№ 4090
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110152344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кистен 5“ ЕООД срещу „Тарктур“ ЕООД, с
която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2918,53 лева – незаплатена цена на дизелово
гориво и автомобилен бензин А-95, зареждани от собствени на ответника моторни
превозни средства от бензиностанции на ищеца от 13.12.2019 г. – 13.02.2020 г., от
които 17 броя зареждания от бензиностанция в гр. София, *********, и 6 бр.
зареждания от бензиностанция в гр. Бяла Слатина, ведно със законната лихва от
12.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, 148 състав, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава за периода 12.03.2021 г. до 28.09.2022 г. в размер на 458,86 лв.
В исковата молба се твърди, че в продължение няколко месеца в периода от
13.12.2019 г. до 13.02.2020 г. е извършвано многократно зареждане на автомобили на
ответника „Тарктур“ ЕООД с дизелово гориво и автомобилен бензин А-95 от
бензиностанции на ищеца, като стойността на заредените горива е заплащана по
банков път. За всяко едно зареждане е издавана данъчна фактура, като към 12.03.2021
г. ответникът не е заплатил на ищеца сумите по 23 фактури, съответно за 17 бр.
зареждания от бензиностанция в гр. София, ******** и 6 бр. зареждания от
бензиностанция в гр. Бяла Слатина, на обща стойност 2918,53 лева с ДДС. Въпреки
проведените многократни разговори, дължимата сума все още не е заплатена. Твърди,
че на 04.03.2021 г. на управителя на ответното дружество е връчена покана за плащане
на сумата, но плащане не последвало, поради което претендира и обезщетение за
забава в посочения размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Тарктур“ ЕООД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
1
твърденията на ищеца, че е доставял стоки на ответника и че между тях съществуват
трайни търговски отношения, поради което поддържа, че няма основание за заплащане
от страна на ответника на претендираните от ищеца суми. Поддържа, че фактурите не
са предявявани на представител на ответното дружество, не носят подпис на такъв и
съответно не го обвързват. Прави възражение за некачественост на доставените стоки
и материали като „упражнява право на отбив от цената“. Оспорва и акцесорните
претенции за лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на гориво; 2)
че е изпълнил пълно и точно задълженията си по договорите, доставил е стоките и
същите са били приети от представител на ответника, в това число зареждането на
автомобили на ответника с твърдяното количество гориво на бензиностанции на
ищеца, както и размера на уговорената цена на литър гориво.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника с оглед
наведеното възражение по чл. 195, ал. 3 във връзка с ал. 1, предл. второ ЗЗД е да
докаже 1) че доставеното гориво е било с лошо качество; 2) че е уведомил продавача
за забелязаните недостатъци.
От ангажираните по делото писмени доказателства – фактури, както и от
изслушаните свидетелски показания на св. В. Г. К. и Г. Е. Л. се установява наличието
на облигационни отношения между страните по договор за продажба на гориво.
Последното се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
компетентно и обективно дадена.
От показанията на св. К. и св. Л., които съдът кредитира в цялост, доколкото са
последователни, пресъздават свои лични впечатления и кореспондират с останалите
доказателства по делото, се установява, че автомобили на ответното дружество са
зареждали на бензиностанциите на ищеца в гр. София и в гр. Бяла Слатина.
Договорено е разсрочено плащане, като договорките били устни. Св. К., който е
управител на ищцовото дружество изяснява, че той е инициирал това търговско
отношение. Споделя, че същото е продължило около година или малко повече. В този
период ответникът имал поръчка в АЕЦ Козлодуй и казал, че ще му е удобно да
зарежда колите си и така започнали да работят на разсрочено плащане. Сочи, че в
началото било възможно да има някакво плащане по банков път, но впоследствие
разбрал, че плащанията са престанали.
Св. Л., бивш служител на ищеца, работел на бензиностанцията на ******* от
2019 г. до 2024 г., споделя, че са зареждали ответника с горива повече от година. Те
били на отложено плащане по банков път и не са получавали пари в момента при
зареждането.
От заключението на ССчЕ се установява, че за исковия период в счетоводството
на ищеца са осчетоводени 23 броя фактури на обща стойност 2918,58 лв., които са
включени в дневниците за продажби по ЗДДС и са отразени в съответните Справки-
декларации за 12.2019г., 01.2020 г. и 04.2020г. По тези фактури няма отбелязано
плащане при ищеца.
2
В счетоводството на ответника са осчетоводени 13 броя фактури за периода
16.12.2019 г. – 13.02.2020 г. на обща стойност 1736,62 лв., отразени са по партидата на
доставчици „Кистен 5“ ЕООД, които са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и
са отразени в съответните справки-декларации по ЗДДС. За същите ответникът е
ползвал данъчен кредит в размер на начисления по фактурите ДДС. Същите в
счетоводството на ответника са отразени като платени в брой. При ответника не
фигурират незаплатени задължени по тези фактури. Вещото лице е установило, че за
всяка фактура е получен фискален бон, на базата на който в счетоводството на
ответника е прието, че е извършено плащане в брой. Експертът е констатирал, че при
доставките през 2019 г. фактурата и фискалният бон представляват един общ
документ, на който има ред „Общо“ със стойността на доставката, а на следващият ред
„Банкови трансфери“ е посочена същата стойност.
При доставките през 2020 г. съществуват два самостоятелни документа фактура и
отделно фискален бон., като във фактурата е посочено „Начин на плащане по банка“.
Във фискалния бон има ред „Общо“ със стойността на доставката, а на следващият ред
„Банкови трансфери“ е посочена същата стойност. Поради горното ССчЕ приема, че
счетоводството на ищеца коректно е отразило липсата на плащане по посочените 13
фактури на обща стойност 1736,62 лв. По отношение на останалите 10 фактури на
обща стойност 1181,96 лв. експертът е установил, че същите не са осчетоводени от
ответника, не са включени нито в дневниците за покупки по ЗДДС, нито са отразени в
справка-декларация по ЗДДС, съответно не е ползван данъчен кредит.
В проведеното съдебно заседание вещото лице П. Д. изяснява, че от ответно
дружество са й обяснили, че приемат, че щом имат фискален бон, то са платили в
брой и са погасили сумата по фактурата. Експертът уточнява, че във фискалния бон
пише банкови трансфери, поради което сумата следва да бъде заплатена по банков път.
При така установеното съдът приема, че ищецът е доставил на ответника гориво
през исковия период, за което е издал приложените по делото 23 броя фактури, в които
изрично е посочено, че плащането следва да бъде извършено в брой. Настоящият
състав намира, че щом в документа изрично е посочено, че плащането следва да бъде
извършено с банков трансфер, то това е договорката между страните, в който смисъл
са и показанията на св. К. и св. Л.. Последното се подкрепя и от констатациите на
вещото лице. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е извършил
процесните доставки на гориво, както и възражението по чл. 301 ТЗ, че процесните
фактури не носят подпис на представител на дружеството. Действително фактурите,
приложени по делото не носят подпис на ответното дружество, но част от същите са
били осчетоводени, включени в дневниците за покупки, справките-декларации по
ЗДДС, като ответникът е ползвал и данъчен кредит за тях. Следователно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява несъмнено, че ответникът през
исковия период е зареждал на бензиностанциите на ищцовото дружество 17 пъти на
бензиностанцията в гр. София на ******** и 6 пъти на бензиностанцията му в гр. Бала
Слатина, за които доставки ищецът му е издал 23 броя фактури, които ответникът е
следвало да заплати по банков път. Не се доказа ответникът да е заплатил нито една от
процесните фактури по банков път в съответствие с уговореното и вписаното в
счетоводните документи, удостоверяващи извършената доставка на гориво на
съответните дати.
Не са ангажирани от ответника доказателства в обратен смисъл. Не са доказа от
ответника и релевираното възражение по смисъл на чл. 195, ал. 3 във връзка с ал. 1,
3
предл. второ ЗЗД, че доставеното гориво е било с лошо качество, както и че е уведомил
продавача за забелязаните недостатъци. До приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция ответното дружество, въпреки предоставената му възможност и
допуснатите свидетели, не ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза,
респективно за опровергаване на твърденията на ищеца, ни то за погасяване на
вземанията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327 ТЗ е основателен в претендирания
размер от 2918,53 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съдът констатира, че в издадената заповед по чл. 410 ГПК е допусната очевидна
фактическа грешка, доколкото заповедният съд е присъдил сумата по заявлението
ведно със законната лихва от датата на заявлението до плащането, без в същото да е
отправено искане за присъждане на законна лихва като законна последица на
уважаване на вземането за главница.
Ето защо и в случая осъдителната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава за периода от депозиране на заявлението до датата на исковата молба се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен приема, че допуснатата в диспозитива на заповедта очевидна
фактическа грешка не се отразява на допустимостта на съдебния акт. Ето защо след
постановяване на настоящото решение, съдът, разглеждащ заповедното производство,
следва да извърши преценка за наличието на предпоставки по чл. 247 ГПК за
провеждане на производство по поправка на очевидна фактическа грешка в
постановената заповед за изпълнение досежно частта „ведно със законната лихва от
12.03.2021 г. до изплащане на вземането.“
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че ищецът е поканил
ответника да му заплати исковата сума в седемдневен срок от получаване на писмената
покана. Същата е получена на 04.03.2022 г., като в седемдневния срок не е погасено
задължението. Поради това ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.03.2021 г.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза обезщетението за
забава, начислено върху незаплатената главница през процесния период възлиза на
458,05 лв., до която сума искът е основателен, а над тази сума и до пълният предявен
размер 458,86 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса – 76,72 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 400 лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв., но не са ангажирани доказателства за неговото заплащане по банков път,
доколкото видно от договора и издадената фактура е уговорен такъв начин на плащане.
Предвид горното съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 476,61 лв. На ищеца не
следва да се присъждат разноски в заповедното производство, доколкото не е
4
направено искане в този смисъл.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото не е ангажирал доказателства за
действително сторени разноски, такива на му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от
„Кистен 5“ АД, ЕИК ******** срещу „Тарктур“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327 ТЗ за признаване за установено в отношенията
между страните, че „Тарктур“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Кистен 5“ АД, ЕИК
******** сумата от 2918,53 лв. – незаплатена цена на дизелово гориво и автомобилен
бензин А-95, зареждани от собствени на ответника моторни превозни средства от
бензиностанции на ищеца от 13.12.2019 г. – 13.02.2020 г., от които 17 броя зареждания
от бензиностанция в гр. София, *********, и 6 бр. зареждания от бензиностанция в гр.
Бяла Слатина, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА „Тарктур ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Кистен 5“ АД, ЕИК
******** на осонвание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 458,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 12.03.2021 г. до 28.09.2022 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 476,61 лв. – разноски в исковото производство, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 до пълния предявен размер от 458,86 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Ч.гр.д. № ***** г. да се докладва на СРС, 148 с-в ведно с препис от настоящото
решение за преценка за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК досежно
присъдената в полза на заявителя „законна лихва от 12.03.2021 г. до окончателното
плащане“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5