Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 249 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът
„П.“ ООД, ЕИК *******, твърди, че на 19.04.2006 г. получил кредит в размер на
200 000 лева от ответника Банка ДСК, ЕИК *******. След получаване на кредита и
след направените от ищеца инвестиции към края на 2006 г., началото на 2007 г.,
ищецът изпаднал в невъзможност да обслужва отпуснатия кредит, а Банка ДСК се
снабдила с ИЛ и въз основа на него образувала изп. дело № 889/2007 г. при ЧСИ Г.И.с
рег.№ 765, с район на действие ОС Стара Загора, по което били извършени
изпълнителни действия, след което изп. дело било изпратено по подсъдност на ЧСИ
Н.М.с рег.№ 841, с район на действие СГС, като било заведено по № 20108410400670/2010 г. по описа
на ЧСИ, а последният уведомил за това обстоятелство ищеца /тогава под името
„НЕШ“ ООД/. Твърди, че ЧСИ Н.М.изпратил на ищеца съобщение с изх. № 226497/02.11.2017
г., с което му изпращал Копие от запорно съобщение до ОД - МВР Стара Загора,
отдел Пътна полиция с изх. № 85070/26.10.2010г., което било последното
изпълнително действие по изп.дело, както и копие от Съобщение с изх.№
243192/28.10.2014г., с което ищецът бил уведомен, че с постановление от
28.10.2014г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп. дело № 20108410400670 от
2010 г., по описа на ЧСИ Н.М., е перемирано и е прекратено.
Поддържа,
че бил уведомен, че предвид наличието на
неиздължен остатък по кредита, ответникът подал информация за наличието на
задължение на ищеца към банката към Централния кредитен регистър в БНБ. Твърди,
че били проведени разговори по телефон и лични срещи с представители на
ответника с молба банката да „изчисти" ищеца като длъжник и да впише в
Централния кредитен регистър към БНБ, че ищеца не дължи посочената сума.
Представителите на ответника отказвали да заличат ищеца като длъжник на банката
в Централния кредитен регистър към БНБ. Към датата на предявяване на иска в
справките на БНБ в Централен Кредитен Регистър информацията за ищеца, която е
предоставена е, че дружеството имало просрочен и непогасен кредит към
ответника. Ищецът установил, че ответника подал за периода 30.06.2012
г.-31.03.2017г., информация, че дружеството към 30.06.2012 г. до 30.11.2012 г.,
по номер на кредити 150000000011986648, има непогасени към ответника Просрочена
главница в размер на 16 593 лева и Проср. лихви и др.проср.вземания в размер на
14 692 лева. За периода 28.02.2013г. - 31.03.2017 г. ответникът подал
информация към БНБ-Централен Кредитен Регистър, че дружеството дължи на
ответника по договор 190000000011986648, сумата в размер на 31 285 лева, която
сума вече е заведена като Задбалансова стойност. Тази сума вероятно се явявала
сбор от сумите посочени като Просрочена главница в размер на 16 593 лева и Проср. лихви и др.проср.вземания в размер
на 14 692 лева за периода 30.06.2012 г. до 30.11.2012 г. по номер на кредити
150000000011986648. Поддържа, че за периода 31.05.2017г.-30.09.2017 г.
ответникът подал информация към БНБ-Централен Кредитен Регистър, че дружеството
дължи на ответника по договор В010000000011986648, сумата в размер на 31 285
лева, която сума е заведена като Задбалансова стойност. Тази сума вероятно се
явявала сбор от сумите посочени като Просрочена главница в размер на 16 593
лева и Проср. лихви и др.проср.вземания в размер на 14 692 лева, за периода
30.06.2012г. до 30.11.2012 г. по номер на кредити 150000000011986648. Сочи, че
за периода 30.11.2017г.-31.12.2018 г. ответника подал информация към
БНБ-Централен Кредитен Регистър, че дружеството дължи на ответника по договор
L020000000011986648, сумата в размер на 31 285 лева, която сума е заведена като
Задбалансова стойност. Тази сума вероятно се явявала сбор от сумите посочени
като Просрочена главница в размер на 16 593 лева и Проср. лихви и
др.проср.вземания в размер на 14 692 лева, за периода 30.06.2012 г. до
30.11.2012 г., по номер на кредити 150000000011986648. Защо ответникът променял
номера на договора не било ясно.
Твърди,
че кандидатствал по различни европейски програми, като вече имал отказ за
отпускане на средства по европейска програма, като от министерството му
отговорили, че отказът е във връзка с неизплатено задължение към ответника.
Поддържа, че търпи загуби, вреди и
изпитва изключителни затруднения от факта, че банката подавала данни към
БНБ-Централен Кредитен Регистър, че ищецът й
дължи сумата в размер на 31 285 лева, като остатък от неизплатена сума
по отпуснатия кредит. Ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като
вземането е погасено по давност, като в случая последното изпълнително действие
по изп. дело № 20108410400670 от 2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., е от 26.10.2010
г. Поддържа, че ответникът отказвал да признае, че ищецът не му дължи процесната
сума, но след като ответника бездействал, то следвало да подава към БНБ данни,
че ищецът не дължи процесната сума в съответствие с Наредба № 22 на БНБ.
Поради изложеното моли да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника, сумата от 31 285 лева, поради погасяването й по давност.
Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът Банка ДСК е
депозирал отговор на исковата молба. Намира иска за недопустим, като развива
подробни съображения и правни доводи в отговора. По същество го счита за
неоснователен. Поддържа, че след като давността била изтекла, то редът за
защита на ищеца бил да възрази за изтекла погасителна давност пред съд или
съдебен изпълнител, но не и да предявява установителен иск, който се явявал
неоснователен, тъй като вземането на банката продължавало да съществува макар и
като естествено право. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото от
ищеца, като не оспорва факта, че процесното вземане е погасено по давност. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал ДИМ.
Поддържа изложеното от него в исковата молба. Сочи, че въпреки признанието на
банката, че вземането е погасено по давност, същата умишлено отказвала да
промени и премахне името на ищеца като негов длъжник в ЦКР към БНБ. Оспорва
твърдението на ответника, че същият признавал, че вземането му към ищеца е
погасено по давност, тъй като цялостното му поведение било в обратна насока – заявеното от него в
ЦКР към БНБ, на личните срещи и при телефонните разговори между страните.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието въведените с исковата молба, релевантни за
спора факти, като защитата на ответника се основава на правни доводи,
свързани с допустимостта на иска. Това мотивира съда да приеме за установено
наличието на договорното правоотношение, предоставяне от банката на паричните
средства, неизпълнението на
ищеца-длъжник по договора да ги върне, съответно възникване на вземането на банката, образуването на
изпълнителното дело, нередприемането на изпълнителни действия за период над 2
г., настъпилата пермпция довела до пректаряване на изпълнителното производство,
както и изтекла погасителна давност за главното и акцесорни вземания. Не се
спори и относно подаването на информация от ответника по чл.2 от ЗИОН за задълженията на ищеца,
както и вписването на последния в Централния
кредитен регистър на БНБ.
При така установената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Ответникът поддържа, че искът не е допустим, като
възраженията му се свеждат до следното:
1. При погасяване на вземането по давност се погасява само притезанието
(възможността то да бъде принудително изпълнено), но не и самото вземане, което
продължава съществуването си като естествено право. 2. Нормата на чл.124 ГПК въвежда допустимост на
отрицателен установителен иск за липса на правоотношение(право) и на факти с
правно значение, когато това е предвидено със закон. Погасяването на задължение
по давност не е факт от правно значение от посочената категория. 3. Между
страните липсва спор, че вземането е погасено
по давност, обуславящо липсата на правен интерес.
Съдът намира възраженията за неоснователни.
Съгласно нормата на Чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като то може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Чрез този отрицателен установителен иск се
оспорва материалната законосъобразност на изпълнението. Защитата може да
предхожда, съпътства или следва изпълнителния процес.
Искът е с предмет несъществуване на право,
в случая вземане и попада в приложното поле на чл.124, ал.1 ГПК.
Поддържаното в доктрината становище, че с
оглед характера на правопогасителното възражение – погасителна давност, искът би бил
недопустим, тъй като се погасява само притезанието (възможността то да бъде
принудително изпълнено), но не и самото вземане, което продължава
съществуването си като естествено право, не се споделя от практиката(напр.
РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 04.08.2016 Г. ПО ГР. Д. № 7002/2013 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 29 ОТ 10.01.2020 Г. ПО Т. Д. № 609/2019 Г., Т. К., І Т. О.
НА ВКС). Чрез отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича
материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната
принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/.
Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила
на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително
изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния
срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание,
или е ненадлежно /вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен
установителният иск/ (ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
468 ОТ 18.12.2018 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4586/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
Неоснователно е възражението за
недопустимост на иска поради липса на правен интерес – несъществуване на правен спор относно погасяване на вземането
по давност. Ответникът не оспорва, че е подал информация по чл.2 от
ЗИОН относно наличието на задължение на ищеца към банката, отразено в Централния кредитен регистър в БНБ. Това
действие обосновава с наличието на
вземане, чиято възможност за принудително изпълнение макара да е погасена по
давност, продължава да съществува.
Фигурирането на ищеца в списъка на БНБ се предопределя от наличието на задължение по
чл.1, ал.1, т.2 от ЗИОН. Съдът намира, че тук приложение следва да намери
даденото от практиката разрешение, отразено по-горе, относно допустимостта на
защитата относно отрицателния установителен иск. При допустимост на иск с такъв
предмет, не е допустимо това отречено вземане да е основание за фигуриране на
длъжника в регистъра, създаващо неблагоприятни за него правни последици. Следователно
спор има, а отричането със сила на присъдено нещо на вземането, явяващо се
предпоставка за фигуриране на ищеца в списъка, обуславя интереса от решаването на спора по исков ред.
Тъй като
вземането е погасено по давност, искът се явява основателен.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски- 1450 лв. адв.
възнаграждение и 1251,40 лв. ДТ или общо 2701 лв.
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.“ ООД, ***, чрез
адв.А.М.,***, оф.№2 срещу „БАНКА ДСК“АД, ЕИК:*******, гр.София, ул.“*******иск
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл. 124
ГПК, че „П.“ ООД, ЕИК ******* не дължи на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК:******* сумата 31
285 лева. по договор за кредит №150000000011986648 / 19.04.2006 г., като
погасена по давност.
Осъжда „БАНКА ДСК“АД, ЕИК:*******, гр.София, ул.“*******да
заплати на „П.“ ООД, ***, чрез адв.А.М.,***, оф.№2 сумата 2701 лв. разноски на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: