Р Е Ш Е Н И Е №260025
гр.Кюстендил
30.06.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на
осми февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Любка Николова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева т.д.№9 по описа за 2021г. на
ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„***“ №***, подадена чрез пълномощника ю.к.Н.Г.,
против Б.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***.
Предявен е
иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) за осъждане на Б.А.Й. да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД сума в размер на 26 000
лева, частично от общо изплатено обезщетение в размер на
160 000 лева по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица №22112002210894 със срок на валидност от 05.10.2012г. до
04.10.2013г., дължима от Й., в качеството й на наследник на починалия виновен
водач И.Й.И. който при
пътнотранспортното произшествие на дата 14.08.2013г., довело до настъпване на
обезщетените вреди на пострадало лице Д. К. Ш., е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че като застраховател по договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания на 14.08.2013г. от И.И.
лек автомобил, е изплатил на пострадало при предизвикано от И. ПТП лице –Д.Ш.,
застрахователно обезщетение в общ размер на 160 000 лева за претърпени неимуществени
вреди. Сочи, че с влязла в сила присъда по НОХД №246/2014г. по описа на ДнРС И.И.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“
пр.2 във вр. с чл.343 ал.1 б.„б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК – при управление на
МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д. К. Ш., като е извършил деянието в пияно състояние –
управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.98 промила. Твърди, че
застрахователното обезщетение е било заплатено по силата на издадени
изпълнителни листове в производството по гр.д.№8264/2014г. по описа на СГС,
гр.д.№4604/2016г. по описа на САС и т.д.№1982/2017г. по описа на ВКС, имащи за
предмет разглеждане на иск по чл.226 от КЗ (отм.), предявен от Д.Ш. против ЗК
„Лев Инс“ АД, в което производство застрахователят е привлякъл като трето лице
– помагач виновния водач И.И. Сочи се, че последният е починал, а ответницата
по настоящия иск е негов единствен наследник.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва основателността на
предявения иск, релевирайки съображение, че на 17.05.2021г. в особената книга,
водена от РС-Дупница е вписан направения от нея отказ от наследството на И.И..
В депозираната
допълнителна искова молба ищцовото дружество навежда твърдение, че преди
вписването на отказа от наследство, ответницата е приела наследството на
починалия Ив.Иванов, чрез конклудентни действия.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с доказателствата по делото, прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, както и след като съобрази доводите и възраженията на
страните, намери за установено следното от фактическа страна:
ЗК „Лев Инс“
АД е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
период на валидност – 05.10.2012г. – 04.10.2013г. по отношение на лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с ДК №***. На
14.08.2013г. около 12.50ч.-13.00 часа този автомобил е бил управляван по главен
път Е-79 от И.Й.И., с ЕГН **********, който към същия момент е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 1.98 промила. Движейки се на посочената дата в
района след разклона за с.Бараково и нарушвайки правилата за движение по
пътищата – чл.5 ал.2 т.1 и чл.5 ал.3 т.1 и чл.49 от ЗДвП, водачът И. е
предизвикал сблъсък с мотоциклет „Ямаха“, с водач ***, в резултат на което е причинил на Ш. средна телесна
повреда – тежка пареза на лявата ръка, фрактура на лъчева кост на дясната
предмишница, травматична дискова херния на гръбначения стълб и фрактура на
ребро в ляво.
С влязла в сила присъда №120/07.11.2014г. по НОХД №246/2014г. по описа на
ДнРС И.И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343
ал.3 б.„а“ пр.2 във вр. с чл.343 ал.1 б.„б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК – при
управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Д. К. Ш., като е извършил деянието в пияно
състояние – управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.98 промила.
Пострадалият
Д.Ш.е предявил иск по чл.226 от КЗ (отм.) срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на
обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди. Образувано е
било гр.д.№8264/2014г. по описа на СГС,
гр.д.№4604/2016г. по описа на САС и т.д.№1982/2017г. по описа на ВКС. Въз
основа на постановените решения от всяка от посочените три инстанции в полза на
ищеца Ш. са били издавани изпълнителни листове – 1/ изпълнителен лист от
04.02.2016г., издаден по гр.д.№8264/2014г. по описа на СГС за сума в размер на
84 500.00 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от
14.08.2014г., които суми са били изплатени от дружеството на 15.02.2016г. по
изп.д.№20167870400029 по описа на ЧСИ М.Д.; 2/ изпълнителен лист от
16.02.2017г., издаден по гр.д.№4604/2016г. по описа на САС за сума в размер на
19 500 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от
14.08.2014г., които суми са били изплатени от дружеството окончателно на
04.04.2017г. по изп.д.№20177870400054 по описа на ЧСИ М.Д. и 3/ изпълнителен лист от 23.01.2019г.,
издаден по гр.д.№1982/2017г. по описа на ВКС за сума в размер на 56 000
лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 14.08.2014г., които
суми са били изплатени от дружеството на 23.01.2019г. по изп.д.№20198600400088
по описа на ЧСИ В.М.. В производството по тези дела е бил привлечен от
ответника като трето лице, което да го подпомага И.Й.И..
На 20.08.2019г. И.Й.И.е починал и единствен наследник е неговата майка –
ответницата по делото Б.Й..
От
представени във връзка с възражението за недействителност на отказа от
наследство документи от страна на ищеца се установява, че 17.10.2019г. Б.Й., в
качеството й на наследник на И.И.е прекратила регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № ****, а с
договор за покупко-продажба от 17.01.2020г. Б.Й., като собственик в качеството
й на единствен наследник на И.И. е продала на лицето С. О.А.придобитото по
наследство от сина й МПС – лек автомобил марка „БМВ“ 320 Д, с рег. № *** за сумата от 2 000 лева. Препис от договора е
приет като доказателство по делото (вж.л.104).
От
удостоверение с изх.№23-00-36423/26.01.2022г., издадено от „ЦКБ-Сила“ АД, е
видно, че след смъртта на И.И. по заявление, подадено от неговата наследница Б.Й.,
на същата са били изплатени натрупаните средства по партидата на починалия в
УПФ „ЦКБ-Сила“.
При така
установените по делото факти съдът приема исковата претенция за основателна,
поради следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.274 ал.1 пр.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във
вр с пар.22 от ПЗР на Кодекса за застраховането (КЗ), в сила от 01.01.2016г.,
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД сума,
съставляваща част от изплатено застрахователно обезщетение. Ищцовото дружество
счита, че има право на регрес срещу причинителя на вредите, които са били
обезщетени от застрахователя, което право на регрес е обусловено от
обстоятелството, че вредите са били причинени при управление на МПС след
употреба на алкохол. С оглед обстоятелството, че прекият причинител е починал,
исковата претенция за възстановяване на изплатеното на пострадалото лице
обезщетение, се предявява срещу наследника на виновния водач – неговата майка Б.Й..
Според приложимата разпоредба на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.),
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог.
Установени са по делото всички елементи от фактическия състав на нормата:
съществувало е валидно застрахователно правоотношение; настъпило е
застрахователно събитие; застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение
на пострадалия в размер общо на сумата от 160 000 лева; налице е влязла в
сила присъда, с която е установено, че застрахованият водач е извършил
противоправно деяние, съставляващо престъпление, в резултат на което са
настъпили обезщетените вреди, която присъда е задължителна за гражданския съд,
съгласно чл.300 от ГПК относно деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, което в случая обхваща и правнозначимия елемент от обективната страна
на деянието, а именно – извършването му в пияно състояние, т.е. след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма –
1.98 промила, установена по надлежния ред.
Налице са предпоставките на посочената норма за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на щетата, в случая – доколкото причинителят е
починал– на неговия единствен наследник, в чиито патримониум са преминали
всички пасиви на починалия.
Ответницата противопоставя възражение, че се е отказала от наследството
на своя син, поради което счита, че не следва да бъде ангажирана търсената от
ищеца отговорност. Представя удостоверение за вписан отказ от наследството на И.И.издадено
от ДнРС, от което се установява, че такъв отказ е бил направен на 17.05.2021г.
По начало, отказът от наследство е годен да освободи наследника както от
актива, така и от пасива на наследството.
В случая ищецът противопоставя възражение, че отказът от наследството,
извършен от ответницата е недействителен, тъй като е бил предшестван от
приемане на наследството.
Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват
възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му
действие. Установяването на нищожността на отказа може да се извърши инцидентно
в исковото производство, по което е релевирано възражение за отказ от
наследство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение,
както е в настоящия случай.
Придобиването на наследството става с приемането му и има обратно
действие, т.е. от датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде
изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като
законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен случай, извършвайки
цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да преценява дали
извършените действия сочат воля за приемане на наследството. Отказът от
наследство е изричен, формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа, за
отказалият се от наследството не съществува възможност да оттегли своя
отказ. Касае се за окончателно
волеизявление, след което последвало приемане е нищожно. Както приемането на
наследството, така и отказът от наследство, изчерпват възможността след
неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За
второто по ред изявление няма предмет. Затова то е недействително.
При горните разсъждения и наведеното от ищеца възражение, че отказът от
наследство е недействителен, поради извършено мълчаливо приемане на
наследството, което го предшества, съществено по делото е да се прецени дали
ответницата е извършила такива действия, сочещи недвусмислено на желанието й да
приеме наследството, оставено от нейния син.
Мълчаливо приемане или приемане с конклудентни действия е налице, когато
наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да
приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството
си на наследник. Преценката е винаги конкретна, но по начало такива действия са
извършени от наследника актове на разпореждане с отделни наследствени
имущества, молби за издаване на данъчни оценки, за снабдяване с констативни
нотариални актове, предявяването на искове с предмет наследствени имоти,
реализиране на вземания на наследодателя, заплащане на негови задължения и
други.
Съдът счита, че в настоящия случай категорично може да се заключи, че
ответницата е приела наследството, оставено от сина й, което приемане не е
изрично, но е извършено мълчаливо с конклудентни действия. Този извод произтича
от установеното по делото, че на 17.01.2020г. Б.Й. именно в качеството й на
собственик по силата на наследяване от И.И. се е разпоредила чрез
покупко-продажба с наследствен лек автомобил - с договор за покупко-продажба от
17.01.2020г. Й. е продала на трето лице лек автомобил марка „БМВ“ 320 Д, с рег.
№ ***за сумата
от 2 000 лева, който е бил собственост на наследодателя й. Наред с това
действие, след смъртта на И., ответницата е поискала като неговата наследница,
да й бъдат изплатени натрупани средства по партидата на починалия в УПФ
„ЦКБ-Сила“, което е било сторено. Тези действия сочат недвусмислено на
намерение на Й. да приеме наследството, оставено от сина й, поради което е
налице приемане по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН. Това приемане е извършено преди
да бъде заявен вписания в особената книга, водена от ДнРС, отказ от наследство,
който датира от 17.05.2021г., поради което отказът се явява недействителен и не
може да породи правно действие.
Изложените
доводи очертават извода на съда за наличие на предпоставките за ангажиране на
регресната отговорност на ответницата. Предявеният частичен иск за 26 000
лева - част от сумата, изплатена като обезщетение на пострадалото лице, следва
да се уважи изцяло. Дължи се и законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2021г., окончателното изплащане.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва заплащане и на сторените по делото
разноски, посочени в представения по делото списък по чл.80 от ГПК, а именно:
1 040 лева – заплатена държавна такса, 20.00 лева – заплатена държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения или общо 1060 лева. Следва да се
определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева, определено
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП,
или общо 1 360.00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О С Ъ Ж Д А Б.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.„***“ № *** следните суми:
26 000 лева (двадесет и шест
хиляди лева), частично от общо изплатено обезщетение в размер на 160 000
лева по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица
№22112002210894 със срок на валидност от 05.10.2012г. до 04.10.2013г., дължима
от Й., в качеството й на наследник на починалия виновен водач И.Й.И., който при пътнотранспортното произшествие на дата
14.08.2013г., довело до настъпване на обезщетените вреди на пострадало лице Д.К.Ш.,
е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и 1 360.00 лева (хиляда триста и
шестдесет лева), представляваща сторени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок
от датата на получаване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: