Р E Ш Е Н И Е
№ 347
гр.Плевен, 22.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 264 по описа на Административен
съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Й.Д.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора- Белене, чрез процесуалния
му представител адв. В.К. ***, срещу Решение № 75 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 812/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен,
с което е отхвърлена исковата молба,
подадена по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, с която се претендира
заплащане на обезщетение в общ размер на 2222 лева за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация - л.св.
да бъде заведен на очен лекар, да бъде освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат
закупени очила, както и да му се предостави работа, за да получава пари и да
може да лекува зрението си, вследствие на които Д. е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от началото
на 2019г. до 18.06.2019г.
С горното решение е отхвърлено искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата се
мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост на
съдебния акт, доколкото се сочи, че първоинстанционният съд е постановил
решението си без да се съобрази със свидетелските показания на част от
свидетелите и не е допуснал медицинска експертиза, която да проследи
заболяването на ищеца, неговото развитие и да докаже несвоевременното оказване
на медицинска помощ. В заключение се иска отмяната на съдебния акт и решаване
на спора по същество. Направено е и особено искане, а именно да бъде допуснато
изготвяне на медицинска експертиза в касационното производство.
Постъпило е писмено становище по касационната жалба от
ответника ГДИН- София, представляван от юрк. У., в което се излагат доводи, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че
по делото не е доказано бездействие от страна на ответника, тъй като на лишения
от свобода е оказана съответна помощ, същият е прегледан от очен лекар и му е
поставена съответна диагноза. По отношение на оплакването, че не са му
осигурени безплатни очила се сочи, че е проведена съответна процедура, в
рамките на която е установено, че ищецът е разполагал със собствени парични
средства, поради което не е имало законово основание за такъв бюджетен разход.
Оспорва се и твърдението в ИМ за наличие на задължение от страна на
затворническата администрация да осигурява възможност за полагане на заплатен
труд.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се
представлява от пълномощника по делото адв. К., който не сочи нови
доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите,
изложени в касационната жалба.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София се представлява от юрк. У., който поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд Д.Й.Д. е предявил, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) иск с правно
основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС), за заплащане на обезщетение в общ размер на 2222 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, а именно л.св.
да бъде заведен на очен лекар, да бъде освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат
закупени очила, както и да му се предостави работа, за да получава пари и да
може да лекува зрението си, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от началото
на 2019г. до 18.06.2019г.
При анализа на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Д. иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове този
извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция
факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските
показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата претенция за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователна и
недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В случая не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.
Решаващият съд е обсъдил свидетелските
показания, на които се позовава касаторът. Съдът обаче не може да основе
изводите си само на част от събраните доказателства, а е длъжен да ги прецени в
съвкупност с останалите такива, събрани в хода на съдебното дирене. В
конкретния случай са налице писмени доказателства, обективиращи направените
искания от страна на ищеца към администрацията на затвора, респ. предприетите
от затворническата администрация действия, свързани с горните искания. В тази
насока първостепенният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият
съдебен състав, поради което не следва да ги повтаря, по аргумент от
разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК. По делото по безспорен начин е
установено, че ищецът е прегледан от офталмолог, диагностицирано е заболяването
му и е предписано лечение. По безспорен начин е установено и обстоятелството,
че по направеното от ищеца искане за закупуване на очила с бюджетни средства е
налице произнасяне на затворническата администрация. Искането е било отхвърлено
мотивирано и този отказ не е бил оспорен от Д. в рамките на друго производство.
Установено е и произнасяне по искането на ищеца да бъде започната процедура за
явяване на ТЕЛК и то е било уважено.
Настоящият съдебен състав е съгласен и с доводите, че
за ответника не е налице законово задължение да подсигури на лишените от
свобода лица полагане на заплатен труд. Горният извод е в съответствие с
разпоредбата на чл.77 ал.1 и ал.2 от
ЗИНЗС, съгласно която по време на
изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа,
като по възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид
работа се удовлетворява. Нормата е диспозитивна, регламентира възможност за
осигуряване на работа и не е налице изискване същата да е заплатена. По делото
е установено, че Д. периодично е полагал доброволен труд през посочения в ИМ
период, който не се е заплащал, поради което не е налице нарушение на чл.77 от ЗИНЗС.
Неоснователни са доводите на касатора, свързани с
обстоятелството, че първоинстанционният съд не е допуснал медицинска
експертиза, която да проследи заболяването на ищеца и неговото развитие.
Конкретните оплаквания в ИМ са за бездействия на затворническата администрация
л.св. да бъде заведен на очен лекар. По делото не се спори, че ищецът е страдал
от офталмологично заболяване, а развитието на същото е извън предмета на
правния спор, с оглед което горната експертиза не е относима към предмета на
доказване.
По тези съображения се явява неоснователно и искането
на касатора такава експертиза да бъде назначена от касационната инстанция, а
освен това е налице и забрана за това - чл.219, ал.1 и ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по- горе е видно, че от събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства се установява твърдяното в ИМ
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, което да е в
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което касационната инстанция споделя
доводите на първостепенния съд, че не е
налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 75 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело №
812/2019 г. по описа на Административен
съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.