№ 237
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000503269 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна
въззивна жалба на С. П. П. чрез адв. И. М. срещу решение 4932 на СГС от 27.09.2023 г. по
гр.д. 3911/2023 г., I ГО, 26 състав, с което е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 (дванадесет
хиляди) лв., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане,
настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено
наказателно производство, по което е оправдана с присъда по НОХД № 15809/2018 г. на
Софийска районен съд, както и сумата 1 230 лв. разноски по делото.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Излагат се доводи за недоказаност и прекомерност на разноските,
присъдени на насрещната страна, за адвокатски хонорар.
В жалбата на ищцата се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени
вреди в цялост.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор на въззивната жалба
от страна на ищцата.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание прокурор С. от името на въззивния жалбоподател и адв. М. от
името на насрещния жалбоподател поддържат заявеното в жалбите.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
1
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на С. П. П. за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу нея за извършено
престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен
орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва
да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост.
От събраните от първата инстанция доказателства, включително НОХД №
15809/2018 г. на СРС, се установява следното:
На 13.10.2015 г. управителят на „Булклима“ ЕООД, в който ищцата, като служител
на „Ел Ем Консултинг“ ООД е била счетоводител до 27.05.2015 г., е подал молба до 4РУП
СДВР за установяване на извършено престъпление, като видно от текста е твърдял
отклоняване и присвояване на парични средства от ищцата. РУП е извършило проверка по
жалбата и е изпратило преписката на СРП. С постановление на прокурор от СРП, на
30.08.2016 г. е образувано ДП по пр.пр.№ 32810/2016г. на СРП за престъпление по чл.206
ал.1 от НК. Не е било повдигано обвинение, а ищцата била разпитана в качеството й на
свидетел /на 12.10.2016 г., когато са иззети и образци от подписа/. Разпитани са били още
управителят на „Булклима“ ЕООД и управителят на „Ел Ем Консултинг“ ООД, назначени са
били две експертизи – единична счетоводна и комплексна техническа и счетоводна. Срокът
за разследването е бил удължаван многократно. С постановление от 18.06.2018 г. на
прокурор при СРП, ДП е изпратено на СГП по компетентност /с оглед на евентуалния
състав, по който да бъде повдигнато обвинение на ищцата – обсебване/. С постановление от
6.07.2018 г. прокурор при СГП е отказал да приеме делото, като го е върнал на СРП. На
12.07.2018 г. СРП е повдигнала обвинение на ищцата за противозаконно присвояване на
сумата 127 635,75 лв. – престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Взета й е
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв. Ищцата е разпитана в
качеството на обвиняем на 20.08.2018 г. и на същата дата й е предявено разследването.
Ищцата е внесла сумата по паричната гаранция на 27.08.2018 г. С обвинително заключение
на разследващия полицай преписката е изпратена на СРП на 20.08.2018 г. Обвинителният
акт срещу ищцата е внесен в СРС на 17.09.2018 г. Образувано е НОХД № 15809/2018 г. на
СРС. Проведени са четири съдебни заседания, на които ищцата е присъствала. Срещу
ищцата е бил предявен граждански иск от „Булклима“ ЕООД за сумата 127 635,75лв., който
е бил приет за разглеждане от наказателния съд. С присъда от 5.07.2019 г. ищцата е призната
за невиновна в това, че в периода от 16.10.2013 г. до 27.05.2015 г., в гр. София при
условията на продължавано престъпление - със сто тридесет и седем деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, противозаконно присвоила чужди движими вещи - парични суми в общ
размер на 127635,75 лева, собственост на „БУЛКЛИМА" ЕООД, ЕИК: *********, които
пазела - получавала плащанията в брой от клиенти на дружеството, като обсебването е в
големи размери – престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Гражданският
иск срещу ищцата е отхвърлен. Изменена е мярката за неотклонение от парична гаранция в
подписка. Мотивите към присъдата са изготвени през м.май 2021 г. Присъдата е
протестирана от СРП и обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител „Булклима“
ЕООД. Пред СГС е образувано ВНОХД № 2552/2021г. Проведено е едно с.з. на 12.07.2021
г., на което ищцата е присъствала. С окончателно решение от 11.08.2021г. присъдата на СРС
е потвърдена.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Спорно
2
пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер по о чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като съдът
лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на
част или на цялото му имущество. Това предполага и претърпени значителни страдания от
страна на ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
За установяване на справедливия размер на обезщетението следва да се съобразят
свидетелските показания. В съдебно заседание от 19.09.2023 г. са разпитани съпругът на
ищцата Д. П. и М. П.. Според двамата свидетели ищцата била дисциплинарно уволнена, тъй
като шефът й я обвинил в кражба и подал жалба до 4 РУП. Тогава започнали да я призовават
в полицията, извършвали се разпити. Затворила се, не излизала никъде, общувала само със
съпруга си и с разпитаната свидетелка. Притеснявала се децата й да не разберат за делото,
притеснявала се, че няма приходи, не работела, а и не се чувствала психически годна да
работи. Не можела да си намери работа пак като счетоводител. Децата й усетили, че майка
им е напрегната, а голямата им дъщеря мислела, че родителите й ще се развеждат. Имала
хипертонични кризи, била на антидепресанти. Едва след решението на втората инстанция
ищцата се успокоила. Започнала отново работа като счетоводител през 2018 г.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното дело е
започнало на 30.08.2016 г., когато е образувано досъдебното производство. Въпреки че не е
било повдигнато обвинение, а е било срещу неизвестен извършител, в постановлението на
прокурора от СРП от 23.05.2016 г. е посочено, че ищцата е длъжностното лице, чиито
действия са разследвани, като прокуратурата е възложила на разследващите органи да
съберат доказателства срещу ищцата /да разпитат свидетели за действията на ищцата и да
назначат експертиза, която е свързана с проверка на нейната работа като счетоводител/.
Правилно е прието от СГС, че считано от тази дата е налице обосновано подозрение за вина
така, както е изяснено в практиката на ЕСПЧ: моментът, от който е налице „обвинение“ е
този, от който лицето е значително засегнато от предприетите спрямо него действия, от
момента, в който е налице обосновано подозрение за вина /така решение по дело „Я. и други
срещу България“, т. 21/.
Делото е продължило малко по-малко от пет години. Тази продължителност
надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в
светлината на практиката на ЕСПЧ по следните съображения. Налице е забавяне в
разследването – срокът за разследване на досъдебното производство е бил многократно
продължаван – в продължение на 2 г. са разпитани трима свидетели /в това число и ищцата/
и назначени 2 експертизи. Действително, забавяне е имало заради забавянето на вещите
лица да изготвят заключенията, но това не освобождава държавата от отговорност. Забавено
3
е и разглеждането на делото на първа инстанция, тъй като съдът е забавил изготвяне на
мотивите на присъдата с година и десет месеца. На втора инстанция делото е приключило в
разумен срок. Ищцата не е допринесла за удължаване на производството – не е имало
проблем при призоваването й, не е имало отложени съдебни заседания по повод нейно
поведение. Сама по себе си, неразумната продължителност на производството налага
определяне на обезщетение в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
На ищцата е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв.
от 12.07.2018 г. до 05.07.2019 г., а впоследствие е взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“. Няма данни да е била ограничена свободата на придвижване. Предприетите
процесуални действия не са били интензивни - само веднъж е била разпитвана от органите
на разследването. Пред СРС са проведени четири съдебни заседания, на които тя се е явила,
а пред СГС - едно съдебно заседание, на което тя също се е явила.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано трайно психическо или
физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство. В насрещната
въззивна жалба оплакването е, че съдът не е съобразил влошеното здравословно състояние –
хипертония и потиснатост. Твърдението от исковата молба за вдигане на високо кръвно
налягане, хипертонични кризи и пиене на антидепреснати не е доказано нито с медицински
документи, нито с показанията на свидетелите. Вярно е, че свидетелите разказват, че ищцата
имала високо кръвно и пиела антидепресанти, но нито съпругът й, нито най-близката й
приятелка споменават дори едно наименование на лекарство. Известно е, че както
антидепресантите, така и лекарствените продукти срещу хипертония, са по лекарско
предписание, по делото няма представена дори една рецепта, амбулаторен лист или резултат
от изследване. Ето защо, не може да се приеме за доказано влошено здравословно състояние
във връзка с наказателното производство. Стресът, описан в исковата молба по време на
целия наказателен процес, включително потиснатост, плачливост, и разстройване, се
включват в обичайните презумптивни вреди.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че наказателното производство е
образувано за престъпление в област, в която е професионалната реализация на ищцата.
Няма основание да се приеме, че дисциплинарното уволнение на ищцата е последица от
воденото срещу нея наказателно производство, тъй като видно от заповедта за уволнение,
ищцата е уволнена преди прокуратурата да е била сезирана с жалба от управителя на
дружеството, за което ищцата е извършвала счетоводни услуги. Независимо от това, следва
да се кредитират показанията на свидетелите поради тяхната логичност и житейска
оправданост, че повдигнатото й обвинение я е препятствало в търсенето и намирането на
работа като счетоводител до 2018 г.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия размер на
обезщетението, вън от определеното обезщетени за неразумно продължилото производство,
са следните: фактът, че ищцата е била на 38 години, когато е започнало и на 43 години,
когато е приключило, малкият брой на заседанията, неинтензивните процесуално-
следствени действия и мярка за процесуална принуда. Съществено значение има
предвиденото наказание за престъплението, в което е била обвинена, включително
възможността да бъде лишена от права да упражнява професията си, както и факта, че
обвинението е за престъпление е в сферата на професионалната й реализация
За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди, настоящият съд
взема предвид, че няма доказани психически или физически заболявания, продължаващи
към момента във връзка с наказателното дело, делото не е било медийно отразено,
семейните отношения на ищцата не са пострадали – съпругът й я е подкрепял, децата им
4
дори не са разбрали, че срещу майка им се води дело, следователно животът им е
продължил в обичайно русло независимо от наказателното дело.
Не се доказва твърдяното в насрещната въззивна влошаване на здравословно
състояние, а останалите фактори, посочени в жалбата, са взети предвид от настоящия състав.
Показанията на свидетелите съдът кредитира поради тяхната последователност и логичност
с изключение на получавани хипертонични кризи пиене на антидепресанти.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 11.08.2021 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Настоящият съд не подценява изживените от ищцата напрежение и безпокойство по
повод повдигнатото срещу нея обвинение и проведеното наказателно производство, но
счита, че обезщетение за неимуществени вреди над размер от 10 000 лв., в което се включва
и обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева за срока на производството, би било
прекомерно и несъобразено със съдебната практика и критерия справедливост.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД не е приложен правилно и че
справедливото обезщетение в случая възлиза на 10 000 (десет хиляди) лева. Ето защо,
обжалваното решение следва частично да се отмени в осъдителната му част за разликата от
10 000 лева до 12 000 лева и искът се отхвърли за 2000 (две хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като
правилно.
Основателни са оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на обезщетението.
Неоснователни са оплакванията, че не е доказана връзка между обвинението и
неимуществените вреди. Както беше изложено, свидетелските показания са логични,
вътрешно непротиворечиви и не противоречат на останалите доказателства, поради което
съдът приема за доказани вредите – страх, срам, притеснение за близките и за по-
нататъшния ход на живота. От друга страна, тези вреди се включват в презумптивните
вреди, поради което не се налага специалното им доказване.
За първата инстанция следва да се променят разноските за адвокатски хонорар, като
се се намалят до дължимите 1017 лева.
Ищцата, насрещен въззивен жалбоподател, е претендирала разноски за адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 1480 (хиляда и петстотин) лева и държавна
такса от 5 лева. Държавна такса не се дължи, а предвид отхвърлената част от въззивната
жалба на ищцата следва да се присъди 617 лева за адвокатски хонорар (1480/2х10000/12000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 4932 на СГС от 27.09.2023 г. по гр.д. 3911/2023 г., I ГО, 26
състав, с което е уважен искът на С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап. ** по чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение и неоснователно
водено наказателно производство, по което е оправдана с присъда по НОХД № 15809/2018
г. на Софийска районен съд за разликата от 10 000 (десет хиляди) лева до 12 000 (дванадесет
хиляди) лв., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане и за
разликата от 1027 лева до 1230 лева присъдени на ищцата разноски по делото, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. П., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република
България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство, по което е
оправдана с присъда по НОХД № 15809/2018 г. на Софийска районен съд, за 2 000 (две
хиляди) лева ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. П. сумата от
617 лева разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6