№ 3303
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110213921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. Ц. срещу Наказателно постановление № BG 22032022
/5800 /P8-448 /22.03.2022г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради неговата незаконосъобразност. Излага
доводи за липса на извършено нарушение така както е отразено в обжалваното НП, тъй като
по дистанцията по която е извършван превоза има разположени множество камери, през
които е преминал като валидно платена тол такса. Излагат се и аргументи, че в нарушение
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. доставчикът
на услугата за електронно събиране на пътни такси е следвало да уведоми незабавно
собственика или ползвателя на ППС за недекларираната пътна такса – преди образуване на
административно наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк.Д. / с пълномощно по делото/ .
Моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно и се заплати
възнаграждение в размер на 80 лева в полза на въззиваема страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
1
следното:
На 22.03.2022 г. в 00:57 часа в направление излизане от територията на Република
България, на гранично контролно-пропускателен пункт "Калотина", пристигнало пътно
превозно средство с рег. № ******* –влекач, марка „Мерцедес“ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя К. В. Ц..
Била извършена проверка от контролните органи на Агенция "Митници", при която било
установено, че на 07.03.2022 г. в 11:12 часа ППС с рег. № ******* е заснето да се движи по
път "А-6", отсечка 50+427, м/1 18и п.в. Илиянци, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За така извършеното административно нарушение е
приложени изображения във вид на снимков материал.
При извършената служебна проверка водача на автомобила –жалбоподателя Ц. заплатил
дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева.
Въз основа на направените констатации, св. А. съставила АУАН № BG22032022/5800/P8-
448/22.03.2022 г. срещу К. В. Ц. за извършено от последния административно нарушение
по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта, К. В. Ц. го
подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено
възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН издадено и обжалваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление № BG 22032022 /5800 /P8-448 /22.03.2022г., с
което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация на
жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН - съставен АУАН,
квитанция за платени пътни такси в Република България, свидетелство за регистрация,
Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., Заповед № РД-11-167/08.02-2021г. издадени от
председателя на управителния съвет на АПИ и Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г.,
издадена от директора на Агенция "Митници", Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г.,както и
гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля- актосъставител А..
Съдът кредитира показанията на св. А., като намира същите за подробни, последователни и
непротиворечиви, кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и писмените доказателства, приобщени към материалите на делото, като намира
същите за относими към предмета на доказването му. В тази връзка следва да се отбележи,
че нарушението се установява по безспорен начин от приложени писмени доказателства,
вкючително и снимков материал.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
2
контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни длъжностни лица,
съгласно приложените по делото писмени доказателства. Спазени са и давностните срокове
по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. И в двата
акта по недвусмислен начин е описано както извършеното административно нарушение,
така и мястото на осъществяването му, поради което не е ограничено по никакъв начин
правото на защита на санкционираното лице, което е в състояние да възприеме
фактическите рамки на вмененото му във вина нарушение.
Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото
предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл.
10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно
заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа.
Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото административно
нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за
заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално
изминато разстояние.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената
разпоредба, съдържаща състава на извършеното административно нарушение, а единствено
е отразена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.Ето защо, съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба. Като горното обстоятелство е довело до невъзможност
жалбоподател да разбере от правна страна вмененото му административно нарушение, за
което е ангажирана и административната му отговорността.
Отделно от това съдът намира, че в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
3
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО " Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство".
Тоест, в случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние е следвало да уведоми собственика на процесното ППС, относно липсата на
декларирани от бордовото устройстно тол данни. Едва след изпълнение на това задължение
и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на процесното ППС. В
този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от
същия.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са били увредени или застрашени обществените
отношения, обект на защита от нормите на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, поради
което и същото представлява маловажен случай. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
материалния закон.
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят, който не е направил
своевременно такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН и чл.64д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 22032022 /5800 /P8-448 /22.03.2022г.,
издадено от директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4