Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 802 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД от „БНП П. П. Ф. С. А., П.“ чрез „БНП П. П. Ф. С. А., клон Б.“ срещу
Е.И.П., съединени при условията на евентуалност с обективно съединени искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за потребителски кредит с номер PLUS-…. от 27.07.2018 г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, на последния бил предоставен
паричен заем в размер на 5000,00 лева, която сума била преведена по личната
банкова сметка ***. На основание чл. 3 от договора за ответника възниквало задължение
да погаси задължението си на 60 месечни вноски, всяка в размер на 146,68 лева,
при годишен процент на разходите - 18,01% и годишен лихвен процент – 15,02%.
Длъжникът Е.П. преустановил
плащането на вноските по договора за кредит на 20.07.2019 г. На основание чл. 5
от договора вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, а именно 20.08.2019 г. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 4546,18 лева.
Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си и това
принудило кредитора да изпрати уведомление до длъжника, в което изрично обявил
вземането си за изискуемо и го канел да го погаси.
Сочи, че на 24.07.2020 г. подал до
РС – Радомир заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.П. за дължими суми по договор за
потребителски кредит с номер PLUS-16241448 от 27.07.2018 г., въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 540/2020 г. по описа на РдРС. В рамките на образуваното
дело била издадена заповед № 442/27.07.2020 г. срещу длъжника и настоящ
ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което
обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Е.И.П. дължи на ищцовото дружество „БНП П. П. Ф. С. А., П.“
чрез „БНП П. П.Ф. С. А., клон Б.“ следните суми по сключения на 27.07.2018 г.
договор за потребителски кредит, а именно: главница в размер на 4546,18 лева;
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 1381,14 лева за периода от
20.07.2019 г. до 20.07.2023 г., мораторна лихва за забава в размер на 65,44
лева за периода от 20.08.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г. до
окончателното ù изплащане.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните установителни искове, моли да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена.
Ответникът Е.П. е подал в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание
и размер, с твърдения, че по делото липсвали доказателства за размера на
дължимите суми, както и че сумата от 5000,00 лева е преведена по банковата му
сметка.
Наред с това липсвали доказателства
за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Не ставало ясно и как е изчислен
размерът на обезщетението за забава, като наред с това липсвали клаузи в
сключения договор за кредит, които да предвиждали дължимостта на претендираната
договорна лихва. Ищецът претендирал от ответника и лихва върху лихва, което
било недопустимо.
Ответникът прави възражение за
недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски кредит, като
противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Оспорва и представения по делото
погасителен план.
С оглед изложеното, моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество е подало на 24.07.2020
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника Е.И.П. за дължими суми по договор за кредит
от 27.07.2018 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 540/2020 г. на РдРС,
по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 442/27.07.2020 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил
настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит PLUS-….. от 27.07.2018
г., сключен между „БНП П.П.Ф. С. А., клон Б.“ (кредитор) и Е.И.П. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 5000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 месечни
погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили
на 20.08.2018 г., а на последната – на 20.07.2023 г. Страните са уговорили
следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 15,02%;
годишен процент на разходите – 18,02%; общ размер на всички плащания – 8800,80
лева.
По делото е представена и покана,
адресирана до кредитополучателя, с която същият е уведомен, че е преустановил
плащанията по договора за кредит на 20.07.2019 г., поради което вземането на
кредитора по сключения договор е обявено за предсрочно изискуемо.
Видно от приложената по делото
обратна разписка, поканата е получена на адреса на ответника от лице с
фамилията П..
По делото са представени от община
Радомир удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 26.01.2021 г. за лицето
Е.И.П., както и справка относно лицата, регистрирани на адрес: гр. Радомир, ул.
„М.Х. № .., от която се установява, че на
адреса са регистрирани ищецът и неговата съпруга, двете му деца – А. П. и Х. П.,
както и лицата Т. Б., А.Х.и Б. Х..
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява,
че кредитът е усвоен от кредитополучателя изцяло по посочена от него банкова
сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, като последният е извършил плащания в общ размер на
1613,48 лева и с тях са погасени 509,82 лева –
главница, 739,66 лева – договорна лихва и 364,00 лева – застраховка. Според
вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответника към ищцовото
дружество е, както следва: 4490,18
лева – главница; 1381,14 лева – договорна лихва и обезщетение за забава в
размер на 65,44 лева. Според вещото лице длъжникът е преустановил плащането на
погасителни вноски по кредита на 20.07.2019 г., като след обявяването му за
предсрочно изискуем са постъпили две плащания, а именно: на 20.07.2020 г. –
146,68 лева и на 30.06.2020 г. – 146,68 лева.
Задължението по кредита към момента
на заключението – 20.02.2021 г., включващо единствено вноските с настъпил
падеж, е както следва: 1619,07 лева – главница за периода от 20.04.2019 г. до
20.02.2021 г.; 810,53 лева – договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
20.02.2021 г. и застраховка в размер на 56,00 лева за периода от 20.09.2019 г.
до 20.02.2021 г.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на предявените искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на съществуване на валидна облигационна връзка
между „БНП П. П.Ф.“ и ответника,
усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество, в
качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз
основа на сключения договор за потребителски кредит с номер PLUS-….. от
27.07.2018 г. Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на
парични средства на кредитополучателя се установява от заключението по
допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, в която изрично е
посочено, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя изцяло по посочена от него банкова сметка. ***стъпилата предсрочна
изискуемост на вземането съдът приема следното:
Основателно се твърди в отговора на исковата молба, че уведомлението, изпратено от ищцовото дружество до ответника на 11.11.2019 г., с което вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, не е достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и същият не е бил уведомен по надлежния ред за обявената предсрочна изискуемост, тъй като видно от приложената по делото обратна разписка уведомлението не е получено от ответника. Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Независимо от липсата на ангажирани по делото доказателства, от които да е видно, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно приетото в решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид
горните мотиви и доколкото
към исковата молба е приложено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, което е получено от ответника на 12.10.2020 г., съдът
намира, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно и този факт следва да
бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
От заключението по назначената съдебно - счетоводна
експертиза е видно, че неиздълженият размер на главницата по кредита е 4490,18
лева, като предвид липсата на ангажирани доказателства от ответника за
плащането ѝ, същата е дължима в пълен размер.
Във връзка с противопоставеното в отговора на исковата молба възражение
за недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски кредит, съдът
намира, че процесният договор за кредит е сключен на 27.07.2018 г., поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.)
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита
(т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски (т. 11).
При произнасяне по направеното
възражение съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП П. П.Ф.“ и ответника, не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:
В процесния договор е посочена
абсолютна стойност на лихвения процент - 15,02%, като липсват каквито и да било
условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница.
В процесния договор не е посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
ѝ с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора.
Следователно, в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева,
както и начинът на изчислението ѝ, което води до извод за
недействителност на договора.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите, включени в него и каква е стойността им. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на
договора е посочено, че годишният процент на разходите е 18,01%. Липсва обаче,
каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения
процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът
намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Съдът намира, че на практика в
процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на
закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква
част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница,
лихва, застраховка, такси и др.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво
следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в
чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят
до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че ищецът следва да отговаря само за главницата по процесния кредит.
Видно от заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 4490,18 лева.
Поради това, съдът намира, че следва
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4490,18 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер
PLUS-16241448 от 27.07.2018 г., като следва да отхвърли като неоснователен иска
за признаване за установено, че се дължи и разликата до пълния предявен размер
от 4546,18 лева. Следва да бъде отхвърлен и искът за признаване за установено
дължимостта на претендираната договорна лихва в размер на 1381,14 лева и
мораторна лихва за забава в размер на 65,44 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД се дължи и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените осъдителни искове, доколкото същите са предявени при условие, че исковете са отхвърлени поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост. В процесния случай не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Същият доказва направени разноски в
общ размер на 587,10 лева, от които 287,10 лева – внесена държавна такса,
150,00 лева - възнаграждение за вещо лице и 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, което съдът определя
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и предвид размера на
уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 439,89 лева.
Ответникът също има право да иска
присъждане на сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото липсват доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне
в настоящия съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. „В. в.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., че
дължи на „БНП П.П.Ф. С. А., П.“ чрез „БНП П.П.Ф. С. А., клон Б.“, с ЕИК: ....,
със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда .., сумата от 4490,18
лева (четири хиляди четиристотин и деветдесет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер PLUS-….. от
27.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 4546,18 лева (четири хиляди петстотин четиридесет и шест
лева и осемнадесет стотинки), както и иска за претендираната договорна лихва в
размер на 1381,14 лева (хиляда триста осемдесет и един лева и четиринадесет
стотинки) за периода от 20.07.2019 г. до 20.07.2023 г. и за мораторна лихва за
забава в размер на 65,44 лева (шестдесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки) за периода от 20.08.2019 г. до 16.07.2020
г.
ОСЪЖДА Е.И.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, пл. „В.в.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. …. ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П. Ф. С.
А., П.“ чрез „БНП П .П. Ф.С. А., клон Б. “, с ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление:***, Б.П. С., сграда . сумата от 439,89 лева (четиристотин тридесет и
девет лева и осемдесет и девет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п /
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./