ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 583/16.08.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на четиринадесети
август през двехиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от
съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 496 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Специализирана болница за рехабилитация –
Варна“ АД със седалище гр.Варна срещу решение № 496 от 05.06.2018г. по
търг.дело № 626/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е осъдена да е
отхвърлен предявения от болницата срещу НЗОК със седалище гр.София осъдителен
иск за заплащане на дължими суми за проведено лечение по клинични пътеки както
следва: за м.март 2015г. в размер на 50 946лв., ведно с обезщетение за
забава в общ размер на 15 477.41лв. за периода от датата на падежа
01.05.2015г. до 27.04.2018г. за проведените лечения на пациенти, подробно
описани в молба вх.№ 15316 от 23.05.2018г.; за м.април 2015г. в размер на
40 234лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 11 876.24лв.
за периода от датата на падежа 01.06.2015г. до 27.04.2018г. за проведени
лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№ 15316 от 23.05.2018г.; за
м.май 2015г. в размер на 64 272лв., ведно с обезщетение за забава в общ
размер на 18 435.54лв. за периода от датата на падежа 01.07.2015г. до
27.04.2018г. за проведени лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№
15316 от 23.05.2018г. и за м.юни 2015г. в размер на 31 020лв., ведно с
обезщетение за забава в общ размер на 8 630.04лв. за периода от датата на
падежа 01.08.2015г. до 27.04.2018г. за проведени лечения на пациенти, подробно
описани в молба вх.№ 15316 от 23.05.2018г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска в съда до окончателното изплащане на сумата на основание чл.79 от ЗЗД
във връзка с чл.59 от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД, както и е осъдена да заплати
направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата
се твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, правните изводи на съда не кореспондират с приетото за
установено от съда от фактическа страна.
Оспорва
изводите на съда, че отношенията във връзка с разходването на
здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на
изпълнителите на БМП, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на
лимитирани бюджетни средства, че индивидуалното договаряне с изпълнителите също
е подчинено на това лимитиране в рамките на утвърдени, предварително фиксирани
обем и стойности, както и че договорно въведените ограничения относно обемите
на заплащане на болничната помощ, съответстват на законодателните такива.
Оспорва извода на съда че част от клаузите на процесния договор, а именно
разпоредбите на чл.20 т.6, чл.30 ал.2 т.1, чл.32 ал.13 т.6, чл.33, чл.40 и
чл.42 от договор № 031349 от 24.02.2015г., съответно чл.34 ал.1 и чл.40 ал.6 в
редакцията му след изменение с допълнително споразумение от 03.04.2015г.,
според които основание за отхвърляне на заплащане на изпълнителя за дейност,
надвишаваща стойностите, посочени в Приложение № 2, не са нищожни поради
противоречие с императивни норми на ЗЗО и чл.52 от Конституцията на РБ,
уреждаща правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ. Твърди че определянето
на лимит за заплащаните от НЗОК дейности явно противоречи на два от огласените
в чл.5 от ЗЗО принципи, на които се осъществява задължителното здравно
осигуряване – пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и
свободен избор на изпълнители на медицинска помощ. Сочи че налагането на лимит
на сумите за разплащане по договорите води до сериозно ограничаване и на
гарантирания от разпоредбата на чл.4 от ЗЗО свободен достъп на осигурените лица
до медицинска помощ. Ограничението се изразява преди всичко в невъзможността да
получат болнична помощ онези здравно осигурени лица, които са я потърсили след
като установения в договора лимит е бил вече изчерпан. Твърди че в разпоредбите
на издадения подзаконов нормативен акт, инкорпориран в клаузите на договора се нарушава
правото на избор на болнично заведение, което право е валидно за цялата
територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски или
административен основания. Твърди че в този смисъл разпоредбата на чл.22 от
Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, която
постановява при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното
заведение да изготвя листа на чакащи за много случаи би означавало на практика
отказ от предоставяне на болнична помощ, каквато болничното заведение е могло
да осъществи. Сочи че макар и лечебното заведение да е изготвяло листи за
планов прием за всеки от процесните месеци, е оказвало и медицинска помощ на
лицата, които са го избрали над определените му месечни стойности.
Оспорва
изводите на съда, че не следва да бъдат заплатени извършената медицинска
дейност над определените месечни стойности /лимити/ за процесните периоди на
2015г.. Сочи че договорът не съдържа възможност след изчерпване на
предварително определените месечни стойности на дейностите, посочени в
Приложение № 2 към индивидуалния договора
лечебното заведение да прекрати оказването на болнична медицинска помощ
или пък тя да остане за негова сметка и няма право да изисква доплащане от
страна на здравноосигурените лица. Сочи че след като здравноосигуреното лице е
освободено от задължението за заплаща за здравни дейности, включени в
гарантирания от НЗОК основен пакет медицински услуги, а изпълнителят на
медицинска помощ е длъжен да приема всяко потърсило медицинска помощ лице, меродавна
се явява удовлетворената нужда на осигуреното лице, а не договорения лимит и
бюджетната дисциплина.
Излага че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че претендираните за заплащане брой дейности, индивидуализирани
в 4 броя месечни спецификации и таблици за м.март, м.април, м.май и м.юни
2015г. е реално извършена и отчетена през персонифицираната информационна
система на НЗОК. Сочи че това обстоятелство е установено от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Сочи че
определеният в чл.35 от процесния договор срок за заплащане – до 30 – то число
на месеца, следващ отчетния се отнася за цялата медицинска дейност, извършена и
отчетена от болницата през ПИС на НЗОК с ежедневните електронни отчети и първите
екземпляри от направленията за хоспитализация за целия месец, тъй като
Приложение № 2 определените стойности за дейност са също за календарен месец.
Законната лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който
вземането е станало изискуемо, а това е денят след 30-то число на месеца,
следващ отчетния. Излага, че надлимитната дейност през процесния период практически
се отчита заедно и в договорените срокове с дейностите до лимита. Твърди че
тези надлимитни дейности не са фактурирани, тъй като ответникът е отказал
приемането на фактури за извършена надлимитна дейност. Твърди че
обстоятелството дали са фактурирани или не не променя извода за възникване на
задължението за заплащането им, доколкото меродавно за възникването му е
реалното изпълнение на работата. В случай че не се приемат от съда
съображенията му, моли съда да приема представените по делото писма до
ответника като покана за заплащане на надлимитната дейност, тъй като същите
съдържат точния размер на претендираната за заплащане надлимитна дейност.
Моли
съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което предявените от болницата срещу касата искове да бъдат
уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата Национална здравноосигурителна каса със седалище гр.София, в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор на подадената от
въззивна жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност и моли
съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 02.10.2019г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: