Р Е Ш Е Н И Е
№85
гр. Враца, 17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, III състав, в публично заседание на 18.02.2021
г. /осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 537 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано по жалба
на „С.“ ЕООД ***, действащо чрез пълномощника си * М.С.,
против Заповед № 10861/25.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, и чл. 187, ал. 1,
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване на
търговски обект" – **, находящ се в *** стопанисван от жалбодателя и е забранен достъпа
до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в
нарушение на материалния закон, в несъответствие с неговата цел и на принципа за съразмерност при упражняване на административна дейност,
закрепен в чл. 6 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно интензитета на
засягане на държавния интерес, като органът изобщо не е посочил как стойността
на покупката на стойност 3,60 лева, се отнася към реализирания през деня оборот
и спрямо дневните обороти от предходните дни, какъв е бил броят посетители в
момента на проверката, какъв е видът и характерът на търговската дейност.
Изложени са обстойни аргументи, че липсата на надлежни мотиви в заповедта,
относно продължителността на приложената с нея
ПАМ, независимо от наличието на материалноправните предпоставки за прилагането
ѝ, препятства преценката за съразмерност съобразно конкретните
обстоятелства по случая. Иска се отмяна на оспорената заповед, алтернативно да
бъде изменена от съда, като бъде наложен по-кратък срок за запечатване на
обекта, който да е съобразен с целите, преследвани от закона. Претендират се направените
по делото разноски. В съдебно заседание и допълнително представена по делото
писмена защита процесуалният представител на оспорващото дружество поддържа
жалбата.Прави се искане за заплащане на разноски.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ** Д. М. в с.з. и представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, като в случая АО действа в условията на
обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е
длъжен да приложи съответната ПАМ, независимо от предвидените административни
наказания за него. Твърди се, че ЗППАМ е издадена от компетентен орган, същата
е с превантивна цел и е изцяло съобразена с материалноправните изисквания на
ЗДДС и моли съда да я остави в сила. Алтернативно моли за потвърждаване на
заповедта, като бъде изменен срока за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка и са разпитани свидетелите Б.М.С. и В.Ц.Т..
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
На 15.09.2020
г. в 14:15 ч. служители на ТД на НАП Велико Търново са извършили проверка в
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за **, находящ се в *** стопанисван и експлоатиран от „С.“ ЕООД, във връзка със
спазването на данъчно-осигурителното законодателство. При проверката е установено,
че като задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не е изпълнило задължението си за издаване на фискална
касова бележка при извършена продажба в търговския обект. Преди легитимация на
проверяващия екип е направена контролна покупка на ** с ** на обща стойност
3,60 лева, заплатени в брой на Б.С. - **, за която покупка не е издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел „Datecs“ FP-2000, с индивидуален № DT 556313 и ИН на фискална памет *** или
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. След легитимация от страна на проверяващите органи по
приходите, от описаното по-горе ФУ регистрирано в НАП под № *** е изваден
междинен отчет, а на МОЛ е предоставен за попълване опис на паричните средства.
Сумата от изброените и описани банкноти и монети е в размер на 152,21 лева, а
разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 598,19 лева, при което е установена
отрицателна разлика в размер на минус 445,98 лева. В обекта няма инсталиран POS терминал за безкасово плащане и за разликата
между фактическата касова наличност и разчетената такава от ФУ, в описа на
паричните средства Б. С. е посочила, че се дължи на плащания със средства от
касата по фактури за доставени стоки. В търговския обект се предлагат **, ****
препарати – всички с обявени цени от 0,02 лв. до 123,00 лв.
За констатираните
при проверката факти и обстоятелства са съставени и приложени към преписката протокол
ПИП серия АА, № 0282249/15.09.2020 г., протокол № 0282318/23.09.2020 г., Z отчет № 0532/15.09.2020 г., документи от
КЛЕН, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
Предвид
установените обстоятелства Началник отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП,
е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 10861/25.09.2020 г.,
с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС на „С.“ ЕООД е наложена ПАМ "Запечатване на търговски
обект" – „**“, находящ се в *** и ***.
Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 14.10.2020
г., видно от представената с нея разписка, жалбата против нея е подадена на 16.10.2020
г., видно от п.к., получена в съда на 19.10.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден
задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.1 АПК., с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган
и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона, като
съгласно чл. 168, ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.
/л.37 от присъединеното а.д. №557/20г./, Изпълнителният директор на НАП е
определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от н.н.о. „О.д.“ в Г. „Ф.к.“ п.Ц.н.Н.
оправомощен по силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният
административен акт е в установената писмена форма и съдържа информация относно
наименованието на органа – издател, неговия адресат, изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане
на принудителната мярка,
има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност.
Въпреки изложеното,
обаче настоящият съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение
на действащите материални разпоредби на закона и до несъответствие с неговата
цел, които представляват основание за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Съгласно нормата на чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" ЗДДС, действаща към момента на издаване на оспорената
заповед, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал.
1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. По силата на чл. 3, ал. 1
от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "** за достъп до него". В
настоящия случай нарушението е установено от органите по приходите при
извършена в обекта проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол серия АА, № 0282249/15.09.2020 г. и протокол №
0282318/23.09.2020 г. Тези протоколи са съставени по установения ред и
форма от органите по приходите, в кръга на правомощията им и се ползват с
материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1
от ДОПК. От друга страна нито в жалбата сезирала съда, нито в
съдебно заседание оспорващото дружество не отрича факта, че при извършената
контролна покупка от органите по приходите, продавач-консултанта не е
предоставила фискална касова бележка за продадената стока на обща стойност 3,60
лева, но твърди, че става въпрос за инцидентен случай, а не за трайно установена
такава практика. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие органът по приходите да наложи ПАМ.
Докато при
прилагането на ПАМ от вида на процесната административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, то определянето на срока /продължителността/
на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от
изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият
орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и
обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да
обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на
мярката. След като в правомощията на органа е по целесъобразност да
определи продължителността на наложената ПАМ, то следва в тази насока да са
изложени конкретни мотиви, въз основа на които да бъде извършен контрол за
съответствието на акта с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.
Видно от съдържанието
на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ не са изложени абсолютно
никакви, дори общо формулирани изявления, които да имат характера на същински
мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния
случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на
нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на
интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок
на мярката около средния размер, който е значително по-голям от минимално
установения в закона, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква
е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това как продажбата/покупката на
стойност 3,60 лв. се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо
оборотите от предходни дни, къде се намира обектът, какъв е видът и характерът
на осъществяваната търговска дейност, каква клиентела има, търговецът извършвал
ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които
биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния
размер.
Липсата на конкретни
и относими фактически основания за определената продължителност на срока на
ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Отделно от това при установено за първи път нарушение и липса на констатации от
него да са произлезли определени вредни последици за фиска, както и предвид
обстоятелството, че не са констатирани други нарушения на данъчното
законодателство, налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до
търговския обект за срок от 14 дни, е очевидно несъразмерно на нарушението, т.е
продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения. В случая не са
представени доказателства, липсват и твърдения за трайно противоправно
поведение на търговеца, относно нарушаване на данъчното законодателство, с избягване
на дължими данъци върху реализираните обороти, а еднократното неизпълнение на
задължението за документиране на касова продажба е на стойност, която съотнесена
към дневните обороти се явява незначителна. Нарушен е принципът на
съразмерността, законодателно закрепен в чл. 6 АПК.
Прилагането на ПАМ не е и не може да бъде самоцел, а като израз на
административна принуда трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел.
При това положение, дори да се приеме, че са налице предпоставките за
прилагане на ПАМ и разпореждането на органа е издадено в изпълнение на закона,
то липсата на мотиви относно продължителността на нейното действие, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът, в тази му част,
е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК и препятства
преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, поради което е налице порок,
обосноваващ незаконосъобразност на оспорената заповед. В този смисъл е
последователната практика на ВАС относно приложението на принудителни административни
мерки по различни закони, които предвиждат налагането на ПАМ. /напр. Р. № 12902
от 07.10.2013 г. по адм. д. № 2972/2013 на ВАС, Р. № 1498 от 11.02.2016 г. по
адм. д. № 15324/2014 г., VІІІ отд. на ВАС, Р. № 7288 от 16.05.2019 г. по адм.
д. № 1408/2019 г., Р. № 13957 от 11.11.2020 г. по адм. д. № 8076/2020 г. и др./.
Съдът не разполага с правомощия да измени заповедта, като намали срока, за
който е наложена мярката, каквото е алтернативното искане на оспорващия, тъй
като този въпрос е от компетентността на органа, понеже е предоставен на неговата
оперативна самостоятелност, законосъобразното упражняване на която се проверява
от съда.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя следва да бъдат
присъдени направените от него деловодни разноски. По делото е представен
договор за правна помощ от 28.01.2021 г., от които е видно, че е договорил и
заплатил в брой възнаграждение за
адвокатска защита в размер на 400,00
/четиристотин/ лева, както и 50.00 /петдесет/ лева д.т. за завеждане на делото.
Предвид изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 10861/25.09.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „С.“ ЕООД, на основание чл. 186,
ал. 1, и чл. 187, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"**" – ****.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „С.“ ЕООД *** сумата
от 450/четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: