Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.09.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

185

по описа за

2021

година.

Производството е образувано по жалба на Г.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Д.К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0303-000034/22.06.2021 г., издадена от Р. Р. М. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Момчилград, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е постановена при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка сочи, че административният орган не е взел предвид обстоятелството, че към датата на соченото нарушение, процесният автомобил се е управлявал от съпруга й, който притежавал надлежно заверен от контролните органи АУАН от 27.03.2021 г., а именно на 27.04.2021 г. и 27.05.2021 г. При извършената му проверка на 22.06.2021 г. Е. Ю. Б. представил на служителите на полицията завереният акт за установяване на административно нарушение, но независимо от това било прието, че същият е лишен от право да управлява МПС.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, въвеждайки доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципите, установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0303-000034/22.06.2021 г., издадена от Р. Р. М. – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Момчилград, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въвежда доводи, че от доказателствата по делото се установявало, че на 22.06.2021 г. Е. Ю. Б. не е бил лишен от правото да управлява МПС, нито по съдебен, нито по административен ред, поради което и заповедта за прилагане на ПАМ се явявала неправилна и незаконосъобразна. Процесната заповед била постановена при неизяснена фактическа обстановка и като такава следвало да бъде отменена. Моли съда да отмени обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Р. Р. М., *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Момчилград, се явява лично. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването и потвърди ЗППАМ.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу Е. Ю. Б. от *** е съставен АУАН серия А-2020 № 288576/27.03.2021 г., издаден от *** при РО „АА“ – ***, за това, че на 27.03.2021 г. в районна на ГКПП „***“, с лек автомобил „Мерцедес 318Д-Спринтер“ с рег. № ***, собственост на Ф. Х. Р., е извършил международен обществен превоз на пътници от *** до ***, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България;  лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват по ЗАвтП. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Иззети са СРМПС – част II с № ***, Контролен талон № ***, СУМПС № *** и два броя регистрационни табели. Актът е надлежно връчен и подписан от Е. Ю. Б. По съставения АУАН няма издадено НП;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1078/29.03.2021 г., издадена от директор РД „АА“ гр.София, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни мерки, както следва: 1.) Временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил „Мерцедес 318Д-Спринтер“ с рег. № ***, собственост на Ф.Х.Р. от *** - до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца; 2.) Временно отнемане на СУМПС № ***, издадено на Е. Ю. Б.;

На 22.06.2021 г. срещу Е. Ю. Б. от ***, е съставен АУАН серия GА № 417341, издаден от *** при ОДМВР – Кърджали, за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 22.06.2021 г. на път ***, път ***, посока на движение от *** към ***, управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, след като е лишен от това право по административен ред;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0303-000034/22.06.2021 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Момчилград, на Г.Ф.Б. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели *** и СРМПС № ***. В обстоятелствената част на заповедта е отразено, че на 22.06.2021 г. на път ***, посока на движение от *** към ***, Е. Ю. Б. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, след като е лишен от това право по административен ред. Заповедта е връчена на 12.07.2021 г.

От показанията на св. Е. Ю. Б. се установява, че на 22.06.2021 г. бил спрян за проверка от служители на полицията, които му съобщили, че свидетелството му за управление на МПС му е отнето и няма право да управлява автомобил. Свидетелят сочи, че му бил съставен акт от АА, поради което посетил РУ – Джебел и попитал, какви действия трябва да предприеме занапред, за което бил посъветван да отиде до Областен отдел „Автомобилна администрация” - Кърджали. След това отишъл до ОО „АА” – Кърджали, където му отговорили, че е необходимо да изчака постановяване на решение по случая му. На въпроса дали може да управлява МПС му  заявили, че докато излезе решението има право да управлявам МПС. В ОО „АА” – Кърджали му поставили печат на акта и свидетелят постоянно поддържал връзка с тях. Излага съображения, че управлявал МПС с издадения му акт, защото така му било заявено от контролните органи, включително и да управлява МПС в чужбина. Твърди, че е безработен и постоянно посещава баща си, който работел в чужбина. Сочи, че не бил запознат с обстоятелството, че срещу него е издадена ЗППАМ от РД „АА“ – София.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Момчилград, оправомощен със Заповед № 292з-263/08.02.2021 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2, пр. 2-ро), приложена по делото/л. 10 – л. 12/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-10303-000034/22.06.2021 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, РУ - Момчилград, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-263/08.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид горното съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, респ. законодателят изрично е въвел изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ. Съдът счита, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, т.е. посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.

Липсват изложени мотиви относно това, поради какви обстоятелства контролният орган е приел, че към датата на издаването на оспорената заповед, жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Не посочено, с какъв акт, кога и от кой орган е наложено наказанието, както и за какъв срок е бил лишен Е. Ю. Б. от право да управлява МПС. В оспорената заповед е отразено единствено, че при извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Според настоящия състав, така въведените мотиви в ЗППАМ, не съответстват на изискването за съдържание на акта, но констатираното несъответствие не е до такава степен съществено, че да обоснове нищожност на акта, а съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта са неоснователни.

Съгласно посочената норма/чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Налагането на принудителна административна мярка на посоченото основание е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, следва задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай не е спорно, че Г.Ф.Б. е собственик на процесното МПС - „Опел Корса“ с рег. № ***. Не е налице обаче посочената от административния орган материалноправна предпоставка – лицето, което е управлявало автомобила да е било лишен по съдебен и или административен ред от право да управлява МПС. В представената административна преписка не се съдържат доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт – лишаването на Е. Ю. Б. по административен ред от право да управлява МПС, като такива не са представени от ответника, независимо от дадените от съда указания. В този смисъл следва да се отбележи, че законодателят изрично е разграничил лишаването на лицето от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и временно отнемане на свидетелството му за управление по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – арг. чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП. Подобно разграничение е въведено и в нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това следва извода, че за да е налице посоченото фактическо основание, респ., за да е лишено лицето от право да се управлява МПС по административен ред, то следва да е налице съответен акт, с който на същия да е  било наложено административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, същият да е бил влязъл и да е констатирано водачът на МПС да управлява превозното средство в срока на това лишаване. Данни за това по делото не са налични и не се сочат от издателя на оспорената заповед.

Във връзка с горното, следва да се отбележи, че видно от изявлението на издателя на ЗППАМ в съдебно заседание на 23.09.2021 г., процесната ПАМ била наложена, тъй като при проверката Е. Б. представил АУАН, който бил заверен до 27.06.2021 г. и след извършената проверка чрез таблет, се установило, че статусът на СУМПС на лицето бил маркиран в червено, с отбелязване „Отнето/иззето”. Този статус се отнасял за лица, които били лишени по административен или съдебен ред да управляват МПС. Поради тази причина, само въз основа на данните от таблета, *** М. издал оспорената заповед за налагане на ПАМ. Не му беше известно, с какъв акт и кога е отнето СУМПС.

На следващо място, настоящият състав намира за неотносимо за процеса обстоятелството, че със ЗППАМ № РД-14-1078/29.03.2021 г. на директора на РД „АА“ – София, е постановено отнемане на СУМПС на Е. Ю. Б. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. Както вече бе посочено по-горе, в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, временното отнемане на свидетелството по реда на посочената норма, е въведено като самостоятелно основание за налагането на ПАМ, различно от въведеното в процесната заповед фактическо основание -  лишаването по административен ред от право да управлява МПС. Освен това безспорно е, че към датата на приключване на устните състезания по делото, ЗППАМ № РД-14-1078/29.03.2021 г. не е била връчвана на Е. Ю.

По изложените съображения, съдът счита, че в конкретния случай не е била налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закона по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното, при така посоченото фактическо основание, то в конкретния случай не може да се приеме, че е налице и нарушение на чл. 150а, ал. 1 от . В нормата на чл. 150а, ал. 1 от са въведени изискванията на които следва да отговаря водачът на МПС, като отново при изписване на материалноправните предпоставки, законодателят е разграничил липсата на наложено по административен път лишаване от право да се управлява МПС от това, СУМПС да не е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от . Принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед горното, съдът намира, че депозираната жалба от Г.Ф.Б. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0303-000034/22.06.2021 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, се явява незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 510 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 5 от делото/ и 10 лв., внесена държавна такса. Следва да се отбележи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е съответен на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – *** към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0303-000034/22.06.2021 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, РУ – Момчилград, с която на Г.Ф.Б. от ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели *** и СРМПС № ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Г.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 510 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: