№ 83
гр. С.З., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20235501000012 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 953/11.11.2022г., постановено по гр.д №
3051/2022 г. на Районен съд - С.З., с което „Е." ЕАД е осъдено да заплати на
„В." ЕООД, сумата 168.90 лв., представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение -
ИЗВОД РИЛА – гр. К., с ИТ № 2008237, за периода 01.07.2017-31.07.2017 г.,
по фактура №********** от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 710 лв., представляваща направени по
делото разноски
Въззивникът „Е." ЕАД излага съображения за неправилност на
решението. Направено е искане същото да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените от "В." ЕООД искове. Няма искане за
събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В." ЕООД, с който се
взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Няма искания за събиране на доказателства.
1
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди
„Е.” ЕАД да заплати сумата 168.90 лв., представляваща недължимо платена
сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. К., с ИТ № 2008237, за периода 01.07.2017г.
- 31.07.2017 г., по фактура № **********/31.07.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер.
По делото не се спори, че "Е." ЕАД притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване
на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено
приемане.
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от
26.09.2008 г. от Е. до „В.“ ЕООД С.З. относно идентифициране на обекти на
потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите. С това писмо
ответникът Е. е поискал от ищеца „В.“ С.З. документи удостоверяващи
собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции.
Представено е писмо от „Е.“ ЕАД, в което заявяват, че между ищеца и
ЕСО ЕАД няма договори за присъединяване, достъп и пренос през електро-
преносна мрежа. По делото е представена молба от НЕК ЕАД, в която
заявяват, че правото на собственост върху далекопроводи и електрически
2
уредби високо напрежение е преминало към ЕСО ЕАД през 2014 г., а правото
на собственост върху далекопроводи и електрически уредби средно и ниско
напрежение, ведно със съпътстващата документация е преминало към
съответните електроразпределителни дружества.
Безспорно е също, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г.,
ответникът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на
ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН
2008237– извод РИЛА, гр. К.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Страните не спорят също, че ищецът е собственик на ИЗВОД РИЛА– гр.
К. и прилежащия му електропровод „Х.“, чрез който се захранвала Помпена
станция „К.". Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато
били включени в капитала на дружеството. Това обстоятелство е служебно
известно на съда от други разгледани между същите страни аналогични дела.
От заключението на назначената съдебно- техническа експертиза, се
установява, чe електропровод „Х.“ 20 kV е собственост на ищеца през
процесния период и той е изходящ от подстанция „Х.“, собственост на ЕСО
ЕАД, ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
Е. ЕР ЕАД. През процесния период Е. ЕР ЕАД няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект.
От заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че
през процесния период цената на електрическата енергия, включително
цената за достъп до електроразпределителната мрежа, вписана в процесната
фактура № **********/31.07.2017г. е остойностена съгласно действащите в
процесния период Решение на КЕВР. Съгласно това решение цените без ДДС
и акциз, на „Е.“ ЕАД (“Е.” ЕАД) са както следва: - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти - 0,01651 лв. на ден.
След извършената проверка експертизата установи, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, вписана в процесната фактура касаеща
процесния период от 01.07.2017 г. до 31.07.2017г. е изчислена правилно,
съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР и е в общ размер на
3
168,90 лв. без ДДС и 202,68 лв. с включен ДДС. Съгласно нормативната
уредба и Решенията на КЕВР цена за достъп до електроразпределителната
мрежа се формира на база на предоставената и заявената от клиента мощност
при небитови клиенти и не зависи от консумацията на електроенергия в
обекта на клиента, от нивото на напрежение, на което се измерва
електрическата енергия, от мястото на измерване на електрическата енергия,
или от собствеността на присъединителните съоръжения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект Електропровед Х. и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД
„РИЛА“ гр.К., който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Х. 20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско
напрежение. Безспорно установено по делото е, че присъединяването е
извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на Е., ел.енергията,
доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Въз основа на чл.116, ал. 7 от ЗЕ е
приета Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от същата, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
4
е длъжен да го върне. В тези случаи, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно трайната съдебна практика / напр. Решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и
цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество
на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба
на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното
предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –
измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и
цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за
достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през
5
електроразпределителната мрежа се предоставят от Е. Електроснабдяване и
Е. Електроразпределение, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия.
В настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена
станция „Х.", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Х." 20kV.
Установи се също, че по цялата верига на електрозахранването на процесния
обект Извод Рила на ПС„Х.", Е. Електроразпределение няма никакви
собствени електропроводи и електросъоръжения. Заплащането на достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до
нея и не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно,
начислената и получената от ответното дружество такса за достъп до
електроразпределителната мрежа е без основание. Поради това за ответното
дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1
пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е." ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 480 лева с вкл. ДДС.
В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между
„В.” ЕООД и адв. А. С. е сключен на 22.12.2022 г. /лист 24/, поради това
приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер,
поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
6
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл
определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 400 лв.
При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства, адв. А.
С. да е регистрирана по ЗДДС, а и при направена служебна справка в сайта на
НАП, също не се констатира регистрация по ЗДДС, поради което няма
основание, върху размера на адвокатското възнаграждение да бъде
начисляван ДДС. Поради това съдът намира, че претендираното от „В.”
ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. се явява прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и следва да
бъде намалено до минимално предвидения размер от 400 лв.
С оглед изхода на делото „Е." ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 953/11.11.2022г., постановено по гр.д №
3051/2022 г. по описа на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА „Е." ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление :
гр. П.** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., *** направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
7
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8