№ 27
гр. С. , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500505 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 100/10.08.2020 г. по гр.дело № 9/2019 г. М.ският районен съд
осъжда "ГОРУБСО М." АД да заплати на Р.Д.С. обезщетение за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания /от професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий"
- 30 % ТНР, установено с влязло в сила на 17.12.2019 г. експертно решение №
2064/29.09.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-С. и потвърдилите го ЕР на
НЕЛК № 0518/04.04.2019 г. и ЕР № 2153/177/07.11.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров" - С., в размер на 15 000 лв., на основание чл.200, ал.1 КТ във вр. с чл.52 ЗЗД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Също така, М.ският районен съд ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Д.С. срещу "Горубсо М." АД акцесорен иск за законна лихва за периода от
11.10.2013 г. до 09.01.2019 г. върху главницата от 15 000 лв. като погасен по давност на
осн.чл. чл.111, б."в" ЗЗД.
С решението още е осъдено „Л. Инвест“ АД-
гр.Л. да заплати, по предявен обратен иск, в полза на "Горубсо М.“ АД сумата от 3 018 лв.,
представляваща пропорционално разпределена сума, с оглед положения рисков трудов стаж
1
и констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий“ - 30 % ТНР
на Р.Д.С. в ответното дружество "Л. Инвест " АД, ведно със законна лихва, считано от
09.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от "Горубсо
М." АД срещу "Л. Инвест" акцесорен иск за законна лихва за периода от 11.10.2013 г. до
09.01.2019 г. като погасен по давност на осн.чл.111, б."в" ЗЗД.
Осъдено е също така "Горубсо Л." ЕАД по
предявен обратен иск, да заплати, в полза на "Горубсо М.“ АД сумата 4 481 лева,
представляваща пропорционално разпределена сума с оглед положения рисков трудов стаж
и констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий "-30 % ТНР
на Р.Д.С. в ответното дружество "Горубсо Л." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от
09.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от "Горубсо
М." АД срещу "Горубсо Л." ЕАД акцесорен иск за законна лихва за периода от 11.10.2013 г.
до 09.01.2019 г. като погасен по давност на осн. чл.111, б."в" ЗЗД.
На следващо място, "Горубсо М." АД е
осъдено да заплати в полза на Р.Д.С. 1 280 лева, представляващи адв. възнаграждение за
адв.С.М.. Осъдено е "Горубсо Л.“ ЕАД да заплати в полза на "Горубсо М.“ АД разноски за
юриск.възнаграждение в размер на 300 лева; а „Л. Инвест“ АД е осъдено да плати на
"Горубсо М.“ АД 200 лева юр. възнаграждение.
Срещу това решение са подадени допустими
въззивни жалби от Р.Д.С., от „ГОРУБСО-М.“ АД - гр.М. и от „ГОРУБСО Л.“ ЕАД и „Л.
ИНВЕСТ“ АД.
Р.Д.С., чрез
пълномощника си адв.С.М., с жалба вх.№ 1490/25.08.2020 г. обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен като погасен по давност акцесорният му иск за присъждане на законната
лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода 18.02.2014 г. - 09.01.2019 г. Иска отмяна в
тази част и уважаване в цялост на иска за лихвата, като се приеме 18.02.2014 г. за начална
дата на забавата, тъй като тя е датата на инвалидизация според ЕР на ТЕЛК, и крайна дата –
09.01.2019 г., когато е предявен искът. Претендира и за разноските по делото.
С отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите по тази жалба „Горубсо М.“
АД, „Горубсо Л.“ ЕАД и „Л. Инвест“ АД я оспорват.
С въззивна жалба вх.№ 101507/28.08.2020 г.
„ГОРУБСО М.“ АД-гр.М., чрез юр.Е.А., обжалва решението в частите, с които това
дружество е осъдено да плати на Р.С. 15 000 лв., като иска намаляването на същата сума до
2
размер, който е съобразен с реално претърпените от него болки и страдания, което от своя
страна да доведе и до намаляване на сумите, които третите лица-помагачи са осъдени да
платят на „Горубсо-М.“ по обратните искове.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба Р.С., чрез
адв.С.М., я оспорва като неоснователна с подробно изложени доводи за справедливост на
присъденото обезщетение и анализ на събраните доказателства.
С обща въззивна жалба с вх.№ 101624/25.09.2020
г., уточнена с молба вх.№ 161662/08.10.2020 г., „ГОРУБСО Л.“ ЕАДгр.Л. и „Л. ИНВЕСТ“
ЕАД-гр.Л., чрез пълномощника адв. Т.К., обжалват решението в частите, с които: „Горубсо
М.“ АД е осъдено да плати на Р.С. 15 000 лв. обезщетение; „Л. Инвест“ АД е осъдено по
обратния иск да плати на „Горубсо М.“ АД сумата 3 018 лв., пропорционална на положения
от С. рисков трудов стаж в „Л. Инвест“ АД и констатираното професионално заболяване,
ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до окончателно изплащане; е осъдено „Горубсо
Л.“ ЕАД по обратния иск да плати на „Горубсо М.“ АД сумата от 4 481 лв., пропорционална
на положения рисков трудов стаж от С. в „Горубсо Л.“ ЕАД и констатираното
професионално заболяване, ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. до окончателно
изплащане. Също така, тези дружества обжалват решението и в частите, с които са осъдени
съответно да платят разноски от 300 лв. и от 200 лв. за юр.възнаграждение в полза на
„Горубсо М.“ АД, защото такива не са поискани от юрисконсулта и няма доказателства за
тях. Оспорват и присъденото адв.възнаграждение от 1 280 лв. в полза на ищеца, което
считат за прекомерно и са искали намаляването му от МРС.
Въззиваемият по тази жалба Р.С., чрез адв.С.М., я оспорва като
просрочена; съответно - неоснователна с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
Възиваемият по същата жалба „Горубсо М.“
АД я оспорва с отговор в частта, с която се твърди от двете дружества-помагачи, че
неправилно е изчислена пропорционално на трудовия стаж всяка от сумите, които те следва
да платят по обратните искове. Счита за правилно приетото от МРС, че общият стаж,
положени от С. при третите лица-помагачи, е осем години и един месец, поради което е
обоснован и изводът му относно разпределението на отговорността между солидарните
съпричинители на увреждането.
В съдебно заседание Р.С., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв.С.М., като поддържа своята жалба и оспорва жалбите на трите
дружества.
За „Горубсо М.“ АД, редовно призовано, юр.Е.А. също поддържа жалбата
му, както и дадените отговори на жалбите на останалите страни.
3
За „Л. Инвест“ АД и „Горубсо Л.“ АД, редовно призовани, пълномощникът
адв.Т.К. поддържа техните жалби и отговорите срещу жалбите на останалите страни.
Както ищецът, така и ответникът и третите лица-помагачи, които са и
ответници по обратните искове на основния ответник, молят да им се присъдят направените
разноски.
Съдът установява следното:
Решението в частта, с която „Горубсо М.“ АД е осъдено да плати на Р.С.
15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди, като се
имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви. Размерът на обезщетението
не е завишен от гледище на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително, както установява медицинската
експертиза, общото състояние на Р.С. е добро, той извършва активни и пасивни движения в
пълен обем със запазена скорост и мускулна сила, като мускулният му тонус е нормален.
Проведените многократни болнични и домашно-амбулаторни лечения имат добро клинично
повлияване. Към момента на прегледа от вещото лице по СМЕ характерните оплаквания и
специфични симптоми на вибрационната болест са по-слабо изразени, кожата на ръцете е
топла и с нормален цвят, микроциркулацията е подобрена. Като цяло, прогнозата за
развитие на вибрационната болест е благоприятна, но не в смисъл на пълно излекуване, а,
както казва вещото лице д-р М. в обясненията си от 18.06.2020 г., след като вредните
въздействия са премахнати, няма причина да се появи влошаване, а при системно лечение,
включително балнео- санаториални процедури няколко пъти годишно, състоянието може да
се подобри. Също така, към момента на прегледа не се установяват нарушения в юмручния
захват на двете ръце и други двигателни нарушения на горните крайници.
Същевременно обаче, болките и страданията на С. имат постоянен
характер, умерен интензитет и дългогодишна продължителност. Той непрекъснато страда от
постоянни болки в раменете и в лактите, от схващане на краката, изтръпване, схващания и
слабост в ръцете, посиняване на пръстите на ръцете при студово въздействие с чувство за
оточност, от болки в кръста и коленете, изтръпване на пръстите на краката. Появява се
хипотрофия в мускулатурата на пръстите, на дланта, постепенно се обхваща цялата ръка.
Слухът намалява, хипопалестезията е средна степен. Кожната температура /на 40ти пръст/
спада от 28 градуса, колкото е нормата, на 22-25 градуса. При капиляроскопия се виждат
спастично свити капиляри. На рентгенография се вижда остеопороза в костите на китките и
пръстите, кистовидни просветлявания. Също така, тези болки и страдания се отразяват на
съня на ищеца, влошават емоционално-писхическото му състояние и качеството на
общуването му с други хора.
Свидетелката С. С.а, чиито показания
4
се преценяват с оглед изискването на чл.172 ГПК, установява, че С., особен през зимата,
когато е студено, има болки, ръцете му побеляват, пръстите му са ледени, цялата му ръка е
студена; има вечери, през които почти не спи и се налага да взема болкоуспокояващи
лекарства. Той има и треперене на ръцете и затова се притеснява да сяда с приятели на кафе.
Не може да вдига тежко, напр.мебели, затова вика приятели да му помагат.
Всички тези установени чрез медицинската
експертиза и свидетелски показания болки и страдания, които, макар и умерени досега, са
постоянни и с многогодишна продължителност, а и няма данни да е възможно пълно
излекуване, могат да бъдат овъзмездени именно с присъдения размер от 15 000 лв. на
търсеното обезщетение. Това изключва и неоснователно обогатяване от страна на ищеца С.
при получаването му.
Вещото лице по медицинската експертиза обяснява на съдебното
заседание, че при Р.С. се наслагват и други заболявания, той има доста тежко ошипяване на
гръбначния стълб, болка в ръцете, може да има изтръпване. От ошипяването има
оплаквания, които приличат на тези на вибрационната болест – болки, изтръпване,
мравучкане. Подчертава обаче, че симптомите, които е описал, са специфични и касаят
вибрационната болест, която е следствие от вредните трудови въздействия. Това означава,
че обезщетението от 15 000 лв. покрива страданията само от вибрационната болест и
работодателят не е осъден да отговаря за вредите от другите заболявания на ищеца.
Решението се явява неправилно в частта, с която е отхвърлен искът на Р.С.
за присъждане на компенсаторната лихва върху главницата от 15 000 лв. за времето от преди
09.01.2019 г. поради погасяване по давност на осн.чл.111, б.“в“ ЗЗД. Тъй като обаче
въззивната жалба на С. визира по-кратък период – от 18.02.2014 г. насетне, именно
последната дата трябва да се счете за начален момент на дължимата лихва върху главницата.
Това е така поради следното:
От ответника „Горубсо М.“ АД и третите лица-негови помагачи не сe
прави с отговорите им на исковата му молба възражение за погасяване по давност на
претенцията за лихвата. За първи път такова възражение е въведено от третите лица-
помагачи на съдебното заседание от 03.10.2019 г. и касае периода от 3 години преди
завеждане на делото, т.е., за времето от 11.10.2013 г. до 09.01.2016 г. Това възражение е
прието за разглеждане чрез включването му допълнително в доклада по чл.140 ГПК с
протоколно определение от заседанието на 03.10.2019 г. пред РС-М., без обаче да е ясно
защо това е сторено и защо възражението не е прието за преклудирано.
Действително, приемането му не е оспорено от
страна на ищеца на същото заседание, проведено в присъствието на неговия пълномощник,
но липсата на такова оспорване не прави възражението допустимо като заявено в срок,
5
защото законът не придава подобно значение на тази липса. След като оплакване в тази
насока ищецът прави с въззивната си жалба, то е допустимо и се явява основателно.
Възражението за погасяване по давност на осн.чл.111, б.“в“ ЗЗД на претенцията за лихвата
върху обезщетението е заявено извън срока за подаване отговор на исковата молба, без това
да се дължи на процесуално нарушение на съда, поради което и на осн.чл.133 ГПК се
явява несвоевременно и не е следвало да се счита, че изобщо е направено.
Следователно, на ищеца се дължи законната лихва
върху главницата от 15 000 лв., считано не от датата на подаване на исковата молба, а от
констатиране на професионалното заболяване – 11.10.2013 г. Тъй като обаче, както се
посочи, въззивната жалба на С. касае времето от 18.02.2014 г. насетне, лихвата върху
главницата, явяваща се това обезщетение, както и главниците по обратните искове, следва
да се присъдят от този по-късен момент до окончателно изплащане.
Неоснователно се явява оплакването, че обезщетението трябва да се
намали, защото ищецът С. е съпричинил вредоносния резултат, проявявайки
недобросъвестност – за да получава по-високо месечно възнаграждение, нужно му и да
издържа и двете си деца-студенти, е подвел медицинските специалисти при издаване на
карта за медицински преглед за работата му в рудника, като е прикривал, че има болки и
страдания, за да може да работи.
Изложеният довод е такъв за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ, но отново
не е направен своевременно – с отговорите на „Горубсо М.“ АД и на третите лица-негови
помагачи на исковата молба на Р.С., поради което и на осн.чл.133 ГПК не подлежи на
разглеждане.
Дори да се приеме, че възражението е въведено
навреме – след изслушване обясненията на вещото лице по СМЕ на съдебното заседание от
18.06.2020 г., когато се изнасят данни в тази насока, възражението се явява неоснователно.
Това е така, защото чл.201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност; т.е., намаляване на отговорността по този ред се допуска само при наличие на
трудова злополука, не и при професионално заболяване, каквото има установено в случая.
С Решение № 355 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 387/2012 г., III г. о., /постановено по реда на чл.290 ГПК, като първият от въпросите, по
които е допуснато касационно обжалване е именно дали се прилага чл.201, ал.2 КТ и
относно случаите на професионално заболяване/, е прието, че: „По реда на чл. 201, ал. 2 от
КТ може да се намалява отговорността на работодателя, когато вредите са в резултат
едновременно и на груба небрежност само при трудова злополука, но не и при
професионална болест. В този смисъл е изричният текст на закона/изискването на чл. 201,
6
ал. 2 от КТ е "пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука"/.“
Решението е частично неправилно в частите, с които са уважени обратните искове на
„Горубсо М.“ АД против „Горубсо Л.“ ЕАД и „Л. Инвест“АД.
От представените документи и двете заключения по миннотехническата
експертиза, ведно с обясненията на вещото лице инж.Х.К. на съдебните заседания, се
изяснява, че в „Горубсо М.“ АД ищецът има трудов стаж като водач на тежкотоварни
автомобили, както следва: от 10.08.1987 г. до 11.01.1989 г. и от 01.04.1994 г. до 01.06.1996 г.
управлява самосвал „Мадара“, при което степента на вибрационна характеристика е нулева,
т.е., за нея не се присъждат точки по Наредбата за комплексно оценяване условията на труд
на МТСГ и МЗ.
От 11.11.1992 г. до 01.04.1994 г. С. е водач
на товарни автомобили „ЗИЛ 130“ и „ГАЗ 53“, при степен „първа“ на вибрационна
характеристика, за която степен се дават 13 точки по същата наредба. Като шофьор на
тежкотоварни автомобили, работата на които е съпроводена с вибровъздействие, макар и по
най-ниската степен по Наредбата, Р.С. работи в „Горубсо М.“ в продължение на 1 година, 4
месеца и 20 дни.
След това ищецът продължава да работи в същото
дружество като „подземен работник доставка“ и „помпиер“. При работата на тези
длъжности не се установява да е бил изложен на вибровъздействие.
Съгласно записванията в трудовата книжка и СТЕ,
от 02.12.1996 г. С. работи в същото дружество вече като „подземен миньор“ до 08.10.1998 г.
или 1 година, 10 месеца и 6 дни.
От 19.10.1998 г. до 31.07.08.2003 г., т.е., 4 години,
9 месеца и 12 дни работи в „Горубсо Л.“ ЕАД като „подземен миньор“.
От 01.08.2003 г. до 31.12.2003 г. /5 месеца/ и от
22.04.2004 г. до 23.02.2007 г. /2 години, 9 месеца и 2 дни или 33 месеца/, или общо 3 години,
2 месеца и 2 дни /38 месеца/ работи в „Л. Инвест“ АД отново като „подземен миньор“,
видно от записаното в трудовата книжка.
От 10.04.2007 г. насетне С. е на работа пак в
„Горубсо М.“ АД последно до 02.02.2014 г. като „подземен миньор“ и „подземен миньор-
шахтьор“, т.е., 6 години, 9 месеца и 23 дни.
7
Така общо в „Горубсо М.“ като „подземен
миньор“ и “миньор-шахтьор“ ищецът работи 8 години, 7 месеца и 29 дни /прибл.104
месеца/. В „Горубсо Л.“ ЕАД има стаж от 4 години, 9 месеца и 12 дни /прибл.57,34 месеца/ и
в „Л. Инвест“ АД – 38 месеца. Общо като миньор и шахтьор С. има в трите дружества стаж
от приблизително 199,34 месеца. При изчисление от съда с възможното приближение на
дължимото обезщетение съобразно тези месеци, от цялото обезщетение от 15 000 лв.
„Горубсо М.“ следва да поеме 7 826 лв., „Горубсо Л.“ ЕАД – 4 319 лв., а „Л. Инвест“ АД –
2 855 лв. При това положение решението в частта по обратните искове относно главниците
следва да се отмени и „Горубсо Л.“ ЕАД следва да бъдат осъдено да плати на „Горубсо М.“
АД сумата от 4 319 лв.; а „Л. Инвест“ АД – 2 855 лв., като и двете дружества следва да му
заплатят законната лихва върху тези суми от 18.02.2014 г. до окончателно плащане.
Неоснователно е оплакването на дружествата-ответници по обратните
искове, че първоинстанционният съд пропуснал, при пропорционалното разпределение на
отговорността между трите дружества-солидарни длъжници, да отчете стажа в „Горубсо М.“
от 1 година, 4 месеца и 20 дни на Р.С. като водач на тежкотоварните автомобили ЗИЛ и
ГАЗ, за работата с които се дават 13 точки по Наредбата за комплексно оценяване условията
на труд. Правилно работата като шофьор на тези автомобили не е взета предвид от МРС при
пропорционалното разпределение на отговорността между трите дружества.
Заключението по СМЕ установява, че вибрационната болест от локално
вибровъздействие, от каквато страда С., възниква след 5-6 години трудов стаж. Както се
вижда, работата като шофьор на тези автомобили е продължила само 1 година, 4 месеца и 20
дни.
Също така, съгласно Наредбата за комплексно
оценяване условията на труд, част от която е възпроизведена и в първото заключение по
СТЕ, вибрациите се делят на общи и локални в зависимост от начина на предаването им
върху човека. Общи вибрации са тези, които се предават чрез опорните повърхности на
тялото на човека, когато е в изправено или в седнало положение. Локалните вибрации са
тези, които се предават чрез ръцете на работещия. Не е установено вибрациите, които се
предават при управлението на товарните автомобили ЗИЛ и ГАЗ, да са локални, а
установеното професионално заболяване на С. е резултат именно от локални вибрации.
В протокол № 8/19.12.2013 г. на РУСО-С. за
извършено проучване на професионална болест, установената при С. е с код 2201 и, според
Списъка на професионалните болести, който е приложение към член единствен на ПМС №
175 от 16.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г., е причинена от Локални вибрации
/вибрации, предавани по ръката/. Клиничните и прояви при ищеца са „Синдром на Рейно“ и
„Вегетативни разстройства на горните крайници“, като тези прояви са част от множеството
8
описани такива в съответната графа на Списъка. В графата от него, в която са дадени
примери на типични рискови дейности, предизвикващи професионалното заболяване, е
посочена работа с механични ръчни инструменти и машини, генериращи вибрации
(пневматични чукове, моторни триони, ударно-пробивни инструменти, шмиргели, шлайф-
машини, металорежещи и дървообработващи машини и др.).
От друга страна, професионалните болести,
причинени от общи вибрации, са с отделен код – 2202, а като примери за причиняващи ги
типични рискови дейности са посочени „Добив на въглища и руди, строителство, транспорт,
селско стопанство и др. (работещи с тежкотоварни машини и превозни средства - булдозери,
трактори, багери, локомотиви, комбайни, самосвали, товарачни и земекопачни машини и
др.)“
Наред с това, в протокола по т.3 „Трудова
дейност, свързана с проучвана болест“, е изследвана трудовата дейност на С. като „миньор“
в добива на руди и цветни метали, с местоположение на работното място – под земята. Като
основен фактор, свързан с болестта, е посочено, че вибрациите се предават по системата
„ръка-рамо“ при работа с пневматичните инструменти при пробиване и обрушване. Дори
според комисията, съставила протокола, по данните от Наредбата за комплексна оценка на
условията на труд, вибрациите, генерирани от ударно-пробивни инструменти, могат да се
отнесат към най-високата – ІV-та степен, на риск, докато вещото лице по СТЕ определя, че
част от инструментите, с които е работил С., предизвикват вибрации, попадащи в по-ниската
степен - ІІІ-та.
Дори да се приеме, че работата на С. в „Горубсо М.“ като водач на
тежкотоварните ЗИЛ и ГАЗ също би могла да е сред факторите, обусловили появата на
професионалното му заболяване, не е установено по делото как би се съотнасяла спрямо
работата му като „подземен миньор“ и „подземен миньор-шахтьор“, защото е видно, че не
може да има същата тежест както от гледище на конкретното въздействие на вида вибрации,
така и от гледище на продължителността на това въздействие. В тази връзка следва да се
отчете, че, съгласно Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, вибрационната
характеристика на транспортните товарни автомобили ГАЗ-53 и ЗИЛ попада в степен
„първа“, за която се присъждат 13 точки по същата наредба, докато вибрационната
характеристика на инструментите, с които С. е работил като „подземен миньор“ и
„подземен миньор/шахтьор“, попада в степен „трета“, която носи 60 точки /напр.къртачен
чук/, и в степен „четвърта“, носеща 110 точки /напр.пробивен чук/. Вещото лице по СТЕ
сочи, че като миньор и шахтьор С. работи с къртачни чукове /къртачи/ – пневматичен и
електрически, пробивен пневматичен чук/пистолет/, бормашина, бензинова резачка,
ъглошлайф, електрожен, оксижен, кирка, лопата, боен чук, киркочук, секач, пробой, гаечни
ключове, бургии, лостове, тресчотка, кербови клещи, крик, скрепер.
9
По делото са разпитани от РС-М. двама свидетели със собствено име
„Пламен“. Св.П.Г., с когото ищецът е работил в „Горубсо Л.“ и в „Л. Инвест“ АД, е
изслушан от съда на 03.10.2019 г.; а св.П.К., с когото ищецът е работил в „Горубсо М.“, е
изслушан от съда на заседанието от 18.06.2020 г. Обжалваното решение е съобразено с
резултата от съвкупната преценка на техните разкази и останалите доказателствени
средства.
Св.П.Г. сочи, че Р.С. е работил в „Горубсо Л.“ като поддръжка на шахтите
на рудниците, тъй като тогава е имало нужда именно от такива работници, и, за да бъдат
задържани на работа, са били назначени, както и ищецът, на длъжност „миньор“, при която
се давали по-високи възнаграждения. Този свидетел твърди, че С. и колегите му не били
извършвали пробивно-взривни работи, докато били в „Горубсо Л.“, а само поддържали
шахтите, които били изградени отпреди. Тази дейност извършвали, без да използват
инструменти с вибрации. За поддръжката трябвало да сменят водачи, да правят разстрели,
всичко било вписано в бригадните сметки, въз основа на които им плащали, но като на
миньори. Свидетелят обяснява и как се правят разстрели, как се сменят дървени водачи.
Г. разказва още, че, докато ищецът е бил в
„Л. Инвест“ АД, е работил като миньор и е извършвал пробивно-взривни работи, а, когато е
имало нужда, е използван и за поддръжка на шахтите.
Частта от показанията на св.Г. относно това, че, работейки в „Горубсо Л.“,
С. не извършвал пробивно-взривни работи и не използвал генериращи вибрации
инструменти, освен бормашина, правилно не са обусловили резултата по обжалваното
решение. Това е така, защото противоречат на установеното със заключенията по СТЕ,
показанията на св.Б.М. и обясненията на Р.С., а и този свидетел към момента, в който е
разпитан от съда, е на работа в „Л. Инвест“ АД като нормировчик.
Съгласно основното заключение по СТЕ, Р.
С., при заемане на длъжността „подземен миньор” в „Горубсо-Л.” ЕАД и „Л. Инвест”АД в
периода от 19.10.1998 г. до 31.12.2003 г., е извършва дейности, свързани с ремонт на шахти
и околошахтови съоръжения - подмяна на разстрели, водачи, мрежи, площадки и стълби в
пътеходното отделение, тръбопроводи, юмруци и пробутвачи и ръчна работа с тежести. При
тези дейности е работил със следните инструменти: къртачен чук, пробивен чук,
електрожен, кирка, лопата, боен чук, киркочук, секач, пробой, гаечни ключове, бургии,
лостове, тресчотка, крик и въжета. Къртачните и пробивните чукове са механични ръчни
инструменти, които генерират вибрации. 5,9% от полагащото се време за всички извършени
работи на бригадата е времето за направа на 592 броя дупки за разстрели с къртачен чук
(къртач). В периода 22.04.2004 г. 23.03.3007 г. С. работи в „Л. Инвест“ АД като „подземен
миньор“ и като такъв извършва присъщите за тази длъжност подземен добив на полезно
изкопаемо с използване на пробивно—взривни работи, скрепериране и прокарване на минни
10
изработки /ортове, комини, ниши, нарезни/. Пробивно-взривните работи са около 60
процента от полагащото се време да всички извършени работи на бригадата. Работното
оборудване там е пробивен пневматичен чук и скрепер, като пневматичните чукове
генерират вибрации. В съдебно заседание от 18.06.2020 г. вещото лице инж.К. обяснява, че
за периода 1998-2003 г. в бригадните сметки е описано какви операции са извършвани и
оттам е ясно с какви инструменти е работил С.. Разяснява, че, за да се пробие дупка за
централен разстрел, трябва да се използва къртачен чук; че не е възможно централен
разстрел да не се бетонира, защото централният разстрел е основната носеща конструкция
във вертикалната шахта. Вещото лице е работило в централното управление на „Горубсо“,
има необходимите впечатления, освен това е проверил какви пробивни чукове и какви
къртачни чукове са използвани. Даденият процент на вибрации е въз основа на времето, в
което са извършени тези дейности, което не е чисто време за работа с вибрационни машини.
Р.С. не е работил удълбаване на шахти в нито едно от дружествата, тъй като „Минстрой“ е
строил шахтите на „Горубсо“, а по-късно не са изграждани шахти в „Горубсо-М.“.
Това заключение на вещото лице напълно
кореспондира с показанията на свидетеля П.К., който изрично подчертава, че той и ищецът
не са участвали нито в прокарването на вертикална шахта в рудник „Крушев дол“, нито в
удълбаване на шахти изобщо в „Горубсо М.“; както и че има голяма разлика между
прокарване на вертикална шахта и поддръжка на такава. Този свидетел разказва, че, като
шахтьори, неговата и на С. основна дейност е поддръжката на шахти, преимуществено на
вертикални шахти с метална армировка, смяна на разстрели, водачи, тръбопроводи и н.
В допълнителното заключение е отразено, че, при
работата на С. като подземен миньор в „Горубсо М.“ АД в рудник „Крушев дол“,
използваните инструменти не се отличават от тези, с които е работил на другите работни
места в „Горубсо М.“ и в „Л. Инвест“, които са посочени в основното заключение по СТЕ.
На съдебното заседание от 29.07.2020 г. инж.К. разяснява, че, при работата като шахтьор, С.
използва къртачен чук, макар и не ежедневно. Като миньор вече работи с пистолет -
пневматичен пробивен чук, почти ежедневно, и той създава вибровъздействие върху тялото.
С такъв пистолет ищецът работи както в „Горубсо-М.“, така и в „Л. Инвест; също с
телескоп е работил и в „Горубсо-М.“, и в „Л. Инвест“. Телескопът също има вибрационно
въздействие върху тялото. В „Горубсо-М.“ не е работил често с такъв телескоп. Когато е
работил в „Л. Инвест“ и „Горубсо М.“, е използвал такъв телескоп при работата на комин.
Бил е на две длъжности в „Горубсо-М.“, докато в „Горубсо-Л.“ и „Л. Инвест“ се е водил
само на една длъжност, но е изпълнявал длъжност по поддръжка на вертикални шахти,
което е равно на това, което е работил в „Горубсо М.“ като миньор-шахтьор. При
прокарване на галерии има пробивно-взривни работи, освен това има крепене и
транспортиране на отбитата маса. При пробивно-взривни работи миньорите използват
пистолетите, които генерират вибрации.
11
Вещото лице по СТЕ инж.К. заключава още, че ищецът, когато е работил
като „подземен миньор“, е бил изложен повече на вибровъздействие, отколкото като
„миньор-шахтьор“. При работата като „подземен миньор“ е по-вероятно
вибровъздействието да е ежесменно, отколкото като „миньор-шахтьор“.
Св.Б.М. разказва, че е работил заедно с ищеца в дружество в Л./не знае
дали се казва „Горубсо Л.“ или „Л. Инвест“/ в периода 2002-2004 г., като свидетелят е бил
извозвач, а С. – миньор. Свидетелят познава работата на С. от разказите на последния.
Сочи, че обикновено миньорите работят с бързооборотни ударни и пробивни машини като
пистолети, скрепери, въздушни резачки, дрелки. Не е виждал ищеца да носи предпазни
ръкавици и не знае такива да са му давани от работодателите. С. работи като шахтьор,
използва въздушни резачки, дрелки, разстрели. В „Горубсо М.“ С. е работил като шахтьор и
трудовата му дейност е разпробиване с дрелки, бурене на разстрели. Твърди, че там, където
работи Р., инструментите не могат да се поставят на стойка, държат се с ръце, а вибрациите
са по-силни, когато инструментите се държат с ръце.
Р.С. по реда на чл.176 ГПК обяснява, че в „Горубсо-Л.“ е бил „миньор-
шахтьор“, което е възстановяване на шахтите – правят с къртач дупки 30 на 40 см., за да
могат да влязат разстрелите в тия дупки, и ги бетонират. В „Л. Инвест“ е бил миньор на
метозалеж. Там се работи с пистолет и със скрепер се дърпа рудата в комина. Ищецът като
миньор с пистолета буря забоя, зарежда и гърми. Това му е работата около седем часа.. След
това трябва да изчисти работното място, да се скреперира отбитата маса, за да може другата
смяна да работи, да почва пак да бури. В „Горубсо-М.“ от 2007 до 2010 г. пак е на работа
като „миньор-шахтьор“ и върши същото, каквото и в Л. - бурят дупки встрани, слагат
разстрели. След 2011 г. е миньор на проходка, където също работи с пистолет и рудата се
товари с въздушен багер. И в „Горубсо-Л.“ и в „Крушев дол“ работи по поддръжка на
шахти. Имало е случаи, при които изкарва смяната, отива в Л., обаждат му се по телефона,
че има авария, и трябва да отиде веднага да я отстрани, за да могат да излязат хората от
шахтите. Същата работа е и в „Горубсо-М.“. И в двете дружества е работил на ненормирано
работно време. В „Горубсо-М.“ е викан извънредно по същия начин, както в Л..
Възнаграждението му е заплащано според работата. Като няма работа, си почиват, например
събота и неделя работят, когато няма хора по рудника, понеделник или петък правят
заготовки, а в средата на седмицата почиват, ако няма авария.
При обсъждане на договора с № 41/15.06.2011 г. за акордно възлагане и
изпълнение между С. и „Горубсо М.“ АД на л.822 и удостоверенията от „Горубсо М.“ за
дохода на ищеца на л.772, 821 и 822 от т.ІІІ не се откриват факти, които са обосноват извод,
че, освен времетраенето, и самото естество на работата на С. в „Горубсо М.“ е обусловило
много повече появата на професионалната му болест, отколкото работата му в дружествата в
Л.. Става ясно от показанията на свидетелите и заключенията по СТЕ, че конкретните му
трудови задължения в трите дружества като „подземен миньор“ и като „миньор-шахтьор“,
са идентични. В договора не е определен срок, в който да се извърши възложеното
12
прокарване на галерия север-юг, заезди и комини; в него е предвидено увеличаване
възнаграждението с коефициенти за температура и вода на работното място; а и най-
високите трудови възнаграждения са получени от С. няколко години преди сключването на
този договор – през 2008 г. С. работи на обектите по договора от юни 2011 г. до ноември
2011 г., при което възнагражденията му за тези месеци не се различават съществено от тези
за следващите през 2012 г. Както сочи и вещото лице, не е установено за какъв срок от
време е изпълнена работата по договора за акордно възлагане, ето защо е необосновано
твърдението, че в резултат на работата му по него ищецът понесъл извънмерно
вибровъздействие, заради което трудът му в „Горубсо М.“ участва с по-голяма тежест в
причиняването на болестта и оттам – че следва да поеме по-голямата част от обезщетението
и заради това, а не само заради по-дългия стаж в това дружество.
В обобщение, по делото липсват данни работата на Р.С. в „Горубсо М.“ да
е била по–тежка, от гледище на понесено вибровъздействие от самото естество на трудовите
задължения и тяхното конкретно изпълнение, от работата му в „Горубсо Л.“ и в „Л.
Инвест“.
Ще следва на осн.чл.78, ал.6 ГПК „Горубсо М.“ АД да бъде осъдено да
заплати в полза на С.ския окръжен съд държавна такса върху присъдените 15 000 лв.
обезщетение в размер на 600 лв., тъй като такава такса не е събрана от М.ския районен съд
за производството пред него.
Решението е правилно и следва да се потвърди в частта, с която „Горубсо
М.“ АД е осъдено да заплати на Р.С. направените разноски в размер на 1 280 лв. за
адвокатско възнаграждение, тъй като искът на С. е уважен в пълен размер и това се
потвърждава от въззивния съд. Възнаграждението не е прекомерно, защото е с 300 лв. над
минимума от 980 лв., а делото има известна фактическа и правна сложност.
За въззивното производство „Горубсо М.“ АД и третите лица-негови
помагачи/по арг. от чл.78, ал.10, пр.посл ГПК/ следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на Р.С. направените от него разноски за възнаграждение на адвоката-пълномощник
за защитата по собствената му въззивна жалба в размер на 300 лв., тъй като тя се уважава
изцяло.
Отделно, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие на
л.106 от въззивното дело и на осн.чл.78, ал.1 и 3 ГПК „Горубсо М.“ АД и по арг. от чл.7,
ал.2, т.4 и чл.9 от Наредба № 1/2004 г. следва да бъде осъдено да заплати на Р.С.
направените от него разноски от 980 лв. за адвокатско възнаграждение за защита срещу
жалбата на това дружество, чрез изготвяне на отговор против нея и явяване в съдебно
заседание.
Съгласно представения договор за правна помощ и съдействие на л.107 от
въззивното дело и на осн.чл.78, ал.1 и 3 ГПК АД и по арг. от чл.7, ал.2, т.4 и чл.9 от Наредба
13
№ 1/2004 г. „Горубсо Л.“ и „Л. Инвест“ АД следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят
на Р.С. направените от него разноски от 980 лв. за адвокатско възнаграждение за защита
срещу жалбата на тези дружества чрез изготвяне на отговор против нея и явяване в съдебно
заседание.
С оглед съотношението между сумите, които всяко едно от трите
дружества поема от дължимото на С. обезщетение, както и съобразно резултата по
обратните искове и направените от „Горубсо М.“ разноски общо за двете инстанции за
юр.възнаграждение и експертизи и съответно уважените части от исковете за всеки от
ответниците по обратните искове, „Горубсо Л.“ ЕАД дължи на „Горубсо М.“ АД сумата от
495,83 лв. разноски за двете инстанции, а „Л. Инвест“ АД му дължи сумата от 327,75 лв. От
своя страна съобразно чл.78, ал.3 ГПК и според отхвърлената част от обратните искове, за
двете инстанции „Горубсо М.“ АД дължи на „Горубсо Л.“ АД сумата от 17,71 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивната жалба, а на „Л. Инвест“ АД –
54,57 лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса по въззивната жалба и
допълнителна СТЕ. След приспадане на тези разноски, остава „Горубсо Л.“ ЕАД да дължи
на „Горубсо М.“ АД сумата от 478,12 лв., които следва да бъде осъдено да му заплати; а „Л.
Инвест“ АД остава да дължи на „Горубсо М.“ АД сумата от 273,18 лв., които следва да бъде
осъдено да му заплати.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100/10.08.2020 г. по гр.дело № 9/2019 г. на М.ския
районен съд в частите, с които: е отхвърлен искът на Р.С. за осъждане на „Горубсо М.“ АД
да му заплати законната лихва за периода 18.02.2014 г. – 09.01.2019 г. върху обезщетението
от 15 000 лв. за неимуществени вреди; са отхвърлени обратните искове на „Горубсо М.“ АД
за осъждане на “Горубсо Л.“ ЕАД и „Л. Инвест“ АД да му заплатят законната лихва върху
дължимите от тях главници за периода 18.02.2014 г. – 09.01.2019 г.; е осъдено „Горубсо Л.“
ЕАД да заплати на „“Горубсо М.“ АД сумата от 4 481 лв. със законната лихва от 09.01.2019
г. до окончателно плащане; е осъдено „Л. Инвест“ АД да плати на „Горубсо М.“ АД сумата
от 3 019 лв. със законната лихва върху тях от 09.01.2019 г. до окончателно плащане; е
осъдено „Горубсо Л.“ ЕАД да заплати на „Горубсо М.“ АД разноски от 300 лв.; е осъдено
„Л. Инвест“ АД да заплати на „Горубсо М.“ АД разноски от 200 лв.; и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГОРУБСО М.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Р.Д.С., ЕГН
**********, законната лихва върху сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от професионалното му заболяване „вибрационна болест втори
14
стадий“, установено с влязлото в сила на 17.12.2019 г. Експертно решение №
2064/29.09.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД-гр.С., и за периода
18.02.2014 г. - 09.01.2019 г.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО М.“ АД, ЕИК *********, „ГОРУБСО Л.“ ЕАД, ЕИК
*********, и „Л. ИНВЕСТ" АД, ЕИК *********, солидарно да заплатят на Р.Д.С., ЕГН
**********, направените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв./триста
лева/ за адвокатско възнаграждение за защита по жалбата на Р.С..
ОСЪЖДА „ГОРУБСО М.“ АД ЕИК *********, да заплати на осн.чл.78,
ал.6 ГПК в полза на С.ския окръжен съд държавна такса в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/ върху присъденото обезщетение от 15 000 лв.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО Л.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Л., ул. Освобождение № 2, да заплати, по предявен обратен иск, на
"ГОРУБСО М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр.М., ул. Явор № 1,
сумата от 4 319 лв. /четири хиляди триста и деветнадесет лева/, представляваща
пропорционално разпределена сума с оглед положения рисков трудов стаж на Р.Д.С. в
„Горубсо Л." ЕАД, довел до професионално заболяване „Вибрационна болест втори стадий“
на Р.С., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2014 г. до окончателно изплащане на
сумата; като ОТХВЪРЛЯ същия обратен иск на „Горубсо М.“ АД срещу „Горубсо Л.“ ЕАД
за разликата над 4 319 лв. до претендираните 4 481 лв.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО Л.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ГОРУБСО
М.“ АД ЕИК *********, направените пред двете инстанции разноски по компенсация в
размер на 478,12 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/
съобразно уважената и отхвърлената част от обратния иск.
ОСЪЖДА „Л. ИНВЕСТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Л., ул. Освобождение № 2, да заплати, по предявен обратен иск, на
"ГОРУБСО М.“ АД, ЕИК 20057853, със седалище и управление: гр.М., ул.Явор № 1, сума в
размер на 2 855 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща
пропорционално разпределена сума с оглед положения рисков трудов стаж на Р.Д.С. в „Л.
Инвест" АД, довел до професионално заболяване „Вибрационна болест втори стадий“ на
Р.С., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2014 г. до окончателно изплащане на
сумата; като ОТХВЪРЛЯ същия обратен иск на „Горубсо М.“ АД срещу „Л. Инвест“ АД за
разликата над 2 855 лв. до претендираните 3 018 лв.
ОСЪЖДА „Л. ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, да заплати на "ГОРУБСО
М.“ АД, ЕИК 20057853, направените пред двете инстанции разноски по компенсация в
размер на 273,18 лв. /двеста седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ съобразно
уважената и отхвърлената част от обратния иск.
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/10.08.2020 г. по гр.дело № 9/2019 г. на М.ския районен
съд в останалите части, с които: „Горубсо М.“ АД е осъдено да заплати на Р.Д.С. 1 280 лв.
разноски, както и обезщетение от 15 000 лв. за неимуществени вреди от професионалното
му заболяване „Вибрационна болест втори стадий“, ведно със законната лихва от 09.01.2019
г. до окончателното им изплащане.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16