Р Е Ш Е Н И Е № 409
гр.Пловдив, 16.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Цветелина Бакалова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 565 по описа за 2017 година намери за установено
следното:
Искове с правно основание чл. 649, ал.1 във вр. с чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл. 108 ЗС.
НАП – София е предявил против „ФЕНИКС-ЮГ“ АД /н/, ЕИК ********* от град Пловдив, ул. Македония 20 и „Етик Финанс“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 649, ал.1 във вр. с чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл. 108 ЗС, с които претендира да се обяви за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделка на разпореждане с имуществото на несъстоятелния длъжник, изповядана с нотариален акт за покупко-продажба № 164, том 2, рег. № 4828, дело № 352 от 05.10.2012 г. на Нотариус Б. Т., с район на действие РС – Пловдив, вписан в СВ – Пловдив, с вх.рег. № 23852 от 05.10.2012 г., акт 50, том 67, дело № 12032/2012 г., както и да се осъди „Етик Финанс“ АД да върне владението на имота, предмет на същата сделка, в масата на несъстоятелността на „Феникс Юг“ АД.
По същество твърди, че сделката е сключена при цена от 9 000 лева, като с това даденото значително надхвърля по стойност полученото, че се касае до възмездна сделка, извършена в двегодишния срок преди откриване производството по несъстоятелност и не по-рано от датата на неплатежоспособността.
На основание чл. 649, ал.3 от ТЗ, съдът с определение от 24.11.2017 г., е конституирал като съищец синдика на „ФЕНИКС-ЮГ“ АД /н/.
Същият е подал „допълнителна искова молба“ от 21.12.2017 г., която всъщност е първа, предявена от синдика. С нея, заявява, че поддържа така предявените искове.
Ответното дружество „Феникс - Юг АД /н/ не взима становище по исковете и не ангажира доказателства.
Ответното дружество „Етик Финанс“ АД оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с решение № 371/18.06.2013 г. на ПОС е обявена неплатежоспособността на „Феникс-Юг“ АД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност като същото е спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ. С решение № 373/02.09.2016 г. по т.д. № 674/2014 г., постановено по реда на чл. 632, ал.2 от ТЗ, производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик. Това решение е обявено в регистъра по чл. 235, ал.5 от ГПК на 07.09.2016 г., а в ТР – на 09.09.2016 г.
Настоящият иск е предявен с дата на пощенското клеймо 11.09.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 622 от ТЗ, съдебните решения в производството по несъстоятелност, сред които изрично тези по чл. 632 от ТЗ се обявяват в ТР. Посочената разпоредба е специална, поради което съдът намира, че срокът по чл. 649 от ТЗ следва да се преценява с оглед посочената норма.
Процесното решение по чл. 632, ал.2 от ТЗ е обявено в ТР на 09.09.2016 г. и, следователно преклузивният срок за предявяване на иска изтича на 09.09.2017 г. /събота/ - неприсъствен ден. В този случай, срокът, изтича на първия присъствен ден след посочената дата, а именно – 11.09.2017 г., когато всъщност е предявен настоящия иск. Ето защо, съдът намира, че преклузивният срок за предявяването му е спазен, а искът е допустим.
По същество:
Не се спори между страните, че с нотариален акт за покупко-продажба № 164, том 2, рег. № 4828, дело № 352 от 05.10.2012 г. на Нотариус Б. Т., с район на действие РС – Пловдив, вписан в СВ – Пловдив, с вх.рег. № 23852 от 05.10.2012 г., акт 50, том 67, дело № 12032/2012 г., „Феникс – Юг“ АД е прехвърлило на „ЕТИК ФИНАНС“ АД /с предишно наименование „Атлас Финанс“ ЕАД, правото на собственост върху сграда с идентификатор 56784.522.2244.3 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: град Пловдив, ул. Сатурн 9, със застроена площ от 100 кв.м., „ведно със съответното право на строеж“ върху поземления имот, за сумата от 9 000 лева.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Д. А. Н.. Същият заявява, че е бил поканен от дружеството-купувач да извърши оглед и представи оферта за необходимите строително-монтажни работи на процесния обект. Заявява, че при първия й оглед през 2015 г., сградата е била в много лошо състояние – санитарните помещения са били непригодни за ползване, сградата е било неизползваема, с рушащи се тавани и следи от наводняване. Заявява, че стените са били от голи ламарини, които не са укрепени, а самата сграда е била паянтова, без врати; подът – от бетон.
Според свидетеля, характеристиката на сградата към онзи момент е „паянтова с метални профили – сглобяема конструкция“. Отвън е била изработена с панели от шперплат и фазер, които са започнали да падат и е нямало покрив. В крайна сметка, свидетелят характеризира сградата като такава в „много лошо състояние“.
Други показания, както и доказателства за състоянието на процесната сграда към момента на продажбата й, по делото не са събрани.
Като доказателство по делото е изслушана съдебно-техническа и оценъчна експертиза, изготвена от в.л. С.Ж., заключението по която не бе оспорено от страните и което като компетентно съдът кредитира изцяло. Съгласно същото и на база изслушаните показания относно състоянието на сградата към момент, най-близък до продажбата, експертът посочва, че пазарната стойност на стопанската сграда е в размер на 8530 лв., а на правото на строеж върху общинския терен, върху който е построена тя – 8600 лева или общата пазарна стойност на обекта, така, както е описан в процесния нотариален акт, е в размер на 17 130 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ „Освен в предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
Както се посочи, няма спор, че с решение № 371/18.06.2013 г. на ПОС, е обявена неплатежоспособността на „Феникс-Юг“ АД, с начална дата 01.01.2012 г. и е открито производство по несъстоятелност на посоченото дружество.
В случая е безспорно установено, че възмездната сделка е извършена на 05.10.2012 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността /01.01.2010 г./ и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която е депозирана на 17.09.2014 г. Спорът е само за това налице ли е значително несъответствие между даденото и полученото по сделката.
Дали неравностойността на насрещните престации е значителна се преценява от съда във всеки конкретен случай – в който смисъл е Решение № 107/14.11.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. на ВКС, I т.о.
Съдът намира, че такава неравностойност на престациите в процесния случай не се установява. Съгласно заключението на вещото лице изготвената от него пазарна оценка на процесната сграда, на база състоянието, в което обективно се е намирала тя към момента на продажбата, е 8530 лв. Съгласно посоченото в нотариалния акт, продажната цена, на която е сключена сделката, е в размер на 9 000 лева.
Няма спор, че в предмета на така сключения договор е посочено „ведно със съответното право на строеж върху дворното място“. Няма съмнение обаче, че това „съответно право на строеж“ не е самостоятелен предмет на прехвърлителната сделка, в който случай в самия нотариален акт би бил записан с различна, отделна пазарна цена. Дори със сключения договор за продажба страните да посочат обща продажна цена, няма спор, че тази идеална част от правото на строеж върху цялото дворно място, не е самостоятелен предмет на продажбата, а идеалните части от това право са прехвърлени единствено и само във връзка с продажбата на сградата. Аргумент в тази насока е и ясната формулировка в нотариалния акт, в който правото на строеж не е описано като самостоятелен обект, дори не и в ясни граници и цена, а е посочено изрично, че то е „съответно“ на прехвърлените права върху паянтовата сграда. Нещо повече, приобретателят на идеалните части от правото на строеж не би могъл да ги реализира или да се разпореди с тях, извън правата си върху самата постройка. Ето защо, съдът намира, че обективно вписаните в нотариалния акт „съответни части от правото на строеж“ не са увеличили стойността на продадения имот, поради което и не би могло същите да бъдат обект на самостоятелно оценяване.
Казаното означава, че в процесния случай, не са налице предпоставките на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и не може да се направи извод, че даденото значително надхвърля по стойност полученото по сделката.
Ето защо, съдът намира иска за неоснователен. Неоснователен, следователно, е и искът да се осъди ответното дружество „Етик Финанс“ АД да върне процесния имот в масата на несъстоятелността на „Феникс Юг“ АД.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на НАП – София, бул. Княз Дондуков 52, при участието на Д.Т.Т. ЕГН ********** ***, в качеството му на синдик на „Феникс Юг“ АД /н/, ЕИК ********* и съищец, против „ФЕНИКС-ЮГ“ АД /н/, ЕИК ********* от град Пловдив, ул. Македония 20 и „Етик Финанс“ АД, ЕИК ********* от град Пловдив, бул. Хр. Ботев 27А, съдебен адрес:***,– адв. Ч., с правно основание чл. 649, ал.1 във вр. с чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл. 108 ЗС, с които се претендира да се обяви за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ФЕНИКС-ЮГ“ АД /н/, ЕИК *********, покупко-продажба на правото на собственост върху сграда с идентификатор 56784.522.2244.3 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: град Пловдив, ул. Сатурн 9, със застроена площ от 100 кв.м., „ведно със съответното право на строеж“ върху поземления имот, за сумата от 9 000 лева, изповядана с нотариален акт за покупко-продажба № 164, том 2, рег. № 4828, дело № 352 от 05.10.2012 г. на Нотариус Б. Т., с район на действие РС – Пловдив, вписан в СВ – Пловдив, с вх.рег. № 23852 от 05.10.2012 г., акт 50, том 67, дело № 12032/2012 г., както и да се осъди „Етик Финанс“ АД да върне владението на имота, предмет на същата сделка, в масата на несъстоятелността на „Феникс Юг“ АД /н/.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: