М О Т И В И
НОХД №178/2016г.
на СОС
Против подсъдимия Д.Г.Н. *** е
предявено обвинение по чл.354а, ал.2, т.4, вр.с ал.1
и чл.29, ал.1, б.“б“ от НК за това, че на 19.02.2016г. в гр.Силистра, в дома си
по *********, в условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества-8,0173 грама хероин със
съдържание на активен компонент-диацетилморфин 1,1 тегловни процента на стойност 400,87лева и 16,8956 грама
със съдържание на активен компонент деацетилморфин 28
тегловни процента на стойност 1098,21 лева, съгласно Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Силистра в съдебно заседание поддържа предявеното обвинени, като намира, че
деянието е доказано от фактическа и правна страна по несъмнен начин. Предвид на
това, прокурорът пледира за налагане на наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, по вид лишаване от свобода в размер над средния и към
максималния. Прокурорът счита също така, че веществените доказателства следва
да се отнемат в полза на държавата, а мярката за неотклонение да се потвърди.
Подс.Н. се представлява от адв.Н. и адв.П., които застъпват
позицията за незаконосъобразност на предявеното обвинение и считат, че
правилната правна квалификация е по чл.354а, ал.3 НК. Според адв.Н. безспорни доказателства, че намереното наркотично
вещество е държано с цел разпространение няма, а процесното количество е за лична употреба. Предвид на
това адв.Н. пледира за определяне на наказанието
съобразно правилната правна квалификация по чл.354а, ал.3 НК в минимален
размер. Адв.П. счита, че досъдебното производство е
водено едностранчиво и единствено в тежест на подсъдимия, като върху него е
„оказана умишлена репресия с цел той да бъде пречупен да си признае нещо, което
не е извършил“. Според адв.П., подсъдимия е
разполагал с достатъчно финансови средства за да покрива ежедневните си нужди и
също споделя, че намереното количество наркотично вещество е за лична употреба.
Той също пледира за налагане на наказание по чл.354а, ал.3 НК в минимален
размер.
В последната си дума подсъдимия
изразява надежда, че съдът ще вземе правилно решение.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №1886
ЗМ-109/2016г. по описа на РУМВР гр.Силистра,
становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.Г.Н. е 41-годишен български
гражданин, обитаващ самостоятелно жилище в гр.Силистра, *********. Подсъдимия е
многократно осъждан и е познат на органите на полицията, като занимаващ се
основно с разпространение на наркотични вещества. Поради тази причина,
действията му са били обект на внимание от страна на служителите на МВР, като
по отношение на него са предприети действия по наблюдение и контрол и събиране
на информация със специални разузнавателни средства, от края на месец януари
2016г. Тези действия са продиктувани въз основа на събраната оперативна
информация, че подсъдимия ще се снабди с ново количество наркотично вещество с
цел разпространението му.
На 19.02.2016г. е задържан св.А.,
като при този акт са възникнали сериозни съмнения, че той е погълнал закупен от
подсъдимия наркотик. Това обстоятелство е дало основание на служителите от ОДМВР Силистра да приемат, че подсъдимия се е снабдил със
значително количество наркотично вещество, което вече пласира. Ето защо е взето
решение за проникване в жилището на подсъдимия, където се е предполагало, че
държи наркотичното вещество. За целта, и с оглед месторазположението на
жилището, в същото е проникнато от два екипа оперативни работници от ОДМВР-Силистра и членове на Специализираното тактическо
звено за бързи действия. Първи в жилището прониква екипа състоящ се от защитени
свидетели №1 и 3, които извършват това през остъклената тераса, счупвайки
стъклата. Независимо, че е бил изненадан от появата на маскираните служители,
подсъдимия се насочил към мокрото помещение и се опитал да се заключи вътре, но
защитен свидетел №3 го последвал и не позволил да затвори напълно вратата, като
през отвора е наблюдавал изцяло действията му. Натискайки вратата на тоалетната
навън, подсъдимия същевременно се надвесил над тоалетното казанче и пуснал в
него пакет обвит с найлон. Поради това, че не се е подчинил на полицейските
разпоредби и за да предотврати пускането на водата в казанчето, св. №3
използвал помощно средство-електрошоков пистолет „Тайзър“ за да обездвижи
подсъдимия. През това св.№1 помогнал на другия екип да проникнат през входната
врата, която била обезопасена със солидна метална решетка. След задържането му,
на подсъдимия са поставени белезници и е отведен в съседната стая, а св.№1
извадил пакета от тоалетната чиния и го поставил до нея, за да не бъде унищожен
от съприкосновението му с водата.
Преди започване на действията по
претърсването, подсъдимия е изразил желание да бъде уведомен адвоката му,
поради което и на место пристигнал адв.П.. При
извършеното претърсване е установен и отворен хвърления от подсъдимия в
тоалетната чиния пакет. Установило се, че той се състои от две опаковки, чиято
обща маса е била 31,3 грама. Намерените вещества са реагирали на хероин. Видно
от назначената и изготвена химическа експертиза представеното за изследване
вещество от обект №1 е хероин с него тегло 8,0173 грама със съдържание на
активен компонент-диацетилморфин 1,1 тегловни процента, а обект №2 представлява също хероин с
тегло 16,8956 грама със съдържание на активен компонент деацетилморфин
28 тегловни процента. Стойността на първото количество хероин възлиза на сумата
от 400,87 лева, а на второто на сумата от 1098,21 лева съгласно Постановление
№23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
В помещението обзаведено като
всекидневна, на маса са намерени и иззети банкноти в българска валута с
различен номинал, електронна везна, прозрачни найлонови пликове с клипс и размери 6х4см, а на библиотека в същото помещение
са намерени и иззети нарязани на парчета алуминиево фолио. За извършеното
претърсване и изземване е съставен протокол, впоследствие одобрен от съдия при
Окръжен съд гр.Силистра на основание чл.161, ал.2 НПК.
Тази фактическа обстановка, съдът
установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, включително и тези
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.1 и 2
от НПК по досъдебното производство, протокола за претърсване и изземване,
одобрен по реда на чл.161, ал.2 НПК, фотоалбум, изготвената химическа
експертиза, свидетелство за съдимост, информация за съдимост от Испания,
веществените доказателства.
По делото е безспорно установено, че
на инкриминираната дата, вследствие на извършено претърсване, в дома на подс.Н. е открито и иззето установеното количество хероин,
което не се отрича и от самия него. Това обстоятелство, както подсъдимия, така
и процесуалните му представители оправдават с неговата зависимост към
наркотичните вещества, като твърдят, че намереното количество хероин е за лична
употреба.
Съдът обаче не споделя тази позиция,
тъй като тя е лишена от солидна доказателствена подкрепа. В нейна подкрепа,
подсъдимия и процесуалните му представители изтъкват единствено нуждата от
приемането ежедневно на сравнително стабилни количества хероин /според
подсъдимия по 2-3грама/, като освен него такива количества са поемани и от
неговата приятелка. Подсъдимия изтъква също така, че „като стане парти“
инкриминираното количество се изразходва в рамките на една седмица. По-големи
количества подсъдимия закупувал заради отбив от цената, а средствата с които си
закупува хероина са от продажба на наследствени имоти.
Тези аргументи неподкрепени с
конкретни доказателства /освен представените документи за извършени сделки с
имоти/ противопоставени на останалите доказателствени източници по делото, са
неубедителни и характеризират позицията на подсъдимия единствено като защитна
такава.
От дома на подсъдимия е иззет около
26 грама хероин, за който той твърди, че покрива неговите и на приятелката му
/данни за лице с което той постоянно съжителства по делото няма/ потребности за
около седмица. Стойността на това количество хероин, която химическата
експертиза определя е около 1500 лева, т.е. само за седмица на подсъдимия му е
нужна такава сума за да покрива потребностите си от хероин. Извън това, все пак
подсъдимия се нуждае и от средства за други човешки и битови нужди, тъй като е
твърде невероятно същите да задоволява, единствено с приема на хероин. Видно от
декларацията му за семейно и материално положение, подсъдимия не разполага с
никакви доходи, т.е. изключително невероятно е той да е в състояние да си
закупува хероин за лични нужди в такива количества не за една седмица, дори и
за месец.
В обясненията си подсъдимия твърди,
че след излизането си от затвора /това е станало през м.април 2015г/ е
реализирал доходи от продажбата на ниви и имоти от които реално се издържа. В
подкрепа на това твърдени са представени документи. Именно съдържащите се в
тези документи /т.2/ обстоятелства обаче опровергават съществено позицията на
подсъдимия. От тях е видно, че продажба на ниви е извършена на 31.10.2008г. за
сумата от 2100 лева-т.2, л.50. За 06.03.2014г. и 24.11.2015г. са налице и
договори за продажба на наследство в общ размер на 2500 лева-т.2, л.83 и 85.
Освен това, на 14.11.2014г. е
реализирана продажба на имоти чрез пълномощник адв.П.,
като получената сума е в размер на 79710лв.-т.2, л.36. За тази продажба е
характерно обаче, че продавачите, единия от които е подсъдимия са 23 /двадесет
и три/ лица, т.е. тази сума е разпределена между тях и не е получена само и
единствено от подсъдимия. Друга по-съществена сделка е сключения договор за
аренда от 21.02.2014г. /т.2, л.47/ по който определената цена за декар е 60
лева годишно. От изложените данни достатъчно ясно се налага извода, че
подсъдимия не е разполагал с легални приходи които да покриват твърдените от
него нужди вследствие на хероиновата му зависимост,
дори и инкриминираната сума от около 1500 лева да не е необходима за една
седмица, а за месец. Още повече, че като всеки един човек, подсъдимия има и
други лични и битови потребности, които следва да удовлетворява, а видно от
представената декларация за семейно и материално състояние той не реализира
никакви трудови доходи.
В потвърждение на горното е и
обстоятелството, че подсъдимия на 27.04.2015г. е взел заем в размер на 9500
лева, който е обезпечен с договорна ипотека. Срока на договора е за три месеца.
От тези данни възникват два въпроса: ако подсъдимия действително е разполагал с
приходи от продажбата на имоти защо е трябвало да взема заем, и от каква
дейност са реализирани средствата, с които за такъв кратък срок е върнат заема?
Ето защо, според съда, подсъдимия не
е разполагал със легални средства за осигуряване на ежедневните си нужди от
хероин, и откритото количество в дома му не е предназначено за такива цели, а
за разпространение.
Горния извод се налага и от
останалите доказателства по делото. Такива са откритите и иззети веществени
доказателства, като електронната везна, полиетиленови
пликчета с клипс и размери 6/4см, парчета алуминиево
фолио /св.Д.Н. в показанията си посочва, че приемането на хероин става чрез
нагряването му върху готварско фолио и вдишване на парите/ и банкноти с
различен номинал. Действително тези вещи могат да имат разнопосочно
предназначение, но подсъдимия не сочи занятие или дейност при които конкретно
ги е ползвал, различни от предмета на обвинението. Показателен е и факта, че
откритите банкноти основно са в номинал от 2, 5 и 10 лева, каквито са нужни за
закупуването на еднократни дози наркотични вещества.
Тези веществени доказателства
кореспондират и с останалите доказателствени източници.
Така например св.Н. посочва, че лично
той си е купувал хероин от св.А., който му е казвал, че си го доставя от
подсъдимия. Свидетелят твърди, че лично не е купувал хероин от подс.Н..
Св.Д.Н. в показанията си от ДП,
приобщени към доказателствата по реда на чл.284, ал.4, вр.с
ал.1, т.1 и 2 НПК, подробно разяснява механизма по който като дилър на
подсъдимия е получавал от последния хероина, който разпространява на други
лица. В съдебно заседание свидетелят отрича да е споделял това с разследващия
полицай и смята, че показанията му са допълвани. Св.Н. подчертава, че не му е
оказван натиск какво да свидетелства, и че подписите положени върху протокола
за разпит от ДП са негови.
В тази връзка съдът цени
доказателствената информация съдържаща се в показанията на св.Н. дадени в ДП
тъй като намира, че не са налице предпоставки създаващи съмнение за тяхната
обективност и достоверност. Хронологията на изложените възприятия изключват
възможността показанията му да са допълвани, тъй като обстоятелствата
изясняващи механизма за получаване на хероина от подсъдимия, се намират в
началото на протокола и няма как впоследствие да бъдат добавяни. Освен това,
св.Н. не отрича, че няколко дена преди съдебното заседание е предупреден от три
непознати лица да внимава какво ще каже пред съда, което той е приел като форма
на заплаха.
Същевременно съдът не намира
основание да приеме, че под формата на поети ангажименти за облекчаване
собственото му положение по протичащото срещу него наказателно производство,
разследващите органи са оказали въздействие върху подсъдимия да даде в изгодна
за обвинението насока показания. Действително, по отношение на св.Н. е налице
приключило със споразумение наказателно производство, по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3 НК по което му е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева, но с оглед приетата квалификация и вида на съдебното
производство /глава 29 НПК в което изключително активна е ролята на защитата/
определеното наказание е законосъобразно, и дори определената глоба /това е
единствено възможното наказание/ е в максималния й размер.
Св.П. в показанията си от ДП
/приобщени на основание чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.1
и 2 НПК/ потвърждава, че си купува основно хероин от св.А., който се отчита на
подсъдимия. Свидетелят в съдебно заседание отрича върху него да е оказван
натиск от разследващия орган и споделя: „Не, щом е вписано, значи съм го
казвал, но бегло си спомням точно какви са били въпросите и какво съм
отговорил.Това което са ме питали, съм отговорил“.
Св.Х. в съдебно заседание също се
отрича от показанията дадени в ДП, но версията му е, че е дал подобни показания
от яд към подсъдимия. В показанията си от ДП /приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.с ал.1, т.1 от НПК/ св.Х. категорично сочи
подсъдимия като човека от който се снабдява с хероин и очертава механизма по
който се е осъществявало това.
В тази насока са и показанията на
свидетелите Я., Д. и Л., които с оглед професионалната си компетентност и
събраната в тази връзка оперативна информация, намират основание да твърдят, че
са категорични относно разпространителската дейност
на подсъдимия. Наред с това, св.Л. и св.Д. потвърждават факта, че приятелката
на подсъдимия Ж.А. се е опитала да убеди св.Н. да поеме вината, като заяви, че
намереното количество хероин е негово, като в замяна му е предложена сумата от
5000 лева или равностойността й в хероин. Този факт не се отрича от св.Н..
Ето защо, с оглед на приетите данни,
може да се направи категоричния извод, че подс.Н.
съзнателно е държал наркотични вещества-хероин, същите са се намирали във
фактическата му власт, и това е извършвано с определена цел, а именно: за
разпространение. Поради това и изложената от него версия в тази връзка не може
да се приеме за нищо друго освен за защитна позиция.
Именно във връзка с този извод на
съда, е неуместно и безпредметно да се коментират изложените от подсъдимия
други две версии в досъдебното производство /първата, че това е активно
мероприятие на полицията срещу него, втората, че намерения наркотик е на св.Н./
изоставени от него по време на съдебното следствие.
