Това по безспорен начин се установява от всички събрани по
делото доказателства. На първо място от приложената Декларация, по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, попълнена от лицето С.И.С се установява, че последният е
започнала работа при жалбоподателя преди да е било връчено по надлежен
начин копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от
териториалната дирекция на НАП. Била е дадена възможност, да се
представят доказателства за противното, но такива пред АНО до датата на
съставяне на АУАН. Предвид на това и на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че по несъмнен начин се установи, че е допуснато нарушение
3
по чл.63, ал.2, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Не са допуснати и процесуални
нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление. При
издаване на наказателното постановление са спазени всички разпоредби
визирани в чл.57 от ЗАНН. Подробно, ясно и точно са описани
доказателствата, въз основа на които е констатирано административното
нарушение от административно-наказващия орган. Това се установява, както
от текста на наказателното постановление, така и от приложените към него
доказателства.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в
разглеждания случай действително е допуснато нарушение по чл.63, ал.2 от
КТ. В тези случаи по реда на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено наказание –
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева за всяко отделно
нарушение. Съобразявайки се с това, както и с тежестта на извършеното
нарушение, административно-наказващия орган, правилно и законосъобразно
е наложил наказание в минималния предвиден в закона размер – 1 500 лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на АНО за
възнаграждение, съдът присъди в тежест на жалбоподателя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002953 от
03.06.2021 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „Б.Х.К”ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в
качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.Х.К”ООД град Стара Загора, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 100 /сто/ лева,
4
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5