Определение по дело №719/2022 на Административен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №52

  19.01.2023г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №719 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано по повод на жалба от И.П.А. с постоянен адрес в гр. Казанлък, чрез адв. К.М., в която е било поискано от съда да отмени като незаконосъобразен мълчалив отказ на Директор ТД на НАП Пловдив да се произнесе по жалба против ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г. на публичен изпълнител, с което повторно била наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на А. недвижим имот, находящ се в град Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг“7, вх. Б, ап.15, алтернативно е било поискано от съда да отмени ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г. на публичен изпълнител като неправилно, незаконосъобразно или да бъде обявено за нищожно.

С Определение №2188 от 17.11.2022г., Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба поради нейното просрочие, като е изложил и съответни доводи в тази насока и относно заявеното в алтернативност искане за обявяване нищожността на ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г. на публичен изпълнител. По повод подадената против това определение частна касационна жалба, състав на ВАС е постановил от своя страна Определение №11754/19.12.2022г., с което е оставен в сила актът на този състав, в частта, в която производството е било прекратено поради просрочие на жалбата, но е отменен, в частта досежно твърденията за нищожност на постановлението на публичния изпълнител. Конкретният състав на ВАС не е споделил съображенията на този съд, защо е налице просрочие на жалбата, вкл. и с оглед претендираната в алтернативност нещожност на ПНОМ и е върнал за произнасяне на същия съд.

При съобразяване на рамките на жалбата и въпросното определение на касационния съд, настоящият съдебен състав приема извод, че ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП не е нищожно.

Основните доводи на жалбоподателя за претендираната невалидност на този акт се свеждат до : не изпълнение на чл.267, ал.3 от ДОПК във връзка с указания, дадени в акт на горестоящ административен орган /Решение на Директора на ТД на НАП Пловдив №472/27.12.2016г./ и в съдебен акт /Решение № 247/10.06.2022г., постановено по а.д. № 84/2022г./, което налагало обявяване нищожността на това постановление.

Фактите от делото сочат, че срещу И.А. е образувано изп. дело № 24100003888/2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора за събиране на изискуемо публично задължение в размер на 106 217,71лв. / главница и лихви/ и че с ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствен на А. недвижим имот, находящ се в град Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг“7, вх. Б, ап.15 и представляващ апартамент с КИД 35167.504.91.4.15 с площ от 80,76 кв. м. /л.77/.

Трайно съдебната практика приема, че липсата на материална компетентност на издателя, вкл. и в случаите на делегирани правомощия, обосновават извода за нищожност на даден административен акт. В случая се претендира нищожност на постановление за налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, за който няма спор, че е собствен на длъжника по изпълнителното дело /настоящ жалбоподател/. Въпросното постановление /имащо характер на индивидуален административен акт/, е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като по делото не се повдига спор, нито се удостоверява, че към момента на издаването на акта въпросното лице, изпълнява длъжността "публичен изпълнител“, а съгласно чл.195, ал.3 от ДОПК именно този орган е материално компетентния да го издава, вкл. и териториално, доколкото е в рамките на администрацията на ТД на НАП Пловдив.

Друг довод, който съдебната практика приема, че обосновава нищожността на един ИАА, е липсата /изначална и/или последваща/ на правно основание за постановяване на акт с такова съдържание. Нещо, което не е налице в този случай, предвид наличието на изрична законово установена възможност /вкл. и към датата 13.06.2022г./ в полза на издателя да постанови акт с коментираното правно съдържание – постановление за налагане на обезпечителна мярка по отношение на недвижим имот, собствен на длъжника в изпълнителното производство, какъвто несъмнено е жалбоподателят.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че ПНОМ е нищожно, тъй като не е съобразено с визираните актове на горестоящия данъчен орган от 2016г. и с решението по а.д. № 84/2022г. Първият акт е постановен по жалба на А. /л.214-216/ и касае отказ на  публичният изпълнител да издаде разрешение за неотложни плащания, а предметното постановление не е такова.

Неоснователен е и доводът, че жаленото ПНОМ е нищожно и с оглед Решение № 247/10.06.2022г., постановено по а.д. № 84/2022г. Въпросният съдебен акт /постановен от същия съдебен акт/ е по повод решение № 9/18.01.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено във връзка с решение на този съд по а.д. № 531/2021г., с което е отменено предходно решение на Директор на ТД на НАП Пловдив по повод жалба на А. против акт на публичен изпълнител и преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда. В решението по а.д. № 531/2021г. не е коментирано жаленото ПНОМ, тъй като то е последващо като дата на издаването му, но са били дадени задължителни указания до органа при новото произнасяне. В решението по а.д. №84/22г. и във връзка с Решение №9/18.01.2022г. е възприет извод, че и след връщането на преписката от съда, съгласно акта по дело №531/2021г., при новото си произнасяне Директорът на ТД на НАП не е съобразил напълно тези указания, като е постановил отмяна на изрично посочени в диспозитива на съдебното решение актова на публичният изпълнител, но сред тях не е постановление за налагане на обезпечителна мярка /възбрана/ по отношение имот /апартамент/ в град Казанлък. Ето защо не е налице неизпълнение на съдебно решение, което да се възприема, като основание за обявяване нещожността на процесното такова от 13.06.2022г. на осн. чл.177, ал.2 от АПК, приложим на осн. §2 от ДР на ДОПК.

Предвид горното, Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод, че ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствен на И.А. недвижим имот, находящ се в град Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг“7, вх. Б, ап.15 е нищожен административен акт.

Жалбата в тази й част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът приема, че доколкото вече е налице произнасяне по искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в Определение № 2188/17.11.2022г., в която част е налице влязъл в сила съдебен акт, не се налага ново произнасяне по същото.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.П.А. с постоянен адрес в гр. Казанлък, чрез адв. К.М. с искане за обявяване нищожността на ПНОМ изх. № С220024-022-0039126/13.06.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е  наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, находящ се в град Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг“7, вх. Б, съставляващ апартамент №15.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                Административен съдия: