РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б.В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212300 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Д. Д. против наказателно постановление
№ Р-10-561/12.07.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 7 000 лева за нарушение на
чл.116б, ал.3, т.2, във вр. с чл.114, ал.2 от ЗППЦК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че
административнонаказващият орган (АНО) е приложил неправилно
разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, като погрешно е приел, че
задължението за предоставяне на протоколите от заседанията на
управителния орган е индивидуално за всеки един от членовете на
управителния орган. Посочва, че АНО неправилно и ограничително е
тълкувал, че разпоредбата на чл.116г, ал.3, т.5 от ЗППЦК не въздига в
задължение на директора във връзка с инвеститорите (ДВИ) да представя в
1
КФН протоколи, обективиращи овластителни решения по чл. 114, ал. 2 от
ЗППЦК. Излага доводи, че дори да се приеме, че е налице отклонение от
законовата делегация на чл.116г, ал.3, т.5, във връзка с чл.116б, ал.3, т.2 от
ЗППЦК, това задължение следва да е на изпълнителния член на Съвета на
директорите. Релевира аргументи за неправилна правна квалификация,
субективна несъставомерност и негоден субект на нарушението.
Жалбоподателят твърди също така, че АУАН е съставен след изтичането на
тримесечния срок от откриване на нарушителя и е връчен след изтичане на
законоустановения срок. Алтернативно се излагат доводи за маловажност на
случая. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Звезделин Нго, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г., в
съдебно заседание моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
„К. з.с” АД, ЕИК ..... притежава статут на публично дружество и е
вписано като дружество със специална инвестиционна цел под № РГ-05-164 в
регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор,
воден от КФН.
На 11.01.2021 г. било проведено заседание на членовете на Съвета на
директорите (СД) на „Кораборемонтен завод Одесос” АД в състав: з. К. Б., Д.
И. Т., В. С.Е. и жалбоподателят ИВ. Д. Д.. В протокола от заседанието било
посочено, че членът на съвета на директорите – К. Н. П., е редовно уведомен
за заседанието, но не е могъл да присъства на него, запознат е с дневния ред
на заседанието и предложенията за решение по телефон и е одобрил
2
вземането на решение по точката от дневния ред. Единствената точка в
дневния ред на заседанието била вземане на решение за сключване на договор
за извършване на строително-монтажни работи в „Кораборемонтен завод
Одесос” АД със свързано лице по смисъла на ЗППЦК, тъй като членът на СД
В. С. Ев.. бил същевременно и изпълнителен директор на „Ескана“ АД. Взето
било решение да се сключи договор за извършване на строително-монтажни
работи с обект основен корпус в „К........ АД с дружеството „Е.” АД при
предложените от изпълнителя параметри. Прието било изпълнителният
директор на дружеството – Д. И. Т., да извърши всички необходими действия,
свързани с подписване на договора за строително-монтажни работи. За
взетите решения от страна на членовете на съвета на директорите били
положени и съответните подписи. Отбелязано било, че В. С. Е. и Д. И.. не са
участвали в гласуването.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на
КФН по електронен път - e-Register, вх. № 10-05-166 от 20.01.2021 г.,
„К.........” АД представило в КФН уведомление по чл.114а, ал.9 от ЗППЦК за
сключена сделка, одобрена по реда на чл.114, ал.2 от ЗППЦК от Съвета на
директорите на публичното дружество, между „К........” АД и „Е.” АД.
Съгласно представеното уведомление на 20.01.2021 г. е сключен договор за
извършване от страна на „Ескана” АД на ремонтни и строително-монтажни
работи на основен корпус в „К...........” АД в размер на 203 107 лева.
Оповестено било, че сделката е с участие на заинтересовано лице по смисъла
на чл.114а, ал.9 от ЗППЦК – Венцеслав Стоянов Евстатиев, който е
изпълнителен директор на „Е.........” АД и член на съвета на директорите на
„......... АД. След изрично изискване от страна на КФН, с писмо вх. № РГ-05-
164-3/03.02.2021 г. „К..........“ АД представило пред контролните органи
протоколът от проведеното на 11.01.2021 г. заседание на СД на дружеството.
Свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ., на длъжност „младши експерт” в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със
специална инвестиционна цел”, управление „Надзор на и чл.114а, ал.9 от
ЗППЦК доказателства - показанията на свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ., протокол
от заседание на съвета на директорите на „Кораборемонтен завод Одесос”
АД, проведено на 11.01.2021 г.; договор № Е21-1Я025/20.01.2021 г., сключен
между „К........” АД и „Е...........” АД; известие за доставяне на НП с бар код №
PS 1040 08ХВ54 В; пълномощно; писмо изх. № РГ-05-164-7/01.03.2021 г.;
3
възражение срещу АУАН; разпечатка от електронен регистър; уведомление;
писмо изх. № РГ-05-164-3/03.02.2021 г.; писмо до КФН с вх. № РГ-05-164-
3/03.02.2021 г.; уведомление; заповед № 3-249/20.10.2020 г. заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”.
Свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ. в съдебно заседание потвърждава в цялост
констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото
същите са последователни и логични. Събраните по делото доказателства
единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените
източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им
анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва
изложената и приета както от съда, така и от АНО фактическа обстановка, а
спорът в настоящото производство касае приложението на материалния и
процесуалния закон.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и правомощията,
делегирани му с приложената по делото заповед № 3-249/20.10.2020 г. на
председателя на Комисията за финансов надзор, а компетентността на
наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление
следва по силата на закона – чл.222, ал.1 от ЗППЦК. Неоснователни са
доводите в жалбата за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен в тримесечен срок от извършване на нарушението, с оглед на което
дори няма необходимост да се изследва моментът на откриване на
нарушителя. Нарушението е извършено на 16.01.2021 г., а актът е съставен на
04.03.2021 г. На същата дата препис от АУАН е връчен на упълномощен
4
представител на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не
и към законосъобразността на неговото издаване.
Според настоящия съдебен състав в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са
издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в
чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна се установява, че ИВ. Д. Д., в качеството си
на член на Съвета на директорите на „Кораборемонтен завод Одесос” АД, не е
изпълнил задължението си по чл. 116б, ал. 3, т. 2 вр. чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК
да представи пред КФН протокол от заседанието на СД на „Кораборемонтен
завод Одесос” АД, проведено на 11.01.2021 г., обективиращ взето
овластително решение по чл. 114, ал. 2 ЗППЦК, в срок от 4 работни дни, т. е.
в срок до 15.01.2021 г. Нарушението е формално, осъществено чрез
бездействие в законоустановения срок и е извършено на 16.01.2021 г. - в деня,
следващ изтичането на срока за представяне на протокола.
В случая правилно е определен субектът на нарушението – физическото
лице, притежаващо особеното качество член на Съвета на директорите на
публичното дружество „К...........” АД, адресат на разпоредбите на ЗППЦК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че това задължение е следвало
да бъде изпълнено от директора за връзки с инвеститорите (ДВИ), тъй като
съгласно чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК той е задълженият субект, на когото е
вменено задължение да изпраща всички необходими отчети и уведомления на
дружеството до Комисията за финансов надзор, регулирания пазар, на който
са допуснати до търговия ценните книжа на дружеството и централния
депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Двете
залегнали в закона задължения обаче - това по чл. 116б, ал. 3, т. 2 и това по
5
чл. 116г, ал. 3, т. 5, не само не вменяват едно и също задължение, но и са
насочени към различен кръг от правни субекти. Задължението, което се
поражда от първата разпоредба, е по отношение на членовете на
управителния орган и то по отношение на изрично посочени документи –
протоколи, обективиращи овластителни решения по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от
ЗППЦК. Задължението, което се поражда от втората разпоредба, е по
отношение на ДВИ и то касае финансовите отчети и уведомления. На
следващо място, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична, а не колективна,
следователно налагането на административно наказание на Съвета на
директорите като колективен орган би било незаконосъобразно.
Законодателят не е поставил изискване към формата на вина, поради
което нарушението би било съставомерно и при непредпазливост и в
частност небрежност, какъвто е настоящият случай, както правилно и
законосъобразно е посочено в обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на на чл. 221, ал. 1, хип. 1, т. 4 ЗППЦК, който
извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 116б от закона, се
наказва с глоба, в размер от 7 000 до 10 000 лв. АНО е наложил наказание в
законоустановения минимум, който според настоящия съдебен състав се
явява справедлив и съответен на извършеното нарушение.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен,
тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от този вид. Нарушението е
формално по своя характер и се счита за довършено със завършване на
изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие в
законоустановения срок, без да е необходимо настъпването на вредоносен
резултат. Поради това липсата на вредни последици не е самостоятелно
основание за квалифициране на случая като маловажен. Неизпълненото
задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения,
свързани с възможността за провеждане на ефективен последващ контрол
върху дейността на поднадзорен субект – публично дружество, като се касае и
за сериозно закъснение (19 дни, при положение, че законоустановеният срок
за изпълнение на задължението е 4 работни дни), поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
6
интензитет, за да се приеме, че същият следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. При това следва
да се отчете и факта, че въпросният протокол от заседанието на СД на
публичното дружество е бил представен на КФН едва след като е бил изрично
изискан от контролните органи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-561/12.07.2021
г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
основание чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от ЗППЦК на ИВ. Д. Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 7 000 лева за нарушение на
чл.116б, ал.3, т.2, във вр. с чл.114, ал.2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Комисия за
финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
7
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8