Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Белоградчик, 27.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова , като разгледа докладвано то от
съдия Кайтазка НАХ дело № 106 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.М.Л.
***, с ЕГН ********** срещу НП № 242-6-ЗОБВВПИ-2020г. от 07.05.2020 г. на
Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена
"глоба" в размер на 500,00 лв., на основа ние чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ,
за извършено нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата, изготвена от името
на М. Л. се оспорва вината му за извършеното, твърди, че не е извършено
нарушението , че е нарушена процедурата по установяване на нарушението и
налагане на санкцията – имало разминаване в съдържанието на АУАН и НП, твърди
че не е посочен правилно адреса, на който се сочи извършеното деяние. Моли се съдът да отмени издаденото НП. В с.з.
жалбоподателят се представлява от избран от него адвокат, който поддържа
жалбата и иска и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно
уведомена за с.з. не изпраща представител, но в придружаващото преписката
писмо, взема становище да се остави без уважение жалбата.
Съдът, след като обсъди изложеното в
жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от
фактическа страна следното:
На 29.04.2020 г., при
проверка от служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин – свид. В. Т. и Г. Ж.,***,
в дом, обитаван и от жалбоподателя М.Л. и близките му /вкл. свид. М. Л. – баща
на същия/, е установено, че законно притежаваното от М.Л. огнестрелно оръжие
- дългоцевна ловна пушка м. „Бойто” ,
кал.12, № 74559, не е съхранявано по
изисквания от закона ред – на адреса, който е заявен от жалбоподателя като
негов „постоянен“, в гр.Б., обл.В., и който бил отразен в разрешението за съхранение, носене и употреба на
оръжието. Оръжието иначе, било поставено в метална каса в къщата в селото и М.Л.
имал надлежните документи за него - разрешително. На проверяващите полицейски
служители, М.Л. показал документи за плащане на сметки от домакинството в
къщата, и там бил посочен адрес с. Т., ул. “П.“ № …, поради което те приели, че това е и адреса на имота, в който се намирали
в този момент - на проверката. Къщата била на улица, различна от главната в
селото. На М.Л. било обяснено, че щом съхранява оръжието на друго място,
различно от посоченото в разрешителното – това може да е настоящият му адрес и
фактът на промяната следва да е заявен писмено пред контролния орган – в случая
пред Началник РУ-Белоградчик, което пък Л. заявил, че не е знаел, като изискване
от закона.
Предвид констатираното в имота в с. Т., обл.В., обитаван и от М.Л. на 29.04.20 г. – съхранение на оръжие не на адреса,
посочен в разрешителното за съхранение, носене и употребата му, свид. В. Т.
/Мл.ПИ-КОС в група „ОП“ при РУ-Белоградчик/, съставил на жалбоподателя АУАН №
6/30.04.2020 г., в присъствието на свид. Г. Ж. и на самия нарушител.
Нарушението било квалифицирано по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП № 242-6-ЗОБВВПИ-2020/ 07.05.2020 г. на Началника на
РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.
Още на 27.04.2020 г., жалбопод. М.Л. бил подал
заявление в общинската администрация на Община Чупрене - за настоящ адрес, и такъв е регистриран за
него - в с. Т., общ. Ч., обл. В., на ул. “С.“ № ….
На 08.06.2020 г. пък, М.Л. подал и изрично писмено
Уведомление до Началника на РУ-Белоградчик, че ще съхранява огнестрелното си
оръжие по настоящ адрес ***.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
При издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН и
ЗОБВВПИ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, според настоящият съдебен състав, се
установява, че жалб. М.М.Л. безспорно е осъществил състав на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, като не е съхранявал по надлежния ред огнестрелното си оръжие на
адреса, посочен в издаденото му разрешително за съхранение, носене и употреба
на оръжието – той и постоянен адрес ***5. Не се и спори от страните по
делото, че така посоченият адрес на жалбоподателя в гр. Белоградчик, е неговият
„постоянен“ и именно за него е издадено разрешителното, което се потвърди и от
добитата по делото Справка от НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението – Национална база данни "Население"
Съгласно чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ: „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в
метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за
който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица
подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по
постоянен и по настоящ адрес.“
Безспорно за съда е, с оглед
представените доказателства /Справка от НБД “Население“, извършена по ел. път
по делото, Удостоверение за настоящ
адрес,*** и Уведомление до Началник РУ-Белоградчик от М.Л. /, че жалбоподателят
е направил своя регистрация по настоящ адрес ***, като това е станало на 27.04.2020
г. – т.е. още преди деянието, за което е обвинен, както и че той е отправил
Уведомление до Началник РУ-Белоградчик, че ще съхранява законното си
огнестрелно оръжие на този именно адрес – настоящият, но последното е станало
едва на 08.06.2020 г. Т.е. към датата, на която е осъществявана проверка от
контролните органи – служители на полицията, вкл. и инспектор „КОС“ в група
„ОП“ при РУ-Белоградчик, 29.04.2020 г., огнестрелно оръжие - дългоцевна ловна пушка м. „Бойто” , кал.12,
№ 74559, не се е намирало в гр.Б., обл.В., ж.к. „З.“, № …, а притежателят
на същото не е бил известил към този момент намерението си да оставя оръжието
на друго място – в с. Търговище, обл.Видин.
Съдът отбелязва, че закона в случая / ЗОБВВПИ / не прави разлика между
„държане“ и „съхранение“, но от показанията на свид. М. Л.,
които съдът възприема за истинни и обективни, въпреки роднинската връзка с М.Л.,
се установява, че оръжието на М.Л. е било преместено на 29.04.20 г. от гр.Б. в
с. Т.,
обл.В.,
и е останало там няколко дни – „до неделя“ по думите на св. М. Л.
/ 29.04.2020 г. е едва ден „сряда“/, което обуславя некратък според съда
престой там на тази вещ, намираща се под особен режим на боравене с нея и на
ограничаване достъпа на трети лица, поради опасността от ползването й.
Съдът се съгласява обаче, с аргумента
на представителя на жалбоподателя, че проверяващите служители на МВР неправилно
са визирали мястото – като адрес, имот, на което са извършили проверка и са
установили нерегламентирано съхранение на оръжието на М.Л.. В с.з. нито един от
свидетелите, вкл. и самият М. Л. – баща на М.Л., не успяха да
идентифицират имота / като адрес /, в който е направена проверката и открито
оръжието. Ясно стана само, че домът е ползван от цялото семейство на
жалбоподателя и не се намира на главната улица в селото, а в странична такава./
вкл. свид. В. Т. изрично го упомена в показанията си/. Очевидно свид. Т. и Ж.
са се заблудили , че са се намирали на адрес – ул. “П.“ …,
в с. Т.,
обл.В. и
погрешно затова е вписан този адрес, както в АУАН, впоследствие и в НП. От
представените доказателства на съда – от третото лице – Община Чупрене, писмо с
информация за адресни регистрации и извадка от регулационен план на с. Т.,
общ. Ч.,
се изясни, че главната улица в селото е назована „П.“,
а друга, отклоняваща се от посочената – е ул. “С.“,
като двете номерации на имоти – „№…“ по тях, не са въобще в близост дори по протежение
на двете улици, макар имот с № …, на ул. “С.“
до е в близост до ул. “П.“,
но до нейни имоти с № … и
№ ….
Още от така посочените тук писмени доказателства се изясни, и че на
административен адрес „ул. П. № …“ в селото, няма адресни регистрации на ФЛ – нито
по постоянен, нито по настоящ адрес.***“, има регистрация, и то само по
„настоящ адрес“, на жалбопод. М.Л.. Каквато и да е причината за объркването на
адресите на имотите, соченият в АУАН и НП, и действително обитаваният от М.Л. ***,
така възникналата неточност в
обвинението за извършено нарушение, е съществено разминаване с
действителността, обосноваващо неправилност на самото обвинение, и
недоказуемост на същото пред съда, във вида , в който е повдигнато то.
На следващо място, съдът намира за
резонен довода на защитата на жалбоподателя, за несъответствие в текста на
обвинението, формулирано първо в АУАН, а след това с НП. В акта е записано, а и
свид. Т. и Ж. потвърдиха пред съда, че оръжието на М.Л., което те установили в
с. Т.
на 29.04.20 г., / без значение тук адреса/ се намирало в метална, неподвижна,
заключена каса. В НП се твърди точно обратното – че оръжието, освен съхранявано
не на надлежния, вписан в разрешението адрес, не се намира и в метален шкаф / със
секретно заключване /. Стига се до пълно противоречие с фактическата
обстановка, изложена в АУАН, и то изразено не в отпадане на част от
обвинението, а напротив – разширяване обема му, чрез приписване на нови елементи - хипотези на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ. Констатираното и от съда е недопустимо по правилата на наказателния и
админ. наказателния процес, регламентирани в българските относими закони. АНО на практика се е произнесъл по въпроса
за вина и авторство, като е наложил и наказание, на едно лице, без то да е било
обвинено в извършването на елементи от състава. Отделен е въпроса, че така
формираното от АНО в НП обвинение – остава и недоказано / относно не
поставянето на оръжието в метална, неподвижна, заключена каса, респ. шкаф /.
При така установените
нарушения - съществени според съда - на материалния и процесуалния закон при
провеждане на админ. нак. производство, съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед решението на
съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането
, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение
в процеса. Съгласно чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 / в редак. им към 12.05.2020
г., когато е изготвен договорът за правна защита и съдействие, а ал.4 на чл.18
не е съществувала! / от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения: „ За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, поради което и съдът присъжда
в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер
на 200,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото
договор за правна защита и съдействие с адвокат, удостоверяващ, и че същото е
платено в брой, поради което и има доказателства, че разноските са реално
направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн.
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-6-ЗОБВВПИ-2020г./ 07.05.2020 г. на Началника на РУ-Белоградчик към
ОД-МВР-Видин, с което е наложена на М.М.Л. ***, с ЕГН **********,
"глоба" в размер на 500,00 лв., на основа ние чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ,
за извършено нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е
РУ-Белоградчик/, с адрес гр. Видин,
обл.Видин, ул. „Цар Симеон Велики” № 87, да заплати на М.М.Л. ***,с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Районен съдия: