Решение по дело №10759/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1157
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20221110110759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110110759 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника Н. С. Р., ЕГН **********, с адрес: **********, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
516,38 лв. незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ****** периода
от 01.5.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.11.2020 г. до
окончателното й погасяване и 49,12 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №.64372/2020 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което дължал и лихва за забава.
Ответникът Н. С. Р. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговора на исковата
молба. Във възражението по чл.414 ГПК оспорва вземането с твърдения, че процесният
имот е необитаем и не е потребено претендираното количество топлинна енергия, в
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на Апартамент № 32,
находящ се на адрес: *****
По делото е представено извлечение от сметка за дължимите суми за доставена
1
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.
Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Абонатната станция
топлозахранва само 1 вход - Г, като общият топломер се отчита визуални всеки месец
и вещото лице е посочило информацията от показанията. В имота на ответника е имало
2 бр. радиатори с монтирани ИРРО в хол и кухня, а в банята има щранг-лира с размери
2 елемента ф42 мм и височина 2.3 м без техническа възможност за монтаж на ИРРО. За
процесния период не е осигурен достъп за отчет а уредите, за което на вещотолице е
представен протокол от 05.05.2018 г. Въпреки неосигурения достъп за отчет на двата
уреда, за процесния период има служебно начислена топлинна енергия само за щранг-
лира на база инсталираната мощност в размер на 434 W умножена по максимален
специфичен разход на сградата. Сградната инсталация е изчислявана по формула,
заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 122
куб.м., съгласно документ за кубатурите в сградата. За процесния период няма
начислявана топлинна енергия на общите части. По отношение на топлинната енергия
за подгряване на вода в имота има монтиран 1 водомер за топла вода, за отчета на
който не е осигурен достъп. За 2017/2018 г. има служебно начислена топлинна енергия
за БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л.
на денонощие за един потребител. От фирма „Директ“ ООД е изготвена изравнителна
сметка за периода със сума за доплащане 28,46 лв. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 503,62 лева. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминал на метрологична проверка последно на 3.07.2016 г., която има
валидност до м.07.2018 г.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, дължимите суми за процесния период са в размер на 503,66 лв.,
като за абоната е начислено и задължение за дялово разпределение в размер на 12,72
лв. Съгласно заключението законната лихва върху дължимите суми за топлинна
енергия за периода 10.07.2017 г. – 25.01.2019 г. е в размер на 49,12 лв. Вещото лице е
изчислило дължимите суми за топлинна енергия само за периода 01.10.2017 г. –
30.04.2018 г., а именно 351,28 лв. без дяловото разпределение, а дължимата лихва за
периода от 09.12.2017 г. до 25.01.2019 г. е в размер на 32,92 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от ответниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
2
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В случая между страните не е спорно, че ответникът е собственик на процесния
имот, поради което може да се направи извод, че същият е бил потребител на топлинна
енергия в имота през процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е
налице облигационно отношение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с неоспореното заключение по приетата СТЕ беше доказано, че за
отоплявания имот през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност
503,62 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми. С неоспореното заключение по приетата ССчЕ се установи, че
дължимата цена за доставена топлинна енергия не е заплатена от ответника.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
3
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 06.11.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 06.11.2017 г., са погасени по давност.
Съгласно 34, ал. 1 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ дължимите суми от
изравнителните сметки се заплащат в 30-дневен срок след издаване на данъчно
дебитно известие. Предвид изложеното вземането на ищеца за доставена топлинна
енергия за м. 9.2017 г. е станало изискуемо на 01.11.2017 г. и за него погасителната
давност е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 06.11.2017 г. Следователно всички вземания на ищеца за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2017 г. са погасени по давност. Останалите вземания за периода 01.10.2017 г. -
30.04.2018 г. не са погасени по давност, тъй като с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 06.11.2017 г. давността е била прекъсната. Според
заключението на ССчЕ дължимите суми за доставена топлинна енергия в имота на
ответника за периода 01.10.2017 г. -30.04.2018 г. са в размер на 351,28 лв., до който
размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част искът
следва да бъде отхвърлен. Съдът следва да посочи, че видно от заключените на ССчЕ
част от претендираната от ищеца сума – 12,72 лв. представлява възнаграждение за
услуга дялово разпределение, какъвто иск обаче не е предявен, поради което съдът не
дължи произнасяне с решението.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на Съгласно 34, ал. 1 от Общи условия на ищеца, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ
дължимите суми от изравнителните сметки се заплащат в 30-дневен срок след издаване
на данъчно дебитно известие. Следователно след изтичане на сроковете за плащане,
потребителят изпада в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законна
лихва. Предвид горния извод на съда за частична основателност на претенцията за
главница за топлинна енергия, основателна се явява и претенцията за обезщетение за
забава само върху основателната част от главница, която съгласно заключението на
приетата ССчЕ за периода от 09.12.2017 г. до 25.01.2019 г. е в размер на 32,92 лв. В
останалата част до пълния предявен размер от 49,12 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
4
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 50,95 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за СТЕ, 300 лв. депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 560,50 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове само в исковото производство, но
същият не е направил съответно искане, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. Р., ЕГН **********, с адрес:
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата
351,28 лв. незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ****** периода
от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.11.2020 г. до
окончателното й погасяване и 32,92 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.12.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №.64372/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 351,28 лв. до пълния предявен размер 516,38 лева
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за
горницата над 32,92 лв. до пълния предявен размер от 49,12 лв. обезщетение за забава
за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 64372/2020 г. по описа на СРС, 157
състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. С. Р., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50,95 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 560,50 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5