Съдът не споделя възраженията на адв.Н., че в случая не са били налице условията на
неотложност за да се извърши претърсването и изземването, без предварително
съдебно разрешение. Тези условия са възникнали в момента, в който са се събрали
достатъчно достоверни данни, че св.А. си е закупил хероин от подсъдимия, т.е. у
него се намира наркотично вещество, което той вече разпространява. Това е
станало именно на 19.02.2016г., когато е и сформиран екипа за проникване в
жилището на подсъдимия. Задържането на св.А. неминуемо е щяло да стане
достояние на подсъдимия, което ще е мотив да се освободи или укрие наркотичното
вещество. Този извод се налага и от действията на подсъдимия при проникването
на полицейските служители в дома му, когато той се е опитал да унищожи
наркотичното вещество пускайки го в тоалетната чиния. Ето защо всяко едно
действие, което би забавило реализирането на операцията /такова действие
неминуеми би се явило предварителното искане на разрешение от съдия/, в този
случай се явява неоправдано и нецелесъобразно.
Липсват основания и възраженията, че
при претърсването и изземването в жилището на подсъдимия, органите на
досъдебното производство са допуснали съществени нарушения опорочаващи това
процесуално-следствено действие.
Претърсването и изземването са
извършени в условията на чл.161, ал.2 НПК в условията на неотложност, като
протоколът за извършеното действие е одобрен от съдия от Силистренски окръжен
съд в изискуемия от закона 24 часов срок. Самото процесуално следствено
действие е извършено в присъствието на лицата по чл.162, ал.1 НПК и е протекло
в съответствие с изискванията на чл.163 НПК. Още от самото начало, на
подсъдимия е дадена възможност да се свърже с адвокат, след което на место е
пристигнал адв.П., който е присъствал при извършване
на процесуално следствените действия. Достатъчно категорично, свидетелите К., Д.,
К. и свидетелите с тайна самоличност засвидетелстват обстоятелството, че
подсъдимия през цялото време е имал възможност да възприема действията на
претърсващия екип, лично или чрез адв.П., като във всеки един момент се е осведомявал за
откритите вещи. За данните които излагат посочените свидетели, имащи отношение
към действията по намирането на наркотичните вещества, намирането и изземването
на останалите вещи, приложени като веществени доказателства е налице съвпадение
на възприятията им. Наистина, налице са и известни несъответствия, но същите се
отнасят до детайлизиране на определени действия и прояви, които според съда се
дължат на различното разположение на свидетелите във всеки един определен
момент, възможността по различен начин да се възприемат, запаметяват и
възпроизвеждат отделните факти, както и отдалечеността във времето на
извършване на въпросните действия.
Извършеното претърсване и изземване е
материализирано със съставянето на протокол съгласно чл.128 НПК, съдържанието
на който е в съответствие с изискванията на чл.129 НПК. Протоколът е подписан и
от адв.П. без в него да се отрази каквото и да е
възражение по начина на извършване на процесуалните действия и откритите вещи,
още по-малко пък къде е лежало служебното куче. Предвид на това, съдът счита,
че процесуално-следствените действия
претърсване и изземване са извършени законосъобразно, и съставения в тази връзка
протокол, има необходимата процесуална стойност съобразно чл.131 НПК.
По делото липсват данни за психическо
въздействие, а още по-малко и за физическо такова, оказвано от служители на
полицията по отношение на свидетели, с оглед даване на показания
облагодетелстващи определена версия. В съдебно заседание свидетелите Н., Н., П. и Х. не потвърждават изразените от процесуалните
представители на подсъдимия съмнения, че по отношение на тях, чрез различни
способи на натиск е въздействано за даване на
показания в конкретна насока. Според съда не са налице категорични данни, че
действията на служителите на полицията касаещи настоящото наказателно
производство, надхвърлят или са в противоречие с вменените им от ЗМВР и
правилника му правомощия. Напротив, по-смущаващи за съда са действията на адв.П., който без да е надлежно упълномощен е изисквал
обяснения от служители на полицията във връзка на тяхната работа с определени
свидетели.
По делото са изготвени и ВДС вследствие прилагането на СРС,
част от които съдържат доказателствена информация подкрепяща останалите
доказателствени източници. От ВДС-ва прави
впечатление, че основно за дните 14 и 15.02.2016г. подсъдимия се обажда на
различни лица за да ги осведоми, че се е снабдил с „хубава манджа“ и „скъпа
ракия“. По делото липсват данни обаче, подсъдимия да се занимава със социален
патронаж или да притежава казан за изваряване на ракия. Към същите дати са
налице и СМС-и /л.17-2,3,4 и 5 СМС/
от които е видно, че са изпратени от лица, които несъмнено са получили нещо от
подсъдимия и го одобряват. Както бе посочено обаче, липсва каквато и да е
информация, той да предлага нещо друго
освен хероин. В посочените разговори, подсъдимия споменава, че „хубавата ракия“
е 38 градуса, а според заключението на вещото лице по изготвената химическа
експертиза, чистотата на основното количество иззет хероин е значително над
чистотата която се използва за еднократните дози /1 теглови
процент/ и е в концентрация от 28 процента активен компонент, което е към
средните стойности, т.е. действително се касае за „хубава ракия“. В тези
разговори /л.19/ подсъдимия споменава, че продава тази „манджа“ по 70
/седемдесет/ лева. От разпита на св.Х. /л.52, показанията от ДП, приобщени по
реда на чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.1 НПК/ е видно, че
той е купувал от подсъдимия един грам хероин за сумата от 70 лева.
Предвид на горепосоченото, съдът
счита, че от обективна и субективна страна, подс.Н.
несъмнено е осъществил признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.2, т.4, вр.с ал.1 и чл.29, ал.1, б.“б“ от НК тъй като на 19.02.2016г.
в гр.Силистра, в дома си по *********, в условията на опасен рецидив, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества-8,0173 грама хероин със съдържание на активен компонент-диацетилморфин
1,1 тегловни процента на стойност 400,87лева и
16,8956 грама със съдържание на активен компонент деацетилморфин
28 тегловни процента на стойност 1098,21 лева, съгласно Постановление №23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Изпълнителното деяние „държи с цел
разпространение“, се осъществява чрез упражняване на фактическа власт от страна
на извършителя върху предмета на престъплението, като държането се осъществява
при наличието на специална цел у съзнанието на дееца за предаването на тази
фактическа власт у трети лица, като е без значение дали това предаване ще се
осъществи възмездно или не. Сам подсъдимия твърди, че в дома си е организирал
„купони“ на които е предоставял наркотични вещества. Освен това, той не отрича,
че предоставя хероин и на своята приятелка. От значение е да се подчертае
обаче, че за съставомерността на деянието не е необходимо дори тази цел да е
била реализирана.
Хероинът е включен в Приложение 1 към
чл.3, ал.2 от ЗКВНВП сред веществата с висока степен
на риск за общественото здраве, забранени за употреба в хуманната и
ветеринарната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях. Същият има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен
под международен контрол. Не съществува също така и спор, че подсъдимия няма
надлежно разрешително за държане и разпространение на наркотични вещества, като
безспорно е доказана и специалната цел на държането на хероина, а именно: за
разпространяването му. Тази цел се доказва от представените по-горе
доказателства, които в обобщен вид са следните: количеството на хероина,
високата концентрация на активен компонент, показанията на свидетелите дадени в
съдебното следствие и показанията от ДП приобщени по предвидения процесуален
ред, намерените найлонови пликчета /служещи за пакетиране на еднократни дози/,
електронната везна, паричните суми в дребни копюри,
изготвените ВДС.
С оглед данните за съдебното минало
на подсъдимия е безспорно, че той е осъществил престъплението при условията на
опасен рецидив, тъй като то е извършено след като подс.Н.
е бил осъден по четири влезли в сила присъди, за извършени умишлени
престъпления, изтърпяването на три от които не е отлагано на основание чл.66 НК. Освен това, през 2010г. по отношение на подс.Н. е
влязла в сила и изтърпяна от него, ефективна присъда за трафик на наркотични
вещества в Испания.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, последиците му и е искал тяхното настъпване. Подсъдимия е
съзнавал, че у него се намира инкриминираното количество хероин, чието
разпространение е било негова осмислена и преследвана цел.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс.Н., съдът взе предвид като смекчаващо вината
обстоятелство, единствено неблагоприятните събития от семеен характер. Като
отегчаващи съдът прие, предишните осъждания на подсъдимия, извън тези
обуславящи правната квалификация на деянието, като извършено в условията на
опасен рецидив, липсата на трудови навици и стремеж за полагане на
общественополезен труд, разпространеността и последиците от подобен род
престъпления. Наложените до този момент ефективни наказания очевидно не дават
необходимия превантивен и възпиращ ефект върху поведението на подсъдимия.
Независимо, че той е в сравнително млада и работоспособна възраст, подсъдимия
никога не е полагал общественополезен труд, като не полага и усилия за
намирането на работа. Подсъдимия изцяло се е посветил на незаконосъобразен
начин на живот, като е изградил трайни престъпни навици, а оттам е постигнал
особена комбинативност при извършване на престъпленията, което се потвърждава
от свидетелите посочващи механизма на разпространение на наркотиците създаден
от подс.Н..
Ясно е, че въздействието върху
обществените отношения, обект на престъплението, се извършва чрез предмета на
това престъпление, като в случая значителното количество хероин определя и по-високата степен на обществена
опасност на деянието. В този смисъл, по-леко наказание отново не би оказало
необходимото въздействие върху съзнанието на подсъдимия.
От доказателствата за съдебното
минало на подсъдимия е видно, че веднъж по отношение на него е оказвано доверие
от страна на въззивната инстанция, която е изменила присъда на първоинстанционен съд, от шестнадесет години лишаване от
свобода /по тогава приложимия материален закон/, на девет месеца лишаване от
свобода. Това обстоятелство обаче безспорно не е оценено от подсъдимия, след
като в последствие той е извършил други две престъпления, свързани с
разпространение на наркотици /едното от които в Испания/ и едно друго
престъпление от общ характер, за всички които има влезли в сила съдебни актове
и които са изтърпени ефективно. Всичко това не е въздействало на подс.Н., след като е извършил деянието и по настоящото
наказателно производство.
Предвид на това, съдът намира, че
единствено изолирането на подсъдимия от обществото, за продължителен период от
време, би оказало максимално превъзпитателно въздействие и би формирало у него
съзнание, за спазване на законоустановените положения
в страната. Такова наказание, според съда е лишаване от свобода за срок над
средния от предвидения за това престъпление, а именно: единадесет години. Отчитайки
материалното състояние на подсъдимия, съдът определи и размера на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева.
При определяне на наказанието по вид,
размер и начин на изтърпяване, съдът се ръководи и от изключително вредното въздействие
и последици от дейността на подсъдимия върху всеки един, който се е възползвал
от „услугите“ му. Дейността му от друга страна провокира и към извършването на
други престъпления, тъй като за набавяне средства за закупуване на „хубавата
манджа“ и „силната ракия“, често наркозависимите
прибягват именно към такъв вариант. Ето защо, съдът намира действията на подс.Н. за особено укорими и
обществено неприемливи.
На основание чл.61, т.2 вр.с чл.60, ал.1
наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи в затвор, при първоначален
строг режим.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът
приспадна при изпълнение на наказанието, времето през което по отношение на подс.Н. е взета мярка за неотклонение задържане под стража,
както и времето на предварителното му задържане, до влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.354а, ал.6 от НК
съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението-иззетото количество
наркотично вещество, което на основание чл.112, ал.2 НПК следва да се унищожи
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК
съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства, тъй като те са
послужили на подс.Н. при осъществяване на престъпната
му дейност. По тези причини и на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК съдът отне
в полза на Държавата и сумата от 969 лева в банкноти с различен номинал.
Веществените доказателствени
средства, придобити чрез СРС следва да останат към
материалите по делото.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, поради липсата на основания за отменяването или изменяването й.
Съдът счита, че наложеното наказание
на подс.Н. в този си вид и размер ще изиграе своята
превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: