№ 2648
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110118246 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Административен съд С. –
град, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 11.10.2022 г. – 29.03.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, депресия и хипертония, вследствие от нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, I
- 6 състав, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.10.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
претърпял неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на висящо производство по адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, в разумен
срок. Твърди, че ответникът противоправно е забавил производството, с което е
възпрепятствал ефективното упражняване на правото му на защита и го е лишил от
правосъдие. Счита, че делото не се характеризира с особена сложност и не е налице
обективна причина за необоснованото му забавяне. Противоправното деяние на ответника
имало за последица претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, депресия и хипертония, като била нарушена и вярата му в
правосъдието. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от началото на увреждането до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е подал отговор
на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди във
връзка с разглеждането на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ. Твърди, че били налице
обективни обстоятелства, които изключвали, респ. намалявали отговорността на ответника
по делото. Това било така, тъй като съдията-докладчик по цитираното дело бил
1
изключително натоварен за периода от датата на образуване на делото до предявяване на
исковата молба, като нормата му на натовареност бил над средната за страната и другите
административни съдилища. Отделно от изложеното, в конкретния случай Държавата в
лицето на Висшия съдебен съвет не изпълнила задължението си по чл. 16 ЗСВ. Ето защо
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Цанова, е изразила становище за
неоснователност на иска.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщения заверен препис от адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, I - 6 с-в,
се установява, че същото е образувано по искова молба с вх. № 33748 от 28.11.2018г. на
АССГ с предмет осъдителен иск на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) с
правно основание чл. 203 АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за това, че на 22.05.2018 г., когато
имал ден за запознаване с материалите по дело пред Апелативен специализиран наказателен
съд (АСНС), служителите на ГД „Охрана“ вместо да го закарат в този съд, го конвоирали в
СГС в 9 ч., с което го лишили от време и възможност да се запознае с делото и да си
подготви защитата. С исковата молба е направено и искане за освобождаване от държавна
такса и предоставяне на правна помощ на ищеца по реда на ЗПП, изразяващо се в безплатно
представителство по делото от адвокат.
Делото е образувано на 28.11.2018 г. и е разпределено на съдия Б.Б. при АССГ чрез
системата за случайно разпределение.
С разпореждане от 13.10.2022г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба и
е дал указания на ищеца за тяхното отстраняване. С молба от 24.10.2022г. ищецът Е. Д. М. е
изпълнил дадените му указания.
Със Заповед № А3-15 от м.01.2023 г. на и.ф. председател на АССГ, на основание чл. 93,
ал. 1 ЗСВ, било наредено съдия Б. да бъде изключена от системата за случайно
разпределение на делата в АССГ считано от 22.02.2023 г. до 02.06.2023 г., а делата с
постановени съдебни актове, както и закритите съдебни заседания на 6-ти състав, да се
докладват на посочени в заповедта съдии.
С определение от м.03.2023г. съдът е уважил исканията на ищеца по чл. 83 и чл. 95
ГПК, като е изпратил искане до Националното бюро за правна помощ за определяне на
служебен адвокат. Със същото определение съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 03.07.2023 г.
С уведомително писмо от САК, адв. Ю. бил определен за служебен адвокат на ищеца и
същият е назначен от съда с разпореждане от 27.03.2023 г.
С молба от 05.04.2023г. процесуалният на ищеца е направил уточнения на исковата
молба, като изрично е поискал на Е. Д. М. да бъде изпратено копие от уточнителната молба,
поради трудности за осъществяване на редовен контакт между адвоката и ищеца, който често
участва в различни дела и рядко може да бъде открит в затвора.
С разпореждане от 07.04.2023г. съдът е разпоредил връчване на препис от молбата на
ищеца за становище в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
На 04.05.2023г. ответникът Главна дирекция „Охрана“, чрез главен комисар Г.Ж., е
подал отговор на исковата молба.
В проведеното на 03.07.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
произнесъл се е по доклада, както и по доказателствените искания на страните, като е
2
отложил делото за 30.10.2023г. от 12.55ч.
В проведеното на 30.10.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
приел е постъпилите писмени доказателства и е изискал повторно такива от Софийски
апелативен съд, като е отложил делото за 14.12.2023г. от 14.00ч.
В проведеното на 14.12.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
докладвал е постъпилите писмени доказателства и е дал ход на делото по същество, след
което е обявил, че ще се произнесе с решение.
С Решение № 1733 от 18.03.2024 г. съдът е отхвърлил предявения иск, като е посочил,
че решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
На 01.04.2024г. ищецът е подал жалба срещу Решение № 1733 от 18.03.2024 г.
С разпореждане от 04.04.2024г. съдът е констатирал нередовности на касационната
жалба и е дал указания на ищеца за тяхното отстраняване.
На 12.04.2024г. ищецът, чрез адв. Ю., е подал касационна жалба срещу Решение №
1733 от 18.03.2024 г.
С разпореждане от 16.04.2024г. съдът е констатирал нередовности на касационната
жалба и е дал указания на ищеца за тяхното отстраняване.
С молба от 07.05.2024г. ищецът, чрез процесуалния му представител, е отстранил
констатираните нередовности на касационната жалба
С разпореждане от 13.05.2024г. съдът е разпоредил препис от жалбата да се изпрати на
ответника за отговор в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
От изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум се установява, че
предмет на спора е твърдяно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а не допуснато от съда съществено нарушение на
общностното право при разглеждане на делото, поради което фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба следва да бъдат подведени под хипотезиса именно на чл. 2б
ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение
правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение -
в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о,
Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод
следва и при тълкуване на разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която
предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за
предявяване на иск и след приключване на производството. Ето защо настоящото
производство, касаещо висящо към датата на исковата молба дело, е процесуално
допустимо.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ).
3
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в закона в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като
са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото,
поведение на страната и поведение на компетентните органи - виж Решение № 66/02.04.2015
г. по гр. д. № 5813/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015
г., ІІІ г. о. на ВКС.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в
решението по делото "Хаджикостова срещу България", разумният характер на
продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото
и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и
значението на спора за заинтересованите лица.
Единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на държавата, могат да обосноват заключението, че
не е било спазено изискването за „разумен срок“. Съдилищата трябва да гарантират, че
делото ще бъде разгледано в разумен срок така, както изисква това чл. 6, § 1 КЗПЧОС, дори
и в правни системи, при които процесуалната инициатива е в ръцете единствено на
страните.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: че е страна по адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, I - 6 състав;
наличието на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника
през процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.
Релевантен за исковата претенция в настоящия случай е периода от 11.10.2022г. до
29.03.2023г., който обхваща 5 месеца и 18 дни. Това е така, тъй като за периода от 22.12.2018
г. до 10.10.2022 г. е образувано гр.д. № 59462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, с
предмет предявен от Е. Д. М. срещу Административен съд С. – град иск с правно основание
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от нарушаване на правото му
на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, I - 6
състав (в този смисъл е Определение № 608/15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 13629/2023 г. по описа
на СГС, ЧЖ, VI-В състав).
В рамките на процесния в настоящото производство период със Заповед № А3-15 от
м.01.2023 г. на и.ф. председател на АССГ, на основание чл. 93, ал. 1 ЗСВ, е било наредено
съдия Б. да бъде изключена от системата за случайно разпределение на делата в АССГ, а
делата с постановени съдебни актове, както и закритите съдебни заседания на 6-ти състав, да
се докладват на посочени в заповедта съдии, като с определение от м.03.2023г. съдът е
уважил исканията на ищеца по чл. 83 и чл. 95 ГПК, като е изпратил искане до Националното
бюро за правна помощ за определяне на служебен адвокат. Следователно за процесния
период съдопроизводствените действия са били извършвани в разумни срокове и не може да
се приеме, че е имало забавяне. За пълнота следва да се отбележи, че и след това
процесуалните действия по делото са били извършвани своевременно, като съдът се е
4
произнасял в рамките на до две седмици считано от настъпването на съответното
обстоятелство, а делото е било насрочвано в кратки срокове. От горното следва, че за
процесния по настоящото дело период не е налице забава на съда при изпълнението на
служебните му задължения за администриране и разглеждане на делото.
При липсата на първата и основна предпоставка за възникване на отговорността на
държавата по чл. 2б ЗОДОВ – допуснато от съда нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията – останалите
предпоставки за уважаване на иска не следва да бъдат разглеждани. Ето защо предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. ал. 3 ГПК вр. чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ,
право на разноски има единствено ответникът, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 32 ГПК предвижда възможност страна в
производството да бъде представлявана не само от юрисконсулт, а и от друг служител с
висше юридическо образование, каквато е настоящата хипотеза. Присъждането на
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт или друг
служител с висше юридическо образование съдът реализира при съобразяване разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като определя размера на
дължимото възнаграждение по реда на заплащане на правната помощ. Така мотивиран,
съдът приема, че в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 100 лв. - в този смисъл са Решение №
163/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 924/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение
№ 50005/07.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2517/2022 г. по описа на ВКС и Определение
№ 1886/28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. по описа на ВКС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл.
***, вх. „А“, ет. 2, ап. 5, срещу Административен съд С. - град, с адрес: гр. С., ул. „Георг
Вашингтон“ № 17, представляван от председателя Д.А., осъдителен иск с правно основание
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на нарушаване правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ, I - 6 състав, за периода от
11.10.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 11.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2,
ап. 5, да заплати на Административен съд С. - град, с адрес: гр. С., ул. „Георг Вашингтон“ №
17, представляван от председателя Д.А., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата в размер на 100 лв. - възнаграждение за процесуално
представителство за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Прокуратурата на Република
България.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5