№ 3709
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110126896 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
И. М. А. е предявил осъдителен иск срещу М. И. М. с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на деликта – 11.06.2020 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на нанесена му от ответника телесна повреда на 11.06.2020 г., около
23.40 ч., в гр. София, жк „Л..“, бл. .., до вход „Г“, за което има влязла в сила присъда по нохд
№ 17442/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г., около 23.40 ч., в гр. София, жк „Л..“, бл. .., до
вход „Г“, ответникът чрез нанасяне на удари с ръце (юмруци) в областта на главата
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи
горен зъб в ляво (зъб 21) и на първи долен зъб в ляво (зъб 31), травматично разклащане на
първи горен зъб в дясно (зъб 11) и втори долен зъб в ляво (зъб 32), тежка степен, с
последващо отпадане, което в своята съвкупност реализира медико-биологичния признак
„избиване на зъби“, без които се затруднява дъвченето (във фазата на отхапването и
говоренето), което представлява престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Във връзка с описаното
деяние било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по
нохд № 17442/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която ответникът бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 54, ал. 1 НК му било наложено наказание „лишаване от с..“ в размер на
една година, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от три години. Твърди, че като последица от деянието претърпял
физически болки и страдания по време на удара, непосредствено след него и по време на
оздравителния период, който продължил дълго време. Наложила се операция за изваждане
на единия разклатен зъб, придружена от цепене на венеца, съпроводена с остра болка в
продължение на 10-15 дни, прием на обезболяващи, като ищецът бил без зъби в
продължение на 2 месеца, през които болките продължили. Те не затихнали и впоследствие
като при отхапване продължава да изпитва лека до умерена болезненост въпреки
предприетите мерки за лечение. Седмици наред не можел да се храни, като през първия
месец не ходел на работа, а втория месец започнал да ходи на работа, но с липсващи зъби, от
което изпитвал неудобство. Към датата на подаване на исковата молба ищецът е с поставени
1
временни зъби – протези, тъй като след консултация с няколко стоматолози разбрал, че за
възстановяване ще е необходима сума в размер на 8000 лв., която е непосилна за него.
Поддържа, че нанесеното му увреждане е за цял живот, тъй като избитите зъби са постоянни
и не се регенерират.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се
оспорва. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ответника, като се твърди,
че всички участници в наказателното производство са от арабската общност в България и се
познават помежду си. Ищецът не бил част от тяхната компания в деня на инцидента, но
излязъл с нож и с цел саморазправа в техен спор. Оспорва и описаните в съдебно-
медицинското удостоверение увреждания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че в резултат на посоченото в
исковата молба противоправно деяние на ответника е претърпял заявените неимуществени
вреди. В тежест на ответника е да установи възражението си за съпричиняване.
От фактическа страна:
От приетата по делото влязла в сила присъда се установява, че на 12.04.2023 г. по
нохд № 17442/2021 г., СРС, НО, 111 състав, е признал ответника М. И. М. за виновен в това,
че на 11.06.2020 г., около 23.40 ч. в гр. София, жк „Л..“, бл. .., в близост до вх. Х, чрез
нанасяне на удари с ръце (юмруци) в областта на главата на ищеца И. М. А., му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен зъб вляво
(зъб 21) и на първи долен зъб вляво (зъб 31), травматично разклащане на първи горен зъб
вдясно (зъб 11) и втори долен зъб вляво (зъб 32) тежка степен с последващо отпадане, което
в своята съвкупност реализира медико-биологичния квалифициращ признак „избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето (във фазата на отхапването) и говоренето“, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъдил ответника на
наказание лишаване от с.. в размер на една година , като на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
По делото е прието съдебномедицинско удостоверение, издадено на 12.06.2020 г. от д-
р М. А., съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А..“
ЕАД, съгласно което при преглед на ищеца е било установено следното: оток на дясната
вежда; оток, кръвонасядане и хирургически обработени (зашити) разкъсвания на долната
устна; травматично избиване на първи горен ляв и първи долен ляв зъби; тежко травматично
разклащане на първи горен десен, втори горен ляв и втори долен ляв зъби. По отношение на
разклатените зъби е посочено, че е много вероятно тяхното бъдещо отпадане вследствие на
увреждането, както и че причиненото увреждане тежко е засегнало дъвченето във фазата на
отхапване и е без възможност за спонтанно възстановяване.
По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. За нуждите на експертизата ищецът е представил на вещото лице
три броя рентгенови изследвания (ортопантомография) от датите 04.02.2020 г., 18.06.2020 г.
и 23.01.2025 г., които вещото лице представи в откритото съдебно заседание при изслушване
на заключението. В заключението е посочено, че към 04.02.2020 г. на първи зъб горе вдясно
и на първи зъб горе вляво е била поставена изкуствена коронка върху естествен зъб при
състояние след кореново лечение (девитализация) със запълване на кореновия канал с траен
медикамент. Към 18.06.2020 г. (една седмица след процесния инцидент) първи зъб горе
вдясно е с поставена изкуствена коронка върху естествен зъб при състояние след кореново
лечение (девитализация) със запълване на кореновия канал с траен медикамент, за първи зъб
горе вляво липсва рентгенов образ, налице е празна алвеола на липсващия зъб, за първи зъб
долу вляво липсва рентгенов образ , има празна алвеола, първи зъб долу вляво е налице. В
2
заключението е посочено, че на 18.06.2020 г. на ищеца са били екстрахирани (извадени)
силно разклатените първи горен зъб вдясно и втори долен зъб вляво. При изслушване на
заключението в откритото съдебно заседание на 05.02.2025 г. вещото лице разясни, че
ищецът му е предоставил медицинско удостоверение от д-р А М, съгласно което на
18.06.2020 г. ищецът е посетил кабинета й по повод травма във фронталната област, като
тогава е било извършено екстрахирането. На 22.06.2020 г. са били изработени частични,
сменяеми, подвижни, пластмасови и изкуствени фасети. В заключението е посочено още, че
към 23.01.2025 г.първи зъб горе вдясно липсва като в тази област структурата на челюстната
кост е възстановена, което говори за давност на отпадане (изваждане) на зъба, първи зъб
горе вляво липсва, също с възстановена структура на челюстната кост, първи и втори зъб
долу вляво липсват, също с възстановена структура на челюстната кост. Съгласно
заключението в първите дни след получаване на травмите интензитетът на болките е бил по-
силен, но с напредване на оздравителния процес постепенно е намалял, като
продължителността на оздравителния процес на мекотъканните травми е 15-20 дни, а
костните рани на избитите и екстрахирани зъби заздравяват за период от 2-3 месеца. Към
датата на изготвяне на заключението мекотъканните увреждания са напълно отшумели, а
липсващите зъби са възстановени с изкуствено подвижни пластмасови протези, като няма
общи здравословни усложнения, които да са последица от травматичното увреждане.
Посочено е още, че травматичното избиване на зъбите е подлежи на самовъзстановяване, а
само може да бъде изкуствено протезирано.
По делото беше разпитан свидетелят М Б А М, очевидец напроцесния инцидент,
който разказа, че имало „разправия“ между С, А, У (брат на ищеца) и М (ответника). Тази
разправия свършвала и А и ответникът си тръгвали, когато се чуло крещене на арабски и
български език от ищеца и брат му. Ищецъ и брат му настигнали ответника и А. И. имал
нож в ръката, когато ги настигнал, впоследствие този нож се „изгубил от ръката му“, без
свидетелят да помни как е станало това. Намесили се и други хора, всички паднали на
земята и станала „въргалящина“. Ищецът посегнал на ответника, с едната ръка го бил
хванал за якето, вече бил без нож, след което се намесил и А. Чул се женски глас, че е
извикана полиция и всички се разбягали. Ищецът бил пострадала, имал кръв по устата.
Разпитан бе и свидетелят К М М, също очевидец на инцидента. От показанията му се
установява, че е имало конфликт с участието на няколко лица, сред които А, като ответникът
се опитвал да потуши конфликта. От блока излязъл братът на У, „Аяс“ по думите на
свидетеля, като държал дълъг нож за рязане на дюнери, бил изтичал към ответника и си
„търсел конфликт“, след което станало „мелето“. Ищецът дръпнал ответника и започнали да
говорят на арабски и на български език, карали се, като между тях нямало допир, били един
срещу друг, между тях имало хора, които се опитвал да ги разтърват.
От правна страна:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
предвид влязлата в сила присъда по нохд № 17442/2021 г. по описа на СРС, 111 състав, съдът
приема, че по делото са установени извършването на деянието, представляващо
престъпление - причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в се в травматично
избиване на първи горен зъб вляво (зъб 21) и на първи долен зъб вляво (зъб 31), травматично
разклащане на първи горен зъб вдясно (зъб 11) и втори долен зъб вляво (зъб 32) тежка
степен с последващо отпадане, което в своята съвкупност реализира медико-биологичния
квалифициращ признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето (във фазата на
отхапването) и говоренето“, както и че това противоправно деяние е било извършено от
ответника виновно.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
3
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение в конкретния случай следва да се
вземе предвид обстоятелството, че ищецът е получил няколко травматични увреждания, като
при Ся инцидент са му били избити два зъба, а впоследствие още два, които са били
травматично разклатени, са отпаднали, т.е. вследствие поведението на ответника ищецът е
загубил общо четири зъба. От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза се
установи, че причинените мекотъканни увреждания са заздравели за период от около 15-20
дни, а костните рани за период от около 2-3 месеца. Следва да бъдат взети предвид и
обстоятелствата, че характерът на уврежданията е такъв, че те не подлежат на
самовъзстановяване, а само на протезиране. Същевременно, ри определяне размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че не са налице общи
здравословни увреждания, като ищецът не е ангажирал и доказателства за установяване на
описаните в исковата молба страх, чувство за несигурност, малоценност и емоционална
нестабилност.
С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е 10 000 лв., поради което предявеният иск
следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.06.2020 г., и да бъде отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. От
събраните по делото гласни доказателства не се установи по категоричен начин ищецът да е
провокирал нападението срещу него. От показанията на свидетелите се установи
единствено, че след разпра, в която са участвали множество лица, сред които ответникът и
братът на ищеца, ищецът е излязъл от блока и се е насочил към ответника, като свидетелят
М. дори заяви, че те единствено са се карали на висок глас на арабски и на български език
но между тях не е имало контакт, а са били на разстояние. И двамата свидетели заявиха, че
ищецът е държал нож при излизането от блока, но не се установи да е заплашил ответника с
него, като съгласно свидетелските показания ножът е изчезнал впоследствие и е бил в
ръката на ищеца само при излизането от блока. Никой от свидетелите не твърди ищецът да е
нанесъл удари на ответника, напротив, от показанията на свидетеля А М се установи, че
единствено ищецът е пострадал, като свидетелят е видял кръв от устата му. Ето защо съдът
приема, че не е налице съпричиняване.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 102, 55 лв. депозит за експертиза (от общо заплатения
205, 10 лв.), съразмерно с отхвърлената част от иска.
В полза на адв. М. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. (от общо 2200 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд и сумата от общо 500 лв. разноски, от които 400 лв. държавна
такса и 100 лв. възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Съдът не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй като по делото такива не се
претендират, нито има представени доказателства за извършване на разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., ет. 2, ап.., да
заплати на И. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. А, ет. 6, ап.., на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на настъпване на деликта – 11.06.2020 г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесена му от ответника телесна повреда
на 11.06.2020 г., около 23.40 ч., в гр. София, жк „Л..“, бл. .., до вход „Г“, за което има влязла в
сила присъда по нохд № 17442/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. А, ет. 6,
ап.., да заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., ет. 2, ап..,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 102, 55 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. А, ет. 6,
ап.., да заплати на адв. М. П. Г. от САК, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., ет. 4, офис 26, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. за оказаната
на ответника безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., ет. 2, ап.., да
заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 500 лв.,
представляваща разноски по делото, от заплащането на които ищецът е бил освободен,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5