№ 2138
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110145514 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „М. 2000“ ЕООД срещу ЗД „Б. И.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 5010 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2020 г. в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“
срещу № 249, ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.09.2020 г., в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“
срещу № 249, е настъпило застрахователно събитие – ПТП между собствения на ищеца
лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“ рег. № СА **** СВ и застрахования при
ответника лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № СВ **** ВВ.
Сочи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № СВ **** ВВ, като същият е предприел маневра
изпреварване след като движещият се пред него лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сеед“ рег. № СА **** СВ е подал сигнал и предприел маневра за изменение на
посоката си на движение наляво, при което реализира удар с движещия се вляво пред
него лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“ рег. № СА **** СВ. Сочи, че в
резултат на ПТП на последния са нанесени имуществени вреди. Твърди, че ищецът е
поканил ответника да заплати посоченото застрахователно обезщетение, но последният
не го е направил. Въз основа на гореизложеното моли искът да бъде уважен.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска като неоснователен по размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по „Гражданска отговорност“, описания от ищеца механизъм на
настъпване на ПТП и завеждането на извънсъдебна претенция, по която няма
реализирано плащане. Сочи, че е признал по заведената извънсъдебна претенция
изплащане на сумата от 965,49 лв., както и че до момента същата не е платена. Въз
основа на горното моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
1
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек
автомобил марка „Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № СВ **** ВВ към датата на
процесното ПТП – 14.09.2020 г. по застрахователна полица № BG/02/119003301294, и
механизма на ПТП, а именно: при предприемане изпреварване на движещия се пред
него лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“ рег. № СА **** СВ, след като
последният е подал сигнал и предприел маневра за изменение на посоката си на
движение наляво, лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № СВ
**** ВВ реализира удар него, както и завеждането на извънсъдебна претенция при
ответника по щета по ГО № ********** от ищеца. Последното се установява и от
приложена по делото извънсъдебна покана, получена при ответното дружество на
15.01.2021 г.
За установява на причинно-следствената връзка между така описаните в
протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е изслушано заключение
по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се установява, че всички
увреждания по лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“ рег. № СА **** СВ са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, а именно – облицовка предна
броня, преден ляв калник, преден ляв тас (за боядисване), предна лява врата и
странично дясно огледало (стъкло и корпус) и задна лява врата за подмяна, външна
дръжка на предна лява врата, панел на заден лял калник, заден ляв тас (за боядисване).
Вещото лице е оценило стойността за възстановяване на автомобила, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, на сумата от 5010 лв. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че без непосредствен оглед на детайлите след настъпване на
ПТП се приемат описите на застрахователя, от където вещото лице е извело
заключението си за необходимостта на подмяна на някои части. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и
доказателства за плащането на обезщетението в пълен размер и при съобразяване от
настоящата инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496,
ал. 1 КЗ тримесечен срок е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по
която е образувано делото. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди
и доказва.
2
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид отделените като безспорни обстоятелствата в доклада по делото, съдът
намира за доказани правопораждащите факти, като в тежест на ищеца е останало
доказването на размера на вредите.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. От приетото и
неоспорено заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС, изчислена по
пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 5010 лева.
По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира в
завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да
замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. От
друга страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. Ето защо възражението се
явява неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за имуществените вреди от
увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“ рег. №
СА **** СВ по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен за сумата 5010 лева,
до която следва да бъде уважен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1071 лева, от
които 201 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за САТЕ, 720 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът
намира за основателно, като същото следва да се намали до сумата от 580,50 лв.,
изчислена по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед предявената претенция и
3
фактическата и правна сложност на делото. Следователно съразмерно уважената част
от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 931,50 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „М. 2000“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 432 КЗ за сумата от 5010 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.09.2020 г. в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“ срещу № 249, по
вина на водача на лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № СВ
**** ВВ, ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „М. 2000“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 931,50 лв. представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4