Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№16211 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №489206 от 17.09.2018год.,
постановено по гр.дело №31939/2016 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, ответникът
„З.Л.и."АД е осъден да заплати на ищеца Ж.Г.М. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) вр.чл.45 ЗЗД сумата от 3000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от получени телесни увреждания (закрита
черепно- мозъчна травма- комоцио церебри, контузио торацис ет лумбалис,
контузио регио фронталис декс капитис- открито нараняване в челната област)
причинени при ПТП на 05.08.2011г. от водача на л.а.„Форд Мустанг" с ДК№******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от 06.06.2013г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 10000лв. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца 69 лева разноски и 276 лева адвокатско възнаграждение, а ищецът е
осъден да заплати на ответника 735лв. разноски, съразмерно на уважената,
съответно- отхвърлената част от иска.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ж.Г.М.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на определеното
обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и че неправилно е приел съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец в размер на 50%. Моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната част, а искът– уважен изцяло. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна
и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди претърпени вследствие процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
Основният спорен между страните
въпрос е за вида и характера на претърпените от ищеца вреди, съответно- размера
на дължимото от ответника обезщетение, както и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към
размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52
от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и
обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В
съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската
експертиза и показанията на свидетеля М. (преценени съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК и съпоставени с останалите събрани по делото доказателства) е заключението
на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията и
преживяната от пострадалия психическа травма. Въз основа на събраните в
първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното
от СРС обезщетение в размер на 6000 лева е справедливо и изцяло съответства на
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
От приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на АТЕ се установява, че пострадалият ищец е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан (ако е бил с поставен такъв, не би
изпаднал от автомобила), в нарушение на чл.137а от ЗДвП. В заключението си
вещото лице категорично посочва, че ако пострадалият е бил с предпазен колан,
получените увреждания биха били много по-леки. При това положение съдът намира,
че съпричиняване в размер на 50% съответства на установената от събраните по
делото доказателства фактическа обстановка, при която е настъпило процесното
ПТП.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Въззиваемият ответник претендира разноски за адвокатско
възнаграждение и представя списък по чл.80 от ГПК, но липсват данни такова
възнаграждение да е реално заплатено, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №489206 от 17.09.2018год.,
постановено по гр.дело №31939/2016 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/