№ 22252
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110141078 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. И. Л. е предявила срещу „Т..“ ЕАД отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че не дължи на
ответното дружество следните суми: 1503, 80 лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 08.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума в размер на 163, 20 лв. за периода от 01.12.2014 г. до
08.07.2016 г., и 245, 02 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 44514/2016 г. по описа на СРС, 68 с-в, въз основа на който е
образувано изп.д. № .../2019 г. по описа на ЧСИ М М.
Ищцата твърди, че в кантората на ЧСИ М М ответникът "Т..” ЕАД е образувал
съдебно-изпълнително производство за принудително събиране на суми по изпълнителен
лист от 18.09.2017 г., издаден от СРС - ГО - 68 състав по ч.гр.д. № 44514/2016 г. Поддържа,
че вземанията по посочения изпълнителен лист са погасени по давност, тъй като е изтекъл
петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал и не е предприел
действия по принудително събиране на дълга. Сочи още, че по изпълнителното
производство е настъпила и перемпция като в течение на двегодишен период от 14.01.2022 г.
не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК. С оглед гореизложеното молят за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорват предявените искове. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден посочения в
исковата молба изпълнителен лист. Твърди, че с молба от 16.10.2017 г.., депозирана от „Т..“
ЕАД, е било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М М, peг. № 786 към
КЧСИ. С молбата за образуване е било инициирано принудително изпълнение спрямо
длъжницата, като същевременно било извършено упълномощаване на съдебния изпълнител
с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Счита, че по изпълнителното производство са били
1
извършени множество изпълнителни действия, прекъсващи петгодишната погасителна
давност за процесните вземания. В допълнение поради обявеното извънредно положение на
територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. са спрели да текат
определени изрично посочени срокове, един от които е бил погасителната давност. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.09.2017 г. е бил
издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 44514/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, в полза на „Т..“ ЕАД срещу М. И. Л. за следните
суми: 1503, 80 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г.
до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2016 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 163, 20 лв. за периода от 01.12.2014 г. до 08.07.2016 г., и
разноски по делото, а именно: 33, 34 лв. държавна такса и 211, 68 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На 17.10.2017 г. „Т..“ ЕАД е подало молба до ЧСИ М М за образуване на
изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ изпълнителен способ. По
молбата е било образувано изп.д. № 2309/2017 г. по описа на ЧСИ М М.
На 19.06.2018 г. взискателят е подал молба, с която е поискал да бъдат извършени
справки и наложен запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника.
На 23.07.2019 г. взискателят е подал молба, с която е поискал да бъдат извършени
справки и наложен запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника.
На 12.11.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца
по банкови сметки.
От правна страна
Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В тази
връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
2
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е
посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със
своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на
изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането
на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено с изтичането на две години, в продължение на които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е предприел
такива по силата на възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В разглеждания случай последното
изпълнително действие е било извършено на 12.11.2019 г., когато е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника. В рамките на две години след тази дата не са поискани от
взискателя, нито извършени от съдебния изпълнител други изпълнителни действия, поради
което изпълнителното производство е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Същевременно, съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2013 г
от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС нова петгодишна давност за процесните вземания е
започнала да тече от последното по време валидно изпълнително действие, т.е. отново от
12.11.2019 г. Следователно, петгодишната давност за вземанията по процесния изпълнителен
лист е изтекла на 12.11.2024 г., поради което предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски в общ размер от 526, 48
лв., от които 76, 48 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой съобразно отбелязването в приложения по делото договор за правна помощ (л.7). съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено с цената на предявения иск, а същевременно
не е в твърде голям размер предвид липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., вх. Д, ап..., срещу „Т..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Я..“ № .., отрицателен установителен иск с правно основание
3
чл. 439 ГПК, че М. И. Л., ЕГН **********, не дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 1503,
80 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.08.2016 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в
размер на 163, 20 лв. за периода от 01.12.2014 г. до 08.07.2016 г., и 245, 02 лв. разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 44514/2016 г. по
описа на СРС, 68 с-в, въз основа на който е образувано изп.д. № .../2019 г. по описа на ЧСИ
М М.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Я..“ № .., да заплати на М. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., вх. Д,
ап..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 526, 48 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4