Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе,
V-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2424 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 45, във вр. с чл.53 от ЗЗД.
Ищецът Т.Я.Г. твърди,
че е полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр.Русе. На
16.05.2020 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. бил наряд съвместно със своя
колега В.Н.П.. Според зададения график, в интервала от 11.00 ч. до 13.00 ч. те
извършвали контрол на движението по
пътищата в гр. Р, по бул. „Б.“, в района на бензиностанция „ЕКО“. Около обяд
същият ден, ответниците се возили в лек автомобил „Мерцедес“,
с рег. № РР 0502 ВС, като празнували завършването на средното си образование.
На предната седалка, вдясно до шофьора, бил седнал първият ответник, а на
задната седалка от дясната страна на автомобила била седнала ответницата и
заедно с други три лица, намиращи се в автомобила, пътували по посока Л. на с. Н.
В 12:36 ч., когато автомобилът преминал по бул. „Б.“, в района на
бензиностанция „ЕКО“, ответниците извадили плакати с надписи „Курви, сбогом“ и
изричали на висок глас написаното на тези плакати, които им действия били
насочени към ищеца и неговия колега. Това действие на ответниците предизвикало
силното възмущение на ищеца, който се почувствал омерзен
и обиден не само като човек, който по никакъв начин не е заслужил да бъде
адресат на подобни унизителни думи, но и като полицейски служител. Имал
усещането, че се подиграват с него като човек и с полицейската институция като
цяло. Заедно с колегата си, ищецът предприел действия по установяване на
возещите се в автомобила лица по регистрационния му номер. Впоследствие на
ответниците били съставени актове за констатиране проява на дребно хулиганство
от органите на ОДМВР, гр. Русе и с влязло в сила решение № 396/21.05.2020 г. по
АНД № 818/2020 г. по описа на РС-Русе, те били признати за виновни в това, че
на процесната дата и на посоченото място държали
плакат с надпис „Курви, сбогом“ и изричали на висок глас написаните на плаката
думи, които действия били насочени към В.П. и Т.Г. – полицейски служители към
Сектор „ПП“ при ОДМВР- гр. Русе, като с тези си действия предизвикали тяхното
възмущение и им било наложено адм. наказание „глоба“.
С извършените
от ответниците действия и отправени към ищеца
нецензурни, обидни думи, същите му причинили неимуществени вреди, изразяващи се
в накърняване на честта и достойнството му като човек и полицейски служител,
неудобство и негативни изживявания при възприемането на действията и думите им,
както и при участието му в производството по АНД № 818/2020 г. по описа на
РС-Русе.
Претендира
да бъде постановено решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от непозволеното увреждане,
причинено на 16.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на деликта и направените по делото разноски.
Ответниците Е.Е.А. и М.Б.Б. депозират отговор
на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на претенциите. Оспорват твърдението, че са вадили процесните листи с надписи непосредствено преди
преминаването на автомобила им покрай бензиностанция „Еко“, че тези надписи
били насочени към ищеца и неговия колега, както и изобщо да са отправяли обидни
думи. Оспорват твърдението, че ищецът е възприел посочените надписи визуално,
тъй като към момента на преминаване на автомобила, в който са се намирали
ответниците, ищецът и неговият колега са били седнали в служебния автомобил.
Тяхното местоположение към този момент, както и факта, че на мястото, на което
са се намирали, движението било твърде интензивно и шумно, правели твърдението,
че са чули каквото и да било от автомобила на ответниците,
твърде малко вероятно.
След
преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по
делото АНД № 818/2020 г. по описа на РС-Русе се установява, че на 16.05.2020 г.,
около 12,36 ч. в гр. Р, по бул. „Б.“ 270, през бензиностанция „ЕКО“, ответниците извършили непристойни действия, нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като излагат
плакати с надпис „Курви сбогом“ от лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег.№ РР
0502 ВС, преминавайки покрай паркиран на бензиностанцията патрулен автомобил на
сектор Пътна полиция-Русе с намиращи се в него полицейски служители, които
изпълнявали по график контрол на пътното движение. Цитираният текст се съдържа
в Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 19.05.2020 г. (л.4-5
от делото). Въпреки, че няма такова обвинение, с Решение № 396/21.05.2020 г. съдът
признал Е.А. и М.Б. за виновни в това, че в горепосочените ден и час, на същото
място държали плакат с цитираните надписи, които действия обаче били насочени
към служителите на Пътна полиция В.П. и Т.Г., като с тези си действия предизвикали възмущението им. В съдебно
заседание като свидетели са разпитани само двамата полицейски служители. Съдът
въобще не е обсъдил обясненията на Е.А.,
М.Б.Б., В.К. и Н.М.О., дадени в производството по
УБДХ и не е обосновал извода си защо дава вяра на едната група свидетели, а не
на другата. Ако обясненията на двамата, подведени по отговорност за извършен
акт на дребно хулиганство, биха могли да бъдат разглеждани като защитна теза,
то тези на Н.О. и В.К. недвусмислено оборват презумпцията за вина на
извършителите, която в гражданското право се предполага.
В обясненията си,
намиращи се в приложеното АНД № 818/2020 г. по описа на РС-Русе, както ищецът,
така и неговият колега – свид.В.П. твърдят, че в
момента на преминаване на лек автомобил „Мерцедес“, бял на цвят, покрай тях, от
отворения преден десен прозорец се показало лице, което държало плакат с надпис
„Курви“, след което возещите се в автомобила извикали написаното на глас. В
този момент на бензиностанцията нямало клиенти, служителите на бензиностанцията
не били отвън, а автомобилът се движел с висока скорост. Разпитан като свидетел
по настоящото дело, В.П. вече заявява, че страничните прозорци на автомобила се
отворили, били извадени два плака, на които пишело „Курви, сбогом“. Полицейските
служители се намирали в служебния автомобил, с отворени предни прозорци и ясно
възприели надписите срещу тях, тъй като били с големи букви. Пред съда
свидетелят П. заявява още, че служителят от бензиностанцията им казал, че чул
викове и показани плакати, но не разпознал какво пише на тях.
В административнонаказателното
производство свид.О.М. заявява, че е бил отвън, на
единия край на бензиностанцията, а катаджиите били в колата и снимали с
триногата. Изведнъж преминал автомобил с превишена скорост, свидетелят
инстинктивно се обърнал и видял от автомобила да се показват някакви картони.
Не видял надписите, нито каква марка е автомобилът, тъй като преминал много
бързо, а на международното било много шумно и не чул нещо да се вика от колата.
В проведеното по настоящото дело на 28.10.2020 г. съдебно заседание същият
свидетел твърди, че зареждал кола с газ и прибирайки се в магазина, точно на
вратите, чул някакви викове. Обърнал се и видял бяла кола, която преминава, на
двете й десни стъкла от вътрешната страна имало хартии или картони, но не можел
да ги види. През това време полицаите били отвън, отивали към камерата или се
връщали. Те му казали, че момчетата са ги обиждали „курви“.
Другата служителка на бензиностанцията – свид.И.И. излага твърдения пред
съда, че по време на инцидента била вътре в бензиностанцията. Видяла колегата с
полицаите като влезли да търсят дали имат камера, за да видят кола, на която
имало някаква табела на задните стъкла, да видят какво пишело на плаката.
Полицаите не знаели какво пише на нея, видели само колата като цвят. Когато
дошли, били в нормално състояние, не били афектирани.
При извършения оглед
на веществено доказателство в съдебно заседание на 03.02.2021 г. се установи,
че не отговаря на истината твърдението на ищеца и свид.П.,
че по това време не е имало никакви коли по бул. „Б.“, било е тихо и те чули
ясно виковете на пътуващите в лекия автомобил Мерцедес. Същото се отнася и до твърденията
им за липса на движение по същото време на международния път. Почти
едновременно с процесия автомобил преминава и друг, който се движи в дясната
лента с доста по-ниска скорост от процесния, който буквално
профучава покрай бензиностанцията с доста висока скорост в лявата лента за
движение. С тази безспорно превишена скорост на движение и то от полицейския
автомобил няма как да се види текста на плакатите, нито да се чуят цели изрази
като „курви, сбогом“, които според ищеца и неговият колега били скандирани при
преминаването. Автомобилът с ответниците профучава за
секунди и това ясно се вижда на записа от камерите. В обясненията си пред
органите на полицията и двамата ответници заявяват,
че през цялото време докато се е движил автомобилът държали плакатите извън
него през отворените прозорци по повод завършването им - викали, че имат бал, а
не написаното на плаката.
Изложеното дава
основание да се приеме, че е оборена презумпцията за вина. Не се доказаха по
несъмнен начин твърденията на ищеца, че плакатите били извадени от автомобила
непосредствено преди той да премине покрай полицейския патрул, че са били
насочени конкретно срещу двамата полицейски служители, както и че ответниците ги обиждали със същите думи през отворените
прозорци. Напротив, безспорно се установява, че автомобилът с ответниците е преминал изключително бързо покрай бензиностанция
„Еко“, че на бул.“Б.“ е било много шумно – имало е и други преминаващи
автомобили и на самата бензиностанция също е имало автомобил да зарежда гориво.
От противоречивите обяснения на самите полицейски служители, дадени по
приложеното АНД и в настоящото дело, в качеството им съответно на ищец и
свидетел, става ясно, че едва от обясненията на всички младежи, които са се
возили в Мерцедеса, двамата са установили колко са били плакатите и какво е
написано на тях. Дори и при отворени прозорци от мястото, където се е намирал
полицейският автомобил, не е възможно нито да видят надписите от профучаващия
бял автомобил с ответниците, нито да чуят какво точно
викат от него.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите
на който са: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност
на деянието, причинната връзка и вината. Деликтна
отговорност може да се реализира само когато между действията, посочени като
увреждащи и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените
елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината като психическо отношение на деликвента към извършеното от него и правните му последици
се определят съобразно съдържанието им в наказателноправен
аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не
само за умишлени увреждания, но и за непредпазливи такива.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая не е налице тази хипотеза и постановеното
решение по АНД № 818/2020 г. по описа на РС-Русе не обвързва гражданския съд.
Според Решение № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1065/2010 г., III г. о., ГК съдебното
решение, с което по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство (УБДХ) посоченият в последващ
граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД
е бил признат за виновен в извършване на непристойна проява, изразяваща се в
обиди и заплахи по отношение на пострадалия ищец, не обвързва гражданския съд
по иска за обезщетение на вреди от същата проява със задължението по чл. 222 от ГПК (отм.), но се допуска
съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 188, ал.
1 от ГПК (отм.), ако по аргумент от задължението на ищеца за
провеждане на пълно доказване с доказателствените
средства по ГПК, този съд игнорира
като доказателства данните за фактическата обстановка в акта за констатиране на
дребно хулиганство, подписан от нарушителя - ответник в гражданския процес,
показанията на полицая, служебно съставил доклад за възприетите при инцидента
обиди и заплахи и свидетелствал по гражданското дело, а също и изявленията на
ответника относно фактически обстоятелства при инцидента, отразени в протокола
от съдебно заседание в производството по УБДХ
или в констативния акт, явяващи се от решаващо значение за гражданската му
отговорност. Преценката на всички относими доказателства
по делото е задължение на съда. В случая са взети предвид както актът за
установяване на дребно хулиганство, така и показанията и обясненията на всички
участници в производството, както и събраните доказателства.
Действително ответниците са извършили акт на дребно
хулиганство. Според чл. 1, ал. 3 от УБДХ дребно хулиганство по смисъла на този
указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение
и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият
ред и спокойствие, но поради своята по- ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
В случая действията на ответниците не са породени от
междуличностното общуване, а са извършени пред неопределен кръг от хора, на
оживен булевард, по време, когато ищецът е упражнявал правомощията си на орган
на власт. Тези елементи обаче не са съзнавани от ответниците, които не са допускали,
че обидните и неприлични думи и изрази ще достигнат до ищеца, въпреки че
извършеното от тях е непристойно и нарушава обществения ред и изразява
неуважение към приетите обществени порядки и морал.
Изводът за противоправност,
от значение за основанието на иска при обезщетение за вредите в този случай, се
основава не на противообществения характер на подобно поведение, квалифицирано
по УБДХ като дребно хулиганство, а на
гражданското задължение да не се вреди другиму, чрез отправяне на обиди и
демонстрации, явно изразяващи незачитане на емоционалната неприкосновеност. В
случая не се доказа причинна връзка между действията на ответниците и вредата,
изразяваща се в обида и изпитано унижение. Осъществяването на всеки един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се преценява на
основата на събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе. Показанията
на свидетелите и видеозаписът обосновават извод за липса на причинна връзка
между деянието и вредата.
Предвид изложено съдът намира, че не са налице признаците
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане и исковете следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски, които са в
размер на 440 лева, от които по 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение от
всеки от ответниците и 40 лв. депозит за допуснатите
при призоваване двама свидетели.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Я.Г., ЕГН **********,***, против Е.Е.А., ЕГН ********** и М.Б.Б., ЕГН **********, искове за солидарно заплащане на сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено на 16.05.2020 год. в гр. Р.,
по бул. „Б.“ в района на бензиностанция „ЕКО“, изразяващо се в държане на
плакат с надпис „Курви, сбогом“ и изричане на висок глас на написаните на
плаката думи, адресирани към ищеца, ведно със законната лихва
от датата на деликта- 16.05.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Т.Я.Г., ЕГН **********,***15, чрез адв.К.Х.
и адв.В.В., да заплати на Е.Е.А., ЕГН ********** и М.Б.Б., ЕГН **********, сумата 440 лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: