Решение по дело №11510/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11510 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №95916 от 17.04.2019г., постановено по гр.д.№29479/2018г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в е признато за установено, че ответникът Й.Д.Г. с ЕГН:********** дължи на ищеца “Т.С.”ЕАД с ЕИК*******, на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 793.97лв.- главница за доставена топлинна енергия в имот в гр.София, бул.“Ген.Скобелев“№32 за периода 01.01.2015г.- 30.01.2017г., в това число главница за дялово разпределение 54,92лв. за периода м.05.2015г. – м.04.2017г., сумата от 122,05лв. мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015г.- 16.02.2018г. и сумата от 8,52лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 27.2.2018г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете над тези размери до пълните предявени размери за главница- 972,88лв. и за мораторна лихва- 65,38лв. поради погасяването им по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 395,09лв. разноски в исковото производство и 60,75лв. разноски в заповедното производство, а ищецът- да заплати на ответника  60,08лв. разноски в исковото производство и 57 лева разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето-лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че задълженията по общата фактура от 31.07.2015г., издадена за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., са станали изискуеми едва на 15.09.2015г., откогато за почва да тече и погасителната давност, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение- подадено на 27.02.2018г., поради което тези задължения не били погасени по давност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете за главница и лихви- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца оспорва същата като неоснователна. Излага съображения относно правилността на решението в обжалваната от ищеца част.  

В законоустановения срок е подадена насрещна въззивна жалба от ответника Й.Д.Г. срещу решението на СРС в частта с която исковете са уважени. Жалбоподателят поддържа, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ответникът дължи солидарно със съпругата си процесните суми, тъй като имотът в който е доставяна топлинна енергия не представлява семейно жилище и разпоредбата на чл.32 от СК е неприложима. Твърди, че семейството живее на друг адрес. Твърди също така, че не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва, тъй като ищецът не е представил доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата си.  Моли решението в частта са която исковете са уважени да бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Третото лице- помагач „Т.С.“ЕООД не е взел становище по подадените от страните въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваните от страните части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 27.02.2018г. Следователно относно вземанията за периоди преди влизането в сила на новите ОУ погасителната давност е започнала да тече от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок след края на периода, за който се дължат, а за вземанията за периоди след 12.03.2014г.- от момента на възникването на задължението, което съвпада с крайната дата на съответния период. Погасени по давност са всички вземания с настъпили падежи преди 27.02.2015г. Вземането за м.11.2014г. е станало изискуемо на 30.12.2014г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност, като същата е изтекла на 30.01.2015г.- преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Същото се отнася и за предходните по време задължения до м.05.2014г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2015г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено, а по отношение на периодите необхванати от погасителната давност- за тези вземания не са представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца съгласно ОУ от 2014г., поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.

 

По въззивната жалба на ответника:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, а не е и спорно между страните, че ответникът е съсобственик при квота ½ идеална част на процесния имот. Спорно е обаче обстоятелството дали в случая се касае за задоволяване на семейни нужди и съответно- налице ли е основание за солидарна отговорност на съпрузите- съсобственици на процесния имот в режим на СИО. Според разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно и кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците по аргумент от чл.122, ал.1 ЗЗД. Солидарната отговорност не възниква автоматично, а е обусловена от конкретна преценка за това дали сумата (в случая за консумирана топлоенергия), е изразходвана за задоволяване нужди на семейството. Под "нужди на семейството" в практиката на ВКС се разбират общите потребности на членовете на семейството, които са свързани главно със закупуване на храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разход и задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. (в посочения смисъл решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК). В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени, или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако се установи, че задълженията са поети за задоволяване нужди на двамата съпрузи, отговорността за тяхното изпълнение следва да бъде солидарна независимо дали са поети от единия от съпрузите. Действително в случая от показанията на разпитания по делото във въззивната инстанция свидетел се установява, че ответникът и съпругата му никога не са живели в процесния имот, а от 1977 година и до настоящия момент живеят в друг апартамент. Този факт се установява и от представените по делото лични карти на ответника и съпругата му. Независимо от това обаче, доколкото в имота не е установено да е живяло трето лице, както и да е бил използван само от единия съпруг, то съпрузите дължат заплащането на разноските по поддръжката на имота в условията на СИО и съобразно чл.32, ал.2 от СК. Както е отбелязано и по-горе, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за консумираната такава в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а след влизане в сила на новите ОУ (12.03.2014г.)- от момента на възникването на задължението, което съвпада с крайната дата на съответния период. Следователно правилно първостепенният съд е определил размера на дължимата мораторна лихва за сумите, които не са погасени поради изтичане на кратката погасителна давност.

Предвид гореизложеното въззивните жалби следва да се отхвърлят като неоснователни, а обжалваното решение- да се потвърди изцяло като правилно.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски. 

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

                                       

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №95916 от 17.04.2019г., постановено по гр.д.№29479/2018г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/