Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова
гр. дело № 10413
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 382053/11.04.2018 г., постановено по гр.
д. № 11337/2017 г. по описа на СРС, 113 състав, е отхвърлен предявения от „К.2.“
ЕООД срещу „К.Л.“ ЕООД – в ликвидация иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД –
за заплащане на сумата от 3 325, 96 лв., представляваща събрани на
отпаднало основание суми от ищеца по образуваното изпълнително дело №
2012838040869 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 552 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „К.2.“ ЕООД, с която
го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при непълнота на доказателствени материал, в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В хода на делото е установено,
че ответникът е предявил запис на заповед, издаден в един и същ ден, с една и
съща стойност два пъти – по ч. гр. д. № 48190/2011 по описа на СРС, ГО, 120
състав, както и по ч. гр. д. № 48192/2011 г. на СРС, ГО, 138 състав. Неправилно
решаващият съд не е допуснал прилагането на второто посочено дело. Същевременно
в мотивите на съдебния акт съдът говори за записи на заповед, при положение, че
е издаден само един. Твърди, че в две производства е представен един и същ
запис на заповед, което счита, че съставлява престъпление. Неправилно СРС е
отказал да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.въпреки,
че СРС е установил, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1 634, 43
лв., това не е послужило като основание да уважи предявения иск в посочения
размер. Моли съда отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника – „К.Л.“ ЕООД. В проведеното открито съдебно
заседание във въззивното производство процесуалният представител на страната
оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. По делото са представени доказателства, че обезсилването на
изпълнителния лист след това е отменено. Производството е продължило като
исково и е установено наличието на задължение към ответника. Твърди, че за по
три лизингови вноски са издавани по един запис на заповед. По този начин всяка
една от издадените по договора за лизинг ценни книги обезпечава различни
лизингови вноски, дължими по договора за лизинг. Счита, че това се установява и
от присъединеното дело на СРС, 120 състав.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответното дружество е цесионер по договор за цесия,
сключен с „К.С.“ ЕООД – в ликвидация, което дружество е заличено. Прехвърленото
вземане е в размер на 5 325, 96 лв. – част от вземане по запис на заповед,
издаден на 13.06.2007 г. от ищеца за сумата от 3 874, 20 евро като
обезпечение по договор за лизинг за покупко – продажба№ 505 от 13.06.2007 г.,
сключен между ищеца и цедент „К.С.“ ЕООД. Твърди, че е плащал дължимите
лизингови вноски до 01.07.2011 г., когато с приемо – предавателен протокол
купувачът – лизингополучател, го е предал на лизингодателя „К.С.“ ЕООД. По този
начин договорът за покупко – продажба се прекратил, без прехвърляне правото на
собственост върху лизинговата вещ.по ч. гр. д. № 48190/2011 г. по описа на СРС,
І ГО 120 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е издаден
изпълнителен лист за вземането, произтичащо от посочения запис на заповед.
Същият е предявен за плащане на 13.03.2010 г. на 12.06.2013 г. представляващият
ищцовото дружество В.И.е подал възражение по чл.414 ГПК срещу постановената
заповед за изпълнение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № 20128380410869 по описа на ЧСИ М.Б., за което
ищецът получил покана за доброволно изпълнение. С разпореждане, постановено по
ч. гр. д. № 48190/2011 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, постановената на
25.11.2011 г. заповед за изпълнение и издаденият изпълнителен лист са били
обезсилени. Независимо от това обаче изпълнителното дело не е било прекратено,
поради което цесиноредът „К.Л.“ ЕООД е събрал сумата, за която е издаден
изпълнителния лист. Тъй като издаденият запис на заповед има обезпечителна
функция относно задълженията по лизинговото правоотношение до настъпване на
падежа, то каузалното правоотношение също трябва да се изследва. По този начин
ответното дружество се е обогатило неоснователно, след като са приключили
договорните отношения по договора за покупко – продажба № 505/13.06.2007 г. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови всички
суми, които неоснователно и принудително са събрани от ЧСИ М.Б. по изп. д. №
2012838410869 в размер на 3 325, 96 лв., както и да му присъди сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Признава обстоятелството, че по ч. гр. д. №
48190/2011 г. по описа на СРС, 120 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист, както, че е постъпило възражение от
ищеца срещу постановената заповед.
Своевременно е депозирал исковата молба в рамките на определения от
закона 1 – месечен срок. С разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 48190/2011
г. по описа на СРС, 120 състав, е обезсилена постановената заповед за
изпълнение от 25.11.2011 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Твърди, че това разпореждане е обжалвано от ответника и с определение,
постановено по ч. гр. д. № 15732/2014 г. по описа на СГС, ІV А състав е
отменено разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист. В хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК е постановено
съдебно решение, с което е уважен предявения иск. Това решение е влязло в
законна сила на 12.03.2016 г. По това дело ищцовото дружество е депозирало
писмен отговор. С оглед на това счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като събраната в изпълнителното производство сума е на годно правно основание
за това. Отделно от това в хода на изпълнителното производство е събрана сумата
от 1 454, 43 лв., а не претендираната от ищеца сума от 3 325, 96 лв.
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение
въззивният съд приема следното:
Правно
релевантно за допустимостта на обжалвания съдебен акт е наличието на
задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.
д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.6, както и ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.13. С първото посочено тълкувателно решение е
разяснено, че ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на
недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното
принудително изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор,
който в действителност няма вземане. Длъжникът
е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на
длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител,
защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен
лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди,
които трябва да докаже. При отмяната на решение, по което е постановено
предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се
издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на
проведеното до момента изпълнително производство. В противен случай длъжникът
би се поставил в по - неблагоприятно положение от това преди започване на
принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който
е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би
получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на
основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение. В
този случай защитата на длъжника би била в отделно производство, което
противоречи на идеята на разпоредбата на чл.245, ал.3, изр. второ ГПК, а именно:
че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в
изпълнителното производство.
В т.13 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК са дадени
задължителни разяснения относно хипотезите, при които се издава обратен изпълнителен
лист по чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. С
него е разяснено, че обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр.2 ГПК се издава за връщане
на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, в
случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по
чл.418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в
изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е
постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане,
предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на
определението за прекратяване на производството по делото.
Тези разяснения намират приложение и в случаите, в
които постановената заповед за незабавно изпълнение е обезсилена.
При преценка допустимостта на предявения иск следва да
се посочи, че съдът е обвързан от фактическите твърдения на ищеца, които
определят търсената от него защита. Дали тези факти действително са осъществени
или не има значение за същественото на спора, ако предявеният иск е процесуално
допустим. Ето защо не следва да се обсъжда дали определението за обезсилване на
постановената заповед е било отменено в последствие или не, доколкото исковата
претенция се основава на твърдение за постановен влязъл в сила съдебен акт за
обезсилване на постановената заповед и издадения изпълнителен лист и
принудително събиране на паричната сума, за която е бил издаден изпълнителния
лист.
При така заявените фактически твърдения на ищеца се
налага изводът, че за него е налице друг път за защита – издаване на обратен
изпълнителен лист. За целите на настоящото производство не следва да се обсъжда
основателността на това искане, доколкото то е извън спорния предмет.
Предвид заявените от жалбоподателя доводи срещу
обжалваното съдебно решение е нужно да се отбележи, че предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, съгласно
нормата на чл.6, ал.2 ГПК. В случая основанието на предявения иск е
принудително събиране на исковата сума, въпреки обезсилването на издадения
изпълнителен лист, което е довело до неоснователно разместване на имуществени
блага. Това основание на иска очертава пределите на решаващата дейност на съда.
Ищецът не е предприел необходимите процесуални действия за изменение на предявения
иск, съобразно изложените във въззивната жалба твърдения за неоснователно
обогатяване, които са различни от основанието на иска, очертано в исковата
молба, поради което не е допуснато такова изменение от решаващия съд. Ето защо
процесуално недопустимо е, както да се ангажират доказателства относно тези
фактически твърдения, които стоят извън основанието на иска, предмет на делото,
така и въззивният съд да се произнася за първи път по тях. За ищеца е открит
исковия път за защита.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
дори да се приеме, че за спора е от значение обстоятелството, че разпореждането
за обезсилване на постановената заповед е отменено и е постановено влязло в
сила съдебно решение, по което е признато съществуването на процесното вземане,
то предявеният иск отново се явява процесуално недопустим. Това е така, защото
нормата на чл.439 ГПК регламентира, че длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Такива фактически твърдения не са заявени от
ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
искът, който е предявен и който решаващият съд е разгледал по същество с
обжалваното решение, се явява процесуално недопустимо. Ето защо и на основание
чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили и да се прекрати
производството по предявения недопустим иск.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното и настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 552 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната в първоинстнационното производство, както и сумата
от 180 лв. – заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 382053/11.04.2018 г., постановено по гр. д.
№ 11337/2017 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 113 състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявения от
„К.2.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Н.Г., срещу „К.Л.“
ЕООД, ЕИК******– в ликвидация, с адрес гр. София, ул. „******, с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 3 325, 96 (три хиляди триста двадесет и пет лева и деветдесет
и шест стотинки) лв. – платени по изп. д. № 20128380410869 по описа на ЧСИ М.Е., при наличие на обезсилен
изпълнителен лист, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА „К.2.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. Н.Г., да заплати на „К.Л.“ ЕООД, ЕИК******– в ликвидация, с адрес гр.
София, ул. „******, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 552 (петстотин петдесет и два) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, както и сумата от 180 (сто и осемдесет) лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СГС
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.