№ 3143
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20093135 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 33612 по описа за
2019 г. на СРС, Трето ГО, 155-ти състав се : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените искови претенции от „Т.С.“ ЕАД, против В. И. Д., с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. И. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата
от 1 184,07 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и седем стотинки/ -
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.София, ж.к.“Я*******, абонатен №
*******, за периода от месец май 2015 г. до месец април 2017 г., сумата от
198,29 лв. /сто деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ – лихва за
забава за периода от 14.11.2016 г. до 12.12.2018 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции срещу ответниците за сумата
от 21,42 лв. /двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/ – главница за
дялово разпределение, сумата от 4,43 лв. /четири лева и четиридесет и три
1
стотинки/ – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.12.2015 г. до 12.12.2018 г., както и срещу ответницата С. К. Д., за сумата от
394,69 лв. /триста деветдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.София, ж.к.“Я*******, абонатен №
*******, за периода от месец май 2015 г. до месец април 2017 г., сумата от
66,10 лв. /шестдесет и шест лева и десет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 14.11.2016 г. до 12.12.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 21.12.2018 г. до изплащане на вземането.
В тежест на ответницата В. И. Д. са възложени разноските в заповедното
и исково производство, съобразно изхода по иска по чл.422 ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
особения представител на В. И. Д..
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се, че от страна на ищеца останал недоказан факта, че страните са
обвързани от облигационно отношение; ответницата не била потребител. ОУ
не били подзаконов нормативен акт. Решението било постановено в
противоречие с чл.62 ЗЗП, както и с европейските директиви и КРБ. Нарушен
бил принципа на случайно разпределение на делата. Задължението било
погасено по давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и искът да бъде
отхвърлен.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Х.И Р.“ ЕООД не взема
становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 03.06. 2021
г. Въззивната жалба е подадена на 11.06.2021 г.; следователно същите са в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване в частта в която претенцията на
2
ищеца с правно основание чл.422 ГПК, срещу ответницата/въззивник е била
уважена.
Следователно въззивната жалба в горната част е допустима.
/По отношение на С. Д. въззивната жалба е върната с влязло в сила
разпореждане/.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
03.01.2019 г. , издадено по ч.гр.д.№ 80601 по описа за 2018 г. е съобщена на
всеки длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
16.05.2019 г.
Исковата молба е предявена на 12. 06.2019 г., т.е. в срок.
Относно соченото нарушение на чл.9 ЗСВ:
Действително, искът по чл.422 ГПК е бил разгледан от съдията издал
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Исковото производство по чл.422 ГПК е проекция на заповедното.
От друга страна решението на първата съдебна инстанция не би могло
да бъде опорочено поради евентуално нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ от
първостепенния съд. Следва да бъде подчертано, че в гражданския процес,
предвид правомощията на съответната инстанция по националното право,
преценката относно нарушението на принципа за справедлив съдебен процес,
се преценява, като се взема предвид производството като цяло.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- от представения по
делото нот.акт за дарение на недвижим имот № 110, дело № 99 от 11.10.2018
г. се установявало, че ответницата В. И. Д. е дарила на внука си В.В.П.
собствените си ¾ идеални части от процесния недвижим имот като
3
дарителката си била запазила вещното право на ползване. Следователно
ответницата била потребител на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Установило
се, че процесната сграда е топлоснабдена. Количеството потребена топлинна
енергия било установено от заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза и стойността й възлизала на 1 748,75 лв., от които
начислена сума по фактури – 1 448, 74 лв. и доплащане по изравнителна
сметка – 300,01 лв. Затова претенцията на ищеца срещу ответницата В. Д.
била напълно основателна. СРС е констатирал, че от особения представител
на ответницата В. Д. не е направено възражение за погасяване на вземанията
по давност. По отношение на претендираната лихва за забава съдът е
посочил, че размерът й е установен от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и възлизал в размер на 264,39 лв., т.е. ищцовата претенция била
основателна. По отношение на ответницата В. Д. следва да се приеме за
установено вземане в размер на 198,29 лв., т.е. толкова, колкото било
претендирано.
Претенциите за стойност на услугата дялово разпределение и лихвата
за забавеното й плащане са били приети за неоснователни и като такива
отхвърлени.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция напълно
споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва
да се считат и за мотиви на настоящето решение.
От представеният с исковата молба нот.акт № 110, дело № 99 от
11.10.2016 г. се установява, че ответницата В. Д. след като се е разпоредила с
притежаваните от нея ¾ идеални части от процесния топлоснабден имот с аб.
№ ******* в полза на внука си В.В.П., е запазила вещното право на ползване
на същия.
При това положение страните са обвързани от облигационно
отношение, възникнало на основание ОУ на ищцовото дружество. В случая се
претендира заплащане на потребена ТЕ за периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г.
по Общи фактури, съответно от 31.09.2016 г. и 31.07.2017 г.
Относно твърдяното противоречие с чл.62 ЗЗП:
С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
4
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга,
която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление". Законодателното решение е обяснимо с
оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените
сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез
представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим
на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП,
който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на
потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната
от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към
този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и
ЗЗП) не си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2
ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му
бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е
само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление
в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено
от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010
5
г. по к.д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права-ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 25.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2016 Г., ОСГК НА ВКС.
Ето защо и този довод на ответницата се явява неоснователен.
Стойността на потребената ТЕ е установено от заключенията на
допуснатите, изслушани и прието от СРС, съдебни експертизи- техническа и
счетоводна и възлиза на размерите, приети от съда, виж л.154 по делото пред
СРС и таблицата на л.160, неразделна част от заключението на вещото лице-
счетоводител. За процесния период ТЕ е начислена въз основа на отчетите на
2 броя ИРРО. Отчетите са извършени от ФДР и са с подпис на клиента, виж
доказателствата, представени от третото лице помагач с молбата от
22.02.2021 г. Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание,
състояло се на 23.02.2021 г. тези доказателства не са били оспорени от
особения представител на ответницата В. Д. /виж л.167/. ТЕ, отдадена за
сградна инсталация е съобразена с отопляемата кубатура от 195 куб.м.,
посочен от живущите в нарочен списък за това. Начислената БГВ е въз
основа на отчетите на 1 бр.топъл водомер като отчетените количества са
въведени в изравнителната сметка.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено
по отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд №
6
5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 .
Констатирано е от вещото лице-счетоводител липса на плащане на
задълженията, виж л.160 по делото пред СРС.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, в срока по
чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата В. Д. не е направил
възражение за погасяване на вземанията по давност. При това положение,
това възражение е преклудирано по арг. от чл.133 ГПК и като направено
извън преклузивния за това срок /за първи път с въззивната жалба/ не следва
да бъде разглеждано.
По отношение забавеното плащане на стойността на потребената ТЕ не
се съдържат възражения нито в отговора по исковата молба, нито във
въззивната жалба поради което настоящата инстанция при съобразяване с
правилата на чл.269 ГПК, не излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
частта в която с първоинстанционното решение са уважени претенциите на
ищеца по чл.422 ГПК ще следва да бъде потвърдено.
В останалата част въззивната жалба като недопустима поради
липса на правен интерес от обжалване, ще следва да бъде оставена без
разглеждане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение е правилно в
частта за разноските поради което ще следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват, а и
такива не са направени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за
7
процесуално представителство.
Доколкото особените представителни не дължат заплащане на държавна
такса, то на основание чл.77 ГПК въззивницата ще следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса за въззивното обжалване в размер на 55,30 лв.
по сметката на СГС.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20093135 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 33612 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 155-ти състав , в частта, в която се :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С.“
ЕАД, против В. И. Д., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК
и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. И. Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1 184,07 лв. /хиляда сто осемдесет и четири
лева и седем стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.София,
ж.к.“Я*******, абонатен № *******, за периода от месец май 2015 г. до
месец април 2017 г., сумата от 198,29 лв. /сто деветдесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода от 14.11.2016 г. до
12.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
31.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
разноските.
ОСТАВЯ въззивната жалба, подадена от В. И. Д. в останалата част
без разглеждане като недопустима.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 100 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
8
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, да
заплати, на основание чл.77 ГПК, държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 55,30 лв. по сметката на СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „,Х.И Р.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК, с изключение на частта в която въззивната
жалба се оставя без разглеждане. В последната част решението може да се
обжалва с частна жалба пред САС, подадена в 1-седмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9