Решение по дело №283/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 90
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20191860100283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

       

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        

 

 

            гр. Пирдоп, 05.07.2019 година 

 

 

 

 

          Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                   Председател: Симеон Гюров

                                                       

при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдията Гюров гражданско дело  № 283 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

 

Производството по делото е образувано по молба вх. №402/16.05.2019 г. на И.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Ч.П. ***. В молбата се твърди, че И.С.С. е роден в гр. Ямбол през 1974г., с родители Иванка Иорданова Николова /майка/ и СветЛозар С. Николов /баща/. Твърди се, че в Удостоверението му за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 161/29.01.1974г., издадено от Община Ямбол, името на баща му СветЛозар е объркано и записано без буквата „Л , поради което и бащиното име на молителя е объркано и записано като С., вместо СветЛозаров. Приложени са копие от удостоверение за раждане и копие от лична карта на бащата Светлозар С. Николов, от които е видно, че собственото му име е именно Светлозар. Твърди се, че в акта за раждане на братът на молителя Станимир Светлозаров Зашев, бащиното му име е записано правилно като Станимир СветЛозаров, а не С., както е объркано бащиното име на молителя и е изпусната буквата  „Л” от името на баща му. Поради описаното по-горе се моли на основание чл.19, ал.1 от ЗГР съда да допусне промяна в бащиното име на молителя, което вместо С., занапред да бъде Светлозаров. В молбата се твърди, че освен това молителят е израснал в дома на дядо си И. по майчина линия в гр.Ямбол, чиято фамилия е Зашев, каквото е и фамилното име на майка му преди брака. За удостоверяване на този факт е приложено удостоверение за раждане на майката и удостоверение за граждански брак, от които е видно, че моминското фамилно име на майката на молителя е - Зашева. В молбата се твърди, че фамилното име Зашев е кратко, звучно, запомнящо се и единствено в гр.Ямбол, поради което всички са наричали дядото само с фамилията му - Зашев. Твърди се, че Зашеви са били наричани и всички живеещи в неговия дом, включително и семейството на молителя, брат му Станимир Светлозаров Зашев, както лично и молителят. Твърди се, че на улицата, в квартала, в училище и навсякъде в града всички, които са познавали молителя, са се обръщали и се обръщат и сега към него с името Зашев. Твърди се, че същият до толкова е свикнал с тази фамилия и приел същата за своя, че в неофициални срещи, запознанства, разговори се е представял и се представя с него, а в редките случаи, когато е ползвал собственото си име - И. или официалната си фамилия -С., много бързо хората, научавайки за фамилията Зашев, са започвали да използват единствено нея. Всичко това се е случвало и когато е попадал в напълно нова среда, ново училище, университет, град, работна среда. Твърди се, че и до ден днешен има негови близки хора и случайни познати, които не знаят малкото му име, а използват като обръщение към него само фамилията Зашев. Твърди се, че именно с тази фамилия молителят е известен в обществото, сред приятелите си и бизнес-партньорите си. В молбата се твърди, че в случаите, когато е използвал бащината си фамилия - С., хората се изненадват и учудват, тъй като всички го познават като Зашев. Твърди се, че от един момент това започва да му създава дискомфорт, тъй като се налага да обяснява причината за „двете си имена. Твърди се, че различието в имената, с които е известен, и имената по официалните му документи, непрекъснато му създава неудобни ситуации в бизнеса и сред близките и познатите му и така описаното представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащо допускане на промяна във фамилното име. В молбата се твърди, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случайте, когато важни обстоятелства налагат това, какъвто е настоящият случай. В молбата се твърди, че за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по същите причини с Решение от 16.12.1999г., по гр.дело № 251/1999г., 3 състав на РС-Пирдоп, влязло в законна сила на 18.01.2000г., е допусната промяна във фамилното име на брата на молителя Станимир Светлозаров С., който вече носи имената Станимир Светлозаров Зашев /приложено е копие от личната карта, копие от решение на ПРС и др./.

Молителят моли съда да постанови решение на основание чл.19, ал.1 от ЗГР съда да постанови решение, с което да допусне промяна в бащиното и фамилното име на И.С.С., ЕГН **********, който занапред да носи имената И. Светлозаров Зашев.

 

В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на фамилното му име.

Община-Ямбол изразява писмено становище за основателност на молбата.

Представителят на Районна прокуратура-Пирдоп изразява положително становище относно приемане на представени доказателства и уважаване на молбата на молителката.

 

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от приети по делото писмени доказателства: Диплома за висше образование;.Диплома за средно образование;Копие от лична карта на молителя; Копие от лична карта на майката на молителя - Йорданка Иванова Николова; Копие от лична карта на бащата на молителя - Светлозар С. Николов; Копие от лична карта на брата на молителя - Станимир Светлозаров Зашев; Копие от международен паспорт на молителя; Решение от 16.12.1999г., по гр.дело № 251/1999г., 3 състав на PC-Пирдоп, влязло в законна сила на 18.01.2000г.; Удостоверение за граждански брак от 21.08.1970г. на родителите на молителя - Йорданка Иванова Николова и Светлозар С. Николов; Удостоверение за правоспособност на молителя; Удостоверение за раждане на молителя И.С.С.; Удостоверение за раждане на майката на молителя; Удостоверение за раждане на бащата на молителя; Удостоверение за раждане на брата на молителя; Удостоверение за съпруга и родствени връзки на молителя, е че майката на молителя е с предбрачно фамилно име „Зашева”, бащата на молителя е с лично име „Светлозар”, брата на молителя е с имената „Станимир Светлозаров Зашев”, а молителя е с лично, бащино и  фамилно име „И.С.С.”.

От разпита на свидетеля Георги Георгиев, се установява, че познава И. Зашев от 10-годишен, били съученици в основното училище. Оттогава датирало и приятелството им. Още от основното училище той бил известен с фамилията Зашев. Тя била много кратка и запомняща се. След това в гимназията били също съученици. Той продължил да бъде известен с тази фамилия. Дори обръщението към него било повече Зашев, отколкото И.. Дори класния се обръщал към него със Зашев. Когато станал студент, съответно от родния град имал също съученици, които продължавали в университета и там тази фамилия се наложи и продължили да се обръщат към него с нея. По принцип в квартала всички  ги знаели като Зашеви.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения:

Молбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

 

І. По характера на съдебното производство.

Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа – арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 –  чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда. Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в производството да вземе участие и прокурор, какъвто е и настоящия случай. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на  имената си, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд. В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, - задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни” обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни” такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие  на „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носените от него бащино и фамилно име.

 

ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.

Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /в този смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.

В случая се иска промяна на бащиното и фамилното име на молителя от „С.  С.“  да бъдат променени на „Светлозаров Зашев“. От представените по делото официални свидетелстващи документи / Копие от акт за раждане; Копие от лична карта/, доказващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява, че понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с лично име „И.”, бащино име „С.” и с фамилно име „С.”, противното не се установи от заинтересованите страни по делото, съобразно и становището на Районна прокуратура Пирдоп и Община-Ямбол. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обществото, при условията на ежедневното му професионално и социално общуване, молителя в професионалните си живот и контакти е използвал и е известен с фамилно име Зашев. С оглед горното, може да се направи извод, че молителя И.С.С., търпи неудобство от факта, че в регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава  и емоционален дискомфорт у молителя И.С.С. и е породило реален риск от засягане процеса на социалната и професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен начин, че молителя И.С.С. в действителност се идентифицира с фамилно име Зашев, а не със сегашното си фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на  фамилното име на молителя, като с решението следва да се поправи и допуснатата очевидна техническа грешка при изписването на бащиното му име.

Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променени бащиното и фамилното име на молителя от „С.С.” на „Светлозаров Зашев”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в частта, в която се иска промяна.

 

С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя.

 

Предвид гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

                                         Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПУСКА ПРОМЯНА на бащиното и фамилното име на лицето И.С.С. с ЕГН: **********, като в документите му за самоличност и в актовите книги, вместо бащино име „С.” следва да бъде вписано бащино име „Светлозаров” и вместо фамилно име „С.“  следва да бъде вписано фамилно име „Зашев“, като  занапред  (ex nunc)  имената  на    молителя И.  С.  С.  с  ЕГН: **********, следва да се четат: „И. Светлозаров Зашев”.

 

ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско състояние, копие от същото да се изпрати на Териториално звено “ГРАО” – Община Ямбол, за вписване на промененото име, както и на съответната служба “Бюро съдимост”  за сведение.

 

     РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: