О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 17.04.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 686 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М.Х.Б. и Г.Х. Мертекова
срещу Решение № 218 от 18.01.2019г. по гр.д. № 17554/2017г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Г.И.М., ЕГН **********, Х.Д. Никофоров, ЕГН **********, И.Б.И., ЕГН **********, Б.Б.И., ЕГН **********, К.Х.Д., ЕГН **********, В.Д.С., ЕГН **********,
А.Д.С., ЕГН **********, В.К.Д., ЕГН **********, К.Д.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН **********, М.К.П., ЕГН **********, З.Г.Т., ЕГН **********,
П.Я.Т., ЕГН **********, К.Т.Т., ЕГН **********, П.П.И., ЕГН **********, С.П.Н., ЕГН **********, А.М.З., ЕГН **********
и Р.Н.Г., ЕГН ********** искове
за приемане на установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, СО „Боровец – север“, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5401.3100 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД - 18 - 73/ 23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1163 кв.м. и при
граници: ПИ №№ 10135.4501.4101, 10135.4501.1262, 10135.4501.1261,
10135.4501.9520, 10135.4501.2778 и 10135.4501.1265, на основание наследяване на
Т.Й.М., ЕГН **********, починала на 10.10.1978г.,
която е придобила правото на собственост на основание и договор за покупко продажба по НА № 42, том V, дело № 1061/
10.06.1957г., съставен от Младен Джуров – Варненски народен съдия.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуални правила, както и при
непълнота на доказателствата. Необоснован е извода на ВРС за липса на
идентичност между придобития от наследодателя и процесния
имот. Няма спор по делото, че наследодателката им
Тодорка Мертекова е придобила на основание сделка
през 1957г. 2.000 дка от лозе, цялото с площ от 6.000 дка от М. Йорданова
Янчева, която от своя страна е придобила целия имот № 184 пред 1952г. През
1965г. наследодателката им се е разпоредила само с 1.000
дка от придобития от нея имот от 2.000 дка, в западната му част съгласно
показанията на свидетелката Узунова, като границите на разпоредената
част са установими с описаните граници на тази част в
последващите разпоредителни актове - НА № 74/1997г. В
тази насока съдът не е преценил обективно гласните доказателства и не е
съпоставил същите със съвкупността на доказателствата по делото. Показанията на
свидетелите, ангажирани от тях са преки, съседски и обективни такива, а тези на
ответниците – изолирани и неконкретни. Процесният имот никога не е бил коопериран, за да подлежи
на реституция, а наред с това по делото липсват доказателства установяващи
идентичността на възстановения с Решение на ПК имот на наследниците на Павел Т.,
придобития от последния през 1937г. такъв и процесния
имот. Ето защо, именно ищците са собственици на спорния имот, а придобитият от
наследодателя на ответниците имот е съседен такъв.
Молят в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове за собственост бъдат уважени в цялост.
Отговор на жалбата не е депозиран
от въззиваемите страни.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В жалбата са обективирани
доказателствени искания, както следва: за приемане на
писмени доказателства; за допускане на повторен разпит на свидетелката Златка
Узунова за уточняване имената на нейната баба; за допускане на още един
свидетел за установяване промените в площта и границите на имота на М. Жекова
Кондова от придобиването му през 1952г. до 1979г., както и за допускане на СТЕ
със задача след допълнително проучване на съвкупността на доказателствата по
делото, вкл. и гласните такива да посочи налице ли е идентичност между
придобития от наследодателя и процесния имот.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: обект на
въззивната дейност е именно решаването на материалноправния спор. Във
въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства
за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят,
посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.
266, ал. 2 от ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна
преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност
страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Във
въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които
не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения –
чл. 266, ал. 3 от ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е
поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените
правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск
на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да
разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да
укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай, с оглед съдържащото се оплакване в
жалбата за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила и неизпълнението на задълженията на съда по чл.
146 от ГПК /доказателствената тежест в мотивите и диспозитива на определението
е разпределена противоречиво, както като за положителен установителен иск за
собственост, така и за отрицателен такъв, без указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК/,
съдът приема, че релевираните в жалбата доказателствени искания са допустими в
хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Същите са частично основателни.
Представените писмени доказателства са относими към
релевантните факти, подлежащи на установяване по делото и за изясняване на
спорните обстоятелства, поради което следва да се приемат като доказателства по
делото.
Искането за ангажиране на гласни доказателства
посредством повторен разпит на вече разпитан и нов свидетел, не е необходимо
доказателство, доколкото подлежащите на установяване факти, следва да бъдат
обект а изследване от експертно заключение. Следва да се допусне СТЕ със задача
след допълнителни справки и преценка на налични доказателства по делото да даде
заключение за идентичност на имотите.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
20.05.2019г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРЕПИСИ от допълнение към въззивна жалба от
03.04.2019г., ведно с приложенията към нея да се връчат на всички въззиваеми
страни, с указание за възможността им да изразят становище в съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото,
представените с жалбата надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК писмени
документи, както следва: НА № 17/18.12.1952г.; НА № 17/18.10.1937г.; НА №
5/1984г.; НА № 74/09.12.1997г.; НА № 39/22.11.2010г.; НА № 36/19.11.2010г.
ДОПУСКА на основание чл. 201 от ГПК
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА към СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице, след като
извърши необходимите допълнителни справки и проучвания, да даде отговор на
следните задачи:
-
Да
посочи и графично да обозначи на скица разположението на имотите по НА №
187/1952г., НА № 42/1957г., НА № 14/1965г., НА № 74/1997г. и НА №№ 34/1999г. и
99/2008г. и процесния имот с ид. 10135.5401.3100, като след графичното им
отразяване и анализ на съседите да даде заключение налице ли е идентичност
между имота придобит от наследодателя на ищцити по НА № 187/1952г. и процесния
такъв според данните, съдържащи се в представените по делото документи за
собственост и описаните в тях граници. При формиране на изводите си вещото лице
да съобрази и данните относно местонахождението на разпоредената част от имота
с НА № 14/1965г. от събраните по делото гласни доказателства, както и
описанието на границите на имотите в следхождащите това разпореждане актове,
обективиращи последващите сделки със същя имот;
-
По
същия начин вещото лице да посочи и обосначи на скца разположението на имота по
НА № 133/1937г., НА № 17/1937г. и по Решение № 753/10.11.2000г. на ПК – Варна и
процесния имот, като даде заключение налице ли е идентичност между придобития
от наследодателя на ответниците, реституирания и процесния имот.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на
задачата по СГЕ в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева, вносим от въззивниците в 3-дневен срок от съобщението за
настоящето определение.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача Шена Метова
Хаджиева, което да бъде уведомено за ангажираността му по делото след
представяне на доказателство за внесен по сметка на съда депозит за вещо лице.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми
съда, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на
квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както
и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за допускане
на повторен разпит на разпитан пред първата инстанция свидетел, както и за
допускане на нов свидетел.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.