№9284
гр. С.., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110130378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № .../28.05.2024 г.
подадена от С. М. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на
следните суми, за който на 29.12.2014 г. в полза на ответника „С..а“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист по гр. дело 58137/2014 г. по описа на СРС, 48 с-в, въз основа на
който лист е образувано ИД 1875/2024 г. по описа на ЧСИ С..Х, а именно: 1509,40
лева, ведно със законна лихва за периода от 24.10.2014 г. до окончателно плащане на
вземането, представляващи неплатена стойност на потребена вода за периода
02.06.2010 г. – 05.09.2014 г., сумата от 479,64 лева – мораторна лихва за периода от
02.07.2010 г. – 03.08.2014 г. и сумата от 339,78 лева – разноски по делото. Ищецът
твърди, че за посочените суми в полза на ответника е издаден процесния изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано ИД 1875/2024 г. по описа на ЧСИ С..Х. Излагат
се доводи, че вземанията по изпълнителния лист за погасени по давност преди
образуване на изпълнителното дело като се твърди, че въз основа на същият
изпълнителен лист е първоначално образувано изп. д. № 2.. на ЧСИ С..Х, което е било
прекратено поради настъпила перемпция, а в последствие е образувано ново ИД №
2024... Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „С..а“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, в който прави признание на предявения иск. Моли разноските по делото да
бъдат възложени на ищеца. В случай на присъждане на разноски в полза на ищеца,
1
моли същите да бъдат в минимален размер при съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че срещу ищеца е водено ИД № 2024.. по описа на ЧСИ С..Х, въз
основа на издаден в полза на ответника „С..а“ ЕАД изпълнителен лист на 29.12.2014 г.
по гр. дело 58137/2014 г. по описа на СРС, 48 с-в за следните суми: сумата от 1509,40
лева, ведно със законна лихва за периода от 24.10.2014 г. до окончателно плащане на
вземането, представляващи неплатена стойност на потребена вода за периода
02.06.2010 г. – 05.09.2014 г., сумата от 479,64 лева – мораторна лихва за периода от
02.07.2010 г. – 03.08.2014 г. и сумата от 339,78 лева – разноски по делото; че
вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
Предвид отделените за безспорни обстоятелства и направеното признание от
ответника на предявения иск, съдът счита, че по делото безспорно се доказа, че
ответникът няма право на принудително изпълнение върху сумите, за които е издаден
изпълнителен лист на 29.12.2014 г. по гр. дело 58137/2014 г. по описа на СРС, 48 с-в,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Страните спорят дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, респ. по кой ред следва да бъде разпределена отговорността за разноските –
съгласно чл. 78, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че наличието на изпълнителен титул срещу ищеца е от значение
при преценка за правния интерес на последния от предявяване на исковете и следва да
бъде съобразено при разпределяне на отговорността за разноските, но само по себе си
не е достатъчно за извод, че при уважаване на исковете тя задължително следва да
бъде разпределена по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. За възлагане на
разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на
ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи – и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо
бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, обуславя обратния резултат.
Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя
висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от съда при
преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока
да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане /в този
2
смисъл – Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. №170/2023 г. на ВКС, III ГО/. В
случая не се оспорва по делото, че въз основа на същият изпълнителен лист е
първоначално образувано изп. д. № 2.. на ЧСИ С..Х, което е било прекратено поради
настъпила перемпция, а в последствие е образувано ново ИД № 2024...Тоест налице
са твърдения и доказателства, че след прекратяването ответникът е проявил активност
като кредитор и взискател като е образувал ново изпълнително производство.
При този изход на спора и с оглед установеното от съда поведение на ответното
дружество, с което същото е дало повод за образуване на делото, единствено ищецът
има право на разноски. Не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, защото макар да е
признал иска, именно ответникът е станал повод за завеждане на делото и не е налице
една от кумулативно предвидените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да му се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 95,45 лева и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 680 лева. За неоснователно съдът намира релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от ищеца. Същито е в рамките на предвидения в Наредба № от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. М. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Д... 13, еет против „С..а“ АД, ЕИК .. с адрес: гр. С..,
ж.к. „М..“, Б.п №, бл, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ответникът няма
право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми: 1509,40 лева,
ведно със законна лихва за периода от 24.10.2014 г. до окончателно плащане на
вземането, представляващи неплатена стойност на потребена вода за периода
02.06.2010 г. – 05.09.2014 г., сумата от 479,64 лева – мораторна лихва за периода от
02.07.2010 г. – 03.08.2014 г. и сумата от 339,78 лева – разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист по гр. дело 58137/2014 г. по описа на СРС, 48 с-в,
въз основа на който лист е образувано ИД 1875/2024 г. по описа на ЧСИ С..Х, рег. №
863 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „С..а“ АД, ЕИК .. с адрес: гр. С.., ж.к. „М..“, Б.п №, бл да заплати на
С. М. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.., ул. „Д... 13, еет на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за държавна такса в размер на 95,45 лева и разноски за
3
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4