РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Разград, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
С Решение № 678/08.11.2023 година, постановено по гр. дело № 1337 по описа за 2023 година
на РС – Разград, съдът е уважил частично предявения от Х. А. П. иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на
1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от водено срещу него
досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.343б,ал.3 от НК, незаконно
наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и отнемане на СУМПС, ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2023г. /датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство/ до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално
предявения размер от 13 000 лв., като неоснователен и недоказан. Произнесъл се е по дължимостта
на разноските.
Недоволни от постановеното решение останали и двете страни в процеса, поради което в
срок всяка една от тях е депозирала въззивна жалба.
Със своята въззивна жалба ответникът Прокуратура на Република България атакува
първоинстанционното решение в цялост. В жалбата се навежда доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград, постановяването
му при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Страната сочи ,че не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
доколкото сочените в исковата молба вреди са пряка последица от действията на МВР. Сочи, че
безкритично съдът е кредитирал показанията на разпитания в хода на производството свидетел,
който бил в близка родствена връзка с ищеца и е заинтересован от изхода на делото.Прави
възражение за прекомерност за присъдените на ищеца разноски, представляващи заплатен
1
адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска. Моли съда за постановяване на друго
решение по същество, с което след като отмени това на районния съд да отхвърли предявения от
ищеца иск за обезвреда изцяло.Излага подробни съображения. В условията на евентуалност се
моли за редуциране на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмени отговор от насрещната по жалбата на
ПРБ страна – Х. П..
Със своята насрещна въззивна жалба ищецът Х. П., чрез пълномощник атакува
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Навеждат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението на РРС , като постановено и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е ценил събраните в хода на
производството доказателства, поради което неоснователно занижил дължимото се обезщетение.
Изтъква, че неправилно били изчислени следващите се на ищеца разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения. Моли съда за постановяване на
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да
постанови друго, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен изцяло. Прави искане за
присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмени отговор от насрещната по жалбата на П.
страна – Прокуратура на Република България.
В съд.заседание страните са надлежно представлявани, като всяка от тях поддържа
подадената от нея въззивна жалба по съображенията, изложени в нея с направените искания към
настоящата инстанция.
Разградският окръжен съд, като съобрази правомощията по чл. 269 от ГПК, намери
обжалваното решение на районния съд за валидно и допустимо, а по останалите въпроси с оглед
изложеното във въззивните жалби, прие за установено следното:
РРС е сезиран с иск на правно основание чл.2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ по искова молба,
подадена от ищеца Х. А. П. против Прокуратура на Република България за осъжданетой да му
заплати сумите 1000 лв обезщетение за имуществени вреди и 13 000 лв. обезщетение за нанесени
неимуществени вреди /частично предявен иск от общ размер 20000 лв./.Вредите се претендират от
незаконно образувано срещу ищеца ДП за извършено престъпление от общ характер по чл.343б
ал.3 от НК, незаконно наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" и необичайна
продължителност на разследването, отнемане на огнестрелни оръжия и разрешително за
съхранение, носене и употреба на същите, както и отнемане на СУМПС.Исковите суми ищецът
претендира ведно със законната лихва, считано от посочена от него дата на влизане в сила на
Постановлението за прекратяване на ДП №3303М129/2022г., а именно 13.04.2023г., до
окончателното му изплащане.
В исковата молба е изложено, че на 16.08.2022г. е образувано ДП № 330 ЗМ-129/2022г. по
описа на ОД МВР Разград за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, за това че на 16.08.2022г. в
землището на село ***, обл. ****, е управлявано МПС след употреба на наркотични вещества -
метаамфетамин, установен по надлежния ред - с „Дръг тест 5000", с положителен резултат.
Поискал е кръвен тест, като след вземане на проба е назначена съдебно - химическа експертиза.
Ищецът е е бил задържан за 24 часа, със заповед за задържане на лице по ЗМВР. Със ЗПАМ №22-
1075- 000283/16.08.2022г. на основание чл. 171, т.1, б. „б" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС.
С Решение на Началника на РУ - Разград, УРИ 1873р-18538 от 24.08.2022г. са му отнети
разрешение за съхраняване, носене и употреба огнестрелно оръжие № 20150142290, валидно до
14.08.2022г., изд. от РУ- Разград, както и на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ са иззети
притежаваните от него огнестрелни оръжия, *****, подробно описани , които са били на
съхранение в РУ-Разград за срока по чл.213,ал.2-4 от ЗОБВВПИ. Ищецът излбага ,че по ДП не му
е било повдигано обвинение, а само е разпитван в качеството на свидетелПоддържа също така ,че
за времето от образуване на ДП до прекратяването му /осем месеца/ същият е търпял комплекс от
негативни емоции и неприятни изживявания, че задържането му и разследването са сринали
авторитета му, причинили са тревожност, довела до влошаване на заболяването му „диабет“,
реално са затруднили осъществяваната от него дейност като земеделски производител /ЗП/,
2
обработващ сам земите си с отнемане на неговото СУМПС, като се е наложило да наема
работници, довело до финансови затруднения, свързани с издръжката на семейството
му.Наложило да ангажира и адвокат, за което платил хонорар. Чувствал се унизен, напрегнат и
подтиснат; загубил нормалния си сън. Изолирал се от близките си, ограничил социалните си
контакти, загубил приятели. Станал обект на отрицателни коментари, провалени и неосъществени
сделки. Заявява претенция за разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България е депозирала в срок отговор на исковата
молба, в който е заявила становище за неоснователност на предявения срещу нея иск, поради това
,че същата не е страна в материалното правоотношение и не е легитимирана да отговаря за
причинените на ищеца вреди. Възразила е, че провеждането на неточен тест за наркотици,
наложените принудителни административни мерки, вкл. задържането на ищеца за 24 часа,
отнемането на разрешението за носене на оръжия, са действия, извършени от МВР, по
образуваното ДП ищеца не е бил привличан като обвияем и срещу него не е повдигано обвинение,
липсват и действия на процесуална принуда.Счита претенцията за неимуществени вреди за
прекомерна.Прави възражение за прекомерност и по отношение на претендирания като разноски
адвокатски хонорар от страна на ищеца по съображения ,че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
При съобразяване на събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата
на страните от фактическа страна се установява следното:
Соченото в исковата молба ДП №3303М-129/2022г. по описа на РУ на МВР- Разград, е
образувано с разпит на свидетел на 16.08.2022 г. по законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, при отчетена положителната проба за
наркотични вещества с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“, при изследване на ищеца, която той е оспорил и е дал
кръвна проба за кръвно изследване.В това производство той е бил разпитан само веднъж като
свидетел и в течението на цялото производство се е чакал резултата от кръвната проба, като след
негово отчитане и отрицателен резултат за наркотици ДП е прекратено с Постановление на
прокурор от РП на 13.04.2023г.
Не е спорно по делото обаче, че на същата дата на образуване на ДП, 16.08.2022г. ищеца Х.
П. е задържан по ЗМВР за срок до 24 часа. С Решение на Началника на РУ - Разград, УРИ 1873р-
18538 от 24.08.2022г. са му отнети разрешение за съхраняване, носене и употреба огнестрелно
оръжие № ******, валидно до *****г., изд. от РУ- Разград, както и на основание чл.213, ал.1 от
ЗОБВВПИ притежаваните от него огнестрелни оръжия - ******, модел *****, кал. ***** и №
******, ловна карабина „******", модел *****, с кал. *****, № *****и цев с № *****с протокол
по образец са иззети за съхранение в РУ-Разград за срока по чл.213,ал.2-4 от ЗОБВВПИ. Със
ЗПАМ №22-1075- 000283/16.08.2022г. на основание чл. 171, т.1, б. „б" от ЗДвП временно му е
отнето СУМПС. Химическа експертиза за изследване на кръвна проба е била назначена още в
деня на образуване на ДП, 16.08.2022г., същата е била готова на 17.03.2023г. , а постановлението
за прекратяване е постановено на 30.03.2022г.
Ищецът е сочил гласни доказателства, като пред районния съд е разпитана неговата
съпруга , Ю. П., която е заявила ,че положителеният тест за наркотици и отнетата шофьорска
книжка са се отразили зле на здравословното състояние на съпруга й, който преминал на
инсулиново лечение за диабета си.Случилото се повлияло на психиката му, като той се затворил,
не общувал с приятелите си, не искал да излиза. На пресата станало ясно, уронила се е изрядната
репутация на ищеца в града, започнал да вдига кръвно, да пие хапчета. Съгражданите му го
мислели за наркоман. Предвид на това, че бил земеделски производител и отнемането на СУМПС
довело до редица затруднения – през стопанската година се наложило да наема хора почасово, за
обработване на земите, постоянно да ангажират приятели за транспорт. Имало и отлив на клиенти,
недоверие. Отнемането на пушките също му причинило допълнителен дискомфорт – лишило го от
хобито му – лов и излети сред природата, полезни за здравето му.Други доказателства от страна на
ищеца не са сочени.
При установеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни
изводи:
3
По така предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено
субективно материално право, а именно: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване
на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление; настъпване на твърдените неимуществени вреди и
причинно- следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение.
В конкретният казус, съдът намира, че са налице сочените по-горе предпоставки
попосочената разпоредба и Х. П. и има основанието за претендира обезщетение за неимуществени
вреди. В тази насока, настоящата инстанция не може да не приеме, че предявения иск се явява
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че е нормално да
се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както
и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се
подчинява на общите правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи
обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при положение, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, като направения от него извод
за основателност на претенцията на за неимуществени вреди се споделя и от настоящата
инстанция.
В т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.02.2004 г., по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
е посочено, че съответния правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. В случая този орган е именно
Прокуратурата на РБ, която с постановление е прекратила досъдебното производство с
постановление, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В този аспект следва да се посочи, че няма основания да бъдат приети за основателни
възраженията прокуратурата, че за да възникне отговорността на държавата за вреди следва
пострадалото лице да има качеството на обвиняем или е достатъчно срещу него да е било
образувано наказателно производство, както и следва ли да е уведомено от съответния орган за
образуваното срещу него производство или е достатъчно да е разбрало за него от други източници.
Без правно значение е и в случая, че ДП е образувано срещу неизвестен извършител.
В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че използваният в чл. 2,
т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува по- широко
за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно- процесуален смисъл. Фактът на
прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато
обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем, ако досъдебното
производство е било образувано срещу конкретно лице. В този смисъл е Решение № 187 от
13.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.
4
В случая няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител и че в нито един момент от висящността
му ищецът не е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление. На следващо място
обаче , видът на престъплението по чл.343б, ал.З от НК, , начинът по който е описано същото в
постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на времето, мястото и
конкретиката му , не оставят никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител
на соченото престъпление.
Обстоятелството, че конкретното досъдебно производство е образувано срещу неизвестен
извършител е без значение за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, доколкото
ищецът е бил единственото лице, което би могло да извърши престъпното деяние, а това налага да
се приеме, че е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Наказателното производство, както бе посочено по- горе е прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, което обстоятелство обосновава незаконността на обвинението и е
основание за ангажиране на отговорността на държавата за обезвреда на претърпените от ищеца
вреди в резултат от незаконното обвинение.
Предвид незаконното обвинение в извършване на престъпление следва да се приеме, че
ищецът П. е търпял неимуществени вреди, изразили се в психически страдания, стрес и
притеснение във връзка с образуваното ДП, с грозящо го обвинение неоснователно повдигнатото
обвинение и страха от осъждане. Доводите, че те не са доказани, не могат да бъдат възприети, като
основателни. В случая се касае за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства неминуемо
търпи, а и те се установяват от ангажираните от ищеца гласни доказателства- показанията на
водения от него свидетел, в случая неговата съпруга, чиито показания следва да се преценяват
съобразно чл.172 от ГПК , но изложените от нея данни и възприятия за негативните
преживяванията на ищеца във връзка с ДП, влошаването на здравословното му състояние,
физическо и психическо такова не са опровергани от ответната страна. Няма как и този съд да не
зачете изнесеното от съпругата, че Х. П. бил притеснен , разтревожен, влошило се здравословното
му състояние, преминал на лечение на диабет с инсулин , вдигал кръвно, затворил се в себе си.
При осъществен фактически състав на незаконно обвинение, за държавата възниква
задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му неимуществени вреди.Когато не е
обжалван, прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила,
дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може служебно
да бъде отменен от по-горестоящ прокурор. Предвид на това, стабилитета на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на TP № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК
на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 2 / т. 3/ от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и да завърши с оправдателна присъда.В случая съобщаването на ищеца е извършено на
05.04.2023г.
По отношение на въззивната жалба на прокуратурата, с която се иска на първо място изцяло
отмяна на решението на районния съд за присъждане на обезщетение,въззивният съд намира
същата за неоснователна, тъй като обезщетение на ищеца се дължи по изложените по-горе
5
съображения от правна страна.
По отношение на искането за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът намира същото за частично основателно по следните съображения :
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение.
В случая е безспорно, че воденото наказателно производство е предизвикало отрицателни
емоции у ищеца П..Предвид на това обаче,че същото е продължило малко над седем месеца, вида
на престъплението, което е било предмет на производството ,без повдигане на обвинение, при
наличие на здраво семейство за ищеца и при липса на катогорични доказателства ,че влошаването
на здравословното състояние на ищеца ,изразено във високо кръвно налягане, преминаване неа
инсулиново лечение се дължат единствено и само на воденото досъдебно производство, както и
само изложените твърдения за накърняване на доброто му име,.По делото липсват доказателства, а
и не се твърди ищеът да е търсил специализирана помощ психоолгическа такава във връзка с
търпяното неудобство от воденото ДП.Ето защо този съд счита ,че определеното от районния съд
обезщетение в случая е завишено по размер и в полза на Х. П. следва да бъде определено и е
достатъчно обезщетение в размер на 1 000 лева и определяне на обезщетение в по-висок размер би
довело до неоснователното му обогатяване.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди.Доказателства за сторени разноски в
досъдебното производство в размер на 1 000 лв.ищецът е представил едва в първоинстанционното
дело под формата на разписка, без дата, подписана от клиент и адвокат, основаваща се на договор
за правна защита и съдействие, какъвто не се открива в досъдебното производство.
Този съд намира обаче, че доказателства за така сторения разход е следвало и е било
дължимо да бъдат представени в самото досъдебно производство, а такива там липсват , освен
едно общо пълномощно за процесуално представителство, без договор за правна защита и
съдействие, от които и видно от хода на същото ищеца не е имал нужда, предвид на това ,че е бил
разпитан в същото само и единствено като свидетел.
Ето защо настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за дължимост на
посочената сума от страна на прокуратурата.
По отношение на въззивната жалба на ищеца Х. П. в отхвирлителната част по претенцията за
неимуществени вреди: По изложените по- горе съображения за частичната основателност на
въззивната жалба на Прокуратурата, този съд намира подадената от ищеца жалба за
неоснователна по съображени, че при съобразяване на всички данни по воденото досъдебно
производство и отражението му върху същия, сумата от 1 000 лв. е справедливата да обезщети
понесените от него негативни преживявания.Присъждането на обезщетение в по-висок размер би
довело до неоснователно обогатяване.
При този изход на делото присъдените в полза на ищеца разноски за първа инстанция в
6
съответния размер са съотносими и на сега присъденото обезщетение и техния размер не следва да
бъде редуциран, а разноски за тази инстанция не се дължат.
Водим от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 678/08.11.2023 година, постановено по гр. дело № 1337 по описа за
2023 година на РС – Разград, В ЧАСТИТЕ МУ, с които съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Х. А. П., ЕГН ********** по иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено ДП №330 ЗМ-
129/2022г. по описа на ОД на МВР-Разград срещу него, което е било прекратено, над размера на
сумата 1000 лева до присъдените 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и за присъдена сума в размер на 1 000 лв.имуществени вреди, разноски в досъдебното
производство , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани претенциите на Х. А. П. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера на сумата 1 000 лева до претендирания такъв от
13 000 лв., както и за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 000 лв.на осн.чл.2, ал.1,т.3
от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7