Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Силистра, 20 юли 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 82 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на А.Д.А. с ЕГН – ********** *** против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 - 813 / 01. 03. 2021 г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и 3 от
Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни мерки,
както следва:
1. Временно спиране от движение на МПС Мерцедес Спринтер 313
ЦДИ от категория М1, с рег. № ***, собственост на А.Д.А., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой
регистрационен номер *** и отнемане на свидетелство за регистрация № 01034871,
издадено на 21. 01. 2020 г.;
2. Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №
********* и контролния талон към него с
№ 6806406 на жалбоподателя, издадено на 11. 01. 2021 г. от МВР Силистра, за
срок - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен. Изтъква се, че в заповедта
не са изложени мотиви с индивидуализиращите белези на извършеното
административно нарушение, нито мотиви, свързани с подбора на принудителната
административна мярка и нейното времетраене. Посочва се, че А.А. не е
осъществявал обществен превоз на пътници по смисъла на ЗавП. По тези съображения се моли за отмяна на
заповедта.
Ответникът по жалбата – Директора на регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр. Русе – е изпратил становище по делото
заедно със съпроводителното писмо към административната преписка. Според
становището оспорената заповед е законосъобразна, а оспорването –
неоснователно.
Производството е по реда на чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
При извършена проверка на 26. 02.
2021 г. от служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе се
установява, че жалбоподателят А.Д.А., управлявайки собствения си лек автомобил
Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ от категория М1, с рег. *** извършва превоз срещу
заплащане на трима пътници от Република България до Германия. За това МПС няма
издадено заверено копие към лиценза на Общността. При тези данни проверяващите
са приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение
на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН № 287486 / 26. 02. 2021
г. Видно от разписката, този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него с
възражението, че ще представи документ за лечение, но в дадения 3-дневен срок
допълнително доказателства не са приложени. Към преписката са приложени писмени
обяснения от водача и две от пътуващите в автомобила лица – Е.С.А.и Е.Г.Х. . В
съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от АПК сведенията са дадени устно
пред служител на ответника, записани са от него и са подписани както от него,
така и от лицето, даващо сведенията, и от още един служител. От обясненията на двамата пътници се
установява, че за разходите за пътя всеки от тях е заплатил по 50 евро на
водача. При тези данни е издадена оспорената Заповед № РД – 14 - 813 / 01. 03.
2021 г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" Русе, с която са приложени две принудителни административни
мерки на основание чл. 107,
ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“
и ал. 2, т. 1 и 3 от ЗАвП по
отношение на А.Д.А. – едната в качеството му на собственик на автомобила, с
който е извършено нарушението, а другата в качеството му на негов водач. И
двете мерки – временно спиране от движение на МПС и временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него са наложени със
срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Допълнително жалбоподателят
представи в съдебно заседание писмени доказателства, че е трайно установен и
адресно регистриран в гр. Хамбург, Германия, че страда от неврологично
заболяване – множествена склероза, поради което от 04. 05. 2018 г. е
нетрудоспособен и че на 18. 03. 2021 г. е бил на медицински преглед в
Неврология Ноуер Уол в Хамбург. По настояване на жалбоподателя е допуснат до
разпит един свидетел.
Оспорването на посочената заповед
е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно
чл. 168 АПК, следва да се
прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗАП принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно предоставената в закона
възможност със своя заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил
длъжностни лица в агенцията, в това число и директорите на РД "АА",
да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед
изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. В нея са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението,
като от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга
страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН. Въз основа на
това съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна
проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати нарушения на
разписаната административна процедура, които да рефлектират върху
законосъобразността на постановената заповед. Писмените сведения от третите
неучастващи в производството лица, въз основа на които е направен изводът, че
превозът е осъществяван срещу заплащане, са събрани по регламентирания в чл. 44, ал. 3 от АПК
начин, поради което съставляват годни доказателства.
Досежно материалната законосъобразност
съдът намира следното:
В ЗАвтП са уредени условията и редът за
извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с
автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл.
6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без
изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на
ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза
– чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б.
„б“ ЗАвП, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Основание за
прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. „б“ ЗАвП е невключване на водача в
списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници, но тази хипотеза стои извън предмета на производството и би могла
да се осъществи само в случай, че за автомобила е издадено удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници и водачът не
фигурира в него. В случая основание за прилагането на двете процесни
принудителни административни мерки е извършването на международен обществен превоз
на пътници без за автомобила да е бил издаден лиценз на Общността, като адресат
и на двете мерки е жалбоподателят, който от една страна е собственик на
автомобила, а от друга страна е бил негов водач. За да бъдат приложени
посочените мерки, в процеса следва да са
установени както вида на извършвания превоз, така и спазването на установените
в закона изисквания за него.
Предвид безспорно установения маршрут на
пътуването гр. Русе, България - гр.
Хамбург, Германия, то несъмнено процесният превоз се явява международен по
смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Не е спорно също така, че за
автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ от категория М1, с рег*** няма издаден лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем
съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е липсвало заверено копие от
него. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) №
1071/2009,
притежаването на лиценз на Общността е условие за извършване на международен
превоз, а изискването във всяко превозно средство да има заверено копие от
лиценза на Общността е "с цел да се улесни ефективното извършване на
проверки от правоприлагащите органи, особено извън държавата членка, в която е
установен превозвачът". Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от лиценза се издава
за всяко моторно превозно средство, с което се извършва дейност, при условие,
че това средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него. От това следва, че целта на завереното копие за всяко от
МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни проверките от страна на
правоприлагащите органи и да удостовери извършената от тях проверка за
наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да гарантира за
нормалното функциониране на транспортното предприятие.
Спорът в процеса е концентриран около това
дали процесният превоз има характеристиките на обществен.
Към датата на проверката действаща е
редакцията на пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП, в сила от 7.07.2020 година.
Съгласно текстовете на цитираните разпоредби, "обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. От посочените дефиниции се установява, че превозът на пътници е услуга с
търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз
на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАвП,
който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите
на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган,
чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от
плащането само на част от разхода на гориво (при т. н. споделено
пътуване), който разход е само един от компонентите, формиращ цената на
услугата превоз. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., докладчик председателят Й. Д. Решение № 92
от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII Решение № 70 от 5.01.2015
г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
Заключение за възмездност на превоза административният орган черпи от
дадените обяснения от двама от пътниците и от самия водач (л. 17-18 от делото).
Самият водач е посочил, че има четирима пътници, като очевидно е включил и себе
си в броя на пътниците, предвид установения брой лица в автомобила. От
обясненията на пътниците се установява, че са заплатили на водача по 50 евро
„за пътя“, но само тези обяснения са недостатъчни, за да изяснят дали плащането
покрива само разходите по пътуването (гориво, пътни такси) или включва и цена
за предоставена транспортна услуга. Показанията на свидетелката С., разпитана в
с. з. на 28. 06. 2021 г., внасят яснота относно този факт – според нея тримата
пътници са познавали жалбоподателя от по-рано, като това са били пътничката Г.М.,
сина ѝ и още един човек. Същите са знаели, че жалбоподателят А. живее в
Германия, връща се често в България, но заради лечението на здравословен
проблем в Германия престоят му винаги е кратък. Според свидетелката пътниците
са разбрали, че този път ще пътува обратно към Хамбург с автомобил, потърсили
са го да пътуват с него и са настояли да поемат част от разходите за горивото,
като Г.М. и сина ѝ (Е.Х.) са заплатили общо 50 евро, колкото е заплатила
и третата пътничка. При направена от
съда служебна справка в интернет пространството се установява, че стойността на
билет от България до Хамбург, Германия варира от 80 до 100 евро, т. е. надвишава заплатената цена от двама от
пътниците от 50 евро. Освен това размерът на разходите за посочения маршрут би
могъл лесно да се прецени с оглед на километрите и нормата на разход на
горивото на автомобила. Такава проверка обаче от страна на органа не е
извършвана. При установени в процеса получени общо 100 евро от пътниците, не са
необходими специални знания, за да се прецени, че сумата далеч не би покрила
разходите за гориво и винетни такси за четири държави. Ето защо настоящата
инстанция намира, че не е доказано наличието на възмездна транспортна услуга,
за да е налице "обществен превоз" на пътници.
Въпреки горните изводи, за прецизност
следва да се разгледа и съответствието на оспорената заповед с целта на закона.
Съдът намира, че същата е постановена в противоречие с неговата цел.
Нормативно, срокът и на двете мерки е предвиден до "отстраняване на
нарушението". В действителност към момента на проверката, с извършването
на констатацията за обществен превоз на пътници, свалянето на предната табела с
регистрационния номер, отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията, и отнемането на СУМПС на водача, извършвал превоза от
компетентните административни органи, се постига преустановителния характер на
мерките, като се преустановява нарушението – извършване на този превоз без
заверено копие към лиценз на Общността. Срокът на мерките обаче е до
отстраняване на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим за извършване на
обществен превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на нарушението по
смисъла на чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
т. 4, б. "б" от ЗАвП би
трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на
превозвача. В хипотеза на преустановен обществен превоз на пътник обаче (ако
такъв беше налице), без идея на собственика на автомобила, който е физическо
лице, да се регистрира като търговец (§ 1, т. 5 от ДР на ЗАвП) и да се снабди с
лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвП, или на
шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по
занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан
и непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. Във всички случаи
обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен вид, размер,
срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде срокът
"но за не повече от една година". Предвид законодателния подход, да
не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се зададе
краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи точната
ѝ продължителност. В тази връзка свеждайки срокът на мерките до
максималния предвиден от 12 месеца без конкретни мотиви, които да го обусловят
(например повторност), органът е нарушил принципът на съразмерност и
по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на
автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни
средства. Посоченият порок съставлява
самостоятелно основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 5 от АПК (в този
смисъл Решение № 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г., VII
о. и Решение № 7663 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII о.).
В заключение съдът намира, че оспорената
заповед, като противоречаща на материалния закон и неговата цел, следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на делото, както и на основание
чл.143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски пред
настоящата инстанция. Видно от приложените доказателства същите са в общ размер
на 410. 00 лева, формирани от платено възнаграждение за един адвокат и платена
държавна такса. В посочената сума не са включени разходите за призоваване на
двамата поискани свидетели, от чийто разпит жалбоподателят се отказа. Ето защо
юридическото лице, в структурата на което е административния орган, следва да
бъде осъдено да заплати на жалбоподателя посочената сума.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД – 14 - 813 / 01. 03. 2021 г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Русе към ИА „Автомобилна администрация“, с която по отношение на А.Д.А. с ЕГН –
********** *** са наложени принудителни административни мерки на основание чл.
107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“
и ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на А.Д.А. с ЕГН – **********
*** разноски по делото в размер на 410. 00 (четиристотин и десет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: