Р Е Ш Е Н И Е
№ 792/14.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 555 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на В.В.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-0367-000178/26.09.2019 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон,
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
вероятно нищожна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който
по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и да отмени
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник РУ към ОДМВР гр. Пазарджик, РУ гр. Велинград, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 19-0367-000178/26.09.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР гр. Пазарджик, РУ гр. Велинград, с която на В.В.М. *** е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане свидетелство за управление на
моторна превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорност, но не
повече от 18 месеца. Отнето е СУ МПС № *********. Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 15.04.2020 г.,
като получаването му е удостоверено с подписа върху оспорената заповед. В
законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ Велинград на 26.09.2020
г. около 10:20 часа в с. Ракитово, ул. „****“, при която е установено, че
водачът В.В.М. управлява личното си МПС „*****“ с рег. № ***** като отказва да
бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510СФ №00096-ARBA за
наличие на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 0029473
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като водача отказва
да го подпише, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Предвид
така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка
с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, Началник РУ към
ОДМВР гр. Пазарджик, РУ гр. Велинград е наложил на В.В.М. принудителна административна мярка – временно отнемане свидетелство за
управление на моторна превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорност,
но не повече от 18 месеца.
По
делото е представена Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР
гр. Пазарджик (лист 37), с която Началник РУ към
ОДМВР гр. Пазарджик, РУ гр. Велинград е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6
и т. 7 от ЗДвП.
По делото е разпитан като свидетел Я.Ц.П., чийто
показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси
свидетелят заявява пред съда, че не познава жалбоподателя. Идвал е много пъти в
неговото заведение, но там сутрин по 10:30-11 ч. не се сервира алкохол. Няма
представа дали му е извършена проверка.
По делото е разпитан като свидетел А.И.У., чийто показания
съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните
по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят
заявява пред съда, че към този момент е работил като мл. автоконтрольор към РУ
Велинград. Бил е извикан за съдействие на патрул 906, който работи на територията
на Община Ракитово, защото са установили водач, който е употребил алкохол, за
да може да бъде изследван с техническо средство дрегер. При отиване на място
колегите са били установили лицето и са се намирали в полицейския участък. Свидетелят
е поканил В.М. да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той отказал и му е
съставил акт по ЗДвП.
По делото е разпитан като свидетел Б.В.Б., чийто
показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси
свидетелят заявява пред съда, че си спомня проверката на М. през септември
миналата година. Той и колегите му К. и Л. работили по безопасност на движението в гр. Ракитово, ул. „*****“.
Той подал стоп-палка на лек автомобил „*****“ около 10 ч., управляван от
жалбоподателя. Автомобилът не спрял и свидетелят го е настигнал. След като
установили лицето то лъхало силно на алкохол и било видимо в нетрезво
състояние. Поканил го е в участъка в гр. Ракитово и е уведомил дежурния да
изпрати патрул на ПП, за да бъде изпробван за алкохол. Колегата му У. дошъл, но
М. отказал да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол. Колегата му
написал акт за отказа от изследване.
По делото е разпитан като свидетел П.Й.К., чийто
показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси
свидетелят заявява пред съда, че си спомня, че 26 септември някъде към 10 часа
е извършена проверка на М.. Работел е по линия на пътен контрол в гр. Ракитово
съвместно с колегите си Б. и Л.. От гр. Костандово в посока Цигов Чарк забелязали,
че се движи лек автомобил „*****“. Колегата му Б. подал сигнал със стоп-палка,
но автомобилът не спрял и Б. и Л. продължили по него със служебния автомобил, за
да го установят. Свидетелят се придвижил пеша до участъка в гр. Ракитово където
след 10-тина минути дошли неговите колеги задно с М., който лъхал на алкохол. Колегата
му Б. уведомил оперативния дежурен да бъде извикан служител на ПП, за да бъде
извършена проба за алкохол. На място дошъл колегата У., в момента дежурен в
КАТ, но М. отказал да бъде изпробван за алкохол. На жалбоподателя били
съставени 2 броя АУАН – за неспиране на стоп-палка и за отказ от изпробване за
употреба на алкохол.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУ към ОДМВР гр. Пазарджик, РУ гр. Велинград е компетентен да налага ПАМ,
видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора
на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административния акт.
Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.
1, б. ”б” от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата – за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
/ПАМ/, като временно се отнема на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В конкретния случай е безспорно установено, че
жалбоподателят е собственик и водач (към момента на проверката) на управлявания
лек автомобил, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510СФ №00096-ARBA, както и е отказал да подпише издаденият му е талон
за медицинско изследване № 0029473 за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. Тези обстоятелства безспорно са установени и се потвърждават от
приложените по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели по делото.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от
правопораждащия фактически състав по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с
които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка – „временно отнемане свидетелство за управление на
моторна превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорност, но не
повече от 18 месеца". Административният орган обосновано е приел, че отказът
жалбоподателят да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт
се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.
С оглед
на това съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка, каквато е наложена от административния орган.
С оглед
изхода на делото разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.М. с ЕГН ********** *** против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 19-0367-000178/26.09.2019 г.
на Началник РУ Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/