№ 245
гр. С.З., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20245501000278 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 146/16.02.2024г., постановено по гр.д. №
2105/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъдено на основание
чл.382, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, по иск, предявен от И. Р. Н., „К.” АД,
действащ чрез клона си, регистриран в Република България, К., КЛОН Б. да
заплати на „Ю.Б.” АД сумата в размер на 11 084, 93 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна
програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски
кредити предоставени от „Ю.Б.” АД, съгласно групов застрахователен договор
№ 6/2009 год., сертификат № FL1177057/2021 год. за застрахователен пакет
„К”, със застраховател „К.” АД чрез „К., клон Б., обезпечаващ изпълнението
на договор за потребителски кредит № FL1177057 от 07.04.2021 год., сключен
между „Ю.Б.” АД и Р.И. Н., във връзка с настъпило застрахователно събитие –
смърт на кредитополучателя Р.И. Н., починал на 02.12.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът „К.” АД, действащ чрез клона си, регистриран в Република
1
България, К., КЛОН Б. излага подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Направено е искане същото да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират
се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. З., пълномощник на И. Р.
Н., с който взема становище по направените оплаквания. Счита, че са
неоснователни. Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.382, ал.3 във вр. с ал.1 от КЗ.
Ищецът И. Р. Н. моли съда да постанови решение, с което да осъди „К.”
АД, П., идентификационен номер: ** Р.Т.Д. П., действащ чрез клон
регистриран в Р.България: „К.” КЧТ да заплати на „Ю.Б.” АД, сумата от 11
084, 93 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
потребителски кредит № FL1177057 от 07.04.2021 год., съгласно Сертификат
№ FL1177057/2021 год. за застрахователен пакет „К” на застрахователна
програма „Защита на плащанията” на кредитополучателите по потребителски
кредити предоставени от „Ю.Б.” АД, съгласно групов застрахователен договор
№ 6/2009 год., във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на
Р.И. Н. – кредитополучател по договор за банков кредит, ведно със законната
лихва за забава от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендира направените по делото разноски.
Конституираният съищец по делото „Ю.Б.” АД не е изразил становище
по същото.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата
молба, с който се оспорва претенцията като неоснователна, като излага
подробни съображения.
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№ FL1177057 от 07.04.2021г., „Ю.Б.”АД е предоставила на Р.И. Н.
потребителски кредит в размер на 14 257,60 лева за текущи нужди, като
кредитополучателят се е задължил да го върне на равни месечни вноски, всяка
2
от които 270.37 лева и последна изравнителна вноска от 217,13 лева, с падеж
на първа погасителна вноска – 07.05.2021г., с краен срок на договора -
07.04.2026г. В чл.1, ал.2 от договора е предвидена възможност за сключване на
застраховка по застрахователен пакет „К” на застрахователна програма
„защита на плащанията” на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от „Ю.Б.”АД, съгласно групов застрахователен договор №
6/2009 год. и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение”.
Видно от сертификат № FL1177057/2021 год., ведно с Общи условия към
него, „Ю.Б.”АД, в качеството на застраховащ и ответника, в качеството на
застраховател, с ползващо лице – Банката, със застрахован –
кредитополучателя Р.И. Н., са сключили договор за застраховка по
застрахователен пакет „К” на застрахователна програма „защита на
плащанията” на кредитополучателите, за срока на договора за кредит, със
застрахователни покрития – посочени в сертификата, в т.ч. и не само, при
смърт в резултат на злополука или заболяване, в който случай
застрахователната сума е остатъчният баланс по потребителския кредит, но не
повече от 100 000 лева или тяхната равностойност в евро по фиксинга на БНБ.
В т. 11 от Общите условия са посочени „изключващи клаузи“ за всички
рискове, като е предвидено, че застрахователят се освобождава от задължение
за заплащане на застрахователно обезщетение „ако застрахователното събитие
е в резултат или в причинно – следствена връзка с: всяко страдание или
физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което
застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране
или лечение в 3 - годишен период преди датата на застраховането, за които
застрахованият е представил на застрахователите невярна и/или непълна
информация или не е обявил при попълването на „медицинския въпросник“.
По делото е представен кратък медицински въпросник за приемане на
застраховане от 07.04.2021г., попълнен от Р.И. Н., в който същият е отбелязал
отговор „не“ на въпроси: „1. Имате ли трайна загуба на работоспособност? 2.
Провеждате ли постоянно лечение, консултации, бил/а ли сте
хоспитализиран/а, приемате ли медикаменти и диспансеризиран/а ли сте във
връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително
състояние, което подлежи на контрол, но не се лекува (напр. рак, диабет,
хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт, мозъчно –
съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция,
3
автоимунни заболявания, заболявания на храносмилателната система,
метаболитни заболявания, урогенитални заболявания, остеоартритни
заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ, дихателна
недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания,
неврологични заболявания, нервно – психиатрични разстройства, хепатит,
тумори, заболявания на кръвта и кръвотворните органи, др.) и 3. Били ли сте
във временна неработоспособност за период повече от 30 последователни дни
през последните 24 месеца ?“
Видно от представените препис – извлечение от акт за смърт от
06.12.2022 год., издаден въз основа на акт за смърт № 2520/02.12.2022год. и
съобщение за смърт №704/02.12.2022 год., издадено от МЦ „Д.-С3” ООД, Р.И.
Н. е починал на 02.12.2022 год., като в съобщението за смърт като причини за
смъртта са посочени – остра сърдечна недостатъчност, остър миокарден
инфаркт и генерализирана атеросклероза, без да е правена аутопсия.
Видно от представеното удостоверение за наследници от 12.12.2022г.,
издадено от Кметство – с. М., общ. С.З., единствен законен наследник на
починалото лице е синът му И. Р. Н..
Видно от писмо на „К., клон Б. до ищеца, е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение по горепосочената застраховка, поради това, че
кредитополучателят е страдал от диабет и хипертония и преди сключване на
застраховката, които били във връзка с настъпилата смърт.
От представените от РЗОК справки за извършени прегледи, изписани
лекарства, пролежавания в лечебни заведения и др. дейности, свързани с тях
(л.24 до л.38 от делото), от медицинските документи, издадени от
Университетска болница „К.“ – Т. и от Ц. – Т. (л.39 до л.69), резултати от
изследвания от МК „Б.“ и епикриза от УМБАЛ „С.“ – гр. П., от амбулаторни
листове за периода от 29.10.2010г. до 24.11.2022г. , издадени от личния лекар
на Р.И. Н. (л.114 до л. 144) и от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява следното относно
здравословното състояние на Р.И. Н.:
Същият е бил с неинсулинозависим захарен диабет с давност от 2014 г. и
с хипертонична болест с давност от 2011 г., лекуван само амбулаторно, без
данни за хоспитализации. Вещото лице е посочило, че пациентът е лекуван с
лекарства през устата за нормализиране на нивото на кръвната захар и с
4
препарат за понижаване на артериалното налягане и сърдечната честота, както
и че тези две заболявания са били под медикаментозен контрол, като няма
данни за настъпили усложнения от тях. През лятото на 2022 г. Н. е получил
лесна уморяемост. Изследванията установили анемия, повишен брой на
белите кръвни телца и намален брой на тромбоцитите. Хоспитализиран в
Университетска болница „К.“ – Т., където е установен миелодиспластичен
синдром, рефрактерна анемия с излишък на бласти, вследствие на
злокачествено заболяване на кръвотворната система (левкемия). Вещото лице
е стигнало до заключение, че смъртта е настъпила вследствие задълбочаваща
се сърдечно-съдова недостатъчност с рухване на основните жизнени
показатели под критичните стойности за функциониране на мозъка и сърцето,
на който фон било напълно възможно да е бил реализиран и остър инфаркт
поради недостатъчното снабдяване на сърдечния мускул с кислород. Според
съобщението за смърт причината за смъртта е остра сърдечно-съдова
недостатъчност, остър миокарден инфаркт и генерализирана атеросклероза,
като според вещото лице лекарят, издал съобщението за смърт най-вероятно е
извършил оглед на тялото, но без аутопсия, която е методът с най-голяма
информативна стойност за точната причина за смъртта. В заключението е
посочено още, че повишеното кръвно налягане води до хипертрофия на
сърдечния мускул, а диабетът е фактор, благоприятстващ отлагане на
атеросклеротични плаки, но че тези процеси не протичат еднакво и зависи от
контрола с лекарствени средства и режим на хранене. Доказателство за това
били възрастните пациенти с такива заболявания, но без реализиран инфаркт,
както и онези млади пациенти без тези заболявания, но завършили фатално от
коронарен инцидент. Според заключението: „Основното заболяване, довело до
настъпването на смъртта, е миелодиспластичен синдром с тежка анемия.
Лекуван медикаментозно, както и с вливане на кръв. Преливането на кръв
обаче, не е панацея и не е безвредно. Настъпва повишаване на желязото в
организма, който се интоксикира. Интоксикацията влошава жизнените
функции на всички органи. Намаленото количество на хемоглобин допринася
за кислороден глад, на който най-остро реагират мозъкът и сърцето. Такова е
състоянието, в което е бил седмица преди смъртта. В този момент започва
влиянието на заболяване, ограничаващо насищането на сърдечния мускул с
кислород, каквото е атеросклерозата. Оттук следва да се посочи евентуален
миокарден инфаркт или най-вероятно рухване на кръвното налягане, като
5
конкретна причина за смъртта. В хипотетичен аспект, ако Н. не е имал бързо
протичащо злокачествено заболяване на кръвта, е можел да живее неизвестно
колко години с медикаментозно контролирани хипертонична болест и
неинсулинозависим захарен диабет“.
В съдебно заседание, вещото лице е категорично, че смъртта на лицето е
вследствие основното му заболяване – злокачествено заболяване на
кръвотворната система, че със заболяванията артериална хипертония и
неинсулинозависим захарен диабет той е можел да живее години и че те не са
причина за възникване на злокачественото заболяване. В заключението на
СМЕ е посочено още, че това злокачествено заболяване, добило
гражданственост, като рак на кръвта протича малосимптомно с анемия,
повишен брой на белите кръвни телца и намален брой на тромбоцитите,
налице е анемия, като в съдебно заседание вещото лице доизясни, че когато
„един миокард страда от недостиг на кислород при анемия и неспособност на
кръвта да пренася кислород, най – уязвим е болния орган“.
От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че непогасеният остатък по кредита към датата на
смъртта на кредитополучателя е 11 084,93 лева, в т.ч. 10 136,01 лева –
главница и 948,92 лева – договорна лихва.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан и свидетелят
С.З.З., син на фактическата съжителка на Р. Н., който разказва, че случайно
откриват болестта на Р. Н. – онкологично заболяване, на 14.11.2022г., когато
му взели кръв, докато били в Т., за да се лекува майка му. До този момент те
нямали никакви съмнения за такова заболяване. Просто от лятото на 2022г.
имал задъхване. След което заболяването се развило изключително бързо.
Започнали веднага лечение - химиотерапия, като свидетелят подробно описва
къде, кога и какво лечение му е прилагано, като професорът в Т. ги
предупредил да си намерят клиника в България, в която при нужда да му се
извършва кръвопреливане, защото от лекарствата, които приемал за
злокачественото заболяване падал хемоглобина. По тази причина и се
наложила хоспитализация в УМБАЛ в гр. П., след изписването от която
вечерта му станало лошо – започнали изхождания с кръв и в следващите дни и
настъпил леталния изход. Свидетелят разказва още, че преди това Н. е бил
здрав човек, с нормално телосложение, енергичен, имал форма на диабет,
6
която овладявал с хапчета. Не бил имал проблеми със сърцето.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл. 382, ал. 1 от КЗ е предвидено, че при застраховка,
сключена в полза на кредитор между застраховател и застраховащ, който е
кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечаване
на което е сключен застрахователния договор, включващо главница, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В чл. 382,
ал. 3 КЗ е уредено задължение на кредитора при смърт на длъжник –
застраховано лице по застрахователен договор по повод негово
неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин всички
необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователното обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира, че ищeцът се явява кредитор на
банката – съищец по смисъла на чл. 134 ЗЗД.
Ответното дружество обосновава отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение позовавайки се на чл. 11. 1 от Общите условия
на застрахователния договор и обстоятелствата, че наследодателят на ищеца е
страдал неинсулинозависим диабет и хипертонично сърце (без застойна
сърдечна недостатъчност), които заболявания били в причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт.
Така основния, спорен между страните въпрос е дали смъртта на
наследодателя на ищеца представлява застрахователно събитие, покрито
съгласно клаузите на процесния застрахователен договор или е налице някоя
от хипотезите, предвидени в чл. 11, т. 1 от Общите условия, които
освобождават застрахователя от отговорност – при наличие на предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и
неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило
медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 3- годишен период
преди началната дата на застраховката; ако при попълване на "Кратък
медицински въпросник" кандидатът за застраховане е декларирал
обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос.
В процесния случай настъпилата смърт на застрахования
кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит се явява
застрахователно събитие по посочения застрахователен договор, което
поражда отговорност за застрахователя да заплати на ползващото лице -
кредитодателя "Ю.Б." АД застрахователно плащане. Това застрахователното
плащане съгласно условията на договора за застраховка при настъпилото
конкретно застрахователно събитие се равнява на остатъчния баланс по
7
процесния кредит към датата на смъртта на кредитополучателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от КЗ като съществени - от
значение за риска, са определени онези обстоятелства, за които
застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни
въпроси. Съгласно чл. 363, ал. 4 от КЗ застрахователят може да откаже изцяло
или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако
неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за
настъпване на събитието. Според ал. 6 неотговарянето на въпрос или неясен
отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство,
не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за
искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл.
363.
В настоящия случай, въззивният съд намира, че в действителност
безспорно е установено, че наследодателят на ищеца е страдал от
неинсулинозависим диабет и хипертонично сърце (без застойна сърдечна
недостатъчност) преди сключване на договора за застраховка и договора за
потребителски кредит. Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза смъртта на кредитополучателя е настъпила вследствие на бързо
развило се злокачествено заболяване на кръвта, открито – година по - късно
след сключването на горепосочените договори. Категоричен е изводът на
вещото лице, че неинсулинозависимият диабет и хипертонична болест не са
предпоставка за отключване на онкологичното заболяване у пациента и че ако
не бе възникнало последното, пациентът е можел да живее години наред, тъй
като за неинсулинозависимия диабет и хипертонична болест, Р. Н. е приемал
медикаменти и не е имало данни за настъпили усложнения. От друга страна,
злокачественото заболяване на кръвта, от което се е разболял Р. Н., е
протичало малосимптомно с анемия, с повишен брой на белите кръвни телца и
намален брой на тромбоцитите, като именно намаленото количество на
хемоглобин допринасяло за кислороден глад, на който най-остро реагират
мозъкът и сърцето, откъдето и извежда конкретната причина за смъртта -
миокарден инфаркт или най-вероятно рухване на кръвното налягане, като
конкретна причина за смъртта, видно и от съобщението за смърт. Като
„основното заболяване, довело до настъпването на смъртта е
миелодиспластичен синдром с тежка анемия“.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че не са налице условията
8
на чл. 363, ал. 4 от КЗ, поради което и отговорността на застрахователя следва
да се ангажира на основание чл. 382, ал. 3 във връзка с ал.1 от КЗ за заплащане
на застрахователно обезщетение, чийто размер от 11 084,93 лв. е установен от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Ето защо предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на възражението от страна на ищеца за неравноправност
на клаузите на чл. 11. 1 и чл. 11.2 от Общите условия, районният съд е изложил
подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което
и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Процесуалният представител на „К.” АД, действащ чрез клона си,
регистриран в Република България, К., КЛОН Б. е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от И. Р. Н. адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 до 25 000 лв.
– 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на
горепосочените изисквания, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 1 397, 64 лв. Следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.78, ал. 5 от ГПК позволява редуциране на размера на адвокатското
възнаграждение в случай на прекомерност. Самият израз „прекомерност“
означава, че претендираното адвокатско възнаграждение значително
надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, т.е. не всяко адвокатско възнаграждение,
което надхвърля минимално предвидените размери, следва да се приема за
прекомерно.
Въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правна сложност, не
следва да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения размер от 1 397, 64 лв.
9
С оглед изхода на делото „К.” АД, действащ чрез клона си, регистриран в
Република България, К., КЛОН Б. следва да заплати на И. Р. Н. направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/16.02.2024г., постановено по гр.д. №
2105/2023г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „К.” АД, регистрирано в П.ки Търговски съд, Ф., под номер:
**, със седалище и адрес на управление: **, действащ чрез клона си,
регистриран в Република България: „К., клон Б., ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. С.** да заплати на И. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С.З., ** направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10