Р Е Ш Е Н И Е
№ 1280
гр. Пловдив,
01 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа КАНД № 1145/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.К.В., ЕГН **********, чрез адвокат
А. против
Решение № 502/09.03.2022 г., постановено по АНД № 195/2022 г. по описа на
Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление/НП/ № 36-0000894 от 13.12.2021г. на инспектор в РД
"Автомобилна администрация"/РД"АА"/ – Пловдив, с което е
наложено на касатора административно наказание - ГЛОБА на основание чл.178а,
ал.7, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл.43, т.2, буква „б“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства /Наредбата/.
Релевираните касационни основания се субсумират в
доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение
на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът
по касационната жалба РД"АА" – Пловдив не взима становище по така
подадената жалба.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна, като моли решението на районния съд
да се остави в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
За
да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на
Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна А.К.В.
на вмененото му нарушение на чл. 43, т. 2 б. "б" от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, а от друга че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно –
наказателното производство.
С
касационната жалба се навеждат доводи, че в НП, а и в АУАН липсва изложение
какви конкретни изисквания на соченото Приложение № 5 деецът е нарушил, а
нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е неприложима.
По
тези конкретни възражения, настоящият състав съобрази следното.
На
първо място следва да се посочи, че правната норма на чл. 43 от Наредбата
изисква Председателят на Комисията, която извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия
специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в
нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в
Наредбата.
Или
тук е предвиден специален състав на допустителство, за което е налице санкция
на лице с качество "Председател", затова че същото не е упражнило
достатъчно контрол върху друго, подчинени нему лице(технически специалист),
който в дадения случай е извършил конкретно нарушение на изискванията при
извършване прегледа на МПС в пункта за технически преглед на дата 27.04.2021 г.
Преди
всичко според този състав важното е да се посочи, че изискването на
санкционната норма е лицето пряк извършител да е нарушил конкретно изискване
при извършения периодичен преглед. В случая и в АУАН, а и в НП, се сочи какъв е
резултатът от дейността на последния – неизвършване на проверка на техническото
състояние на посоченото ППС.
В
о. с. з. на 25.02.2022 г. пред РС актосъставителят Червенаков отбелязва, че на
посочената дата и за посочения автомобил, техническият специалист въобще не е
извършил преглед на ходовата част(като МПС-то влиза на линията, а длъжностното
лице е следвало да влезе в канала под него и да провери възлите и агрегатите –
изправност на ходова част, гуми, шаси, окачване, кормилна уредба и т. н.). Или
в случая е налице пълно бездействие.
В
тази връзка неоснователна се явява тезата на защитата на касатора, че следвало
да се посочат конкретните несъобразявания, при констатиране на такова
бездействие. Това принципно е вярно, но в дадения случай специалистът просто не
е извършил какъвто и да е преглед, поради което в НП правилно се изброени
дължимите от него действия по Приложение № 5, част I, т. 2 – преглед на
кормилна уредба, т. 5 – преглед на оси, колела, гуми и окачване.
Разпоредба
на чл. 43 от Наредбата ясно сочи, че Председател на Комисия, извършваща
прегледи, отговря за допуснато от него извършване на периодичен преглед на ППС
в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени
в Наредбата, поради което и санкцията е именно по чл. 178а ал.
7, т. 1 ЗДвП
– за допускане извършва нето на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с
наредбата по чл. 147, ал. 1 (която е именно процесната от 2011 г.).
Така,
като не е извършил необходимия контрол, А.В.. (бидейки Председател на
Комисията) същото е осъществил бездействие, като законът допуска той да носи
отговорност за неосъществен контрол върху действия на под чинения му
специалист.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото ответникът
има право на разноски, но тъй като такива не се претендират, не следва да се
присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502 от 09.03.2022 г., постановено по АНД
№ 195 по описа за 2022 г. на Районен съд –Пловдив- XVIII н.с.,
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: