№ 1302
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20137173/11.06.2021 г. по гр. д. № 1714/2021 г. по описа на СРС,
145 състав „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „Б. ІІІ“ ООД на основание чл. 137, ал. 2
от Закона за енергетиката сумата от 6107 лева, представляваща цена за ползването на
изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ ХХІІІ-920, кв. 2,
м. „НПЯ Червена звезда“, за периода от 21.10.2017 г. до 23.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2021 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1284,28
лева.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25108819/28.06.2021 г. от
„Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че независимо от разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от Закона за
енергетиката, която предвижда, че топлопреносното дружество заплаща цена за
ползване на съоръженията, изградени от клиентите, то ищецът би се обогатил
неоснователно получавайки претендираната сума. Това било така, тъй като „Б. ІІІ“
ООД не било депозирало необходимите документи за извършване на процедура по
изкупуване в най-кратки срокове, както и не било подадено заявление за изкупуване на
1
процесните съоръжения. Поддържа, че съгласно чл. 137, ал. 3 от Закона за
енергетиката отношенията по прехвърляне на собствеността се уреждали в договора за
присъединяване, но ищецът не бил изпълнил задълженията си да направи искане за
това. Оспорва и твърдението, че дружеството е собственик на процесните енергийни
съоръжения, поради което и не би могло да се разпорежда с тях. Поддържа, освен това,
че съгласно § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закона за енергетиката, ако в срок от три месеца от
покана не е осъществена сделка за изкупуване или има необоснован отказ на
енергийното предприятие, то е длъжно да плати наем по методика, определена от
КЕВР в зависимот от типа и мощността на съоръжението. Моли да бъде постановено
решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25128503/11.08.2021
г., подаден от „Б. ІІІ“ ООД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 1714/2021 г. по описа на СРС, 145 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Б. ІІІ“ ООД против „Т.С.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката. Ищецът
твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 74777/2017 г. по описа на СРС, 168
състав е установено между страните, че ответникът дължи на ищеца цена за ползване
на присъединителен топлопровод и абонатна станция, включващи присъединителен
топлопровод с диаметър 2Ду50 мм и съответна дължина по трасе 9,2 м. И аботнатна
станция с мощност 200kW за О и В и 150 kW за БГВ, захранващ с топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се на адрес гр. София, УПИ ХХІІІ-920, кв. 2, м. НПЯ Червена Звезда за
периода от 20.10.2012 – 20.10.2017 г. Твърди, че на 08.10.2007 г. между страните е
подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за имота, като целта на това изграждане е да бъде захранена с
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда.
С този договор било уговорено, че собственик на съоръжението до подписане на
договор за присъединяване е ищецът като ответникът е поел задължение да изкупи
съоръжението при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката в срок
до 3 години, а до изкупуването дължи цена за ползване на съоръжението, изградено от
ищеца. Такъв договор не бил сключен. Твърди, че съоръжението било изградено след
предварително проучване от ответника с № 278/10.05.2005 г. и по предписание на
2
ответника със седства на ищеца за нуждите на топлоснабдяване на сградата.
Съоръжението било предадено на „Т.С.“ ЕАД и бии открити абонатни номера на
етажните собственици. Считано от 11.12.2007 г. ответното дружество се
облагодетелствало от цената за доставяната топлинна енергия. Отправяни били покани
за закупуване на съоръжението, но те били отклонявани. Моли ответникът да бъде
осъден за заплати сумата от 6107 лева за периода от 21.01.2017 г. до 23.06.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и направените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Т.С.“ ЕАД, с който
заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не дължи заплащане на сумите, тъй
като ищецът не бил изпълнил задължението си да направи искане за изкупуване на
процесните съоръжения, както и че сумите за обезщетение е следвало да бъдат
определени по § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закон за енергетиката. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от които се установява
следното:
След извършено предварително проучване за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди № 278/10.05.2005 г., между „Т.С.“ ЕАД и
„Б. ІІІ“ ООД е сключен Предварителен договор за присъединяване на потребители №
612/08.10.2007 г. С този договор са уредени отношевията между двете дружества,
свързани с необходимите условия за присъединяване на сграда – етажна собственост в
УПИ ХХІІІ – 920, кв. 2, м. НПЯ Червена звезда, ул. „Пимен Зографски“ към
топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване.
С Разрешение за ползване № ДК-07-575/11.12.2007 г., издадено от Началник на
СРДНСК е разрешено ползването на строеж „външен топлопровод и абонатни станции
за жилищни сгради“, находящи се в УПИ ХХІІІ-920 и УПИ ХХІІ-1417, кв. 21 по плана
на гр. София, м. НПЯ – Червена звезда, район Изгрев.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че съоръжение „Външен топлопровод и абонатни станции на жилищни
сгради“ в УПИ ХХІІІ-920 и УПИ ХХІІ-1417, кв. 21 по плана на гр. София, м. НПЯ –
Червена звезда, район Изгрев е въведено в експлоатация през м. 12.2007 г. след
завършване на съответните процедури и в изпълнение на законовите изисквания за
присъединяване към „Т.С.“ ЕАД, като съоръжението, изградено от ищеца, се ползва от
ответника от този момент. Въз основа на получена от ТР „София – изток“ информация
за доставена и получена топлинна енергия за периода от 21.10.2017 0 23.06.2020 г. и
след изчисления по методика, определена от КЕВР, вещото лице дава заключение, че за
исковия период цената за ползване на съоръжението е в размер на 6107 лева.
3
С Решение № 519853/30.10.2018 г. по гр.д. № 74777/2017 г. по описа на СРС, 168
състав „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Б. ІІІ“ ООД сумата от 16036,90 лева,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. София, УПИ ХХІІІ - 920, кв. 2, местонст НПЯ Червена звезда за
периода 20.10.2012 – 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба – 20.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, но ал. 2 предвижда възможност
изграждането на съоръженията да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. В чл. 137, ал. 3 от Закона за
енергетиката е посночено, че собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Следователно основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е изградил
топлопреносно съоръжение и то е негова собственост, че това съоръжение се ползва от
ответното топлопреносно предпрятие. В тежест на ответника е било да установи, че
след изграждане на съоръжението, собствеността върху него е прехвърлена съобразно
условията на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 138 от Закона за енергетиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в УПИ ХХІІІ-920 и УПИ
ХХІІ-1417, кв. 21 по плана на гр. София, м. НПЯ – Червена звезда, район Изгрев има
изградено от „Б. ІІІ“ ООД съоръжение„Външен топлопровод и абонатни станции на
жилищни сгради“, за което е издадено разрешение за ползване и същото е въведено в
експлоатация от 12.2007 г., както и че то се ползва от ответника „Т.С.“ ЕАД за
снабдяване на сградите с топлинна енергия за отопление и битово горещо
4
водонсабдяване. По този въпрос между страните има влязло в сила съдебно решение, с
което ответникът е осъден да заплати цена за ползване на съоръжението за предходен
период, поради което и доколкото не се установяват обстоятелства, които са настъпили
след влизането му в сила, то и основанието за възникване на процесното задължение не
може да бъде оспорвано на същите основания (а именно, че ищецът не е собственик
към момента на въвеждането му в експлоатация). Установява се и размерът на
дължимото обезщетение за ползване в исковия период въз основа на данни от ТР
„София – Изток“ (поделение на ответника) и методика на КЕВР.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът „Б. ІІІ“ ООД би се обогатил
неоснователно, тъй като не бил изпълнил задължението си да сключи договор за
прехвърляне на собствеността. Правото на собственика на съоръжението да получи
цена за ползване на съоръжението не е поставена в зависимост от това дали в
законоустановения срок е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху
съоръжението. В случай, че това неизпълнение на законовото изискване не е
прехвърлено на топлопреносното предприятие по вина на собственика, то може да се
търси неговата отговорност за това. В конкретния случай, обаче, е направено
единствено общо възражение, че ищецът не бил представил всички необходими
документи за това. Този довод е неодоказан, доколкото не е спорно между страните, а
и се установява от събраните по делото доказателства, че съоръжението е въведено в
експлоатация, присъединено е към топлопреносната мрежа, както и че са открити
партиди на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата. Това
опровергава твърдението на ответника, че документи за съоръжението не са
предоставени на ответника. В този смисъл, не е налице основание да се изследва
виновно поведение на ищцовото дружество във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 145 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да бъде
осъдена да заплати на „Б. ІІІ“ ООД сумата от 1000 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20137173/11.06.2021 г. по гр. д. №
1714/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.С.“ ЕАД, ЕИК - ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на „Б. ІІІ“ ООД,
ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** сумата от 1000
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6