Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
172 13.07.2020г. гр.С.З. В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
на двадесет и
пети ноември 2020 г.
в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
секретар : Павлина
Г.,
като изслуша
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
гр.д.№ 124 по
описа за 2019 г.
за да се
произнесе съобрази следното :
Производството
е на основание чл.240 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е
Искова молба от ищеца- пълнолетния български гражданин Ж.К.К. ***, в която твърди,
че ответницата Р.Г.А./негова бивша тъща/ е получила от него в заем и не му е
върната общо сумата от 45 031 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на предявяване на иска в съда на 29.10.2019г. до
окончателното й заплащане, която сума представлявала остатък от предоставени й в
заем средства, на обща стойност 48 395 лв., за които твърди, че били предадени
на Р.А. на 23.12.2009 г. в размер на 19 100 лв. и на 17.06.2013 г. в размер на 29
295 лв. въз основа на устен договор за паричен заем между тях общо за 45 031
лв., като претендира и всички свои разноски по делото. Поради което моли съда на основание чл.240 от ЗЗД да осъди
ответницата да му заплати претендираната като главница сума, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендира и да му се присъдят
съдебните разноски по делото, за което представя и съответния Списък по чл.80
от ГПК. В този смисъл са пледоариите на двамата му процесуални представители-
адвокати, както и писмената му защита по делото.
Ответницата- пълнолетната българска
гражданка Р.Г.А. ***/ е подала писмен Отговор на ИМ по реда и в срока по чл.131-
133 от ГПК, в който изразява становището си, че между нея и ищеца Ж.К. никога не било съществувало заемно
правоотношение, нито бил уговарян падеж за връщането на претендираната парична сума,
че трансфера на описаните в ИМ суми не е бил оспорван от нея, но категорично
оспорва фактическото и правното основанието за тяхното превеждане, като детайлно
излага фактическата обстановка според нея, която показва отношенията между
страните, обуславящи основанието за предоставянето на посочените парични суми.
Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че исковата претенция била
изцяло неоснователна и недоказана, и моли искът против нея за главница и лихви
да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици от това. Претендира
разноските си по делото, за което е представила и Списък по чл.80 от ГПК. В
този смисъл е и писмената й защита по делото.
СЪДЪТ, след като се
запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическата
експертиза и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,
счита за установено, изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното
:
Искът е
процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС- С.З., исковата
молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и
чл.130 от ГПК. Следователно той е своевременно
предявен, процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия
първоинстанционен ОС- С.З., и по него съдът следва да се произнесе по
съществото на спора с настоящото си съдебно си Решение.
Видно от събраните по
делото писмени доказателства- Договор за банкови кредит № 134692/22.12.09г. и
погасителен план към него; Договор за банков кредит № 338462/30.04.2013г. и
погасителен план към него и Извлечения от банкова сметка *** Ж.К.К. се
установи, че сумите, които е изплатил на ответницата, той е бил получил от
банкови кредити. От приетите като писмено доказателство по делото Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот акт № 21, том I,
per. №
1432, дело № 18/16.02.2010г. по описа на служебния архив на нотариус Албена Г.
Шербанова, с peг. № 500 на НК и район на действие района
на PC - С. и Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 68, том I, per. № 691, дело 51
от 19.06.2013г. по описа на служебния архив на нотариус Елка Тенчева с per.
№
364 на НК и район на действие района на PC- С.З. се
установи, че ответницата Р.Г.А. месец и половина след получаване на първата
сума в размер на 19 100 лв. на 16.02.2010г. е придобила собственост върху
недвижим имот- апартамент в гр.С. и два дни след получаване на втората сума от
29 295 лв. на 17.06.2013г. е станала собственик на апартамент в гр.С.З..
Следователно, ответницата е ползвала предоставените й от ищеца суми за да
заплати по - голямата част от продажната цена на придобитите от нея 2 бр. недвижими
имоти- съответно в гр.С. и гр.С.З.. От проведеното първоинстанционно съдебно
дирене по делото се установи, че на 23.12.2009г. е бил извършен банков превод в
размер на 19 100 лв. от банковата сметка на ищеца Ж.К. по сметка на ответничката
Р.А., като тази сума е била получена по сметката на ответницата на същата тази
дата/23.12.2009г./ с посочено основание за плащане „превод
по сметка“.
На 17.06.2013г. е бил извършен втори банков превод в размер на 29 295 лв. от
банковата сметка на ищеца Ж.К. по сметката на ответничката Р.А. с посочено основание
за плащане „превод по сметка“, като тези факти
и обстоятелства са видни от извлечението от тогавашната „Експресбанк“-АД/сега
част от ДСК- АД/ за история на сметка с титуляр ищеца Ж.К., както и същите са
изцяло потвърдени и от заключението на съдебно-икономическа експертиза по
делото, като наличието на двата парични превода не се отричат от ответничката. Наред
с това по делото се установи по безспорен начин, че ищецът е бивш съпруг на
свидетелката В.Г.Г./дъщеря на ответницата Р.А./, като гражданският брак между
двамата е бил сключен на 27.09.1997г. в гр.С.З. и е бил прекратен с влязло в
законна сила Решение № 62/15.05.2019г. по гр.д.№ 275/2019г. по описа на РС- Гълъбово.
Не се спори между страните по делото, че от брака на ищеца Ж.К. и свидетелката В.Г.
има родено едно дете- свидетелката К.Ж.К., родена на ***г. в гр.С.З.- видно от приетото
по делото Удостоверение за раждане № 60662/27.04.1998г., издадено въз основа на
Акт за раждане № 518/27.04.1998г. на Община- С.З.. Следователно до датата
15.05.2019г. между страните по делото е имало родство по сватовство от първа
степен предвид разпоредбата на чл.76 от СК, което родството е било прекратено с
официалното прекратяване на брака на 15.05.2019г. съгласно чл.76, ал.6 от СК. По
делото се доказана по несъмнен начин, че с Договор за банков кредит № 234692/22.12.2009г.
тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“- АД/като кредитодател/ е отпуснал на ищеца
Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-р свидетелката В.Г.К./като
съдлъжник/ сумата 9 796 евро, и с Договор за банков кредит № 338462/30.04.2013г.
същата банка- тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“- АД/като кредитодател/ е
отпуснал на ищеца Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-
свидетелката В.Г.К./съдлъжник/ сумата 17 100 евро, като страни и по двата
кредита са от една страна тогавашната „Сосиете Женерал Еспресбанк“ АД, а то
друга- ищеца Ж.К.К./като кредитополучател/ и тогавашната му съпруга-
свидетелката В.Г.Г./като съдлъжник/, която тогава е поела безусловно
задължението в случай на наплащане на месечните вноски да встъпи в дълга и да
обслужва банковите кредити.
Също така по делото беше приет,
като писмено доказателство Договор за банков кредит № 326/14.05.2007г., с който
„Уникредит Булбанк“- АД/като кредитодател/ е била отпуснал на тогавашната
съпруга на ищеца- свидетелката В.Г.К./като кредитополучател/ и на ищеца Ж.К.К./като
солидарен длъжник/ сумата 43 000 лв. и с втори Договор за банков кредит № 138/15.09.2006г.
„Булбанк“- АД, като кредитодател е отпуснал на В.Г.К./като кредитополучател/ и тогавашния
й съпруг Ж.К.К./солидарен длъжник/ сумата 35 000 лв. Видно от приетите по
делото, като писмени доказателства Договор за банков кредит № 138/15.09.2006г.
„Булбанк“- АД и Договор за банков кредит № 326/14.05.2007г. семейството на
ищеца се е ангажирало с тегленето на банкови парични кредити, по които
тогавашната съпруга на ищеца/свидетелката В.Г./ е била кредитополучател, а
целта и на двата кредита е била закупуване на недвижим имот, като съгласно
датата на теглене на кредита и датата на сключване на сделките през 2006г. и
през 2007г., сумите по двата банкови кредита са били разходвани по
предназначение.
Видно от събраните по делото гласни
доказателства/показанията на разпитаните по делото свидетели/ се установи
следното :
Свидетелката И.К./сестра на ищеца/
заявява, че ответницата е работила в ТЕЦ-З до 2008г.- 2009г., след което са я
освободили и тогава тя била получила значително обезщетение от работодателя си,
с която сума и с пари, които ищецът Ж.К. бил изтеглил, А. била закупила жилище
в гр.С., като идеята за закупуване на това жилище е била, когато дъщерята на
ищеца- свидетелката К.К. завърши средното си образование и отиде да учи в гр.С.,
ще може да живее в това жилище, а родителите й да не плащат за наем. Според
свидетелката през 2013г. те били решили ответницата да купи още едно жилище, поради което ищецът бил изтеглил кредит, парите от
който бил дал на ответницата да закупи жилище ***. През м.декември 2017г. свидетелката
разбрала от брат си, че между него и ответницата имало уговорка тя да му върне
парите около 50 000 лв. най-късно до м.април 2018г. Ищецът бил напуснал
семейството си, когато дъщеря ми К. заминала да учи в чужбина и от ищеца/неин
брат/ тя разбрала, че ответницата била превела опредЕ.сума пари по неговата
сметка след 17.12.2017г., като била част от парите, за които той и ответницата
са се били уговорили да му бъдат върнати, което тя разбрала на връщане от
погребението на техен роднина през м.декември 2017г. Към онзи момент ищецът/неин
брат/ вече бил напуснал семейното жилище и със съпругата си са живеели в
условията на фактическа раздяла, но не били още разведени официално.
Свидетелката не е присъствала никога на разговор на страните по повод на
сключен от тях договор за заем, а единствено препредава информация получена от
нейния брат по време, когато той вече е бил разделен със съпругата си, поради
силно влошените според самата нея семейни отношения.
Свидетелят Ж.Ж./първи братовчед на
ищеца/ заявява, че познава ответницата Р.А., откакто ищецът Ж.К. и В. станали
семейство. Според него семейните отношения между тях тогава били нормални,
докато са били заедно до есента на 2017г. Спомня си, че съпрузите Ж.К. и В. К. са
били черпели с бонбони поради покупката на жилище в гр.С. с идеята тогава, че
ако дъщеря им К. стигнела до студентка, да не давали пари за квартира. Според
него апартаментът в С. е бил на Ж. и В., защото заедно са почерпили. От разказ на В. разбрал, че за това жилище ищецът
бил теглил кредит и едва след раздялата на Ж. и В., за него станало ясно, че
жилището в гр. С. е на името на ответницата Р.А., а ищецът тогава му бил казал,
че те с Р. се били разбрали тя да му върне парите. Ищецът Ж.К. му бил казал, че
има и други заеми за този апартамент и, че дъщеря му, като започне да учи в Х.,
ответницата ще започне да му връща парите, за да може той да дава издръжка на
детето си в Х.. Свидетелят не е присъствал на разговор, при който
непосредствено да е възприел, че ответницата Р. поема задължение да върне
някаква сума на ищеца Ж..
Свидетелката К.К./пълнолетна дъщеря
на ищеца и внучка на ответницата/ заявява, че ответницата/нейна баба/ е била
част от семейството им и много пъти са споделяли парите си. По нейните
показания, терминът „заем“ въобще не е съществувал в тяхното семейство.
Фактическата раздяла на родителите й- ищеца Ж.К. и майка й/свидетелката/ В.К. била
станала през есента на 2017г. През последните 3 г. разходите за обучението й в Х.
се покривали от баба й- ответницата Р.А.. Самата К.К. разказва, че е запозната
с участието на баба й Р.А. в много собствености- коли и апартаменти, понеже тя
докато работела била на висок пост и много пъти семейството им било разчитало
на нея- при покупката на автомобила- джип „Мерцедес- МЛ“, за който били дадени
10 000 лв., който бил записан на името на баща й/ищеца/ и към настоящия момент
той продължавал да го управлява. За покупката на всичките им 5- 6 коли, които
са имали през годините, ответницата Р.А. е давала половината от сумата. Ответницата
била давала пари и за закупуване на апартаментите в С.З.и в С., както и за
къщата им в с.С., общ.М., която била ремонтирана със средства на ответницата.
Свидетелката разказва, че апартаментът, в който живее майка й В.Г. бил закупен
с пари, по- голяма част от които била дала баба й Р.А.. До преди да разбере за настоящото
гражданско дело, тя не била чувала нито от баба си, нито от баща си думата
„заем“.
Свидетелката Е.Т./първа братовчедка
на ответницата/ заявява, че с Р.А. се виждала всяка седмица, тъй като живеели
на една улица. През 1997г. племенницата й В. и ищеца Ж. се оженили и
ответницата Р. им дала безвъзмездно около 17 000 лв., които е имала след
развода със съпруга си, за да закупят първото си жилище. Свидетелката разказва,
че В. е единствено дете на Р. и ответницата винаги е помагала на семейството на
Ж. и В.. Ищецът Ж. се бил изнесъл от семейното им жилище през м.декември 2017г.
По- късно ответницата била дала около 10 000 лв. на семейството на дъщеря си,
за да си закупят вила в с.С., общ.Г. и била дала средствата за ремонта и за
майстори, като била сложена най- скъпата дограма. За закупуване на апартамент в
***ответницата била дала около 7 000 лв.- 8 000 лв. за ремонт, в който
апартамент са се нанесли родителите на ищеца Ж.. Семейството на дъщеря през
годините имало около 6 автомобила, като половината от цената на всеки автомобил
я била давала ответницата, за да има кой да я закара, когато иска да отиде до
гробищата, до вилата си и т.н. Към настоящия момент ищецът карал джип „Мерцедес-
МЛ“, за който ответницата била дала 10 000лв. Заявява, че докато В. и Ж. са
били семейство ответницата много им помагала- на ищеца Ж. да се запише да учи в
Техническия университет в гр.Габрово, след което му е помогнала да се прехвърли
в друга специалност, той да запази позицията си на местоработата им в ТЕЦ- 3, въпреки
направените драстични съкращения на персонала към онзи момент в предприятието.
Когато детето им К. била малка, му осигурила детегледачка в продължение на 7
г./от 1-ви до 7-ми клас/, като през това време семейството било теглило
кредити, за да закупува жилища, помагала им финансово, като допълвала доходите
им. Ответницата пазарила от магазина, а вечерта В. и Ж. минавали да вземат
покупките. Свидетелката разказва, че Р. е давала парите за кандидатстване на детето
им К. в Н. и за получаване на сертификати по английски език. Тогава те били
едно семейство, били са заедно и не знае да е бил предоставян паричен заем.
Свидетелката не знае ответничката А. да дължи пари на зет си К. или на някой друг
човек. Ответничката била казвала, че за да
купят жилище, парите на семейството са били заедно.
Свидетелката В.Г.- бивша К./дъщеря
на ответницата и бивша съпруга на ищеца/ заявява, че с ищеца са били във
фактическа раздяла от м.ноември 2017г., а официално били разведени от
15.05.2019г. Твърди, че за паричен заем никога не е ставало въпрос, тъй като те
били фактически едно семейство, макар да не са били регистрирани на един и същи
домашен адрес. Принципът бил „Който има средства и другия има
нужда, парите се дават без никакви уговорки и общо се ползват парите“. През 2009г. майка й- ответницата Р. получила
обезщетение в размер на 80 000 лв., като тогава дъщеря й К. била ученичка в
6- 7 клас. Имали са идея К. да кандидатства в Американския колеж в гр.С., поради
което били решили да вложат парите в закупуване на апартамент в гр.С., който
евентуално ще се ползва от детето. Заради това решение бил изтеглен кредит в
размер на около 10 000 евро, като кредитополучател е бил ищецът, а негов съдлъжник-
тя. Свидетелката разказва, че тогава не е имало спор дали да се изтегли
кредитът и за какво да се вложи тази сума. Сумата е била изтеглена от ищеца Ж.К.
и веднага е била преведена по банковата сметка на ответницата, за да може Р. да
закупи апартамента в името на детето им К.. За изтегления заем през 2013г. решението било взето отново заедно, а сумата
около 17 000 евро била инвестирана в закупуване на имот ***. Тази сума била
преведена по сметна на ответницата, като самата Р.А. тогава настоявала имотите
да бъдат придобити на името на ищеца и нея/тогава негова съпруга/, но те са
отказали, защото Р. си била в къщи и можела да ходи по институциите и да оправя
документите. Заявява
категорично, изобщо не било ставало въпрос за връщане или заем, и никога нямало такова нещо. Нямало
движимо или недвижимо имущество,
което да е закупено без намесата на майка й- ответницата Р.. В началото на
брака им Р.А. дала сумата от 16 000-17 000 лв., която майка й била получила
след развода си и подялбата на имот, като с тези пари и още спестени пари
сумата стигнала до 20 000 лв., с които бил закупен апартамент в ***. Тъй като
двамата със съпруга й тогава получавали малки заплати, майка й Р. поемала
разходите по ремонтите, като за вилата в с.С. самата тя била изтеглила кредит в
размер на 34 000 лв., тогавашния й съпруг Ж.К. бил изтеглил 5 000 лв. от ВСК, а
ответницата Р. дала около 10 000 лв. За закупеното жилище на *** ответницата Р.А.
дала за ремонт около 10 000 лв. По време на семейния й живот с ищеца Ж.К. те били
имали общо 6 автомобила, като Р.А. била давала половината от покупната цена за всеки
от тях, като с изключение на един с марка „Опел“, модел „Зафира“, за който била
дала 8 000 лв. Джипът Мерцедес бил закупен изцяло от нея, като била дала 10 000
лв. Освен това ищецът Ж.К. ходел много често при ответницата Р.А. и бил искал
директно пари от нея.
Съдът кредитира в значителна степен
показанията на всеки един от тези общо 5 бр. свидетели, макар че те са в близки
родствени отношения с някои от страните по делото, тъй като техните
показания/макар и част от тях давани в 2 отделни о.с.з./, тъй като те са
обективни, вътрешно непротиворечиви, не са в съществени противоречия помежду
си, и се подкрепят изцяло както от събраните по делото писмени доказателства,
така и от заключението на приетата изцяло без възражения от която и да от
страните по делото съдебно- икономическа експертиза, и по делото липсват преки
или косвени доказателства, някой от тях да е пряко или косвено заинтересован от
изхода на правния спор по делото.
Показанията на разпитаните по
делото общо 5 бр. свидетели относно закупуването на недвижимо имуществото се
потвърждават с представените по делото писмени доказателства- Нотариален акт № 51,
том II, peг. № 1795,
дело № 172/2000г. на нотариус при РС- С.З., от който е видно, че през 2000г. свидетелката
В.Г. и ищеца Ж.К. са закупили апартамент в ***. С Нотариален акт № 61, том VI, peг. № 9037, дело №
955/25.09.2006г. на нотариус при РС- С.З. се доказва, че собственик на дворно
място, ведно с къща, находящи се в с.С., общ.М., е свидетелката В.Г./тогава К./,
имотът е бил придобит по време на брака й с ищеца Ж.К.. Също така, видно от
Нотариален акт № 107, том II, peг. № 2162,
дело № 228/16.05.2007г. на нотариус при РС- С.З., ищецът Ж.К. и свидетелката В.Г.
са придобили по време на брака им, апартамент, находящ се в ***. Както и през
2010г. с Нотариален акт № 21, том I, peг. № 1432, дело № 18/16.02.2010г. на нотариус при РС- С.
ответницата Р.А. е станала собственик на недвижим имот, изграден в степен на
завършеност „груб строеж“, находящ се в гр.С.. През 2013 г. с Нотариален акт №
68, том I, peг. № 691,
дело № 51/19.06.2013г. на нотариус при РС- С.З.ответницата Р.А. е станала
собственик на самостоятелен обект в сграда, находяща се *** . От свидетелските
показания се установява, че от страна на Р.А. е имало една непрекъсната
финансова подкрепа за Ж.К. и семейството му. Доверител ката ми е участвала в
покупките и на леките автомобили за семейството, като последния автомобил
„Мерцедес МЛ" е закупен изцяло с нейни средства. Тази кола понастоящем все
още се ползва от ищеца. Р. е подпомагала семейството финансово и в грижите за
детето, като самата К. заявява, че нейната баба е поела разходите за
подготовката и за обучение в Н., както и поела разходите й там в момента.
Докато Ж.К. и дъщерята на Р.А. са били женени те са били финансово зависими от
доверителката ми, тъй като за всяка важна покупка в семейството тя е помагала.
Мотивът на доверителката ми, както свидетелства Е.Т. е бил, че единственото й
дете е В.Г. и затова е подпомагала Ж.К. и нея финансово. В своите показания
дъщерята на ищеца, заявява, че ответницата е била част от семейството и много
пъти са споделяли парите. Това се потвърждава и от В.Г. и Е. Т., според които
всичко което са правили е било заедно и макар, че са били на различни адреси,
те са били едно семейство. В този ред на мисли звучи оправдано обстоятелството,
че за закупуването през 2013 г. на жилище за Р.А., част от сделката е
финансирана, чрез изтегления от ищеца кредит в размер на 17 100 евро. Видно от
представения по делото Договор за банков кредит № 338462/30.04.2013г. съдлъжник
по договора е дъщерята на ответницата. Самата тя в съдебно заседание заявява за
тази сума, че „изобщо не е ставало въпрос за връщане или
заем“. По същия начин стоят нещата
и относно преведената сума през 2009г., макар имотът в гр. С. да се води, като
собственост на доверителката ми, той е закупен за детето К.К. по желание на
нейните родители. Свидетелските показания доказват, че Ж.К. и съпругата му са
чувствали това жилище, като тяхно. Кредитополучател по Договор за банков кредит
№ 234692/22.12.2009г. е ищецът, а съдлъжник е В.Г..
При съвкупния анализ на събраните по
делото гласни доказателства/5 бр. свидетелски показания/ се установява
безспорно, че докато ищецът Ж.К. и свидетелката В.Г. са били семейство, те са
имали добри отношения, техните близки семейни отношения са обхващали и ответницата
Р.А.- майка на тогавашната съпруга В.Г.. Самата тъща- ответницата А. е била
опора на семейството на ищеца К., като не веднъж е подпомагала финансово него и
семейството му, понеже той като съпруг на единствената й дъщеря и баща на
единствената й внучка, е следвало да бъде подпомаган от нея. Сумите които през
годините Ж.К. е получавал от Р.А. са значително, като от самото начало на брака
му с дъщерята на Р., на него са му били дадени пари, за да закупи първото си
семейно жилище, за закупуване на вилата в с.С. ответницата е дарила около 10 000
лв., макар че за тази инвестиция свидетелката
В.Г. е била теглила и кредит през 2006г., като за ремонта на къщата А. финансово
е помагала. При покупката на апартамента в гр.С.З., на *** ответницата отново е
дала около 10 000 лв. – 15 000 лв., а за ремонта на това жилище е дала около 7 000
лв. – 8 000лв. Наред с това при напускане на работа ответницата Р.А. е получила
солидно парично обезщетение, в размер на 80 000 лв. Семейството на ищеца Ж.К.
е имало намерение да закупи апартамент в гр.С., за да може, когато детето им К.
стане студентка там, да живее в него и да не се плащат пари за квартира. Тъй
като сумата не е била достатъчна, ищецът К. е изтеглил кредит, като цялата сума
от него е била преведена по сметката на ответницата А., а закупеният апартамент
е записан на името на ответницата Р.А., понеже тя осигурява по- голяма част от
средствата.
Съгласно
заключението
на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза/СИЕ/, която не е
оспорена от никоя от страните, на 23.12.2009г. е бил извършен банков превод в
размер на 19 100 лв. от банковата сметка на ищеца Ж.К.К. по сметката на
ответничката Р.Г.А., и същата е получила на същата дата сумата 19 100 лв.
по своята сметка. На 17.06.2013г. е бил извършен банков превод в размер на
29 295 лв. от банковата сметка на ищеца по сметката на ответницата, като
тя е била получила на същата тази дата тази сума от 29 295 лв. по своята
сметка. На 18.12.2017г. ответницата Р.Г.А. е извършила плащане по сметка на
ищеца Ж.К.К. в размер на 1 720 евро, като сумите по двата кредита са били
изтегляни от сметката с титуляр ищеца К. и може да се предположи, че той е
изплащал сумите по двата кредита в тогавашната „Експресбанк“.
Съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице, като изготвено обосновано,
компетентно и пълно.
От правна страна и по дефиниция
съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемополучателя пари или други заместими вещи, а заемополучателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Елементите на договора за паричен заем съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД
са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа
и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В настоящия случай
единствено е доказано предаването на сумата, но не се установи качеството на
страните по делото, съответно като заемодател и заемател/заемополучател/. По
своята същност паричният заем е комутативна, едностранна, реална, неформална
сделка, с оглед на това правните последици настъпват при предаване в
собственост на уговорената сума. Но не всяко плащане на суми, обаче от едно
лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. При
наличие на различни хипотези относно плащането, не може и не следва от самия безспорен
по делото факт на предаването на паричната сумата, при липса на каквито и да са
други сигурни данни, да се презумира, че страните сключват помежду си точно договор
за паричен заем. В процесния случай ищецът К. твърди, че предаването на сумата
в общ размер на 48 395 лв. било продиктувано от възникнало заемно
правоотношение между него и ответницата Р.А., за което безспорно липсва писмен
договор между тях, поради което и следваше да докаже в хода на процеса основанието
за преведените на ответницата на 23.12.2009г. 19 100 лв. и на 17.06.2013г. 29 295
лв., тъй като в преводното нареждане посоченото основание е „Превод по сметка“.
Ищецът в хода на делото се старае да докаже фактическото и правното основанието
за плащанията чрез гласни доказателства- свидетелски показания. Но с оглед
нормативното ограничение по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по- голяма от 5 000 лв. не е приложимо,
когато спорът по делото очевидно не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Ако евентуално страните
по делото спореха за значението на отделни уговорки или когато договорът не е съдържал
всички техни уговорки, свидетелски показания биха били допустими за
установяване на обстоятелствата, при които договорът е бел евентуално сключен,
както и каква е била действителната обща воля на страните. Като при изясняване
на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата,
при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената
кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. В случай, като процесния, когато предаването на парична сума е безспорно установено с писмени
доказателства и със заключението на вещото лице, но липсват други данни на
какво основание то е било направено, не може и не следва да се презюмира, че
задължението е възникнало точно от твърдения от ищеца заемен договор за пари,
тъй като паричното задължение би могло да произтича и от други източници, като ищецът
по никакъв начин не е освободен от законовото си задължение да установи този
източник с всички допустимите по закон доказателствени средства. Не се спори в
теорията и практиката, че в съдебното производство по иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, че
сумата е предадена и че тя е била предадена въз основа точно на конкретен договор
за паричен заем между страните. В това първоинстанционно съдебно производство
ищецът доказа единствено предаването на претендираната парична сума на два
транша, но не доказа обстоятелството относно правното основание за предаване на
процесната сума пари в левове. Но ищецът не доказа по делото, че предаването на
сумата е въз основа на твърдения от него договор за заем и че е настъпил падежа
на задължението на ответницата към него. Всички свидетели безспорно установиха
в показанията си близостта между страните по делото много преди момента на
предоставяне на исковата сума и към момента на предаването й. нещо повече-
сочените от ищеца свидетели потвърждават поотделно всеки един от тях, че докато
Ж. и В. са били семейство и са живели заедно, не е имало неразбирателство,
поради което по делото липсват доказателства, че страните са имали воля да
сключат договор за процесния паричен заем. Следователно липсата на категорични доказателства,
че между ищеца и ответницата някога е имало постигната устна договорка
предадената й сума пари тя да му върна е пречка да се приеме, че съществува
договор за процесния паричен заем между двете страни. Самото безспорно обстоятелство,
че очевидно има преведена парична сума от ищеца по банкова сметка ***, с
изрично посочено основание „паричен превод“ не доказва ищцовата теза. Обективно
предвид исковите претенции и събраните по делото многобройни писмени и гласни
доказателства, както и видно от приетото заключение на СИО, са налице две
плащания и би могло да се говори за два отделни
договора за заем, за които, обаче липсват данни, кога са постигнати
съществените уговорки по всеки един от тях и от кога е падежът за всеки един от
тях. Още с исковата си молба ищецът е направил изрично писмено признание, че на
18.12.2017 г. ответницата Р.А. е превела по сметката му сумата 1 720 евро, но
не се установи и доказа в хода на делото какъв е бил мотивът и основанието на
този паричен превод, и ако плащане е било по договор за заем- тази сума коя от
двете главници би погасила, тъй като и при това плащане посоченото основание в
преводното нареждане също е „превод по сметка“. Следователно
това не може да представлява пряко доказателство в подкрепа на ищцовата теза, че то доказвало връщане на получени в заем парични
суми. Още повече, че и при двата банкови договора за паричен превод кредит/от
22.12.2009г. и от 30.04.2013г./, в чл.1, ал.1 от същите е изрично посочено, че
банката предоставя на кредитополучателя кредит за задоволяване на негови лични
и на семейството му нужди, а в ал.2 от същите кредитополучателят се е задължил
да ползва предоставения кредит по уговорения в договорите начин/както от ищеца Ж.К.,
така и от тогавашната му съпруга- свидетелката В.Г.- тогава К./. Това показва
по безспорен начин, че липсват по делото каквито и да са доказателства/писмена
и/или гласни/, че процесните сумите са теглени от банките с цел да бъдат
предоставени под формата на паричен заем на ответницата Р.А.. Това доказва
обаче, че към датите на всяко от двете тегленето на кредитите и на извършването
на паричните преводи от ищеца към ответницата, никой от тях не е имал идея или
намерение за сключване между тях на
договор/или два договора/ за паричен заем/или заеми/, а с получените пари са били
задоволявани единствено и само нужди на семейството на кредитополучателя, тъй
като основанието и на двата парични превода/от 23.12.2009г. и от 17.06.2013г./,
самият ищец изрично е посочил, като основание единствено и само „превод по
сметка“, а не нещо друго. От своя страна ищецът Ж.К. е бил солидарен длъжник по
кредитите, изтеглени от тогавашната му съпруга В.Г. на 15.09.2006г. за 35 000
лв. и на 14.05.2007г. за 4 300 лв., като съгласно записаното в самите договори
за банков кредит, с първия е бил закупен имота в с.С., общ.М., а с втория е бил
закупен апартамента в ***. Като и двата недвижими имота са били съпружеска
имуществена общност/СИО/ до прекратяването на брака между ищеца Ж.К. и свидетелката
В.Г./дъщеря на ответницата А./, а след прекратяването му са станали обикновена
съсобственост между тях двата. По време на брака си тогавашните съпрузи с общи
усилия и средства са заплащали вноските по всички кредити и са осигурявали
нуждите на семейството си, включително и на тяхното дете- свидетелката К.Ж.К.,
които безспорни писмени доказателства не бяха оспорени, разколебани или опровергани
от част от свидетелски показания на водените от ищеца свидетели, които нямат
никакви лични впечатления за някакви уговорки между страните по делото за
заемни правоотношения относно процесните суми, а само пресъздават съждения, съобщени
им от самия ищец по времето, когато той вече е бил фактически разделен със
съпругата си и е бил във силно влошени отношения с нея и с майка й-
ответницата. Тези безспорни писмени
изявления, изходящи доброволно от самия ищец са ясни и категорични доказателства,
че договор за паричен заем между страните по делото очевидно никога не е бил
сключван, от което следва, че исковата претенция се явява изцяло неоснователна
и недоказана. Беше посочено вече, че бившата съпруга на ищеца В.Г.Г. е била негов
съдлъжник и по двата кредита, получени от него. Поради значителната им кредитна
задлъжнялост младото тогава семейство през цялото време е било подпомагано от
ответницата Р.Г.А., която им е заплащала разходите за данъците на недвижимите имоти,
закупувала е и е приготвяла ежедневно храна, осигурявала е образователните
потребности на детето К. и т.н., което се установи категорично от показанията
на разпитаните свидетели, водените от
ответницата. Поради което връщането на двата парични банкови кредита, изтеглени
от ищеца е станало благодарение на съвместните усилия и на двамата тогавашни съпрузи,
безспорно подпомогнати и от ответницата. Ето защо исковата претенция на ищеца се
явява недоказана, поради което и искът следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан по фактическо и правно основание, със законните последици от това.
Поради акцесорния характер на иска за законни лихва по чл.82- 86 от ЗЗД върху
главницата от датата на завеждане на иска в съда, спрямо основния иск за връщане
на паричен заем по реда на чл.240, ал.1 от ЗЗД, и искът за законна лихва се
явява също изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли
напълно, ведно с всички законни последици от това.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от него
разноски за един пълномощник- адвокат в размер на 2 000 лв., със законните
последици от това.
Съгласно чл.258- 261 от ГПК това първоинстанционно
съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от датата на връчването
му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З.
пред въззивния му ПАС- Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложени
мотиви и на основание чл.240, ал.1- 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД,
първоинстанционният ОС- С.З.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ иска на Ж.К.К.- ЕГН ********** *** Р.Г.А.-
ЕГН ********** ******да му заплати общо сумата от 45 031 лв./четиридесет и пет
хиляди тридесет и един лева/, представляваща предоставен, но неизплатен паричен
заем по устен договор за заем в пари, ведно със законната лихва върху
главницата 45 031 лв., считано от 29.10.2019г. до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата 4 107 лв./четири хиляди сто и седем лева/ за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.К.К.- ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.А.- ЕГН ********** ******сумата
2 000 лв./две хиляди лева/ разноски по делото/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-
седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба
чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :