Решение по дело №30530/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5838
Дата: 12 април 2023 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20221110130530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5838
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110130530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „...” ЕАД против ..., с която е предявен иск с правно
основание чл.411 КЗ за сумата от 8901.75 лв., застрахователното обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „...” ЕАД твърди, че на 22.08.2022 г. около 23:30 ч. в гр.
Габрово, на адрес: път 1-5 км. 142+600 е реализирано ПТП между застрахованото при ищеца
МПС л.а. „Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН, управляван от Д... и л.а. „Тойота Корола” с
рег.№ Т ... ТН, управляван от Х..., поради нарушение на правилата за движение – при
включване в път с предимство, без да пропусне движещия се на пътя с предимство, при
което реализира ПТП с другия автомобил. Вследствие на процесното ПТП са причинени
вреди на л.а. „Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН, за който към момента на процесното
ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, при който било подадено
Уведомление за щета № 44010712125037, който твърди, след извършен оглед сумата, която
следвало да се изплати била 132 692.31 лв., което довело до приключване на процесната
щета като „тотална загуба“. На собственика на автомобила бил заплатена сумата от 112
520.00 лв., получена след приспадане на сумата от 31 000.00 лв. – за запазени части и
прихващане на насрещни дължими вноски по Каско на стойност 2754.00 лв. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е била
застрахована при ответника. След извършено прихващане със сумата от 103 643.25 лв.,
останал непогасен остатък в размер на 8901.75 лв.. Поради това ищецът претендира
заплащане на сумата от 8901.75 лв., представляваща остатък от дължимото обезщетение,
доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно
застрахователят по гражданската му отговорност), заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ..., в който
оспорва предявения иск по размер. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Уважаването на предявения иск предполага доказване на следните правопораждащи
факти: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото
лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно
поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за
причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените
вреди
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, че
гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е била застрахована при
ответника, както и извършено плащане на посочената в исковата молба стойност на лицето,
извършило ремонт на автомобила, както и плащане от ответника в полза на ищеца по
процесната щета на сумата от 103 643.25 лв.
Ищецът предявил за плащане пред ответника регресна претенция по щета №
44010712125037 в размер на 112 545 лв. с включени ликвидационни разноски на стойност 25
лв. Ответникът е признал частично задължението, като извършил изявление за прихващане
на основание чл.104 във връзка с чл.103 ЗЗД с писмо изх. № 06383/22.11.2021 г. до сума в
размер на 103 643.25 лв.
Спорен между страните е въпросът дали пълният претендиран от ищеца размер на
вземането му съответства на размера на подлежащите на репариране вреди, за които
ответникът, като застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ отговаря по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно
обемът на регресната отговорност е обусловен от размера на застрахователното
обезщетение, платено от правоимащия застраховател, което съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е
съизмеримо със стойността на действително претърпените вреди, причинени от третото
лице на застрахования, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Това обезщетение следва да покрие действителната /при пълна загуба/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на увреденото имущество – обект на
застраховане, т. е. стойността, срещу която вместо него може да се купи друго еквивалентно
по вид и качество, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото във вида
му преди увреждането, като и в двата случая дължимата за обезвреда сума трябва да е в
пределите на определената застрахователна сума.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
2
увреденото имущество.
Съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл.
400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма –
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №
24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на
действащия КЗ).
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на
съдебно - автотехническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК, като
компетентно и безпристрастно изготвена. От заключението се установява, че стойността на
обезщетението за уврежданията по лек автомобил „Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, възлиза
на 116 432 лв., като тази сума вещото лице определя като достатъчна за възстановяване на
щетите по увреденото имущество от преди ПТП. При анализа на механизма на
произшествието, вещото лице посочва, че щетите по увреденото имущество - лек автомобил
„Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН, от техническа гледна точка, са вследствие на
реализираното ПТП на 22.08.2021 г. Вещото лице посочва, че при изготвяне на
заключението са използвани средни цени за нови оригинални части, тъй като такива
процесният лек автомобил „Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН е бил в експлоатация към
датата на настъпване на ПТП 3 години, 3 месеца и 18 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация – 04.05.2018 г.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна
стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същото качество. След приспадане на вече прихванатата от ответника сума в размер на 103
643.25 лв., остава неплатен остатък в размер на 12 813.75 лв., който размер надвишава
размера на предявения иск. При това положение и с оглед диспозитивното начало, искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Поради изложеното, ответникът следва да понесе и отговорността за съдебни
разноски, тъй като с поведението си, е станал причина за предявяването на иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 356.07 лв.,
3
адвокатско възнаграждение в размер на 930.10 лв., 200 лв. депозит за САТЕ или общо
разноски по производството 1486.17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „..., да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ..., сумата от 8901.75 лв., представляваща регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка за вреди при условията на „тотална щета“ по лек
автомобил „Мерцедес С класа” с рег.№ СВ ... НН от ПТП на 22.08.2022 г., в гр. Габрово,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
лек автомобил „Тойота Корола” с рег.№ Т ... ТН, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателно изплащане, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 1486.17 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4